№ 49
гр. Тетевен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Административно
наказателно дело № 20224330200224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №11-2200089/20.09.2022г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ловеч , с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Р. Д. ”ООД,ЕИК
хххххх седалище и адрес на управлениес. Бххххххххххххххххххх,
представлявано от Р. Р. Д. с ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000/две хиляди / лева за извършено нарушение по
чл.63 ал.2 от КТ.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за
това в жалбата.В съдебно заседание управителя на дружеството –
жалбоподател не се явява ,явява се с упълномощен представител адв.Б. Д..
За Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ловеч -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, се
явява юрисконсулт Д. и оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата
като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за
това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поР.
което се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поР. следните правни
съображения:
Тетевенският районен съд , след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Р. Д. ”ООД е сключило трудов договор с лицето: Д. А. К. на длъжност
„сервитьор “ в обект Р.ски комплекс „Д.“ с. ххххххххххх, като я допуснало до
работа преди да и бъде предоставено копие от уведомлението по чл.63 ал.3
от КТ заверено от ТД на НАП.
На дата 17.08.2022г в 10,55ч.е извършена проверка в обекта на
жалбоподателя , където е установено лицето Д. А. К. да мие пода като лицето
било с престилка с логото на фирмата и при служебна справка било
установено ,че лицето нямало сключен трудов договор, като до края на
проверката лицето продължило да мие пода , за което е съставен протокол за
оглед, който е приключил в 11,35ч. Лицето Д. К. на проведената проеврака е
подписала декларация съобразно окято работи при жалбоподателя от
16.08.2022г , като сервитьор , с работно време 8-17ч. , като първа смяна е от
08. До 17ч , а втора смяна от 12 до 21ч., с дневни почивки в 10,12,15ч., като
работното и място е в Р.а , като декларацията е с посочен час 11.07ч. След
проверката д призовка е поканен жалбоподателят на дата 19.08.2022г в
сградата на Инспекция по труда -Ловеч да представи подробно описани
документи и видно от протокола за оглед от 19.08.2022г е представен трудов
договор с лицето Д. К. №321/17.08.2022г , както и справка за приетито
уведомление по чл.62 ал.5 от КТ от дата 17.08.2022г от 11ч. 17мин 03 сек .,
тоест след часа на проверката от проверяващите лица служители на
административно наказващия орган .
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
свидетелите В. П. Ц. , и П. П. И. служители на административно наказващия
орган , които са последователни и безпротиворечиви . По отношение на
показанията Зарка М. , същата потвърждава ,че Д. била отишла по-рано на
работа , тъй като била втора смяна и същата била започнала , същите факти
твърди и св. Д. К. . Съдът не кредитира показанията на двете свиделки на
жалбоподателя М. и К. , тъй като видно от подписаната декларация , К.
същата е заявила ,дори че работи от 16.08.2022г в дружеството , т.е от един
ден преди проверката , а от там е видно ,че трудовоия договор е съставен в
деня на проверката , а уведомрението по чл.62 ал.5 от КТ от НАП е след часа
на проверката . Що се отнася до представените графици за работниците от „Р.
Д.“, същите в случая няма как да докажат ,че към времето на проверката
служителката К. се е явила за втора смяна, т.е безспорно се доказва чу на
дата 17.08.2022г. по време на проверката от Инспекция по труда -Ловеч на Д.
2
К. не било предоставено копие от уведомрението по чл.62 ал.5 от КТ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При издаване на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да
водят до неговата отмяна. Разпоредбата на чл.34, ал.1 на ЗАНН предвижда, че
не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Съдът намира че при съставянето на АУАН не са налице процесуални
нарушения, както и че посочената в него фактическа обстановка, не се
опровергава от събраните доказателства. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от В. Ц. която с оглед заеманата
длъжност –главен инспектор и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, като
контролен има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на
трудовото законодателство. Актосъставителката при изпълнение на
служебните си задължения е установила нарушенията на разпоредбите на КТ
от страна на дружеството жалбоподател и е съставила АУАН съгласно
изискванията за това. Атакуваното НП е издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Ловеч , в изпълнение правомощията му
произтичащи от оправомощителна Заповед № 3-0693 от 15.08.2022г. на
Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда” гр.София,
издадена в съответствие разпоредбата на чл.416, ал.5 от КТ. От писмените
доказателства по делото и от събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. и Ц. се установява по
безспорен начин, че към датата на проверката от 17.08.2022г на Д. А. К. не
било връчено уведомление по чл.63 ал.2 от КТ заверено от НАП
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по
безспорен начин, че дружеството – жалбоподател е извършило визираното в
НП нарушение.
Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със
сравнително ниска степен на обществена опасност и липса на настъпили
вредни последици, като следва да се отбележи, че са нарушени обществените
отношения, които гарантират полагането на труд от работниците и
служителите, които са по-слабата страна в трудовите правоотношения. Ето
защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 КТ.
Тази разпоредба предвижда имуществената санкция в размер от 1 500 лева до
15 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът
следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
3
и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил
имуществена санкция в размер на 2 000 лева, която надвишава предвидения
от закона минимум. Никъде в наказателното постановление обаче
наказващият орган не е посочил как е определил именно този размер на
следващата се на нарушителя санкция, нито кои обстоятелства е приел за
смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по
индивидуализация на наложената санкция остава изцяло скрита както за
жалбоподателя, така и за съда. Следва да се има предвид, че съдът може да
упражнява контрол върху размера на наложеното наказание, но не може да
замести липсата на мотиви на наказващия орган, тъй като се касае за чуждо
волеизявление. Административно наказващият орган няма задължение във
всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27
ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за
даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден
размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В противен случай
наказаният е поставен в положение, при което не може да се защитава
адекватно срещу определения размер на наказанието му, тъй като не е наясно
и със самите мотиви за налагане на наказание с такъв размер. Отделно от това
в случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които
да налагат определяне на санкция в размер над предвидения от закона
минимум. Няма данни за предходни нарушения на трудовото
законодателство.
Ето защо и размерът на имуществената санкция следва да бъде намален
до 1 500 лева. В този си размер съдът счита, че имуществената санкция би
постигнала целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
санкционната част, а в останалата част, като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
По въпроса за разноските: Неизправната страна трябва да понесе и
направените разноски по делото. В конкретния случай, процесуалният
представител на жалбоподателя представи доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 1150 лева, поР. което следва да се
присъдят разноски пропорционално съобразно отхвърлената част в размер на
287,50, също така следва да се присъдят разноски в ползва на въззиваемата
страна, която беше представлявана от юрисконсулт и което възграждение
съдът намира, че следва да се определи в размер от 120 лева, с оглед
обстоятелството, че наказателното постановление беше изменено в
санкционната част от 2000 лева на 1500 лева, то и пропорционално на това,
дружеството жалбоподател трябва да бъде осъдено да заплати разноски в
4
размер от 90 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ПоР. горните мотиви, Тетевенският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ОПСТАНОВЛЕНИЕ №11-
2200089/20.09.2022г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Ловеч , с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Р. Д. ”ООД,ЕИК хххххх седалище и
адрес на управление с. Бххххххххххххххххххх, представлявано от Р. Р. Д. с
ЕГН ********** в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2 000 /две хиляди / лева на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева. ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в
останалата част.
ОСЪЖДА „Р. Д. ”ООД,ЕИК хххххх седалище и адрес на управление с.
Бххххххххххххххххххх, представлявано от Р. Р. Д. с ЕГН ********** да
заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ гр. Ловеч
сумата в размер от 90 /деветдесет / лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ловеч , да заплати на „Р.
Д. ”ООД,ЕИК хххххх седалище и адрес на управление с.
Бххххххххххххххххххх, представлявано от Р. Р. Д. с ЕГН ********** сумата
от 287,50/двеста и осемдесет и седем лв и петсесект ст/ лева за адвокатско
представителство .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5