Решение по в. гр. дело №239/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 171
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20224500500239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Русе, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева

Милен П. Петров
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500239 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Т. АД. ХЮС. чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвала
решението на Районен съд-Русе, постановено по гр. д. № 5151/2021 г. Излага доводи за
неправилност и иска същото да бъде отменено по съображения, подробно изложени в
жалбата. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
Ответникът по жалбата С. Р. М., чрез редовно упълномощен процесуален представител
оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.
Въззивният съд намира жалбата за допустима- подадена е от заинтересованата страна
по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и
законосъобразни изводи за наличието на задължение на М. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в размер от 100.00 лв.-представляващо заплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 21.03.2021 г., ведно със
законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното плащане.Искът за горницата до 500.00лв.
е отхвърлен, като неоснователен.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и
материалния закон, изводите са обосновани и съобразени с трайната съдебна практика,
поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
Изложеното от РРС, че не е образувано наказателно производство, респ. не е
1
осъществено процесуално представителство по такова и в рамките на същото не се дължат
разноски за процесуално представителство на пострадал изцяло се споделя от настоящата
инстанция. Правилно първоинстанционният съд е приел и че извършените от адв. К. Садък
действия следва да се квалифицират само като такива по чл.6, т.5 от Наредба №
1/09.07.2004г. – подаване на жалби и сигнали до прокуратурата и полицията.
Освен горното, настоящият съдебен състав съобразява и че от представения договор
за правна защита и съдействие/л.6 от гр.д.№5151/2021г. на РРС/ е видно, че е договорено
възнаграждение от 500.00лв., като в договора е посочено, че в брой е заплатена само сумата
от 100.00лв. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС в договора следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. За да има характер на разписка този
договор е необходимо да се докаже свидетелстващо изявление, което да удостовери, че
начина на плащане е в брой, каквото липсва за сумата от 400.00лв. в този документ. Липсват
доказателства за плащане на остатъка от претендираното адвокатско възнаграждение и по
банков път, предвид което съдът приема, че не е заплатено договореното възнаграждение в
пълен размер и то не следва да се присъжда над сумата от 100.00лв. Действително по
делото е представена разписка за получена сума от 400.00лв. от адв.С. по договор за правна
защита от 21.03.2021 г., но в същата липсват подпис на получил сумата. За да бъде доказано
с разписка извършено плащане е необходимо от нея да се установи лицето, на което е
изплатена посочената сума, и основанието за плащането. С разписка безспорно може да
бъде доказано плащане, но същата следва да е подписана и от получилия сумата.
Представената с ИМ разписка от 01.04.2021г., в която е посочено, че е заплатена от ищцата
сума от 400.00лв., както бе посочено не е подписана от получилия сумата и не може да бъде
годно доказателствено средство.
Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, поради което въззивната инстанция приема, че същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
Предвид изхода на делото жалбоподателят дължи на ответника разноски, но тъй като
не са претендирани, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/22.02.2022г. по гр. д. № 5151/2021г. по описа на
Районен съд-Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3