№ 8
гр. гр.Велинград, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200427 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „РАИС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Дорково, общ. Ракитово,
ул. „Кръстьо Пеев“ № 11а, представлявано от управителя Р. ХР. М. против
Наказателно постановление № 298/27.10.2021 г. на И.Ф. Директор на
Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя
„РАИС ОЙЛ“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 100 лв. (сто лева), на основание чл. 266, ал. 2 вр. ал. 1 от
Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл. 213,
ал. 1, т. 2 от ЗГ, както и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението: 3,90 куб.м. широколистни
фасонирани дъски от дъб, сухи, янове, както следва: 3,40 куб.м. дъски, 130
бр., с дебелина 5 см., средна широчина от 16 см. до 32 см., дължина от 1,95
м. до 2,70 м. и 0,50 куб.м. дъски, 45 бр., с дебелина 3 см., средна широчина
от 10 см. до 20 см., дължина от 2,00 м. до 2,70 м.
В жалбата се твърди, че за посочената в обжалваното наказателно
постановление (НП) дървесина има издаден превозен билет, който е
1
представен на проверяващите органи по време на проверката. Формулирано е
искане за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател „РАИС ОЙЛ“ ЕООД,
чрез процесуалния си представител адв. Ц.К., излага доводи за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, чрез юрк. И.Б., оспорва въззивната жалба. Моли
обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и
излага съображения в тази насока.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.10.2021 г. била извършена проверка от служители на ИАГ-София
и РДГ-Пазарджик в двора на обект по чл. 206 от ЗГ, находящ се в с. Дорково,
общ. Ракитово, бивш стопански двор, УПИ VI-69, стопанисван от „РАИС
ОЙЛ“ ЕООД. При проверката било констатирано, че жалбоподателят „РАИС
ОЙЛ“ ЕООД съхранява широколистна фасонирана дървесина от дъб, суха,
янове, със следните размери и обем: 3,40 куб.м. дъски, 130 бр., с дебелина 5
см., средна широчина от 16 см. до 32 см., дължина от 1,95 м. до 2,70 м. и 0,50
куб.м. дъски, 45 бр., с дебелина 3 см., средна широчина от 10 см. до 20 см.,
дължина от 2,00 м. до 2,70 м., измерена с рулетка, непридружена с превозен
билет, доказващ законния й произход. Резултатите от извършената проверка
били обективирани в Констативен протокол серия Н00, № 161703/15.10.2021
г. Със същия протокол била задържана процесната дървесина. С Разписка за
отговорно пазене серия Н-8 № 001224/15.10.2021 г. дървесината била
поверена за пазене на Р. ХР. М. в качеството й на управител на
жалбоподателя „РАИС ОЙЛ“ ЕООД в базата на дружеството в с. Дорково. На
18.10.2021 г. жалбоподателят депозирал в РДГ - Пазарджик заявление, в
което посочил, че има превозен билет за процесната широколистна
фасонирана дървесина, като към заявлението приложил копие на превозен
билет № **********/03.03.2021 г.
За констатираното нарушение свид. ЮР. КР. ЮР. съставил срещу
„РАИС ОЙЛ“ ЕООД АУАН № 002789 от 15.10.2021 г., екземпляр от който
бил връчен на Р. ХР. М. - управител на дружеството-жалбоподател. АУАН
2
бил подписан от законния представител на жалбоподателя с възражение, че за
въпросния материал има документи и превозен билет, който ще представи в
тридневен срок в РДГ-Пазарджик.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на „РАИС ОЙЛ“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 100 лв. (сто лева), на основание чл. 266,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ, както и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на
държавата 3,90 куб.м. широколистни фасонирани дъски от дъб, сухи, янове,
както следва: 3,40 куб.м. дъски, 130 бр., с дебелина 5 см., средна широчина
от 16 см. до 32 см., дължина от 1,95 м. до 2,70 м. и 0,50 куб.м. дъски, 45 бр., с
дебелина 3 см., средна широчина от 10 см. до 20 см., дължина от 2,00 м. до
2,70 м. НП било връчено на управителя на дружеството-жалбоподател „РАИС
ОЙЛ“ ЕООД на 02.11.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Разпитан като свидетел актосъставителят ЮР. КР. ЮР. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от
актосъставителя се подкрепя от показанията на свидетелите В. АНГ. КЛ., М.
АНГ. СТ. и С.Н. М. – присъствали при извършване на проверката, в хода на
която е констатирано нарушението. Последните трима и актосъставителят
разказват подробно за случая и за установеното от тях нарушение при
извършване на проверката. Същите са категорични, че при извършената
проверка процесната дървесина, съхранявана в обекта в с. Дорково,
стопанисван от жалбоподателя, не е била придружена с превозен билет, респ.,
че такъв не им е представен от санкционираното лице по време на проверката.
В тази насока са и показанията на свид. Александър Мацанов – син на Р.М. -
управител на жалбоподателя. Същият сочи, че е присъствал при извършване
на проверката от служителите на ИАГ-София и РДГ-Пазарджик, както и че
жалбоподателят действително не е представил на проверяващите органи
превозен билет за установената в обекта в с. Дорково дървесина, но твърди,
3
че за въпросния дървен материал е имало превозен билет, който е бил
представен впоследствие на наказващия орган.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ю.Ю., В.К., М.С. и
С.М.. Всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката
на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него
факти и обстоятелства. Четиримата дават последователни, логични,
еднопосочни, непротиворечиви сведения относно констатациите на
проверката, които кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Не се установява свидетелите
Ю.Ю., В.К., М.С. и С.М. да са се намирали в някакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си. Поради това
съдът намира, че същите не са заинтересовани и предубедени от изхода на
делото и кредитира показанията им, като достоверни и правдиви.
Съдът дава вяра и на показанията на свид. Александър Мацанов в
частта, в която сочи, че при извършената проверка жалбоподателят не е
представил на проверяващите органи превозен билет за процесната
дървесина, тъй като същите се подкрепят от останалите събрани по делото
гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Александър
Мацанов, в частта, в която твърди, че за тази дървесина е имало издаден
превозен билет, който впоследствие е представен на РДГ-Пазарджик, тъй като
в тази им част същите не намират опора в събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
4
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Регионална дирекция по горите - Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. ЮР. КР. ЮР., заемащ длъжността „главен
специалист горски инспектор“ при Регионална дирекция по горите -
Пазарджик. Компетентността на актосъставителя следва от разпоредбата на
чл. 199 от ЗГ вр. чл. 197, т. 13 от ЗГ, а тази на административнонаказващия
орган, издал обжалваното наказателно постановление – от чл. 275, ал. 1, т. 2
от ЗГ и представената по делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на
Министъра на земеделието и храните.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на дружеството-жалбоподател. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно
и в достатъчна степен е индивидуализирано административното нарушение,
позволяващо на дружеството – жалбоподател да разбере в какво е обвинено и
срещу какви факти да се защитава.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на управителя на нарушителя и на свид.
В.К., който е присъствал при установяване на нарушението. Актът е подписан
от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от неговия
законен представител – управителя Р.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал 1, т. 2 от ЗГ забраняват се
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.
Според нормата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, издадена от Министъра на
земеделието и храните и министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 11
5
от 07.02.2012 г.), превозният билет удостоверява законния произход на
описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в
билета място на доставка. Превозният билет се съхранява до
окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три
години.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява, че към момента на проверката, извършена от служителите
на ИАГ-София и РДГ-Пазарджик, на 15.10.2021 г. в двора на обекта,
находящ се в с. Дорково, стопанисван от жалбоподателя, последният е
съхранявал процесната дървесина, като същата не е била придружена от
превозен билет. От показанията на всички разпитани свидетели по
несъмнен начин се установява, че в хода на извършената на 15.10.2021 г.
на място в обекта в с. Дорково проверка жалбоподателят не е представил
на контролните органи превозен билет за въпросната дървесина. Това
обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподателя при съставянето на
АУАН – видно от съдържанието на т. 10 от процесния АУАН същият,
чрез управителя Р.М., изрично признава, че не е представил превозен
билет за процесната дървесина в обекта в с. Дорково по време на
проверката, като сочи, че такъв ще бъде представен в тридневен срок в
РДГ-Пазарджик. В този ред на мисли неоснователно е релевираното във
въззивната жалба възражение, че превозният билет за процесната
дървесина е представен на проверяващите органи по време на проверката.
Същото категорично се опровергава от доказателствената съвкупност по
делото и представлява защитна версия, която не е достоверно отражение
на действителността.
От представения впоследствие, няколко дни след извършената на
15.10.2021 г. проверка, от жалбоподателя в РДГ – Пазарджик превозен
билет № **********/03.03.2021 г., който той твърди, че е за процесната
дървесина, става ясно, че мястото на доставка е „Стопански Двор“, но не и
в кое населено място се намира този стопански двор, за да се формира
категоричния извод, че процесната дървесина е съхранявана именно на
посоченото в превозния билет място на доставка. Но дори и да се приеме,
че мястото на доставка на отразената в превозния билет дървесина е
„Стопански Двор“, находящ се именно в с. Дорково (този, стопанисван от
жалбоподателя), настоящият съдебен състав счита, че превозен билет №
6
**********/03.03.2021 г. не е издаден за процесната дървесина. Видно от
съдържанието на превозния билет, същият е издаден за дървесен вид –
трупи за бичене от зимен дъб с диаметър от 18 см до 29 см и дължина от
2,50 м., II качество, категория едра дървесина. Дървесината, която
контролните органи, при проверката на 15.10.2021 г., са установили, че
жалбоподателя съхранява в с. Дорково, общ. Ракитово, бивш стопански
двор, УПИ VI-69, е 3,90 куб.м. широколистни фасонирани дъски от дъб,
сухи, янове, както следва: 3,40 куб.м. дъски, 130 бр., с дебелина 5 см.,
средна широчина от 16 см. до 32 см., дължина от 1,95 м. до 2,70 м. и 0,50
куб.м дъски., 45 бр., с дебелина 3 см., средна широчина от 10 см. до 20
см., дължина от 2,00 м. до 2,70 м. Житейски нелогично и обективно
невъзможно, според настоящия съдебен състав, е от преработката на
трупи за бичене с дължина от 2,50 м. и диаметър от 18 см до 29 см да се
получат янове и дъски с дължина 2,70 м. и широчина 32 см., каквито от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че са открити на съхранение в обекта в с. Дорково,
стопанисван от жалбоподателя, при проверката на 15.10.2021 г. от
служителите на ИАГ-София и РДГ-Пазарджик. Няма как след
преработката на дървен материал - трупи с определена дължина и
диаметър да се получат дървени дъски с широчина и дължина по големи
от диаметъра и дължината на преработвания материал, от който те са
получени. Изложеното дава основание на съда да приеме, че процесният
превозен билет е неотносим към разглеждания случай и не се отнася за
процесния дървен материал, т.е. той не доказва неговия законен произход.
Следва да се отбележи, че от ангажираното от жалбоподателя и прието
като писмено доказателство по делото писмо с изх. № РДГ09-
10488/29.12.2021 г. на РДГ-Пазарджик се установява, че за периода от
01.01.2021 г. до 22.12.2021 г. има регистриран само един превозен билет за
широколистна дървесина с получател жалбоподателя „РАИС ОЙЛ“ ЕООД
и това е превозен билет № **********/03.03.2021 г. При тези факти,
доколкото процесният превозен билет не е издаден за въпросната
дървесина и няма нито твърдения, нито доказателства, да е бил издаден
друг превозен билет за този дървен материал, доказващ законния му
произход, настоящият съдебен състав счита, че нарушението е правилно
установено и безспорно доказано.
7
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се извежда категоричния извод, че дружеството-
жалбоподател е съхранявало посочената дървесина в стопанисвания от
него обект в с. Дорково, непридружена с превозен билет, с което е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 213, ал. 1, т.
2 от ЗГ.
Правилно е определен субектът на извършеното административно
нарушение – дружеството – жалбоподател „РАИС ОЙЛ“ ЕООД.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се
налага за неизпълнение на задълженията им при осъществяване на тяхната
дейност.
Съдът намира, че наложената на санкционираното дружество
имуществена санкция е правилно определена в предвидения от
законодателя минимален размер от 100 лв., съгласно нормата на чл. 266,
ал. 2 от ЗГ, която предвижда, че когато нарушението по ал. 1 е извършено
от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена
санкция в размер от 100 до 5000 лв. В чл. 266, ал. 1 от ЗГ е
регламентирано, че се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и
на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари,
транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се
разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Наказаният субект
е юридическо лице и минималният законов размер на наказанието за
нарушението, за което е ангажирана отговорността му, е 100 лв. В
процесния случай размерът на наложената на жалбоподателя
имуществената санкция в размер на 100 лв. съответства на тежестта на
извършеното от него нарушение.
На следващо място, съдът счита, че правилно
административнонаказващия орган е приел, че са налице и
предпоставките по чл. 273, ал. 1 от ЗГ за отнемане в полза на държавата на
вещите, предмет на нарушението - 3,90 куб.м. широколистни фасонирани
дъски от дъб, сухи, янове, както следва: 3,40 куб.м. дъски, 130 бр., с
дебелина 5 см., средна широчина от 16 см. до 32 см., дължина от 1,95 м.
до 2,70 м. и 0,50 куб.м дъски., 45 бр., с дебелина 3 см., средна широчина
8
от 10 см. до 20 см., дължина от 2,00 м. до 2,70 м. В случая
жалбоподателят е подведен под административнонаказателна отговорност
за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Съгласно нормата на чл. 273, ал.
1 от ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите -
предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от
това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани
независимо или против волята на собственика им. Въпросната дървесина
безспорно се явява дървесината, предмет на нарушението по смисъла на
чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Действително разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН
сочи, че отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не
съответства на характера и тежестта на административното нарушение,
освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Същевременно
обаче, разпоредбите на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и чл. 273, ал. 1 от ЗГ са в
отношение на обща към специална норма, при което следва да намери
приложение специалната такава. Разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, за
разлика от чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, не предвижда като отрицателна
предпоставка за отнемане на вещите, предмет или средство за извършване
на нарушението, наличието на явно несъответствие между характера и
тежестта на административното нарушение и стойността на вещта, поради
което и дори да е налице несъответствие то не може да обоснове
незаконосъобразност на наказателното постановление в частта му относно
отнемането на вещите, предмет на нарушението – процесната дървесина.
Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно §1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния
вид. В процесния случай извършеното нарушение е формално и не са
установени обстоятелства сочещи, че е с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от този вид. В
този смисъл не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
9
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ (НЗПП), право на разноски има въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН (в ред. ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Въззиваемата страна не е направила своевременно искане за присъждане
на разноски за юрисконсулт и не е ангажирала доказателства за реалното
извършване на такива, поради което не следва да бъдат присъждани
разноски в полза на учреждението, чийто орган е издал обжалваното НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 298/27.10.2021 г. на
И.Ф. Директор на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на
жалбоподателя „РАИС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Дорково, общ. Ракитово, ул. „Кръстьо Пеев“ № 11а,
представлявано от управителя Р. ХР. М., е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 100 лв. (сто лева), на основание
чл. 266, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, както и на основание чл. 273, ал. 1 от
ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 3,90
куб.м. широколистни фасонирани дъски от дъб, сухи, янове, както следва:
3,40 куб.м. дъски, 130 бр., с дебелина 5 см., средна широчина от 16 см. до 32
см., дължина от 1,95 м. до 2,70 м. и 0,50 куб.м. дъски, 45 бр., с дебелина 3
см., средна широчина от 10 см. до 20 см., дължина от 2,00 м. до 2,70 м.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
10
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11