ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1008
гр.
Пловдив, 05 юли, 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ІІ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като
разгледа докладваното от Председателя административно дело № 3135 по описа за
2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3, ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба на Директора на ТД на
НАП Пловдив, наименована частна жалба, срещу постановеното по делото
Определение № 754/21.05.2021 г., в която се прави искане за отмяна на
определението в частта му относно разноските с присъждане такива за ответника
по делото, вместо за жалбоподателя, както е сторил съдът. Предвид така
формулираното искане на практика се касае до такова за изменение на
определението в частта му относно разноските, по което е компетентен да се произнесе настоящия съд, поради което и
частната жалба не е администрирана за изпращането и във ВАС, а е процедирано по
реда на чл.248, ал.2 от ГПК. В този смисъл относно приложимия процесуален ред е
напр. Определение № 14156/2020 г. по адм. дело №11488/2020 г. на ВАС.
Молителят твърди, че определението относно
разноските е неправилно, като сочи, че с връчване на ревизионния акт на
жалбоподателя по делото за същия частично е отпаднал правният интерес да търси
съдебна защита срещу обжалваното по делото решение, а към датата 16.12.2021 г.
правният му интерес е отпаднал изцяло. В тази насока се твърди, че
жалбоподателят е бил недобросъвестен при завеждане на делото към 03.12.2020 г.,
защото, като е получил ревизионният акт, е бил наясно какви са дължимите от
него суми, които и по-късно е заплатил и въпреки това не е оттеглил жалбата си.
Сочи се, че НАП не е дала повод за завеждане на делото, тъй като при
предприемане на действия по предварително обезпечение публичният изпълнител е
действал в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия
размер на бъдещите задължения, като в тази връзка се прави искане да се присъдят
в полза на ТД на НАП Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение от 200
лева.
В предоставения на другата страна -
жалбоподателя М. - срок по чл.248, ал.2 от ГПК от същия не е постъпил отговор
по искането за изменение на съдебното определение в частта му относно
разноските.
Съдът,
на първо място, намира, че молбата е депозирана от надлежна страна и в рамките
на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което и е процесуално допустима.
Разгледано по същество, съдът намира искането
в молбата за неоснователно.
Делото е било образувано по жалба на В.Г.М.,
депозирана на 03.12.2020 г. против Решение № 361/10.11.2020 г.,
издадено за Директор на ТД на НАП Пловдив от оправомощен Заместник директор, с
което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С200016-023-0003249/29.10.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което е бил наложен запор за сумата
от 14426,40 лева върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на
жалбоподателя в Обединена българска банка, което решение било връчено на
жалбоподателя на 26.11.2020 г. С определението, постановено по настоящото дело
с № 754/21.05.2021 г., съдът приел, че въпросното потвърдено с решението
постановление е било издадено в хода на започнало ревизионно производство
против жалбоподателя, както и че на 26.11.2020 г. в същото бил издаден и на същата дата
връчен на жалбоподателя Ревизионен акт с № Р – 16001620003984-091-001, с който
бил приет за установен размер на публични задължения за ДДС с лихви от общо
458,12 лева. Установено било, че жалбата срещу решението, с което се потвърждава
ПНПОМ е постъпила в съда на 03.12.2020 г., а вече в хода на образуваното по
жалбата съдебно производство, на 11.12.2020 г. с Постановление за частична
отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С200016-193-0000916 на главния
публичен изпълнител, наложеният по-рано запор бил отменен частично за сумата в
размер на 13968,28 лева, предвид приключилото ревизионно производство с
издадения РА за установено задължение от 458,12 лева, като на същата дата било
издадено и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с което било продължено
действието на запора, но само за сумата от 458,12 лева, а на 21.01.2021 г., или
преди датата на проведеното по настоящото дело единствено съдебно заседание от 05.02.2021 г.,
било постановено и Постановление за отмяна на наложена обезпечителна мярка с
изх.№ С 210016-024-0002106 на главен публичен изпълнител, с което бил отменен
наложеният запор върху сметката на жалбоподателя на основание чл.208, ал.1 от ДОПК, предвид погасяване на публичните задължения в пълен размер.
Въз основа на посочените установявания и съдът приел,
че производството по делото следва да се прекрати на основание чл.159, т.4 от АПК поради отпаднал правен интерес, което и сторил с определението си от
21.05.2021 г. и в тази връзка и по арг. от чл.143, ал.3 от АПК е осъдил
ответника да заплати на жалбоподателя установените разноски по делото. За
последния си извод съдът е посочил в определението мотиви, от които няма
основание да се отстъпи и към настоящия момент, относно това, че поводът за
завеждане на делото е било решение, с което е потвърдено Постановление за
налагане на ПОМ, което постановление впоследствие е отменено от издателя му и
понеже това е станало далеч след завеждане на жалбата пред съда, интересът на
жалбоподателя е отпаднал едва след подаване на жалбата му в хода на вече
образувано съдебно производство по нея, като същият е направил разноски за
образуване на делото, както и за процесуално представителство от адвокат по
образуваното вече дело и затова искането му за разноски е уважено.
С оглед съдържанието на
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, то следва да се преценя във всеки
конкретен случай коя от страните е дала повод за завеждане на делото, като това
обстоятелство следва да се преценява именно към момента на завеждане на
производството с подаването на жалбата. В случая, според съда не са основателни
твърденията на ответника за проявена недобросъвестност у жалбоподателя при
депозиране на жалбата му против оспорваното решение в съда, предвид получаване
от него на ревизионния акт преди тази дата, когато се твърди, че за него вече
не е съществувал правен интерес да оспорва процесното решение. Напротив, именно
фактът, че е издаден последващ оспореното потвърдително решение ревизионен акт,
в който на практика се сочи установено задължение в размер, който е значително
под този, за който е бил наложен запорът с потвърденото с решението
постановление за налагане на обезпечителни мерки, е обусловил интереса от
оспорване на решението и потвърденото с него постановление за налагане на ПОМ,
защото с него на практика е било извършено от приходната администрация
преобезпечаване, без нуждата от налагане на запор върху този по-голям размер
сума да се е оказала впоследствие налична. В тази насока и според съда именно
поведението на ответника е станало причина за завеждане на делото, като тук следва
да се има предвид, че постановлението, с което е постановена частична отмяна на
запора до размера на вече установената с ревизионния акт сума, впоследствие и
действително заплатена от жалбоподателя, е издадено значително след издаване на
ревизионния акт и след изтичане на срока на жалбоподателя за оспорване на
процесното решение, както и след завеждане на настоящото дело.
Затова и съдът счита, че не
са налице основания за изменение на определението му в частта относно
разноските в искания от молителя смисъл. В тази връзка и се съобразява и
трайната практика на ВАС по въпроса за присъждане на разноски при отпаднал
правен интерес поради последвала отмяна на оспорения акт, в която практика се
акцентира именно върху момента, в който е отменен оспорения акт, а именно след
завеждане на жалбата в съда, като напр. цитираното Определение № 7340/2019 г.
по адм. дело № 5351/2019 г. на ВАС.
Предвид гореизложеното и на основание чл.248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на
ТД на НАП Пловдив, за изменение на Определение № 754/21.05.2021 г. на
Административен съд Пловдив, Второ отделение, 29-ти състав, постановено по адм.
дело № 3135/2020 г., в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
На основание чл.138 от АПК
определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от
определението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: