Определение по дело №3135/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1008
Дата: 5 юли 2021 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20207180703135
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1008

гр. Пловдив, 05 юли, 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на  пети юли, през две хиляди двадесет и първата година в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,

като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 3135 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по молба на Директора на ТД на НАП Пловдив, наименована частна жалба, срещу постановеното по делото Определение № 754/21.05.2021 г., в която се прави искане за отмяна на определението в частта му относно разноските с присъждане такива за ответника по делото, вместо за жалбоподателя, както е сторил съдът. Предвид така формулираното искане на практика се касае до такова за изменение на определението в частта му относно разноските, по което е компетентен  да се произнесе настоящия съд, поради което и частната жалба не е администрирана за изпращането и във ВАС, а е процедирано по реда на чл.248, ал.2 от ГПК. В този смисъл относно приложимия процесуален ред е напр. Определение № 14156/2020 г. по адм. дело №11488/2020 г. на ВАС.

Молителят твърди, че определението относно разноските е неправилно, като сочи, че с връчване на ревизионния акт на жалбоподателя по делото за същия частично е отпаднал правният интерес да търси съдебна защита срещу обжалваното по делото решение, а към датата 16.12.2021 г. правният му интерес е отпаднал изцяло. В тази насока се твърди, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при завеждане на делото към 03.12.2020 г., защото, като е получил ревизионният акт, е бил наясно какви са дължимите от него суми, които и по-късно е заплатил и въпреки това не е оттеглил жалбата си. Сочи се, че НАП не е дала повод за завеждане на делото, тъй като при предприемане на действия по предварително обезпечение публичният изпълнител е действал в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения, като в тази връзка се прави искане да се присъдят в полза на ТД на НАП Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение от 200 лева.  

В предоставения на другата страна - жалбоподателя М. - срок по чл.248, ал.2 от ГПК от същия не е постъпил отговор по искането за изменение на съдебното определение в частта му относно разноските.

 Съдът, на първо място, намира, че молбата е депозирана от надлежна страна и в рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което и е  процесуално допустима.

Разгледано по същество, съдът намира искането в молбата за неоснователно.

Делото е било образувано по жалба на В.Г.М., депозирана на 03.12.2020 г. против Решение № 361/10.11.2020 г., издадено за Директор на ТД на НАП Пловдив от оправомощен Заместник директор, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни  обезпечителни мерки с изх. № С200016-023-0003249/29.10.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което е бил наложен запор за сумата от 14426,40 лева върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на жалбоподателя в Обединена българска банка, което решение било връчено на жалбоподателя на 26.11.2020 г. С определението, постановено по настоящото дело с № 754/21.05.2021 г., съдът приел, че въпросното потвърдено с решението постановление е било издадено в хода на започнало ревизионно производство против жалбоподателя, както и че на 26.11.2020 г. в същото бил издаден и на същата дата връчен на жалбоподателя Ревизионен акт с № Р – 16001620003984-091-001, с който бил приет за установен размер на публични задължения за ДДС с лихви от общо 458,12 лева. Установено било, че жалбата срещу решението, с което се потвърждава ПНПОМ е постъпила в съда на 03.12.2020 г., а вече в хода на образуваното по жалбата съдебно производство, на 11.12.2020 г. с Постановление за частична отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С200016-193-0000916 на главния публичен изпълнител, наложеният по-рано запор бил отменен частично за сумата в размер на 13968,28 лева, предвид приключилото ревизионно производство с издадения РА за установено задължение от 458,12 лева, като на същата дата било издадено и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с което било продължено действието на запора, но само за сумата от 458,12 лева, а на 21.01.2021 г., или преди датата на проведеното по настоящото дело единствено съдебно заседание от 05.02.2021 г., било постановено и Постановление за отмяна на наложена обезпечителна мярка с изх.№ С 210016-024-0002106 на главен публичен изпълнител, с което бил отменен наложеният запор върху сметката на жалбоподателя на основание чл.208, ал.1 от ДОПК, предвид погасяване на публичните задължения в пълен размер. 

Въз основа на посочените установявания и съдът приел, че производството по делото следва да се прекрати на основание чл.159, т.4 от АПК поради отпаднал правен интерес, което и сторил с определението си от 21.05.2021 г. и в тази връзка и по арг. от чл.143, ал.3 от АПК е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя установените разноски по делото. За последния си извод съдът е посочил в определението мотиви, от които няма основание да се отстъпи и към настоящия момент, относно това, че поводът за завеждане на делото е било решение, с което е потвърдено Постановление за налагане на ПОМ, което постановление впоследствие е отменено от издателя му и понеже това е станало далеч след завеждане на жалбата пред съда, интересът на жалбоподателя е отпаднал едва след подаване на жалбата му в хода на вече образувано съдебно производство по нея, като същият е направил разноски за образуване на делото, както и за процесуално представителство от адвокат по образуваното вече дело и затова искането му за разноски е уважено.

С оглед съдържанието  на  нормата на чл.143, ал.3 от АПК, то следва да се преценя във всеки конкретен случай коя от страните е дала повод за завеждане на делото, като това обстоятелство следва да се преценява именно към момента на завеждане на производството с подаването на жалбата. В случая, според съда не са основателни твърденията на ответника за проявена недобросъвестност у жалбоподателя при депозиране на жалбата му против оспорваното решение в съда, предвид получаване от него на ревизионния акт преди тази дата, когато се твърди, че за него вече не е съществувал правен интерес да оспорва процесното решение. Напротив, именно фактът, че е издаден последващ оспореното потвърдително решение ревизионен акт, в който на практика се сочи установено задължение в размер, който е значително под този, за който е бил наложен запорът с потвърденото с решението постановление за налагане на обезпечителни мерки, е обусловил интереса от оспорване на решението и потвърденото с него постановление за налагане на ПОМ, защото с него на практика е било извършено от приходната администрация преобезпечаване, без нуждата от налагане на запор върху този по-голям размер сума да се е оказала впоследствие налична. В тази насока и според съда именно поведението на ответника е станало причина за завеждане на делото, като тук следва да се има предвид, че постановлението, с което е постановена частична отмяна на запора до размера на вече установената с ревизионния акт сума, впоследствие и действително заплатена от жалбоподателя, е издадено значително след издаване на ревизионния акт и след изтичане на срока на жалбоподателя за оспорване на процесното решение, както и след завеждане на настоящото дело.

Затова и съдът счита, че не са налице основания за изменение на определението му в частта относно разноските в искания от молителя смисъл. В тази връзка и се съобразява и трайната практика на ВАС по въпроса за присъждане на разноски при отпаднал правен интерес поради последвала отмяна на оспорения акт, в която практика се акцентира именно върху момента, в който е отменен оспорения акт, а именно след завеждане на жалбата в съда, като напр. цитираното Определение № 7340/2019 г. по адм. дело № 5351/2019 г. на ВАС.  

Предвид гореизложеното и на основание  чл.248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТД на НАП Пловдив, за изменение на Определение № 754/21.05.2021 г. на Административен съд Пловдив, Второ отделение, 29-ти състав, постановено по адм. дело № 3135/2020 г., в частта му за разноските.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

На основание чл.138 от АПК определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от определението.

 

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: