Решение по дело №217/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 78
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Иваничка Константинова
Дело: 20214300500217
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Ловеч , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500217 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 37 от 11.03.2021 година, постановено по гр.дело № 1232 по описа за
2020 година, Ловешкият районен съд е признал за установено, че „Дженерали
Застраховане" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. ХР. Д. и Ж. М. Д., има вземане срещу Община Ловеч, с ЕИК
*********, с адрес: *** в размер на 1 840,82 лв. - платено застрахователно обезщетение и
разходи по ликвидиране на щета във връзка с настъпило ПТП на 10.06.2019 г. в гр. Ловеч,
на ул.„Отец Паисий" и ул.„Дикисанска", ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до
изплащането , и 69,55 лв. - обезщетение за забава, предмет на издадена Заповед № 342 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.06.2019 г. по ч. гр. д. № 671/2019 г.
на PC Ловеч, като отхвърлил иска за установяване на вземане за заплащане на обезщетение
за забава до размера от 71,04 лв. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Ловеч да
заплати на „Дженерали Застраховане" АД сумата от 1 165,15 лева- сторени разноски по
делото. Решението е постановени при участието на трето лице помагач „ТРЕЙС ГРУП
ХОЛД" АД на страната на ответника.
1
Против решението е подадена въззивна жалба от Община Ловеч, чрез пълномощника
ѝ- адвокат ИВ. Р. ХР., с която обжалва решението като незаконосъобразно и необосновано.
Не споделя изводите на съда, че предвид липсата на доказателства за наличието на
конкретно обозначение (такива не са поставени или макар и да са поставени впоследствие са
отстранени) е налице бездействие, което е отнело възможността на водача на увреденото
МПС да предотврати настъпването на вредите.
Поддържа, че Община Ловеч е положила грижата на добър стопанин, като след
проведена процедура е сключила Договор № ДВ-590 от 06.08.2018 г. с „Трейс Груп Холд"
АД, гр. София за строително-монтажни работи с предмет: „Основен ремонт на улици в кв.
„Декисана" гр. Ловеч". Строежът е предаден от изпълнителя „Трейс Груп Холд" АД, гр.
София на възложителя Община Ловеч на 24.09.2019 г., според Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа (Акт образец 15). Съгласно чл. 19 от
Договора фирмата - изпълнител носи пълна отговорност и следва да осигури безопасността
при изпълнението му. Твърди, че от показанията на разпитания свидетел Х.Х., заемал тогава
длъжността техническия ръководител по договора с „Трейс Груп Холд" АД, гр. София, се
установява, че е имало обозначителни светлоотразителни знаци и табели, че пътят е в
ремонт, както и указателна табела. Поддържа, че Община Ловеч не може да отговаря за
действия на недобросъвестни лица, които са премахвали тези знаци. Счита за доказано, че
Община Ловеч е положила дължимата грижа, осигурена е била безопасността на пътя при
изпълнението на договора, тъй като целият път, предмет на договора е бил обозначен със
знаци.
На следващо място оспорва изводите на съда, с които е приел за неоснователно
възражението на ответника, че водачът на МПС има принос към настъпването на
вредоносния резултат. Въззивникът счита, че водачът на МПС обективно е можел да
възприеме препятствието, да предприеме действия по спиране, респективно по
предотвратяване на вредите. Позовава се на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и твърди, че са налице
елементите на фактическия състав на съпричиняване и има основание за намаляване на
дължимото обезщетение. Твърди, че водачът с поведението си сам се е поставил в ситуация,
която не му е позволила да реагира адекватно.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни и недоказани, евентуално- да се приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и се намали
претендираното от ищеца обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , в който излага съображения за неоснователност на
жалбата. Счита, че атакуваният акт е законосъобразен, правилно и добре мотивиран,
напълно съобразен с действащите материални норми и процесуални правила, както и със
събраните в хода на производството доказателства и че изтъкнатото във въззивната жалба не
отговаря на съдържанието на решението.
2
Твърди, че пред първата инстанция е доказано наличието на всеки от елементите на
фактическия състав на деянието. Механизмът на ПТП се установява от представения по
делото протокол за ПТП, съставен от представител на МВР, посетил мястото на ПТП.
Поддържа, че е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. Позовава се и на изслушаната по делото автотехническа
експертиза, която категорично потвърждава твърдените от ищеца факти.
Акцентира на факта, че задължението за поддържане на пътя е отделен като
безспорен от съда и предвид разпоредбата на чл.31 ЗП, според която изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, е видно, че
бездействието на длъжника не е задължителен елемент за ангажиране на отговорността му.
В този смисъл излага доводи и за уредената в чл.49 ЗЗД безвиновна отговорност на
възложителя, която има гаранционен и обезпечителен характер. Община Ловеч е задължена
да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на местната пътна мрежа - публична
общинска собственост, което задължение в случая не е изпълнено. Оспорва и твърдението
на ответника за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, което дефинира
като бланкетно и недоказано.
Моли да бъде потвърдено решението на Ловешкия районен съд.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от адвокат И.Х. от АК-Ловеч,
която поддържа жалбата, а въззиваемият е подал писмена молба, с която поддържа отговора
на въззивната жалба и становището си за неоснователността . Третото лице-помагач, че не
се представлява.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Ищецът - „Дженерали Застраховане" АД е предявил срещу Община Ловеч иск за
съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
сумата 1840.82 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение на собственик
на застрахован при него автомобил, за материални вреди, вследствие на ПТП настъпило на
10.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и
до окончателното изплащане на сумата, както и за мораторна лихва за забава.
Ответникът е оспорил изцяло предявения иск.Поискал е да бъде привлечено като
трето лице-помагач „ТРЕЙ ГРУП ХОЛД“ АД, което съдът е допуснал с определение от
11.11.2020 г.
3
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от Протокол за ПТП № 1688364 от 10.06.2019 година, че на посочената
дата в кв. „Дикисана", в гр. Ловеч, в района на кръстовището на ул. „Отец Паисий" и ул.
„Дикисанска" е настъпило ПТП с управлявания от Н.С.И. лек автомобил, марка „Ауди",
модел А 3", с per. № ********, собственост на Ц.И.И., при което са причинени материални
щети на автомобила (спукване на две от гумите и изкривяване на джантите). Отразено е, че
ПТП е станало на необозначен участък от участък от пътя, който е в ремонт. В Докладната
записка към протокола полицейският служител, посетил мястото на ПТП е отразил изрично
констатациите си, че на пътя се извършват строителни работи, но участъкът не е обозначен
по никакъв начин. На водача е издал протокол за ПТП без акт за установяване на
административно нарушение, тъй като е преценил, че той няма вина за случилото се.
От представената Полица № 0312180040010769 от 13.06.2018 г. е видно, че
собственикът на автомобила Ц.И.И. и ищеца „Дженерали застраховане“АД са сключили
договор за застраховка „КАСКО на МПС“ със срок на валидност на полицата от 0,00 часа на
20.06.2018 г. до 23:59 на 19.06.2019 г., пълно застрахователно покритие и застрахователна
сума в размер на 15 500 лева. При подписването на полицата, застрахованото лице е
декларирало, че приема Общите условия на застрахователя, приложени към документите.
По повод станалото ПТП застрахователят е завел ЩЕТА № *********/10.06.2019 г.
по застраховка „Каско“ на МПС. В опис-заключение са описани вредите по автомобила,
които включват: подмяна на две алуминиеви джанти по 18 цола всяка- предна и задна десни,
подмяна на гуми с размери 225/40, 18 цола (предна и задна дясна), пластмасова защита,
преден десен калник, преден десен амортисьор, като общият размер на разходите по
възстановяване на щетата е 1 825,82 лева. С писмо ищецът е възложил на „ЗМ
АВТОСЕРВИЗ" ООД да извърши ремонта на лекия автомобил, като е съгласувал и цените
на новите части- 44% от стойността на всяка от новите гума да е за сметка на клиента.
Сервизът е издал фактура № **********/05.07.2019 г. на стойност 1 825,82 лв. с ДДС 20%.
Застрахователят е изготвил Ликвидационен акт № 896878/11.07.2019 г. по
ликвидационната преписка, в който е определил размер на обезщетението във връзка с
настъпилото ПТП в размер на 1 825,82 лв. и разпоредил сумата да се заплати на „ЗМ
АВТОСЕРВИЗ" ООД посочвайки, че са налице условията за предявяване на регрес срещу
Община Ловеч. На 12.07.2019 г. сумата е преведена по сметка на сервиза, видно от
представения по делото банков превод, в който като основание за плащането е вписано
Щета *********/19 КАСКО МПС. Ищецът е изпращал на Община Ловеч покана за плащане
на сумата, а ответникът от своя страна е предявил своите претенции към третото лице.
Констатира се от представените доказателства, че на 06.08.2018 година Община
Ловеч и „ТРЕЙС ТРУП ХОЛД" АД са сключили договор, по силата на който Община Ловеч
4
е възложила на „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД" АД да изпълни строително-монтажни работи с
предмет: „Основен ремонт на улици в кв. „Дикисана", гр. Ловеч. Посочени са улиците,
което още бъдат обект на ремонт, като сред тях е и ул. „Дикисана". Срокът на договора е 460
календарни дни от датата на получаване на възлагателното писмо, а за ул. „Дикисанска" този
срок е 75 календарни дни. Възлагателното писмо № 2 към договор № ДВ-590/06.08.2018 г. е
с дата 18.01.2019 година. Община Ловеч е издала Удостоверение № 45/04.11.2019 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж четвърта категория на улиците в кв.“ Декисана“,
включващ и участъка от пътя, на който е реализирано ПТП.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза относно механизма на пътно-
транспортното произшествие, пазарната стойност на автомобила, размера на щетите, както
и дали участъкът, на който е настъпило ПТП е включен в договора за ремонтни дейности,
сключен между Община Ловеч и третото лице- помагач. Заключението е изготвено от в.лице
инж.Веско Ангелов и прието от съда без възражения от страните. Експертът е приел, че л.а.
„Ауди“ А3 с рег.№ ***** се е движел по ул.“Отец Паисий“ в тъмната част от денонощието-
04.40 часа на светлини. На улицата няма ограничение за спиране, а допустимата скорост за
населено място е 50 км/ч. Автомобилът навлязъл в зоната на кръстовището, като десните
гуми преминават през неравности на пътното платно, в резултат на което настъпват повреди
по ходовата част на автомобила- спукване на двете десни гуми, счупване на двете десни
алуминиеви джанти, повреждане на пластмасовата кора на преден десен калник, преден
десен амортисьор, деформиране на праг. Поврежданията са резултат от удар в остър ръб на
дупка или изкоп на пътното платно при движение със скорост на автомобила и настъпилите
щети са в причинна връзка с механизма на ПТП. Пазарната стойност на автомобила е
определена на 12 012.00 лева, размерът на щетата върху лекия автомобил- 1825.82 лева,
като са посочени и разходи в размер на 20.00 лева по ликвидация на щетата (за вещо лице
при извършване на огледа на МПС и изготвяне на описа на щетата). Експертът е посочил, че
за процесния участък в кв.“Дикисана“ строителните работи са започнали на 18.01.2019 г. и
са завършили на 24.09.2019 г. според условията на договора, сключен между Община Ловеч
и „Трейс Груп Холд“АД, гр.София.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Х.Т.Х., който е бил натоварен с цялото изпълнение на обекта от „Трейс Груп
Холд“АД и е следил за поставянето на обозначителни знаци на улиците. Счита, че целият
път, който е ремонтиран, е бил обозначен със знаци, но често те се губели или се крадели.
При така установените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Предявени са установителни искове по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във
вр. с чл. 410, ал.1,т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Правният интерес за ищеца от предявяване на установителния иск се установява от
приложеното ч.гр.дело № 671/2020 година на Ловешкия районен съд, в производството по
което „Дженерали застраховане“АД се е снабдило със заповед № 342/05.06.2019 г. срещу
5
длъжника Община Ловеч за искова сума, а последният е оспорил вземането.Исковата
претенция е предявена в срока по чл.415, ал.1 от ГПК поради което е допустима.
В чл.410 ал.1 от КЗ се съдържа правната регламентация на суброгацията и според
текста с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу: причинителя на вредата, или възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД,
или собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД.
С оглед на събраните доказателства съдът приема, че пътнотранспортното
произшествие, при което на лекия автомобил „Ауди“ А3 с рег.№ *****, управляван от
Н.С.И., са причинени щети, е настъпило по начина, отразен в протокола за ПТП и
потвърден от вещото лице. Констативният протокол за ПТП е официален документ по
смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, издаден от длъжностното лице, посетило ПТП, в кръга на
службата му по установените форми и ред, който съставлява доказателство за извършените
от това длъжностно лице действия и направените въз основа на тях констатации.
Фактическата обстановка, довела до пътния инцидент е описана по следния начин: „на
необозначен участък от пътя в ремонт и при големи неравности“. На водача не е издаден
акт за установяване на административно нарушение, поради липса на вина.
Описаните от застрахователя повреди по автомобила съответстват на вида на
произшествието, т.е. попадането в дупка на пътя е довело до конкретните щети. В този
смисъл е заключението на вещото лице инж.В.Ангелов, което страните не са оспорили.
Безспорно е по делото, че между собственика на автомобила и ищеца има валидно
сключен застрахователен договор за времето на злополуката. Застрахователят е представил
доказателства, че е изпълнил задължението си по договора, изплащайки на сервиза,
извършил ремонта на МПС, разходите за възстановяване на щетите в размер на 1 825,82
лева. Размерът на обезщетението съответства на действително причинените щети по
автомобила, собственост на Ц.И.И., което се потвърждава от заключението на авто-
техническата експертиза. Ищецът е направил и разходи в размер на 20.00 лева по
ликвидация на щетата, поради което общият размер на разходите му възлиза на 1845.82
лева.
Фактът, че пътнотранспортното произшествие, при което са нанесени щетите на
автомобила, е настъпило в участък от пътя, за който отговаря Община Ловеч е също
безспорен и се признава от ответника. Това е така по силата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за
общинската собственост във вр. с § 7, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация. Според чл. 11 от Закона за общинската собственост на общините се възлага
да управляват имотите и вещите – общинска собственост, в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Потвърждава се
6
и от ангажираните в хода на делото писмени доказателства- договор за възлагане ремонта на
части от пътната инфраструктура на „Трейс Груп Холд“АД -третото лице помагач. Съгласно
чл.31 от Закон за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините, а в т.13 от ДР на ЗП е дефинирано, че „ремонт на пътищата“ е
дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. В
издадената от министъра на регионалното развитие и благоустройство Наредба № РД-02-20-
19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата се регламентират
задълженията на общините във връзка с посочените дейности и за разработване и
утвърждаване на правилата, организацията и технологията за изпълнение на работите,
свързани с текущото поддържане и текущия ремонт на елементите в обхвата на пътя, на
пътните съоръжения и принадлежности -чл. 10, ал.5 във вр.с чл. 3, ал.1, т.3.
В чл.4, ал.1 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците, издадена от МРРБ е предвидено, че отговорност по тази наредба носи
възложителя на СМР, който в случая е общината. Според чл.30 и чл.31 от нея
сигнализацията на СМР в обхвата на пътя или улицата трябва да е ясно видима и разбираема
от участниците в движението по всяко време на денонощието и при всякакви
метеорологични условия и да дава навременна и достатъчна информация за изменените
пътни условия. Временната сигнализация се поставя преди участъка, в който се извършват
СМР, на разстояние, осигуряващо достатъчно време на участниците в движението да се
съобразят с изменените пътни условия и да извършат предписаните маневри за безопасно
преминаване. Въведени са и изисквания към степента на визуализация (допустимост) на
пътната сигнализация.
Безспорно е установено по делото, че участъкът от пътното платно, на което е
станало ПТП, е бил в ремонт. От протокола за ПТП се установява, че изпълнителят на
ремонта не е спазил посочените по-горе нормативните разпоредби за поставяне на
сигнализация, която да информира участниците в движението по всяко време от
денонощието и при всякакви метереологично условия за състоянието на пътното платно.
Водачът на лекия автомобил не е имал възможност да предприеме подходяща маневра-
напр. спиране пред дупката, преминаване на по-ниска предавка, заобикаляне, за да избегне
щетите по автомобила.
Неизпълнението на тези задължения от страна на фирмата- изпълнител на ремонта,
ангажира отговорността на Община Ловеч, която по силата на чл.49 от ЗЗД отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.В чл.410, ал.1,т.2
от КЗ тази отговорност е изрично предвидена. Тя е безвиновна и има гаранционен и
обезпечителен характер.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредата от страна
на водача на МПС, тъй като доказателства, подкрепящи твърдението не са събрани.
7
Съобразявайки заключението на вещото лице счита, че е доказана и причинната връзка
между механизма на ПТП и причинените на автомобила щети, които са остойностени
съгласно константната съдебна практика.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал наличието на всички
кумулативно дадени предпоставки за уважаването на предявения регресен иск по чл.410 от
КЗ за исковата сума – 1840.82 лева, поради което искът за съществуване на вземането следва
да се уважи като основателен и доказан.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и лихва за забава, начиная от датата на
постъпване на исковата молба в районния съд- 13.08.2020 г. и до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът е предявил претенция и за присъждане на мораторна лихва върху главницата
за периода от 06.11.2019 г. до 20.03.2020 г., което е прието от районния съд за основателно
за 69.55 лева, тъй като след плащане на обезщетението е поканил ответника да заплати
доброволно сумата, но такова не е последвало.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на Ловешкия районен
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 11.03.2021 година, постановено по гр.дело №
1232 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА Община Ловеч, с ЕИК *********, с адрес: *** да заплати на „Дженерали
Застраховане" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, на
основание чл.78,ал.1и ал.8 от ГПК, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е постановени при участието на трето лице помагач „ТРЕЙС ГРУП
ХОЛД" АД на страната на ответника.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9