Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../09.09.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 6824 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №497530/28.09.2018г.,
постановено по гр.д. №49302/2016г. по описа на СРС, 87 състав, е осъден на
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ С.Д.Д., да заплати на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 1407,75 лева – главница, представляваща стойност на
доставена в периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г. топлинна енергия в имот с
абонатен №355160, находящ се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.08.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 1503,67 лева, както и за периода от
01.06.2013г. до 30.06.2013г., както и за сумите, претендирани като изравнения,
отразени в документи с №**********, №********** и №********** от 31.07.2013г.,
като неоснователен и погасен по давност. С решението е осъден на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД С.Д.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 216,95 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.09.2013г. до
12.07.2016г., като е отхвърлен искът за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 220,31 лева, като погасен по давност. Осъден е на основание
чл.78, ал.1 от ГПК С.Д.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 966,36 лева –
разноски в производството. Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството С.Д.Д., чрез адв. С.П., назначена
за особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, срещу първоинстанционното
решение в осъдителната му част, с която предявените искове са уважени, както и
в частта за разноските. В жалбата е направено оплакване, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като в имота липсва реална доставка на
топлинна енергия. Излагат се съображения, че при липса на доказателства за
реално доставяне на топлинна енергия в имота, респективно от остойностяване на
количеството топлинна енергия, не следва да се счита, че е установено и
доказано валидно вземане в определен размер за определен период, което да е
възникнало на основание доставена топлинна енергия в имота, като върху такова
вземане не следва да се присъжда и лихва. Поддържа, че в имота на ответника не
е извършен реален отчет и не е установена реална доставка на твърдяното
количество топлинна енергия, както и, че не е извършвана услуга дялово
разпределение и не е отчитана реална доставка на топлинна енергия, защото
липсват монтирани индивидуални разпределители. С оглед изложеното моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ищец в
производството, и от третото лице – помагач. С депозирано становище по делото
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Д.Д. осъдителни
искове за присъждане на вземания за доставена топлинна енергия и обезщетение за
забава по аб. №355160.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че през процесния период ответникът е бил битов
клиент за доставка
на топлинна енергия по смисъла на §1,
т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 355160, като собственик на процесния топлоснабден имот,
намиращ се в гр. София, ул. „*******, видно от НА за собственост на недвижим
имот, строен върху държавно място от ЖСК „Розова долина“ – кв.101, „Лозенец“,
№46, том LLLLLV, дело №50180/1997г.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Б.“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото индивидуални справки за използваната топлинна енергия, формуляри за
отчет и документи за връчване на изравнителните сметки от третото лице –
помагач, извлечения от сметки от топлопреносното предприятие, както и са
изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството,
че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен № 355160. От заключението на вещото лице по съдебно -
техническата експертиза се установява и стойността на доставената топлинна
енергия през исковия период, която възлиза общо на 1439,79 лева. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че са платил на
ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния
период, не е ангажирал по делото доказателства за извършени плащания. С
първоинстанционното решение е разгледано направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност и правилно е определен размерът на дължимите
непогасени по давност вземания за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Във въззивната жалба липсва съответен довод
за неправилно приложение на материалния закон от СРС при присъждане на сумата
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, поради което и на
основание чл.
269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва
да се обсъжда.
Поради изложеното
и с оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в
обжалваната част, с която са уважени предявените искове. В отхвърлителната част
решението не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала
отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й
се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№497530/28.09.2018г., постановено по гр.д. №49302/2016г. по описа на СРС, 87
състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.