Р Е Ш Е Н И Е
Номер864 / 6.7.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и втори юни Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №07510 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15, срещу А.С.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 21.03.2016г., сключен с “Провидънт Файненшъл България”ООД, сумата от 479,50лв., представляваща неплатената главница по Договор за потребителски кредит №*** от 06.04.2015г., сключен от ответника с “Провидънт Файненшъл България”ООД, сумата от 143,73лв., представляваща лихва за забава за периода 22.07.2016г.- 05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3048/25.07.2019г. по ч.г.д.№04376 по описа на ПРС за 2019г.
В законоустановения срок ответникът А.С.К., чрез своя особен представител –адв. А. А., е подал отговор, с който е изразил становище, че производството по делото е допустимо. Ответникът е оспорил иска по основание и размер, както и обстоятелствата, на които същия се основава, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит №*** от 06.04.2015г., сключен от ответника с “Провидънт Файненшъл България”ООД. Ответникът оспорва да му е връчвано уведомление за процесната цесия.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, че с Договор за потребителски кредит №*** от 06.04.2015г., сключен от ответника с “Провидънт Файненшъл България”ООД, ответникът е получил кредит в размер на 500,00лв. Съгласно Договора ответникът се е задължил да върне на кредитора сума в общ размер 884,70лв., от които главница в размер на 500,00лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 68,30лв. и такси в общ размер на 316,40лв. Кредитът е усвоен от ответника изцяло на 06.04.2015г., като с подписване на договора ответникът е декларирал получаването на процесната сума. Съгласно същия договор ответникът се е задължил да погаси кредита на 45 равни седмични вноски от по 19,66лв. по погасителен план, като първата вноска е с падеж 13.04.2015г., а последната вноска е с падеж 15.02.2016г.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, ответникът е платил по процесния договор сума в общ размер на 50,00лв., с които са осчетоводени плащания по три броя погасителни вноски, като след това ответникът е преустановил плащанията си. Поради това и ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Това обстоятелство обаче е без правно значение доколкото към настоящия момент е настъпил крайния срок на договора, а съгласно Тълкувателно решение №8/2017 ОСГКТ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С Договор за
прехвърляне на вземане от 21.03.2016г., сключен с “Провидънт Файненшъл
България”ООД, ищецът е придобил процесното вземане. С договора за цесия цедентът изрично е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Същото
уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на
ответника заедно с приложенията към исковата молба.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, след цесията не е постъпвало плащане от ответника по договора, като в счетоводството на ищеца са налице вземания към ответника за сумата от сумата от 479,50лв., представляваща неплатената главница по Договор за потребителски кредит №*** от 06.04.2015г., сключен от ответника с “Провидънт Файненшъл България”ООД, и сумата от 199,94лв., представляваща лихва за забава за периода 22.07.2016г.- 05.07.2019г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит №*** от 06.04.2015г., сключен от ответника с “Провидънт Файненшъл България”ООД, по силата на който ответникът дължи на същото дружество претендираните суми. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземане от 21.03.2016г., сключен от ищеца с “Провидънт Файненшъл България”ООД, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне. В същото време ответникът не е доказал да е извършвал плащания на дължимите суми, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да уважи като основателни предявените установителни искове, като в съответствие с диспозитивното начало искът за лихва за забава следва да бъде уважен само до претендирания размер.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертиза, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 600,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавни такси, сумата от 150,00лв. за възнаграждение на вещо лице, сумата от 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 200,00лв. за възнаграждение на особен представител.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15, срещу А.С.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 21.03.2016г., сключен с “Провидънт Файненшъл България”ООД, сумата от 479,50лв., представляваща неплатената главница по Договор за потребителски кредит №*** от 06.04.2015г., сключен от ответника с “Провидънт Файненшъл България”ООД, сумата от 143,73лв., представляваща лихва за забава за периода 22.07.2016г.- 05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3048/25.07.2019г. по ч.г.д.№04376 по описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА А.С.К., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Х.Ибсен 15, сумата от 600,00лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства, от които сумата от 50,00лв. за държавни такси, сумата от 150,00лв. за възнаграждение на вещо лице, сумата от 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 200,00лв. за възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№04376 по описа на ПРС за 2019г. да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: