№ ……….
Гр. В., ………………...
2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Дарина
Рачева
при
секретаря Марияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2512
по описа на Административен съд – В. за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 42, ал. 1 от Закона
за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Образувано е по жалба от Областния
управител на област с административен център гр. В. срещу Решение № 181-МР/20.08.2017
г. на Общинска избирателна комисия – С., с което са обявени резултатите от
гласуването на проведения на 20.08.2017 г. в с. Ч. местен референдум с въпрос
„Подкрепяте ли местните власти да не допуснат изграждане на депо за неопасни
отпадъци, генерирани от дейността на „Д.“ АД и рекултивация в ПИ 006167 по КВС
на земеделските земи в землището на с. Ч.“.
В жалбата се твърди, че решението на
Общински съвет – С., с което е одобрено предложението за произвеждане на
местния референдум, е било обжалвано от областния управител и протестирано от
прокуратурата пред административния съд, поради което изпълнението му е било
спряно по силата на чл. 45, ал. 4, изр. последно от ЗМСМА. Поради спирането на
изпълнението на решението за произвеждане на референдума провеждането му на
определената дата, както и обявените резултати преди произнасяне на съда по
жалбата и протеста, е било незаконосъобразно. Областният управител иска отмяна
на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството,
Общинска избирателна комисия – С., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Посочва, че в решението правилно са отразени броя бюлетини и резултатите
от преброяването им, броя на гражданите с избирателни права и валидността на
произведения референдум, като в процеса на произвеждане на референдума,
преброяване на гласовете и обявяване на резултатите не са били допуснати
процесуални нарушения от комисията. Твърди, че в хода на подготовката на
референдума от страна на общинския съвет и кмета са били направени запитвания
относно действието на жалбата и протеста срещу решението за произвеждане на
референдума, но въпреки получените отговори, че те спират изпълнението на
решението, кметът е предприел всички необходими действия за провеждането на
референдума. Предвид това счита, че решението е правилно и законосъобразно.
Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и в полза на комисията да
бъдат присъдени направените в производството разноски.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от областния управител, за когото чл. 42, ал. 1 от ЗПУГДВМС изрично предвижда правомощие да обжалва законността на резултатите от местен референдум. Областният управител е получил заверено копие от обжалваното решение, приложено към писмо изх. № 016/21.08.2017 г. на ОИК на 22.08.2017 г., жалбата е подадена на 28.08.2017 г., тоест в рамките на срока за обжалване по чл. 42, ал. 2 от същия закон, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Решение № 181-МР на Общинска избирателна комисия – С.. Обжалваното решение е издадено на 20.08.2017 г. след произведения на същата дата местен референдум с „Подкрепяте ли местните власти да не допуснат изграждане на депо за неопасни отпадъци, генерирани от дейността на „Д.“ АД и рекултивация в ПИ 006167 по КВС на земеделските земи в землището на с. Ч.“.
Процедурата по произвеждане на референдум с посочения въпрос, завършила с обжалваното решение, е образувана въз основа на Решение № 10-95/29.06.2017 г. на Общински съвет – С., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 20 от ЗМСМА общинският съвет одобрява предложение за произвеждане на местен референдум с посочения въпрос, определя 20.08.2017 г. за дата за произвеждане на местния референдум в с. Ч., утвърждава образци на книжа за референдума, одобрява разходи за организацията и произвеждането на референдума и възлага на кмета на Община С. и на общинската администрация да осъществяват организационно-техническата подготовка на местния референдум.
Въз основа на решението за произвеждане на референдума, със свои надлежно приети решения, ОИК е приела начина на оповестяване на решенията си, одобрила е изборните книжа, регистрирала е инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания за референдума, разгледала е и се е произнесла по постъпили сигнали. С Решение № 173-МР от 28.07.2017 г. е назначила състава на двете секционни избирателни комисии, а впоследствие е извършила промени в състава.
Във връзка с постъпилите протест на прокуратурата и жалба от областния управител срещу това решение и искане от страна на кмета на общината от 18.07.2017 г. за становище дали те спират изпълнението на решението за произвеждане на референдума, комисията е излязла със становище, че поставеният въпрос не е от нейната компетентност. Със свое решение от 18.08.2017 г. по писмо от 18.08.2017 г. от Секретаря на Община С. комисията е приела още, че не е компетентна да спира произвеждането на местния референдум и не може да дава становище по казуса.
След произвеждане на референдума на 20.08.2017 г., с обжалваното решение са обявени резултатите от гласуването, а именно: брой действителни бюлетини с отговор „да“ – 484, брой действителни бюлетини с отговор „не“ – 22, брой недействителни бюлетини – 6. В същото решение е посочено, че броят на гражданите с избирателни права на територията на с. Ч. е 1039, броят на гласувалите е 512, или 49,28 % от гражданите с избирателни права в с. Ч., поради което на основание чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС резултатите от референдума се зачитат и предложението, предмет на референдума е прието.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 41, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от ЗПУГДВМС – ОИК в Община С., област В., назначена с Решение № 1740-МИ/НР на Централната избирателна комисия от 02.09.2015 г.
Прието е единодушно от пълния състав на ОИК на заседание, проведено на 20.08.2017 г. в 21,40 ч, на което са обобщени резултатите от постъпилите протоколи от СИК, изведени са резултатите и е докладвано проекторешение. Не се твърдят и при служебната проверка не са установени допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното решение.
При преценката за съответствие на решението с материалния закон, на основание чл. 142, ал. 2 от АПК съдът следва да съобрази и новонастъпилите обстоятелства от значение за делото след издаване на акта.
С Решение № 2510/27.12.2018 г. по адм.д. № 1962/2017 г., постановено в производство по чл. 32, ал. 1, изр. първо от ЗПУГДВМС по жалбата на областния управител и по протеста на прокуратурата срещу решението на Общински съвет – С. за произвеждане на референдума, състав на Административен съд – В. оставя без разглеждане жалбата на Областния управител, като приема, че той не е от кръга на лицата, които могат да обжалват това решение по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 от същия закон, тъй като в случая решението е позитивен акт, а не отказ. Протестът на Варненска окръжна прокуратура е приет за допустим на основание чл. 16, ал. 1 от АПК и по него е отменено решението като незаконосъобразно.
Жалбата и протестът срещу решението на общинския съвет за произвеждане на референдума са подадени на 13.07.2017 г. Съгласно чл. 45, ал. 4, изр. първо и трето от Закона за местното самоуправление и местната администрация, областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено други, като оспорването спира изпълнението на индивидуалните и на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове, освен ако съдът постанови друго.
Макар по отношение на протеста на прокуратурата срещу акт на общинския съвет да липсва изрична правна уредба, при сравнение с чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК се установява, че неговите правомощия са аналогични на правомощията на областния управител, а именно, да упражнява контрол за законосъобразност на административните актове. Специалният закон ЗПУГДВМС и общият ЗМСМА не уреждат изрично подаването на протест от прокуратурата срещу решения за произвеждане на референдум, или по-общо, срещу административни актове на общинския съвет. По силата на общата клауза на чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК обаче следва да се приеме, че прокуратурата може да подава протести срещу всички видове административни актове, включително и тези по ЗПУГДВМС.
Настоящият съдебен състав счита, че в общия случай, и ако не е предвидено друго в специалния закон, протестът на прокуратурата има суспензивен ефект по аналогия с жалбата на областния управител срещу административни актове на общинските съвети. Това съответства на преследваната от закона цел на изпълнение да подлежат единствено окончателни административни актове, които не са оспорени в преклузивния срок или оспорването е било отхвърлено.
Специалният закон – Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – не съдържа разпоредба, която да предвижда предварително изпълнение на решенията за произвеждане на местен референдум. В съдебното производство по адм.д. № 1962/17 г. по описа на Административен съд – В. също не е допуснато предварително изпълнение на решението за произвеждане на референдума, нито има данни да е направено такова искане от страна на ответника.
Предвид това произвеждането на референдума при наличието на висящ спор относно законосъобразността на откриващото процедурата решение е било неправомерно. Действително, в преписката се установява активност от страна на общинския съвет, кмета на общината и общинската избирателна комисия за определяне на последващите действия във връзка с оспорването на решението за произвеждане на референдума, и по-специално, за спиране на произвеждането, но в крайна сметка референдумът е проведен на определената дата.
След произвеждане на референдума, Общинската избирателна комисия, която действително няма правомощия да спре, отмени, пренасрочи или по какъвто и да е начин да въздейства върху произвеждането на референдума, е била длъжна да обяви резултатите от него, което е сторила с обжалваното решение. Това решение обаче е завършващият акт в една процедура за произвеждане на референдум, която е образувана с порочното, отменено като незаконосъобразно решение на Общински съвет С.. Решението на Административен съд – В. по адм.д. № 1962/2017 г. за отмяна на Решение № 10-95/29.06.2017 г. на Общински съвет – С., макар и постановено след момента на издаване на обжалваното в настоящото производство решение на ОИК, следва да бъде взето под внимание на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, доколкото е от съществено значение за законосъобразността на процедурата за произвеждане на референдума. Констатираната от съда начална незаконосъобразност на производството по необходимост води до незаконосъобразност и на крайния акт, който следва да бъде отменен.
При този резултат от производството, но с оглед на обстоятелството, че ответникът няма предоставени от закона правомощия да повлияе върху произвеждането на референдума и да откаже обявяване на резултатите, ако счита, че производството е опорочено, съдът приема, че с поведението си ОИК С. не е дала повод за завеждане на делото, поради което намира, че разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 42, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Областен управител с административен център гр. В. Решение № 181-МР/20.08.2017 г. на Общинска избирателна комисия – С., с което са обявени резултатите от гласуването на проведения на 20.08.2017 г. в с. Ч. местен референдум с въпрос „Подкрепяте ли местните власти да не допуснат изграждане на депо за неопасни отпадъци, генерирани от дейността на „Д.“ АД и рекултивация в ПИ 006167 по КВС на земеделските земи в землището на с. Ч.“.
Съгласно чл. 42, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: