№ 49158
гр. София, 03.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:********************
като разгледа докладваното от ******************** Гражданско дело №
20241110155479 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Й. С. Б.,
искова молба против *******************, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове както следва:
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се
постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № РД-06-580/30.07.2024 г., с
която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“; ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 9 365,82 лв. – обезщетение за времето през което е
останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за
периода от 31.07.2024 г. до 31.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на исковата молба 18.09.2024 г. до окончателно
изплащане;
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 560,97 лв. - изплатено от ищеца обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието,
ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба
18.09.2024 г. до окончателно изплащане;
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 262, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 140,00 лв., представляваща възнаграждение
за два дни извънреден труд, положен през месец Юли 2024 г.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
със Заповед № РД-06-580/30.07.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание
1
„уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено. Сочи, че според
дисциплинарно наказващия орган във връзка с изпълнение на заповед № РД-08-
123/24.04.2012 г. за оптимизиране организацията на оперативната дейност и
повишаване ефективността от контрол върху опазване имуществото на
*******************, с протокол № 49/02.07.2024 г. на работна група от
******************* е дадено становище за наличие на незаредено гориво от 7 литра
в резервоара на автомобил ******************, с рег. № ********* на 22.05.2024 г.,
като по този начин била нанесена вреда на ответника, представляваща стойността на
липсващото гориво в резервоара на служебния автомобил. Според твърденията на
дисциплинарно наказващия орган с писмо вх. № *******/29.05.2024 г.
*************** – мениджър „**************** в „***********, информирал
главния изпълнителен директор на *******************, че на 22.05.2024 г., около
16:10 ч. негов колега, установил, че шофьорът освен в автомобила, зареждал гориво и
в туба. Сочи, че в процесната заповед е отразено, че след проведени телефонни
разговори, на място отишъл ************** от дирекция „Оперативна дейност“ в
*******************, като съвместно с представител на „***********, установили,
че в автомобила няма туба. Излага, че въз основа на справка от „***
*****************, дисциплинарно наказващият орган навеждал твърдения, че на
22.05.2024 г. за превозно средство ******************, с рег. № *********, било
установено, че подаденото зареждане с гориво по фактура на 22.05.2024 г. в 17:06 часа
в размер на 67 литра, не е реално постъпило в резервоара на превозното средство.
Данните от фабричния датчик на „*** ***************** в резервоара на автомобила
показвали, че на посочената дата и час е направено зареждане с гориво, но отчетеното
от GPS системата количество на гориво, се разминавало със седем литра с
количеството гориво, платено по отчетената фактура. При тази фактическа обстановка,
ответникът, направил извод, че с поведението си ищецът е уронил доброто име на
дружеството, нарушил Етичния кодекс за поведение на работниците и служителите в
*******************, както и заповед № РД-08-123/24.04.2012 г. Поведението му
било квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо
налагането на най-тежкото наказание. Излага, че изводите на дисциплинарно
наказващия орган са неправилни, както и че не са подкрепени от доказателства. Счита,
че наказващият орган не е обосновал точно и ясно, какво е нарушил работникът и на
какво основание следва да понесе най-тежкото наказание. Твърди, че заповедта не е
мотивирана, т.к. не било описано достатъчно ясно извършеното нарушение, в частност
кои правила/норми са нарушени. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си
да изясни фактите и обстоятелствата по случая, не били изискани обяснения от
лицето, което първоначално подало сигнал, не били разпитани лицата, които на място
проверили автомобила, не били проверени и камерите в обекта на „***********.
Счита, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че липсващите 7 л. гориво са
умишлено източени от работник във фирмата. Излага, че наложеното наказание е
несъразмерно. Твърди, че за незаредените 7 литра гориво е понесъл и ограничена
имуществена отговорност. Излага, че не е спазена и процедурата по чл. 193 КТ, т.к. не
били изискани обяснения за всички описани в оспорената заповед нарушения. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че заповед № РД-06-580 от 30.07.2024 г., с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищеца, е връчена при отказ в присъствието на свидетели.
Аргументира, че заповедта е издадена от надлежен орган в преклузивните срокове,
както и че съдържа необходимите реквизити. Излага, че съгласно длъжностната
2
характеристика на ищеца, последният е следвало да управлява автомобила и отговаря
за неговата поддръжка, да не извършва действия насочени към разхищение на горивата
и материалите. В длъжностната характеристика били посочени и основните актове,
които ищецът следва да спазва – Етичен кодекс за поведение на работниците и
служителите в ******************* и Други вътрешно-нормативни документи.
Твърди, че ищецът е нарушил т. 3, т. 3.1 и т.3.3 от Заповед № РД-08-123/24.04.2012 г.
на гл. изп. директор на ******************* за оптимизиране организацията на
оперативната дейност, повишаване ефективността от контрола върху опазване
имуществото на *******************, както и чл. 12, т. 3 и чл. 17 от Етичния кодекс.
Сочи, че нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Аргументира, че при
определяне на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ в. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да се
вземе предвид брутното трудово възнаграждение за м. Юли 2024 г. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ; чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД и чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 262, ал. 1 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника, съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че страните са се намирали в трудово правоотношение, което е
прекратено със Заповед № РД-06-580/30.07.2024 г., поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, т.е.
че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на
уволнение е надлежно упражнено – наложено е от компетентен орган, с мотивирана
заповед, която съдържа точно и конкретно описание на извършените нарушения, че е
изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша ищеца или да приеме
писмените му обяснения.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните за
периода от 31.07.2024 г. до 31.01.2025 г. е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението
/Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
3
твърденията си, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останал без
работа.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че е
платил в полза на ответника сумата от 1 560,97 лв., представляваща обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието; отпадане
на основанието на което е заплатена сумата.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наличието на основание за получаване, респ. задържане на сумата.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 262, ал. 1 КТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото,
че за процесния месец (Юли 2024 г.) между страните е било налично валидно трудово
правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество.
На следващо място ищецът следва да установи по делото, че дължимото му се трудово
възнаграждение е за положен два дни извънреден труд.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащането
на претендираните суми.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна, на основание чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК, да изложи обстоятелствата, на които основава претенциите си
по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.
262, ал. 1 КТ, като изложи съображения в тази насока.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи копие на следните документи:
1/ всички документи свързани с преписката, по която е издадена Заповед № РД-
06-580/30.07.2024 г.;
ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза изпълнима от вещо лице –
икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след като направи
справки, там където намери за необходимо, да отговори на следните въпроси:
1/ Какъв е евентуално дължимият се размер на обезщетението по чл. 225 КТ
за периода 31.07.2024 г. до 31.01.2025 г.?
2/ Платено ли е от ищеца в полза на ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2
КТ в размер на 1560.97лв., ако е платено на коя дата?
3/ Положен ли е от Й. Б. извънреден труд през м. 07.2024г. ако е положен колко
часа/дни е същият?
4/ Ако е положен извънреден труд за м.07.2024г., какъв е размерът на
дължимото се възнаграждение за същия за два дни?, при депозит в размер на
400.00лв., платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***************************************
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
4
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.02.2025 г. от 10.40 часа,
за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата
молба, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5