№ 60
гр. Ловеч, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224300600209 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 328 и сл. от НПК.
Постъпила е жалба вх. № 1779/12.04.22г. от М. ХР. М. с ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. В.А. от АК – Ловеч срещу присъда №
6/30.03.2022 г. по НОХД № 7/2022 г. на ТРС.
В жалбата се сочи,че с цитираната присъда ТРС го признал за невиновен
за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 ал.
1 от НК, като му наложил административни наказания по 300 лв. глоба и по 8
месеца лишаване от право на управление на МПС за всяко от двете
нарушения, констатирани с актове от пътната полиция.
1. Сочи,че подзащитният му не е доволен от наложените му административни
наказания, като намира същите незаконосъобразни, а също така и завишени.
2.Уточнява,че наложеното наказание е за нарушение на 140 ал. 1 изр. 1 от
ЗДвП, според който:
„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
1
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В закона не е предвидено наказание за движение по пътищата на
автомобили, които имат регистрация и съответно табели, но е налице
служебно прекратена регистрация.
Не е спорно,според него,че автомобилът, управляван от подсъдимия е
имал редовна регистрация, имал е поставен регистрационен номер на
определените за това места.
Изискването за допускане по пътищата само след регистрация на
автомобилите и обозначаването им с регистрационни номера е с цел тяхната
индивидуализация във всеки един момент. Индивидуализацията на място от
пътните органи се извършва чрез проверка в базата данни на МВР, в която по
номера на автомобила се открива собственика.
Налице са доказателства в процеса,според него, че в базата данни е
включена своевременно и информацията, изпратена служебно от нотариус М.
Д. за извършената промяна в собствеността.
Адвокат В.А. приема,че Автомобилът е бил лесен за идентификация, което е
сторено на момента от пътната полиция и при двете проверки.Не е налице
нито опит да се управлява МПС без идентификация, нито без регистрация.
В този смисъл,приема,че не е налице засягане на обществените
отношения, свързани с управление на нерегистрирани МПС по пътищата.
3.Счита,че в закона има празнота относно регулирането на отношенията,
свързани със служебното прекратяване на регистрация на МПС и
уведомяването на собственика за това административно действие. Дори не е
предвидено да се съобщава на собственика да върне в МВР - Пътна полиция
съществуващите и законно поставени на съответното МПС регистрационни
табели, както и регистрационен талон част първа и част втора. МВР издава
административен акт за служебно прекратяване на регистрация, с който се
засягат права, но не уведомява собственика. В тези случаи служебно
прекратената регистрация става известна едва при случайна проверка на пътя.
Характерното при служебно прекратената регистрация е, че в никой момент
конкретното МПС е без възможност за индивидуализация.
4. От друга страна,приема,че наложените наказания лишаване от право на
управление на МПС са в размер, какъвто обикновено съдилищата налагат за
2
много по-тежки нарушения на правилата за движение по пътищата.
Управляваното МПС е имало регистрация, регистрационни табели и
контролен талон, което е твърде различно от управление на МПС без
регистрация, без регистрационни табели и без талон.
5. Подзащитният му е имал качеството пълномощник на собственика на МПС,
но от същото не произтичат каквито и да било правни задължения.
Отговорността за регистрацията на МПС е на собственика и това
административно задължение не може да се промени чрез едностранна
сделка, каквато е упълномощаването.
Пълномощното само по себе си не може да бъде нито утежняващо, нито
смекчаващо обстоятелство при управление на МПС след служебно
прекратената регистрация.
6. На основание горепосочените съображения моли Окръжен съд-Ловеч да
отмени изцяло или алтернативно да намали размера на наложените
административни наказания.
Постъпил е и протест от Владимир Зъзрев - прокурор при Районна
прокуратура - Ловеч , ТО Троян за проверка на Присъда № 6 / 30.03.2022
година на Троянски Районен Съд, пети съдебен състав с председател Даниела
Радева , постановена по разгледани материали по НОХД 7/2022 година по
описа на същия съд.
В протеста се сочи,че на 30.03.2021 г Даниела Радева - съдия при
Троянски районен съд, в открито заседание и след приключване на съдебното
следствие проведено по разгледаното НОХД 7/2022 година , с Присъда № 6 /
2022 година от същата дата ,е признала подсъдимия М. ХР. М. - роден на
******** г. в гр. Т., български гражданин, постоянен адрес: ***, настоящ
адрес: ***, със средно образование, ******, работи на длъжност „*****" в
„*********, осъждан, ЕГН: **********, за невиновен да е за времето от
04.09.2021 г. до 09.09.2021 г. в с. *, обл. Ловешка и в гр. Троян, обл. Ловешка,
при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „A=", модел „**" с поставени на него
регистрационни номера **********, собственост на В. И. К. от с. В., обл.
Ловешка, което не е регистрирано по надлежния ред, със служебно
прекратена на 03.08.2021 г. регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от Закона
за движението по пътищата и в нарушение на разпоредбите на чл. 140, ал. 1
3
от ЗДвП и на чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 22 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, както
следва:
На 04.09.2021 г. около 22:48 часа в с. Д., обл. Ловешка, по ул. „Девети
септември" пред административен № 16 с посока на движение към центъра на
селото, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „A=",
модел „**" с поставени на него регистрационни номера **********,
собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е регистрирано по
надлежния ред.
На 09.09.2021 г. около 21:19 часа в гр. Троян, обл. Ловешка, по ул.
„Васил Левски" пред административен № 320 с посока на движение към
центъра на града, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „A=", модел „**" с поставени на него регистрационни номера
**********, собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е
регистрирано по надлежния ред, като го оправдала по повдигнатото
обвинение по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 305, ал. 6, пр. 2 във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наложила на подсъдимия М. ХР. М.,
административно наказание глоба в размер 300,00 лв. (триста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8
(осем) месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а
именно за това, че на 04.09.2021 г. около 22:48 часа в с. Д., обл. Ловешка, по
ул. „Девети септември" пред административен № 16 с посока на движение
към центъра на селото, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „A=", модел „**" с поставени на него регистрационни
номера **********, собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е
регистрирано по надлежния ред.
На основание чл. 305, ал. 6, пр. 2 във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наложил на подсъдимия М. ХР. М.,
административно наказание глоба в размер 300,00 лв. (триста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8
(осем) месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а
4
именно за това, че на 09.09.2021 г. около 21:19 часа в гр. Троян, обл.
Ловешка, по ул. „Васил Левски" пред административен № 320 с посока на
движение към центъра на града.
Така постановената Присъда счита като изцяло необоснована и
неправилна , като сочи,че писмено изложение в тази насока , Районна
прокуратура гр. Ловеч - ТО Троян , ще внесе пред Въззивната инстанция,
след изготвяне на мотивите към протестираната присъда до даване ход на
делото.
На основание изложеното и чл. 334 т.2 , вр. чл. 336 ал. 1 т.2 от НПК
предлага Въззивният съд да отмени изцяло Присъда № 6/30.03.2022 година
постановена по НОХ дело № 7/2022 година на Троянският районен съд, V
състав , с която е признал подсъдимия М. ХР. М. за невиновен, да е за
времето от 04.09.2021 г. до 09.09.2021 г. в с. Д., обл. Ловешка и в гр. Троян,
обл. Ловешка, при условията на продължавано престъпление, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „A=", модел „**" с
поставени на него регистрационни номера **********, собственост на В. И.
К. от с. В., обл. Ловешка, което не е регистрирано по надлежния ред, със
служебно прекратена на 03.08.2021 г. регистрация на основание чл. 143, ал. 15
от Закона за движението по пътищата и в нарушение на разпоредбите на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 22 от Наредба № 1-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, както
следва:
На 04.09.2021 г. около 22:48 часа в с. Д., обл. Ловешка, по ул. „Девети
септември" пред административен № 16 с посока на движение към центъра на
селото, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „A=",
модел „**" с поставени на него регистрационни номера **********,
собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е регистрирано по
надлежния ред и
На 09.09.2021 г. около 21:19 часа в гр. Троян, обл. Ловешка, по ул.
„Васил Левски" пред административен № 320 с посока на движение към
центъра на града, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „A=", модел „**" с поставени на него регистрационни номера
5
**********, собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е
регистрирано по надлежния ред, като го оправдал по повдигнатото обвинение
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 отНК.
На основание чл. 305, ал. 6, пр. 2 във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК и на
основание чл. 175, ап. 3, пр. 1 от ЗДвП, наложил на подсъдимия М. ХР. М.,
административно наказание глоба в размер 300,00 лв. (триста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8
(осем) месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а
именно за това, че на 04.09.2021 г. около 22:48 часа в с. Д., обл. Ловешка, по
ул. „Девети септември" пред административен № 16 с посока на движение
към центъра на селото, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „A=", модел „**" с поставени на него регистрационни
номера **********, собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е
регистрирано по надлежния ред.
На основание чл. 305, ал. 6, пр. 2 във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наложил на подсъдимия М.Х. М.,
с така установената самоличност, административно наказание глоба в
размер 300,00 лв. (триста лева) и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 8 (осем) месеца, за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 09.09.2021 г. около 21:19
часа в гр. Троян, обл. Ловешка, по ул. „Васил Левски" пред административен
№ 320 с посока на движение към центъра на града, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „A=", модел „**" с поставени на
него регистрационни номера **********, собственост на В. И. К. от с. В.,
обл. Ловешка, което не е регистрирано по надлежния ред , като постанови
нова такава по отношение на подсъдимия по внесените и разгледани от първа
инстанция обвинения подробно описани в обвинителния акт , с която
Окръжен съд-Ловеч да го признае за виновен по тези обвинения и му наложи
справедливо наказание.
Постъпило е и допълнително изложение към протест от 13.04.2022г.
срещу присъда №6 от 30.03.2022г. по НОХД №7/2022г. по описа на Районен
съд-Троян, V-ти състав,с посочено правно основание -чл.320, ал.4 от НПК от
Снежа Георгиева - прокурор при Районна прокуратура -Ловеч,Териториално
отделение-Троян,като заместващ наблюдаващия прокурор Владимир Зъзрев.
6
В същото се сочи,че след запознаване с мотивите по присъда №6 от
30.03.2022г. по НОХД № 7/2022 г. по описа на Районен съд-Троян, V-ти
състав, Районна прокуратура- Ловеч, ТО-Троян не е съгласна с правните
изводи на първоинстанционния съд, тъй като същите са постановени в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при иначе правилно
установена фактическа обстановка, която съвпада и с фактическите
констатации на прокурора съставил обвинителния акт. Аргументите за
според тях това са следните:
РП-Ловеч намира постановената присъда за неправилна, тъй като не
може да бъде споделено виждането на първоинстанционния съд, че
извършеното деяние от подсъдимия М. е малозначително по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.
Направеният от решаващия първоинстанционен съд правен извод
относно явната незначителност на обществената опасност на деянието -
предмет на предявеното на подсъдимия М. обвинение е в противоречие с
надлежно събраната по делото доказателствена съвкупност и процесуално
дължимите, съгласно императивни разпоредби на чл.13, чл.14 и чл. 107, ал.5
от НПК,при внимателна проверка на събраните по делото доказателства и
формиране на вътрешното му убеждение, след нейния обективен, всестранен
и пълен наказателно - правен анализ. В резултат на визираното необсъждане
на всички обстоятелства по делото включени в конкретният му предмет на
доказване, в съответствие с императивния процесуален регламент, в разрез с
установената съдебна практика, решаващият съд е направил от установените
факти неправилен правен извод - неправилно прилагане на материалния
наказателен закон приемайки, че макар и формално осъществено от
подсъдимия деянието -предмет на предявеното му обвинение е с явно
незначителна степен на обществена опасност, изключваща престъпния му
характер.
Именно в цитираното от РС-Троян Решение № 114 от 26.01.2021г. на
ВКС по н.д.№ 377/2020г., III н.о. , НК е посочено, че във всеки конкретен
случай-следва да бъде преценено от решаващия съд степента на обществена
опасност на извършеното като критерий, за извод дали деянието съставлява
престъпление или административно нарушение. За да се прецени дали се
изключва основен признак на престъплението съобразно чл.9,ал.2 от НК е
7
необходима внимателна преценка на всички елементи от състава на
престъплението, която преценка включва характеристиките на начина,
времето и мястото на извършване на деянието, както и данните за личността
на дееца. В конкретния случай съдът не е направил дължимата задълбочена
преценка на всички елементи от състава на престъплението. Решаващият
първоинстанционен съд не е отчел следните обстоятелства:
На първо място не е отчетено от съда, че двете деяния осъществени от
подс.М./на 04.09.2021г. и на 09.09.2021г./ са при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В него отделните деяния не се
третират като самостоятелни престъпления, а се преценяват общо, взети в
съвкупност и с оглед причинения общ престъпен резултат.В Решение №
23/1998г. на III н.о. е посочено, че продължаваното престъпление като
усложнена престъпна дейност е с по-висока степен на обществена опасност, в
сравнение с еднократното разделно извършено престъпление и осъждане и то
при всички хипотези обуславя по-тежкото наказание в сравнение с разделното
осъждане.
Доколкото деянието е свързано с управление на МПС е следвало
решаващият съд да вземе под внимание и факта, че подсъдимия М. има
множество наказания по ЗДвП. Видно от справката за нарушител/водач е, че
по отношение на подс.М. има съставени множество актове за нарушаване на
правилата за движение и издадени въз основа на това наказателни
постановления, както и фишове и ЗППАМ по чл.171,т.1,б."б" от ЗДвП.
Кореспондиращо с изложените доводи е и Решение №558/2005г. по н.д.
№1075/2004г. на I н.о. на ВКС визиращо, че многократното санкциониране на
дееца по административен ред за нарушаване на правилата за движение
завишава степента на обществена опасност на дееца при извършване на
транспортно престъпление.
Не е отчетено и обстоятелството, че подс.М. е бил осъждан многократно/
общо пет пъти/, като последното му осъждане е било също за престъпление
по транспорта/чл.343б, ал.3 от НК/, за което му е било определено наказание
„лишаване от свобода", което е изтърпял ефективно.
Тези обстоятелства обуславят личността на подс.М., като такава с висока
степен на обществена опасност, склонна към извършване на престъпления,
включително и престъпления по транспорта, макар и деянието само по себе си
8
да не е тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК.
Именно преценката на горепосочените обстоятелства обосновават
извода, че извършеното от подсъдимия М. е със сравнително висока степен на
обществена опасност и изключва малозначителността на деянието по смисъла
на втората хипотеза на чл.9,ал.2 от НК и определянето му като
административно нарушение.
Присъдата на съда е постановена при нарушение на процесуалните
правила, тъй като е налице вътрешна противоречивост на самите мотиви,
което оставя неяснота относно действителната воля на съда. От една страна
решаващият съд е приел, че извършеното деяние от поде.М. е малозначително
по смисъла на втората хипотеза на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно тази разпоредба
"не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна"
т.е. съдът приема, че деянието осъществено от подс.М. е съставомерно от
субективна и обективна страна по чл.345, ал.2 от НК, но поради явна
незначителност на обществената му опасност, се изключва престъпния му
характер.
От друга страна решаващият съд приема, че извършеното от
подс.М. деяние е несъставомерно от субективна страна, като приема, че
подс.М. е имал „убеждението", че извършва нарушение по ЗДвП и следва да
заплати глоба, което според съда „изключва наличието на умисъл у същия за
извършено престъпление по чл.345,ал.2 вр.ал.1 вр,чл.26,ал.1 от НК."
В съдебната практика /Решение № 230/2007г. на III н.о. / е прието, че
противоречието между диспозитив и мотиви и между самите мотиви е
съществено нарушение на процесуалните правила, защото оставя неяснота
относно действителната воля на съда.
Сочи се също така,че горепосочените доводи допълват изложените вече
такива в цитирания протест на РП-Ловеч, ТО-Троян, като поддържа
направеното с него искане за отмяна на постановения оправдателен съдебен
акт и налагане на административно наказание глоба по ЗДвП и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимия М. ХР. М. да бъде признат за виновен
по обвинението, което е имал в първата инстанция.
По време на съдебните прения в съдебно заседание на
9
22.06.2022г.представителя на Окръжна прокуратура-прокурор Р.П. сочи,че
поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че присъдата е
незаконосъобразна, след като съдът е приел, че е налице престъпление за
извършено административно нарушение със същия диспозитив.Също счита,
както е в протеста, че не може да се приложи чл. 9, ал. 2 при продължавано
престъпление, тъй като обществената опасност е в разликата между
престъпленията и нарушената и по-високата степен на обществена опасност.
Очевидно е, че и при двете престъпления, тази опасност е по-висока,според
него.На второ място,според него, съдът не е съобразил доводите си, че лицето
е наказано много пъти по Закона за движение по пътищата, което също
доказва по-висока степен на обществена опасност.
Счита, че следва да бъде отменена присъдата и признат за виновен, като
му се наложи наказанието, което е посочено в първата инстанция.
Защитника на възивника,адвокат В.А. сочи,че от името на неговия
подзащитен, моли Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ да има предвид следното:
На първо място, протестът се обосновава с приложението на чл. 9, ал. 2 –
за маловажност, при което трябва да са налице признаците на
престъплението, с оглед ниската степен на обществена опасност и приема, че
в случая е маловажен случай по смисъла на закона.
Районният съд не е подходил по този начин, според него, а се е позовал
на едно решение на ВКС, в което е направено разграничение между
административната и наказателната отговорност за едно и също по вид
деяние, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред. Върховният съд е приел, че с оглед степента на засягане на обществените
отношения, се приема дали е административно нарушение, дали е
престъпление. Приема,че в унисон с тези мотиви на решението на Върховния
съд, Троянският районен съд е мотивирал присъдата си, като е приел, че не е
налице престъпление.
При това положение моли ЛОС да приеме, че протестът е
неоснователен, както основния, така и допълнителното изложение към него.
Поддържа въззивната жалба и счита, че тя е основателна, и
незаконосъобразно са наложени административни наказания на неговия
доверител, по следните съображения:
На първо място, налице е празнота в закона или по-точно неприцизна
10
детайлна уредба, за да се стигне до хипотезата, при която за едно и също по
вид деяние се предвижда наказателна и административна отговорност. Така
или иначе има законова уредба, която съдът трябва да спазва, но точният
текст на закона е „управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред“ – това е точната хипотеза и не следва да я тълкуваме разширително.
Счита, че в съдебната практика се стига до едно разширително тълкуване
както в административно наказателната отговорност, така и в наказателната.
Това разширително тълкуване е, че към хипотезата управление на МПС,
което не е регистрирано по съответния ред, се прибавя и хипотезата МПС,
което е регистрирано по съдебния ред, но е със служебно прекратена
регистрация.
За него тук засягането на обществените отношения са различни.Счита,че
когато се управлява едно МПС, което не е регистрирано по съответния ред,
това обхваща случаите, че има движещо се превозно средство, но то не може
да бъде идентифицирано на пътя, а идентификацията, съгласно цитираната в
присъдата на Троянския районен съд – Наредба № I-45 за регистрацията на
МПС, се извършва чрез поставяне на регистрационни табели с
регистрационен номер и издаване на талон за регистрация на МПС – талон
част първа и втора. Приема,че за да бъде служебно прекратена една
регистрация, тя трябва да има преди нея валидно регистриране на МПС –
такъв е конкретния случай. МПС е регистрирано по предвидения в закона
ред, има издадени талони за регистрация – част първо и втора, има издадени
регистрационни табели, поставени на конкретното място.
Не може хипотезата, при която имаме валидна на регистрация и тя е
служебно прекратена, да се приравнява с липсата на регистрация. Когато едно
МПС няма тези табели, то не може да бъде индивидуализирано при камери и
пътна проверка.
На следващо място, моли ЛОС да има предвид, че съгласно цитираната
Наредба 1-45 за регистриране, отчет на МПС, съгласно чл. 18б, ал. 2 и ал. 3,
при служебно прекратяване на регистрацията, когато не е регистрирана
промяната на собствеността, собственикът не се уведомява. Това е
нормативно определено.
Тук идва, според него следващата празнината в закона. Има валидно
придобито МПС с надлежна регистрация и не се уведомява собственикът, че
11
тази регистрация е вече служебно прекратена. Служебното прекратяване, като
техническо действие, се състои в отбелязване в съответните информационни
масиви, че тази регистрация е служебно прекратена.
В същия смисъл свидетелите от Пътната полиция, заявяват, че при
проверка в техните таблети на място излиза, че регистрацията е служебно
прекратена, но физически превозното средство продължава да бъде с
идентификационните номера.
Тук следва да се има предвид и приложението на чл. 11 от цитираната
наредба, съгласно ал. 1 на който, при извършване на проверка
регистрационните табели следва да се изземат и това е задължение на
органите на Пътна полиция. Един път е спрян неговия доверител, съставен му
е акт и вместо да му снемат табелите за регистрация, ако така са преценили че
е редно, и да спрат МПС-то от движение, въпреки тези си задължения по чл.
11, органите на полицията съставят акта и оставят регистрационните табели
на МПС. Това е извършено и при втора проверка и това не е случайно.
Съдилищата, до степен на ВКС, имат още колебания в практиката за тези
прословути повторения на административно наказателна и наказателна
отговорност за едно и също деяние. След като Върховният съд има още
колебания, какво се отнася за редовите органи на Пътна полиция и
шофьорите на автомобилите.
Следва да се отбележи, че един автомобил с регистрационни табели по
нищо не се отличава, според него, ако той е със служебно свалена
регистрация или е редовно регистриран в масивите на КАТ и не му е
прекратена регистрацията.
Счита, че разлика в автомобилите няма, поради което и не може да се
търси вина. Вината не може да се презумира в административно
наказателната отговорност. След като управлява автомобил с поставени на
него регистрационни табели, след като полицията го спира и продължава да
му създава възможност да управлява с тези табели – не ги сваля, не е налице
умишлено извършване на административно нарушение, а и няма такова.
Според него, докато не се внесе изрично в закона допълнение, че носи
отговорност и при служебно прекратена регистрация, не би следвало
разширително да се тълкува, че служебно прекратената регистрация е
равносилна на липса на регистрация. Това не е така по изложените
12
съображения, тъй като автомобилът е разпознаваем и обществените
отношения, свързани с идентификацията на автомобила, не са засегнати. Ако
са засегнати някакви обществени отношения те са други, но не се фиксират в
този текст от закона, който е посочен.
По изложените съображения моли ЛОС да приеме, че управляваният
автомобил със служебно прекратена регистрация, не е равнозначно на
автомобил без регистрация и да отмени наложените наказания на неговия
доверител.
Въззивната инстанция като съобрази наведените основания за
необоснованост и незаконосъобразност в жалбата от страна на
адв.В.А.,защитник на въззивника М.М. и в хода на съдебни
прения,възраженията в протеста на Районна прокуратура-Ловеч ТО-
Троян,поддържани и от представителя на Окръжна прокуратура-
Ловеч,прокурор Р.П. и събраните по делото доказателства, посоченото в
мотивите към присъдата на Районен съд –Троян, и сам като извърши проверка
изцяло на правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени
от страните, съгласно задължението си по чл.314,ал.1 от НПК, счете жалбата
за подадена в законно установения срок, разгледана по същество
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а протеста на
Районна прокуратура-Ловеч ТО-Троян като обоснован да се уважи,като се
отмени постановената присъда като необоснована и незаконосъобразна и
делото се върне за нова разглеждане от фазата на съдебното заседание от друг
състав на РС-Троян.
По-конкретно :
ПО ФАКТИТЕ
С Присъда № 6 /30.03.2022 година РС-Троян е признал въззивника М.
ХР. М. - роден на ******** г. в гр. Троян, български гражданин, постоянен
адрес: ***, настоящ адрес: ***, със средно образование, ******, работи на
длъжност „*****" в „*********, осъждан, ЕГН: **********, за невиновен да
е за времето от 04.09.2021 г. до 09.09.2021 г. в с. Д., обл. Ловешка и в гр.
Троян, обл. Ловешка, при условията на продължавано престъпление,
13
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „A=", модел
„**" с поставени на него регистрационни номера **********, собственост на
В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е регистрирано по надлежния ред, със
служебно прекратена на 03.08.2021 г. регистрация на основание чл. 143, ал. 15
от Закона за движението по пътищата и в нарушение на разпоредбите на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 22 от Наредба № 1-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, както
следва:
На 04.09.2021 г. около 22:48 часа в с. Д., обл. Ловешка, по ул. „Девети
септември" пред административен № 16 с посока на движение към центъра на
селото, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „A=",
модел „**" с поставени на него регистрационни номера **********,
собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е регистрирано по
надлежния ред.
На 09.09.2021 г. около 21:19 часа в гр. Троян, обл. Ловешка, по ул.
„Васил Левски" пред административен № 320 с посока на движение към
центъра на града, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „A=", модел „**" с поставени на него регистрационни номера
**********, собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е
регистрирано по надлежния ред, като го оправдал по повдигнатото обвинение
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 305, ал. 6, пр. 2 във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наложила на подсъдимия М. ХР. М.,
административно наказание глоба в размер 300,00 лв. (триста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8
(осем) месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а
именно за това, че на 04.09.2021 г. около 22:48 часа в с. Д., обл. Ловешка, по
ул. „Девети септември" пред административен № 16 с посока на движение
към центъра на селото, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „A=", модел „**" с поставени на него регистрационни
номера **********, собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е
регистрирано по надлежния ред.
14
На основание чл. 305, ал. 6, пр. 2 във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наложил на подсъдимия М. ХР. М.,
административно наказание глоба в размер 300,00 лв. (триста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8
(осем) месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а
именно за това, че на 09.09.2021 г. около 21:19 часа в гр. Троян, обл.
Ловешка, по ул. „Васил Левски" пред административен № 320 с посока на
движение към центъра на града управлявал моторно превозно средство –лек
автомобил марка „A=“,модел „**“с поставени на него регистрационни номера
********,собственост на В. И. К. от с.В.,обл.Ловешка,което не е регистрирано
по надлежния ред.
ПО ПРАВОТО
На първо место,въззивната инстанция констатира противоречие между
диспозитив и мотиви на присъдата,което е съществено отстранимо
процесуално нарушение,водещо винаги до отмяна на постановен съдебен акт.
По-конкретно в присъдата е наличен оправдателен диспозитив,като РС-
Троян е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК./л.35/.
В мотивите към присъдата на стр.38,РС-Троян е посочил „…….Съдът
счита, че от така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и
от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, се налага извода, че подсъдимият М. ХР. М. не е извършил
престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което
е предаден на съд от Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение
гр. Троян, а е осъществил състава на административното нарушение по чл.
140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, както следва:
На 04.09.2021г. около 22:48 часа в с. Д., обл. Ловешка, по ул. „Девети
септември" пред административен № 16 с посока на движение към центъра на
селото, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил 1 марка „A=",
модел „**" с поставени на него регистрационни номера **********,
собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е регистрирано по
надлежния ред и
На 09.09.2021г. около 21:19 часа в гр. Троян, обл. Ловешка, по ул. „Васил
15
Левски" пред административен № 320 с посока на движение към центъра на
града, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.",
модел „**" с поставени на него регистрационни номера **********,
собственост на В. И. К. от с. В., обл. Ловешка, което не е регистрирано по
надлежния ред.
В обстоятелствената част на обвинителният акт и в съдебно заседание в
хода на съдебните прения, прокурор Зъзрев е изложил аргументи относно
наличието на извършено престъпление по НК, които съдът не споделя. На
първо място прокурор Зъзрев счита, че подсъдимият М. ХР. М. е поел
задължение да регистрира лекият автомобил, собственост на неговата **** -
свидетелката В. И. К., по силата на Пълномощно рег. № 969 от 01.06.2021
година. Въпросното пълномощно е приложено на л. 31 от досъдебното
производство и със същото В. И. К., в качеството си на упълномощител и
собственик на лек автомобил марка „A=", модел „**" с рег . № **********, е
упълномощила подсъдимия М. ХР. М. да управлява автомобила, да я
представлява пред всички държавни и общински органи, включително КАТ и
да регистрира автомобила и да я снабди със свидетелство за регистрация.
Съдът намира за основателни аргументите на адвокат В.А., че пълномощното
е едностранна сделка, която включва единствено волята на упълномощителя,
но не и на упълномощеното лице. Подсъдимият М., в качеството на
упълномощено лице, е бил оправомощен с делегираните права, посочени в
пълномощното от собственика на автомобила, но не и задължен да изпълни
посочените в пълномощното действия. Напълно прав е адвокат А., че
издаването на пълномощно от страна на собственика на МПС не променя
задълженото лице по ЗДвП и Наредба № 1-45/24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, което има задължението да
регистрира закупеният автомобил в двумесечен срок от придобиването му.
Това задължено лице е именно собственикът на автомобила, който в
конкретния случай е В. И. К. - **** на подсъдимия М. ХР. М.. Това
задължение на собственика е непрехвърлимо и не може да бъде прехвърлено
на друго лице, с едностранно волеизявление от страна на собственика на
МПС. Предвид изложеното съдът намира за неправилен извода на прокурор
Зъзрев, че подсъдимият е поел задължение да пререгистрира автомобила на
16
своята **** с издаденото от нея пълномощно.
В българското законодателство шофирането на МПС, което не е
регистрирано, респ. е с прекратена регистрация по някаква причина, е и
престъпление, и административно нарушение. Разлика в двете деяния - в Н К
и в ЗДвП, не съществува. Няма и ясни и конкретни критерии, по които
административният орган, прокурорът или съдът да степенуват обществената
опасност, за да могат обективно да квалифицират всеки конкретен случай
като нарушение или престъпление. Налице е пълно съвпадение в обективните
признаци, включени в съставите на административното нарушение по ЗДвП и
на престъплението по НК. Според чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. В разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НК е
предвиден състав на престъпление по транспорта, съгласно който наказанието
по ал. 1, а именно лишаване от свобода до 1 година или глоба от 500 до 1000
лева, се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. Тоест законодателят не е предвидил
каквито и да било обективни критерии, които да позволяват да се определи
степента на обществена опасност, въз основа на която едно конкретното
деяние да бъде квалифицирано като административно нарушение или като
престъпление. Не се отчитат и различните хипотези, при които се налага
извод, че регистрацията не е надлежна - липса на първоначална регистрация,
служебно прекратена регистрация, временно отнета поради технически
неизправности, изтекъл срок на временна регистрация. По изложените
съображения и съдебната практика на отделните съдилища в България е
разнопосочна. В конкретният случай настоящият съдебен състав счита, че
извършеното от подсъдимия М. ХР. М. деяние покрива състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а не на
престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за
което М. е предаден на съд. Съдът счита, че с извършеното деяние от
подсъдимия не е налице съществено засягане на обществените отношения.
Безспорно доказано със събраните по делото доказателства е, че подсъдимият
М. ХР. М. като е управлявал МПС - лек автомобил марка „A=", модел „**" с
рег . № **********, собственост на неговата **** В. И. К., който автомобил е
17
бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано
от 03.08.2021г., на инкриминираните дати - 04.09.2021г. и 09.09.2021г., М. е
осъществил признаците от обективна страна както на престъплението по чл.
345, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, така и на административното
нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Съдът счита обаче, че деянието,
извършено от подсъдимия, е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК,
което изключва престъпният му характер. В случая съдът счита, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна, тъй като степента на
засягане на обществените отношения е незначителна. Безспорно е, че на
лекият автомобил, управляван от подсъдимия, е имал поставени табели с
регистрационен номер, който е издаден за този конкретен автомобил.
Последният не е бил изначално нерегистриран по надлежния ред, а е бил със
служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано
от 03.08.2021г., което е около месец преди датата на първото деяние -
04.09.2021 година. По делото няма доказателства относно уведомяването на
собственика на автомобила - ****та на подсъдимия В. И. К. за служебно
прекратената регистрация. Основателно е заявеното от адвокат В.А., че не е
било налице никакво затруднение за служителите на полицията да
идентифицират лекият автомобил и да извършат съответните проверки
относно същия. Разлика между изначалната липса на регистрация по
надлежния ред и служебно прекратената регистрация прави и ВКС в Решение
№ 114 от 26.01.2021г. по н.д. № 377/2020г., III н.о., докладчик председателят
Лада Паунова. В дадените обяснения пред съда, подсъдимият заяви, че
съзнава, че е извършил административно нарушение, но не и престъпление.
Това негово твърдение се подкрепя и от обстоятелството, че при двете
извършени проверки от служителите на РУ гр. Троян - на 04.09.2021г. и на
09.09.2021г., срещу М. ХР. М. са били съставени два акта за установяване на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Самите
полицаи заявиха в съдебна зала, че са обяснили на М., че с управлението на
нерегистриран по надлежния ред автомобил извършва нарушение по ЗДвП и
следва да заплати глоба. Това е било и убеждението на подсъдимия, което
изключва наличието на умисъл у същия за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Престъплението по този
текст от НК, в което е обвинен подсъдимият М., е формално и за да е
осъществено същото не се изисква настъпването на конкретни вредни
18
последици. Обектът на посегателство е комплексен, тъй като защитава
безопасността при осъществяването на транспорта. Съдът счита, че с
осъщественото от подсъдимия деяние степента на засягане на обществените
отношения е незначителна и не е била налице реална опасност от
настъпването на някакви вредни последици. Предвид изложеното съдът
счита, че извършеното от подсъдимия деяние, макар и формално да
осъществява признаците на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр.
ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, показва явно незначителна степен на
обществена опасност, което изключва престъпният характер на деянието. С
оглед този извод, че извършеното от подсъдимият М. ХР. М. деяние не
съставлява престъпление - чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, с постановената присъда
съдът е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.“
В мотивите,като се посочи и по-горе,РС-Троян е приел,“……..на
инкриминираните дати - 04.09.2021г. и 09.09.2021г., М. е осъществил
признаците от обективна страна както на престъплението по чл. 345, ал. 2 във
вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, така и на административното нарушение
по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Съдът счита обаче, че деянието, извършено
от подсъдимия, е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, което
изключва престъпният му характер…“ Т.е.налице е противоречие между
диспозитива на присъдата,в който въззивника е оправдан по предявеното от
страна на прокуратурата обвинение и мотивите,в които се приема от РС-
Троян че въззивника е осъществил признаците от обективна страна както на
престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.Нещо
повече,прието е и че едновременно с това деяние е осъществил и състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП ?!!.А също
така и че деянието, извършено от подсъдимия, е малозначително по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК, което изключва престъпният му характер.В смисъл,че
ако съдът е приел,че деянието е малозначително,то е следвало това да намери
отражение и в присъдата,в която се посочи,че се касае за малозначително
деяние по чл.9,ал.2 от НК,тъй като при това положение,въззивника следва да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение,но да не се наказва
поради наличието на чл.9,ал.2 от НК.В диспозитива на присъдата липсва
както посочване на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК,така и изрично
19
признаване на въззивника по предявеното му обвинение за виновен и
посочване,че не се наказва на основание чл.9,ал.2 от НК,поради
малозначителност на деянието.
По- същественото,е че в нарушение на материалния закон РС-Троян е
посочил,че „….М. е осъществил признаците от обективна страна както на
престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, така и
на административното нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП..“
Следва да бъде посочено,че съгласно чл.9,ал.1 от НК,престъпление е
това обществено опасно деяние/действие или бездействие/,което е извършено
виновно и е обявено от закона за наказуемо.
От своя страна,административното нарушение има своята легална
дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното
нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно
управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание,
налагано по административен ред. От тази законова дефиниция произтичат
няколко правни характеристики:
1. Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип то е
присъщо на ФЛ.Т.е. административната отговорност е лична. Деянието може
да бъде действие или бездействие.
2. Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава
установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или
подзаконови разпоредби.
3. Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като
засяга устоите на обществения ред. Такива са и деянията, квалифицирани
като престъпления. Обществената опасност на нарушенията е много по-ниска
в сравнение с престъпленията, ето защо в правната доктрина се приема , че
деянията с ниска обществена опасност са административни нарушения, а с
по-висока обществена опасност- престъпления. Формален критерий за
разграничаването на двата вида противоправни деяния е дали деянието се
квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е посочено в
специалната част на НК, то е престъпление. Именно по степента на
обществената опасност се разграничават двата вида деяния.
4. Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява по
административен ред. Тези три елемента- противоправност, обществена
20
опасност и наказуемост- съставляват обективната характеристика
(обективния състав) на административното нарушение.
5. Административното нарушение е виновно извършено деяние.
Т.е.Разликата между административно нарушение и престъпление, се състои
в степента на обществената опасност,с оглед на което и предвид
горепосочените разлики между престъпление и административно нарушение
и необоснован е извода на РС-Троян,че в конкретния казус едно деяние е
едновременно и престъпление и административно нарушение.
Извън съмнение и липсват основания поначало да се отрече
приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК, за което и да е от престъпленията в НК.
Обществената опасност на деянието е основен признак на всяко
престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност
обуславят и отсъствието на съответното престъпление. Дали деянието е с явна
незначителна степен на обществена опасност се решава при цялостна
преценка на всички обстоятелства относно обекта на посегателство, степента
на засягането му, характеристиките на конкретното деяние, данните за
личността на дееца, отразяващи се на обществената му опасност, последиците
от деянието и пр.
При преценката на съда в тази насока следва,както между впрочем се
сочи и в протеста, да залегнат и се вземат предвид значително по-широк кръг
обстоятелства, касаещи и личността на подсъдимия като съдебно минало,
трудова ангажираност, добри характеристични данни и които евентуално при
наличност да доведат до обоснован и законосъобразен извод,че в конкретния
казус са налице признаците на чл.9,ал.2 от НК . Очевидно при анализа на тези
обстоятелства от вниманието на РС-Троян,както се възразява и в протеста е
убягнал факта,че видно от справката за съдимост – л.52-53 от ДП, въззивника
М.М. е осъждан многократно за различни престъпления от общ характер, и то
през един значителен период от време,с оглед на това,че първата постановена
присъда е влязла в сила на 07.02.2007г.,след което са последвали още няколко
осъждания през годините,общо 5 на брой,последното от които с със
споразумение в сила от 21.02.2018г. по НОХД №180/2018г. на РС-Л-ч за
престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.
Не без значение е и факта,че на л.31от ДП е приложено копие от
пълномощно в клаузите на което изрично е вменено задължение на
21
въззивника М.М. да регистрира процесното МПС и да снабди
упълномощителя В. К. със свидетелство за регистрация.Т.е.неоснователно е
възражението,че по посоченото пълномощно въззивника не е имал
задължения,както се възразява от страна на адвокат В.А..
Некореспондиращи на мотивите на РС-Троян,относно приетото,че
въззивника е имал съзнание,че извършва нарушение,а не престъпление, са и
обясненията на въззивника на л.27 от делото,в които категорично сочи,че е
бил наясно със задължението си да го регистрира.Нещо повече,в обясненията
си въззивника сочи също така,че не е знаел първия път,когато бил спрян от
служителите на МВР,че това е престъпление.Т.е.както се възразява от страна
на прокурора в протеста извода на съда,че въззивника е имал съзнание,че
извършва нарушение,а не престъпление е несъответен и на обясненията на
въззивника.В противоречие с мотивите на РС е и позоваването на свидетелски
показания на служителите от МВР,както и че според съда,те обяснили на
въззивника,че извършва административно нарушение./л.40 на
гърба/.Свидетеля П. А.,актосъставител,категорично сочи,че е обяснил на
въззивника какви са последствията от дерегистрацията на автомобила и
наказанията.“…Обясних,че се води като престъпление и се взема
свидетелството за правоуправление…..“/л.28/.,“ Аз предупредих водача,че не
трябва да управлява автомобила..“В този смисъл са и показанията на другия
служител,свидетеля М. Д.,която потвърждава,че „Колегата предупреди водача
и обясни,че не следва да управлява автомобила без регистрация…
„л.28.Впоследствие на 09.09.2021г.въззивника отново е бил спрян за проверка
и свидетеля В. Г. категорично сочи,че той му е заявил,че знаел,че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация./л.29/. Т.е. в
противоречие със свидетелските показания е и извода на РС,че въззивника е
съзнавал,че извършва нарушение,а не престъпление.
При тези противоречия между гласните доказателства и мотивите на РС-
Троян,въззивната инстанция приема,че те не отговарят на изискванията на
чл.305,ал.3 от НПК,в която разпоредба е вменено задължение на съдът да
посочи установените обстоятелства,въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение,както и при
противоречия в доказателствените материали да изложат съображения защо
едни от тях се приемат,а други се отхвърлят.
22
Още повече, че при преценката на доказателствата не са съобразени и
наличните по делото негативни данни за поведението като водач на
МПС,предвид на това,че въззивника М. е наказван многократно за различни
нарушения по ЗДвП,видно от справката за нарушител-л.7 и 8 от ДП.
С оглед посочените мотиви,въззивната инстанция приема,че протеста е
основателен и следва да бъде уважен,като,както вече се посочи и по-горе бъде
отменена присъдата на РС-Троян и делото бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда от фазата на съдебното заседание,като бъдат
отстранени посочените в обстоятелствената част на решението съществени
процесуални нарушения.
Неясна е и волята на съда,респективно какво следва да се разбира от
посоченото в мотивите на гърба на л.39,че „…..С оглед този извод, че
извършеното от подсъдимият М. ХР. М. деяние не съставлява престъпление -
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, с постановената присъда съдът е признал подсъдимия
за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.“По-
конкретно в наказателния кодекс не е налична разпоредба чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НК.Налична е разпоредба на чл.24 от НК,съгласно която,когато наложените
наказания са от един и същ вид,съдът може да увеличи определеното общо
най-тежко наказание най-много с една втора,но така увеличеното наказание
не може да надминава сбора от отделните наказания,нито максималния
размер,предвиден за съответния вид наказание.В смисъл,че посочената
правна норма не касае наличието и/или липсата на състав на
престъпление,респективно признаци от обективна и субективна страна,без
наличието на които да е основание да се приеме,че деянието,за което
въззивника М. е предаден на съд, не осъществява признаци на престъпление.
Колкото до наведените съображения от страна на защитника на
въззивника- адвокат В.А. по същество ,въззивната инстанция приема,че на
този етап не следва да взема отношения с оглед допуснатите отстраними
съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд,от
които определено не може да се установи в крайна сметка какво приема РС-
Троян,дали че се касае за извършено престъпление,както се сочи в едната
част от мотивите,подробно анализирани по-горе,респективно дали се касае за
административно нарушение и/или, както е приел РС-Тр-н в нарушение на
23
материалния закон,че се касае едновременно и за двете,както сочи в друга
част от мотивите си, и най-сетне, дали се касае за наличие на разпоредбата на
чл.9,ал.2 от НК, и по тях следва да вземе отношение новия състав на РС-
Троян,който следва да разгледа делото.
С оглед всичко гореизложено,въззивната инстанция приема,че
противоречието между диспозитив и мотиви и между самите мотиви
допуснати от РС-Троян е съществено нарушение на процесуалните правила,
защото оставя неяснота относно действителната воля на съда,което от своя
страна ограничава процесуалните права на страните в процеса,в който смисъл
са и възраженията в протеста и следва така постановена присъда да бъде
отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане друг състав на съда, от
фазата на съдебно заседание,при което се отстранят подробно посочените
съществени нарушения на процесуалните правила в обстоятелствената част на
решението. Следва да бъде посочено,че същите са отстраними само с едно
ново разглеждане на делото от страна на първоинстанционния съд,тъй като
въззивната инстанция в настоящия процес не може да ги отстрани,с оглед на
това,че към настоящия момент не е ясна волята на първостепенния съд по
подробно посочените по-горе съображения.
Водим от гореизложеното на основание чл.335,ал.2 във вр. с
чл.348,ал.3,т.1 от НПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №6 от 30.03.2022 г., постановена по НОХД
№7/2022 г. по описа на PC – Троян и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, от фазата на съдебно заседание,при което се отстранят
подробно посочените съществени нарушения на процесуалните правила в
обстоятелствената част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
24
2._______________________
25