Р Е Ш
Е Н И Е
№
1219 10.09.2018 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски
районен съд 44-ти наказателен състав
На
трети септември през две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав :
Председател:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Мариана Колева
като
разгледа докладваното от съдията НЕНКОВА НАХД № 3155 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, № срещу Наказателно
постановление № 18-0769-002526/29.06.2018 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“- Росица Паязова, упълномощена със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г.,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (Дв бр.101/2016 г в сила от 21.01.2017 г.) са наложени наказанията глоба в размер от 1000
(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 10 (десет)
контролни точки.
Жалбоподателят не оспорва, че срещу него са били
издадени процесните акт и наказателното
постановление, като счита обаче, че са били допуснати
законови нарушения при издаването им, които водят до незаконосъобразност на
издадените актове. Сочи се, че в АУАН е бил посочен само едни свидетел, като
законът изисква наличието на двама такива, както и ме не е било конкретизирано
твърдяното място на извършване на нарушението. Не били посочени и възрастта и
местоработата на нарушителя. Описва и че му е било предложено да даде кръвна
проба, но не му бил издаден медицински талон за това. Моли НП като незаконосъобразно да бъде отменено. Жалбата е
подписана лично от жалбоподателя.
Жалбоподателят е редовно призован за открито съдебно
заседание, на посочения от него адрес,
не се явява, катосе явява и негов представител – адв. А., представящ
пълномощно по делото. Поддържа жалбата, като в пледоарията си посочва, че на неговия доверител са му предложили да даде
кръвна проба, но не са му дали талон за кръвна проба, което се приемало, че е нарушение на
материалния закон. Нормите на чл.8, ал.6 от Наредба №1 са императивни и
длъжностното лице е било длъжно да издаде талон за медицинско изследване и да
го връчи на нарушителя.
Административнонаказаващият орган редовно призован не
се явява и не изпраща представител.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, срещу годен за
обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, предявен е пред материално
и териториално компетентен съд в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 23.02.2018г. около 15:10 часа в гр.Бургас, кв.
Горно Езерово, ул.”Дружба” № 6, свидетелят Р.Д.Д., работещ като младши
автоконтрольор в ОД на МВР Бургас, сектор „ПП” Бургас, заедно с колегата му Й.Р. Р., двамата служители в сектор „ПП” мл. автоконтрольори, извършвали пътен
контрол. Спрели за проверка лек автомобил
„Форд”, модел „Фиеста“, с рег. № А
**** ВВ, управляван от жалбоподателя С.Г.К.,
като последният се движел в гр. Бургас, по ул. „Дружба“,
кв. Горно Езерово. Автомобилът бил спрян за рутинна
проверка. Служителите счели, че ще проверят
водача за употреба на алкохол, като последният бил тестван с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0076, което отчело наличие
на алкохол в издишвания въздух на водача от 0.95 промила. На водача бил издаден
и връчен от свидетеля талон за
медицинско изследване, като същият се съгласил с показанията на апарата и не му
била взета кръвна проба. В талона, с №
0000958, намиращ се на л.9 от делото К., записал собственоръчно, че е съгласен
с показанията на техническото средство / „“приемам, „съгласен съм с”/.
Актосъставителят съставил талона за медицинско изследване
съгласно новата наредба, като водачът след ката записал собственоръчно, че е
съгласен с показанията на техническото средство, екземпляр от талона не му бил
връчен.
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение серия Д и с бланков номер 027677 (лист 5 от делото). В него
актосъставителят квалифицирал административното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Актът бил връчен на жалбоподателя да се
запознае. Последният го подписал без възражение и получили екземпляр. Актът бил
подписан от актосъставителя и от свидетеля Й.Р. Р., чието ЕГН било вписано в
акта, както и служебният му адрес- адресът на Сектор ПП-Бургас.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени писмени
възражения.
Като взел предвид акта, административнонаказващият
орган издала атакуваното наказателно постановление № 18-0769-002526/29.06.2018 г. при пълна идентичност с обстоятелствената част на акта и при същата
правна квалификация на нарушението. На основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (ДВ
бр.101/2016 г. в сила от 21.01.2017 г) на водача С.Г.К., ЕГН ********** му били наложени две кумулативни наказания глоба в размер от 1000
(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР на водача С.Г.К., ЕГН ********** му
били отнети 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства. Съдът кредитира показания на свидетеля Р.Д.Д., като
ги намира за безпристрастни и последователни.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи в кръга на правомощията им дадени по закон и в
законоустановените за това срокове. В двата акта са описани подробно
обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение. От
формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно
реквизитите на актовете. Съдът намира
застъпените в жалбата възражения в тази насока за неоснователни. На първо,
място не е основателно възражението, че подписването на акта само от един
свидетел води до порочност на акта, обосноваваща неговата отмяна. Действително,
съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН- Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствували при извършване или установяване на нарушението, но
съгласно чл.43 от ЗАНН- „Актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него,
и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише
със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си“. Случаят
е именно такъв, видно от гореизложената фактическа обстановка, и актът е бил
подписан от втория полицейски служител в патрула, като е посочено в акта ЕГН и
служебен адрес на това лице, и предвид изложеното не е нарушен и чл.42, т.7.
(доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) от ЗАНН,
съгласно който в акта се посочват- имената и точните адреси на свидетелите,
единен граждански номер. Действително в акта не е посочена възрастта на
нарушителя и неговата месторабота, като в чл.42, ал.1, т. 6. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) от ЗАНН е
предвидено, че в акта се посочват- собственото, бащиното и фамилното име и
възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански
номер; но в случая възрастта е изводима от ЕГН-то, което е посочено в акта, а
това че не е била посочена местоработата му, макар и формално да е порок, не е
съществен такъв е не влече след себе си незаконосъобразност на акта, още
повече, че и при въпрос за местоработата, се касае за реквизит, които суверенно
самото лице може да откаже да даде като сведение. На следващо, място,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението са достатъчно ясно описани,
като дата и място на извършването му и в какво се е изразило същото. Обратно на
твърдяното в жалбата, е описана и улицата и номерът на същата, където
полицейските служители са извършили проверката и са установили нарушеното. Нещо
повече, видно от данните по делото, а и от заявеното от актосъставителя при неговия
разпит, то се касае за спиране на жалбоподателя
почти пред дома му, като а К. сочи именно този адрес /от акта и НП/ в
титулната част на жалбата си. Тоест възраженията и в тази насока в жалбата,
съдът намира за неоснователни, като мястото на нарушението е точно, ясно и
недвусмислено написано. В този смисъл нито при издаването на акта, нито на НП
впоследствие на база същия са били нарушени според настоящия съдебен състав
права на жалбоподателя, и в частност правото му на защита, като видно и от предприетата
такава по делото, то същият е наясно точно какво нарушение му е било вменено от
АНО.
При квалификацията на административното
нарушение административнонаказващият
орган е определил правилно, че е извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, правилно
е определена и санкционната норма на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. –
ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: Т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
По несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
деянието по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за това че на 23.02.2018г. около 15:10 часа
в гр.Бургас, кв. Горно Езерово, ул.”Дружба” № 6, управлявал МПС–лек автомобил
„Форд”, модел „Фиеста“, с рег. № А **** ВВ, негов собствен, като се движел по ул. „Дружба“, кв. Горно Езерово, гр. Бургас, и
при извършена проверка след спирането му от полицейските служители от сектор „ПП” Бургас, Р.Д.Д. и Райков, и след като бил тестван за употреба
на алкохол, служителите на ПП установили, че последният управлява МПС-то си
след употреба на алкохол в количество от 0.95 промила, установено по надлежния
ред с техническо средство Алкотест Дрегер № ARBB-0076. На водача бил издаден и
връчен от свидетеля талон за медицинско
изследване, като същият се съгласил с показанията на апарата и не му била взета кръвна проба. В талона, с № 0000958,
намиращ се на л.9 от делото К., записал собственоръчно, че е съгласен с
показанията на техническото средство / „“приемам, „съгласен съм с”/.
Актосъставителят съставил талона за медицинско изследване съгласно новата
наредба, като водачът след като водачът се е съгласил и вписал собственоръчно
това съгласие в талона, то екземпляр от същия не му бил връчен. Нещо повече в
ръкописен текст, в самия образец на талона – стр.9 от делото е обяснено, че
когато се извърши такова вписване, то екземпляр от същия не се връчва на лицето. В
този смисъл напълно неоснователни са възраженията на защитата в тази насока,
като съгласно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози и в частност чл. 6. От същата- (1) При съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда и при попълването на протокола по чл.
5, ал. 2 за установяване на наркотични вещества или техни аналози контролният
орган попълва и талон за изследване по чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като
първият се предоставя на водача, вторият се прилага към акта, съответно
протокола, а третият остава за отчет; (2) В акта за установяване на административно
нарушение и в протокола за установяване на наркотични вещества или техни
аналози по ал. 1 контролният орган вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията
на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното
нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая
включително. И ал. 3- В случаите по ал.
1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията
на техническото средство, или теста. Установяване с доказателствен
анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото
средство, а на лицето не се връчва
екземпляр от талона за изследване. Настоящата хипотеза е именно такава,
видно от гореизложеното, поради което и спазвайки Наредбата, свидетелят Д. не е
връчил екземпляр от талона на водама, който собственоръчно е вписал в талона,
че е съгласен с показанията от Дрегера.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Правилно и
законосъобразно са отнети на основание чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Із-2539/2012
г на МВР 10 (десет) контролни точки.
Съдът не приема възражението за допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и на нп. Жалбоподателят е наясно в какво нарушение е
бил обвинен.в издадените му
АУАН и НП изрично е посочено вмененото му нарушение, като същото е описано
подробно както от фактическа, така и от правна страна.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление №
5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е
ограничено правото на защита на санкционираното физическо лице, нито е
препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Нарушението и неговият
извършител са установени по несъмнен начин от приложените в преписката доказателства,
поради което следва да се приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. В
тази насока е и константната практика на съдилищата, в това число и на
АдмС-Бургас, обективирана в Решение
№1139 от 21.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение №1016
от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение №1035 от
12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение
№1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗДвП, като на основание Чл. 174. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: Т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. АНО е посочил,и коя от двете точки на ал. 1 на чл. 174 ЗДвП е нарушена, а именно, че се касае за концентрация от 0,95 на хиляда - т.2 на посочения член и алинея. За извършеното нарушение на водача правилно и законосъобразно са наложени - "глоба" в размер на 1000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Не следва да се забравя и че шофирането след употреба на алкохол и то в толкова високи граници, безспорно поставя в опасност всички участници в движението и категорично не може да се квалифицира като маловажно нарушение на правилата за движение по пътищата.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание
чл.63,ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, 44-ти наказателен
състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
18-0769-002526/29.06.2018 г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“-
Росица Паязова, упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,с
което на С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (Дв
бр.101/2016 г в сила от 21.01.2017 г.)
са наложени наказанията глоба в размер от 1000 (хиляда) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца и на водача са отнети общо 10 (десет)
контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.