№ 491
гр. София , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503133 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 3551 от 17.06.2020г., постановено по гр.д. № 13855/
2016г., 1-11 състав на Софийски градски съд, ГО, е осъдил на основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Олимпик“ АД, Кипър
да заплатят солидарно на С. М. А.: сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вре ди, получени вследствие на
ПТП, настъпило на 26.07.2012г., ведно със за конната лихва върху тази сума,
считано от 09.11.2013г. до окончателното изплащане; сумата от 495, 18 лв.,
представляваща обезщетение причинени имуществени вреди, получени
вследствие на ПТП, настъпило на 26.07. 2012г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.11.2016г. до окончателното изплащане, като
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 70 000 лв. до предяве ния размер от 200 000 лв., както и
претенцията за присъждане на законна лихва за забава за периода от
26.07.2012г. до 08.11.2013г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38,
ал. 2 от ЗА да заплатят на адв. И. Х. сумата от 1 947, 89 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение; и да заплатят на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на Софийски градски съд сумата от 2 819, 80 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 246,12 лв. – разноски за депозит на вещи
лица. С решението ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на „ДЗИ – Общо застра ховане“ ЕАД сумата от 324, 20 лв., представляваща
направени по делото разноски.
1
Решението е обжалвано от ответното застрахователно дружество -
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в осъдителната част на иска за обезщетя
ване на неимуществените вреди, като счита така постановеното решение за
неправилно и незаконосъобразно, с подробно изложени твърдения в обстоя
телствената част на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разнос ки,
включително юрисконсултско възнагражде ние.
Ищецът, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отговор на
въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност и недо
казаност и моли съда да я остави без уважение и да постанови решение, с
което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане
на съдебни разноски пред настоящата съдебна ин станция.
Жалбата, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоуста
новения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява
допустима.
В о.с.з. от 23.03.2021г. пред настоящата съдебна инстанция ищецът е
направил отказ от иска по отношение на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър. С про
токолно определение от 23.03.2021г., постановено по настоящето дело,
настоящият състав е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с
която ЗК „Олимпик“ АД, Кипър е осъдено солидарно с другия ответник да
заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., представляваща дължимо застра
хователно обезщетение за претърпените от реализирано на 26.07.2012г.
пътно-транспортно произшествие, неимуществени вреди, както и сумата от
495,18 лв. – обезщетение за имуществени вреди; сумите от 2819, 80 лв. и
246,12 лв. по сметка на СГС – деловодни разноски; адвокатско възнаграж
дение на адв. Х. в размер на 1 947,89 лв.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобраз но
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) –
претендират се обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от на
стъпило на 26.07.2012г. ПТП, при което ищецът е получил травматични
увреждания от виновните за катастрофата водачи на превозни средства, с
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и „Олимпик“ АД, Ки пър,
ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изпла щане.
За да уважи иска за обезщетение на неимуществени вреди в размер на
70 000 лв. и изцяло иска за обезщетение на имуществени вреди, първоин
станционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел
за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застра
хователите – противоправно поведение на деликвентите, както и че управля
ваните от тях моторни превозни средства са с покрита от ответниците
застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При определяне размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е съобра зил, че
2
в случая е налице комплексна травма – в областта на главата и мо зъчна
травма с постоянен характер, в областта на белия дроб, ребро, преш лен, лява
ключица и глухота с лявото ухо; това, че към датата на инцидента ищецът е
бил в активна възраст, но във влошено здравословно състояние – имал е
множествена склероза; продължителността на болничното лечение и двете
проведени операции; възстановителния процес при ищеца, като мо зъчната
травма при него е получена при вече съществуващо неврологично заболяване
и е с постоянен характер; наред с вече търпените от него огра ничения,
ищецът ще страда допълнително и от глухотата му с лявото ухо за цял живот,
както и нивата на застрахователните покрития и конкретните икономически
условия към момента на настъпване на произшествието. За неоснователно е
прието възражението на ответника - „Олимпик“ АД, Ки пър, че ищецът с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредонос ните последици.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща
към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се ус
тановяват елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ, а именно:
наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-след
ствената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания,
изразяващи се в претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Решенето е влязло в законна сила в частта, в която „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 495, 18 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, в която е отхвърлен
искът за обезщетение на неимуществени вреди за сумата над 70 000 лв. до
пълния предявен размер от 200 000 лв., както и в частта, в която е отхвър лена
претенцията за изплащане на законна лихва за периода от 26.07.2012г. до
08.11.2013г.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предмет на въззивното производство е присъденият размер на пре
тендираното обезщетение за неимуществени вреди.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС размер
от 125 000 лв. е леко завишено и не съответства на доказаните болки и
страдания от процесното ПТП и на преобладаващата практика на съда за
сходни случаи към 2012г. От заключението на приетата пред първата ин
станция КСМЕ, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил следните телесни увреди: тежка черепно-мозъчна травма изразя ваща
3
се във: фрактура на базата на черепа; фрактура на лявата окципитална част от
черепа; контузия на мозъка – фронтално двустранно; субдурален хематом;
субарахноидална хеморагия; пневмоцефалия; хематосинус на десен
свеноидален синус, както и фрактура на 5-то ребро по лявата ребрена дъга,
фрактура на лявата ключица с разместване на фрагментите, кон тузионен бял
дроб, левостранен плеврален излив, порезна рана на главата 5 см в ляво,
окципитално. Вещите лица са на мнение, че „Фрактура на Л1“ при ищеца не е
потвърдена и за такава не е провеждано лечение, поради което не следва да се
приема за медицински факт. За черепно-мозъчната травма е проведено
медикаментозно лечение с противооточни медикаменти и са извършени
оперативни интервенции – трепанация фронтопариетално в ляво и евакуация
на хидрома. За гръдната травма е извършена торакоцен теза на лява гръдна
половина с дренаж за евакуация на хемоторакса. По отношение на фрактурата
на лявата ключица и тази на петото ребро по ля вата ребрена дъга, за първото
е налице трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок
по-голям от 30 дни (около 2 месеца), а вто рото причинява болка и страдания
за срок от около 20 дни. За разместената фрактура на ключицата е предприето
наместване и имобилизация, а за ре брото не е предприемано лечение.
Вещите лица са изложили, че по отношение на черепно-мозъчната
травма следоперативният период е протекъл гладко, без усложнения. По
страдалият е изписан с подобрение – ясно съзнание, контактен, адекватен, със
стабилни жизнени показатели – афебрилен, хемодинамично стабилен и без
остра неврологична симптоматика. По отношение на травматичните ув реди
на лявата ключица и 5-тото ребро по лявата ребрена дъга няма данни за
настъпили усложнения. Порезната рана на главата също е зараснала без
усложнения. Вещите лица сочат, че пълно възстановяване от фрактурата на
ключицата, при адекватно проведено лечение и липса на усложнения, може
да се очаква до 2 – 2,5 месеца, а на изолирано счупване на 1 ребро – до 30 дни,
при същите условия. При проведения личен преглед експертите са
установили, че ищецът е напълно възстановен от горепосочените увреди.
Вещите лица сочат, че зачестяването на пристъпите при пострадалия се
дължи на спиране на модифициращо хода на болестта лечение с Жиле ния,
поради отлагане заверката на поредния протокол от НЗОК за този ме
дикамент до уточняване активността на придружаващото заболяване – хро
ничен хепатит С, след наркозависимост, т.е. не е в следствие получените от
ПТП-то увреждания. Задълбочаването на двигателния дефицит с дискоор
динационен синдром и нарушена походка се определя от прогресиращия ход
на придружаващото заболяване – със задълбочаване на остатъчните симптоми
от предишни пристъпи и поява на нови, с ангажиране на 4-те крайника в
различна степен. Експертите посочват, че при регистрираните към края на
2017г. и началото на 2018г. пристъпи е отчетено подобрение по отношение на
координационните нарушения и походката от проведените курсове на лечение
с кортикостероиди, което отговаря на алгоритъма за ле чение на Множествена
4
склероза по време на пристъп.
Експертите са посочили, че фрактурата на ключицата и на реброто са
напълно обратими състояния с благоприятна прогноза, неосъществяващи
функционален дефицит в движенията на горния крайник и снагата и към
датата на извършения личен преглед са зараснали без усложнения. Непо
средствено след черепно-мозъчната травма не е отчетено задълбочаване на
остатъчния неврологичен и/или друга остра неврологична симптоматика,
водеща до трайна инвалидизация. Инвалидизацията се определя от придру
жаващото заболяване Множествена склероза с пристъпно-прогресиращ ход.
При пострадалия Множествена склероза е диагностицирана през м. юли
2009г., след като по-рано през същата година са започнали оплаква нията,
изразяващи се със схващане, слабост в лява ръка. Вещите лица са пояснили,
че множествената склероза при ищеца е с пристъпно-прогредиен тен ход със
следните клинични изяви: ретробулаторен неврит /амблиопия – намалено
зрение на ляво око/ с известно обратно развитие; квадрипирами ден синдром –
долна парапареза, тежка за десния крак, лека към средна за левия крак,
десностранна лекостепенна пареза за ръката, активни движе ния, ограничени
по обем предимно за краката, с по-бърза умора за десен крак и по-лека степен
за ръката, с повишен мускулен тонус; сетивност дисо циирани сетивни
смущения при съхранена повърхностна сетивност, смутен вибрационен усет в
ръцете и по-тежко в краката; дискоординационен син дром: отоневрологичен
синдром – компенсиран, дискретна дисметрия с интенционен тремор в
ръцете; походка – на широка основа, спастично – паретично – атактична.
В о.с.з. пред първата инстанция вещите лица поддържат заключение то
си, като допълват, че има данни, че 10 дни след инцидента е установено
намаление на слуха на пострадалия, а 6 месеца по-късно – пълна глухота на
същото ухо. Белезите от порезните рани на главата се намират в окосмената й
част и не се установяват визуално. Множествената склероза при ищеца датира
от преди процесното ПТП. Медицинското лице пояснява, че е нор мално за
протичането на това заболяване, то да се обостря периодично. Някои от
симптомите могат да претърпят пълно развитие, а в други случаи има
остатъчни прояви и поява на нови симптоми. При приемането на пострадалия
в неврохирургичното отделение в гр. Бургас не са отчетени зависимости
между травмите от катастрофата и мозъчната склероза. Отче тена е
единствено възбудна неврологична симптоматика. Експертът уточ нява, че
това е острият стадий, дължащ се на травматичния кръвоизлив, който протича
по този начин. Вещото лице е приело, че в случая е налице новопоявила се
остра неврологична симптоматика или задълбочаване на остатъчната
симптоматика от предишните пристъпи.
Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е
изготвена от експерти, притежаващи необходимите за целта познания и
5
съответства на останалия доказателствен материал по делото.
От показанията на свидетелката К. (леля на ищеца) се ус тановява, че
последната видяла пострадалия в спешното отделение непо средствено след
катастрофата. Бил в безсъзнание, окървавен, с разкъсани дрехи и имал силно
конвулсии за кратко. Пострадалият останал на лечение в болницата за около
месец. Докато бил там не можел да се обслужва сам, не бил адекватен. След
изписването му лечението продължило между годи на и година и половина,
но в някои аспекти продължавало и към датата на даване на показанията.
Първата година и половина ищецът бил на легло с памперси и не можел да се
обслужва, разчитал на помощта на майка си и на свидетелката. Вече можел да
се обслужва сам, но трудно и отново имал нужда от помощ. Пострадалият се
чувствал зле психически и физически. Преди катастрофата работел сезонно и
гледал пчели заедно със съпруга на свидетелката. Вече не можел да работи.
Придвижвал се трудно и с помощта на столче, имал проблеми с
вестибуларния апарат, непрекъснато се спъвал и падал. Преди катастрофата
страдал от множествена склероза, но нямал проблеми със слуха, като след
инцидента загубил слуха на лявото ухо. Пре ди катастрофата водел нормален
живот, имал приятелка и помагал с пче лите. Вече нямал приятелка,
затруднявал се с движението и имал постоянна нужда от помощ от своите
близки.
Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосредст вени
по повод процесните травми, като ги кредитира, без в частта на преценката,
че сегашното му състояние се дължи единствено на получените от удара
увреждания, което е в противоречие с констатираното от експер тите
състояние на развитие на процеса на множествената склероза и проя вленията
й.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на
инцидента – 27 години, вида, естеството и тежестта на получените травми:
фрактура на базата на черепа; фрактура на черепа и контузия на мозъка;
засягане на дроба, фрактура на 5-то ребро по лявата ребрена и на лявата
ключица с разместване на фрагментите; порезна рана на главата 5 см в ляво;
загуба на слуха на ляво ухо, проведеното лечение, което включва болничен
престой от един месец, през който период ищецът е претърпял две оперативни
интервенции, след което е продължило в домашни условия; лечебно-
възстановителния период, който по отношение на фрактурата на ключицата е
с продължителност около 2,5 месеца, по отношение на трав мата на реброто –
30 дни; черепно-мозъчната травма е получена при нали чие на предшестващи
заболявания при ищеца и допълнително се наслагва с търпените от него
страдания, свързани със симптоматиката им; дискомфор та, който
пострадалият е изпитвал поради това, че е трябвало да разчита из цяло на
чужда помощ по време на възстановяването си; допълнителните неудобства,
които ищецът ще търпи, свързани със загубата на слуха в ля вото ухо през
6
целия си живот; приетите от практиката обичайни размери в подобни случаи,
социално-икономическите условия на живот в страната ни към процесния
период на 2012г., намира, че сумата от 110 000 лв. предста влява справедливо
по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение.
По делото не се спори, че ответните застрахователни дружества са
изплатили извънсъдебно на ищеца сумата от общо 55 000 лв., представля
ваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, която сума
следва да бъде извадена от размера на определеното обезщетение в размер на
110 000 лв., при което искът следва да бъде уважен за сумата от 55 000 лв.
За да уважи частично жалбата на ответника, настоящият състав съо
брази, че пострадалият е страдал от предшестващи процесното ПТП забо
лявания, като на прогресиращия им ход се дължи влошаването на здраво
словното му състояние през последните години и които са основен източ ник
на страданията му за този период. От заключението на медицинските лица се
установява, че получените вследствие на инцидента травми не са до вели до
усложнения или изостряне на симптоматиката на придружаващото
заболяване Множествена склероза. По отношение на черепно-мозъчната
травма следоперативният период е протекъл гладко, без усложнения, ище цът
е изписан с подобрение, без остра неврологична симптоматика. По от
ношение на травмите на ключицата и реброто е настъпило пълно възстано
вяване, без остатъчни дефицити в движенията. Също така получените от
пострадалия белези на главата са в окосмената й част и не се установяват
визуално, поради което не водят до загрозяване.
За да не уважи изцяло въззивната жалба, настоящият състав съобрази,
че черепно-мозъчната травма е получена при наличието на вече съще
ствуващо неврологично заболяване при пострадалия, което засилва допъл
нително негативните преживявания на последния, свързани с възстановя
ването му от нея и търпените от него страдания. Ищецът се е наложило да
престои в болницата за около един месец, през който период е бил поставен
на постелен режим и е разчитал изцяло на чужда помощ, което със сигур ност
е създало изключителен дискомфорт за него, предвид възрастта му към този
момент. Освен това пострадалият е загубил слуха си с лявото си ухо, което ще
доведе до допълнителни затруднения и неудобства в ежедне вието до края на
живота му.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, първоин
станционното решение в обжалваната част следва да се отмени в частта, в
която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца сумата
над 55 000 лв. до присъдените 70 000 лв., представляваща обезщете ние за
неимуществени вреди, като се постанови ново, с което искът за посочената
разлика следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, първоинстанционният акт, в частта, с която
7
ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адв. Х.
адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита на ищеца в първата
инстанция следва да се отмени над сумата от 1533 лв. и в частта, с която
същото е осъдено да заплати по сметка на СГС сумите над 2 219.80 лв. за
държавна такса и над сумата от 220 лв., деловодни разноски. Ищецът след ва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 39.00 лв., допълни телно
разноски по делото.
Относно разноските пред настоящата инстанция, като съобрази от
хвърлителната част за 15 000 лв. спрямо обжалваната за 70 000 лв., с оглед
частичната основателност на подадената от ответното дружество жалба,
ищецът следва да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата от
300лв., платената в полза на САС д.т., съобразно уважената част от жалбата и
50 лв., юрисконсултско възнаграждение, или общо 350 лв. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. И. Х. адвокатско въз награждение в размер
от 793.60 лв. за безплатна правна защита на ищеца във въззивната инстанция .
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3551 от 17.06.2020г., постановено по гр.д. №
13855/2016г., 1-11 състав на Софийски градски съд, ГО, в частта, с която
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на
осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), на С. М. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
ж.к. „***“, бл. ***, вх. 4, ет. 6, разли ката над 55 000 лв. до уважения размер
от 70 000 лв. - обезщетение за при чинени неимуществени вреди, в следствие
на ПТП от 26.07.2012г., ведно с претенцията за изплащане на законна лихва
върху тази сума, считано от 09. 11.2013г. до окончателното изплащане; в
частта, с която „ДЗИ – Общо за страховане“ ЕАД, ЕИК: *********, е осъдено
да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. И. Х. сумата над 1533 лв. –
адвокатско възна граждение, както и в частта, с която „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е осъ дено да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза
на СГС сумите над 2 219.80 лв., държавна такса, и над 220 лв. – деловодни
разноски, вместо кое то постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. А. иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за разликата над 55 000 лв. до присъдените
70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в следствие на ПТП, настъпило на 26.07. 2012г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 09.11.2013г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН: **********, да запла ти на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, допъл нително разноски за
първоинстанционното производство в размер на 39.00 лв., а за въззивното
8
производство – в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* да за
плати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат адв. И. Х. – САК
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 793.60
лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3551 от 17.06.2020г., постановено по
гр.д. № 13855/2016г., 1-11 състав на Софийски градски съд, ГО, в остана лата
обжалвана част.
В частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да за
плати на С. М. А. обезщетение за имуществени вреди в размер на 495.18лв., и
в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди
над 70 000 лв. до пълно предявения размер от 200 000 лв., решението като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: Членове :1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9