ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 09.11.2021г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 2432 по описа за 2021 год.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 217, ал. 2 ЗУТ.
Образувано е по жалба на
„БЕЛВЕКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. Република, сграда на МЦ-Младост, представлявано от В.М. - управител срещу Заповед
№ ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна с която е разпоредено премахване
на преместваем обект: „заведение за бързо обслужване", находящ се в ПИ с
идентификатор 10135.2572.203 по КККР на гр. Варна, представляващ морски плаж
„Кабакум Север 1“, изключителна държавна собственост.
С молба вх. №16450/09.11.2021
г. от жалбоподателя е направено искане за спиране на допуснато по закон
изпълнение на Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна.
В искането се твърди, че осъществяването
на допуснатото предварително изпълнение би причинило непоправими вреди както в
имуществената сфера на молителя, така и в тази на трето лице. В тази връзка се
излага, че молителят не е поръчвал, изработвал или поставял на плажа отредения
за премахване обект. Твърдят, че обектът се стопанисва от „Тием Варна Бийч”
ООД, което е поръчало, проектирало и поело разходите по изработването и
поставянето му на плажа, че „Белвекс“ ООД погрешно е посочено в Заповедта като
собственик на обекта и адресат на задължението да го премахне.
Като особено важен интерес за молителя
е наведено твърдението за вероятно унищожаване на чуждо имущество на значителна
стойност, т.к. преместваемият обект, предмет на Заповедта е собственост на
„Тием Варна Бийч“ ООД. Според наложените в искането доводи, собственикът на
обекта ще може да претендира стойността на това имущество, което според
изложените твърдения е на стойност около 50 000 лева. В случай на принудително изпълнение на
заповедта сторените за сметка на бюджета на компетентните органи разходи ще
бъдат събрани впоследствие от молителя, в качеството му на адресат на
заповедта, на основание чл. 57а, ал. 9 ЗУТ. Доколкото „Белвекс“ ООД не било
собственик на обекта, не го е поставяло на плажа, не следва да е адресат на
Заповедта и на задължението за премахване на обекта. В случай че му бъде
наложено изпълнението на Заповедта, дружеството ще стори разноски за
демонтиране на обекта в размер най-малко от 13 550 лева, а общата сума на
разходите, в случай че Заповедта бъде отменена и се наложи и повторно монтиране
на обекта на плажа е в размер на 60 073,70 лева. По изложените доводи от страна
на „Белвекс“ ООД се твърди, че предварителното изпълнение на Заповедта ще му
причини трудно поправима, а в някои хипотези и непоправима вреда.
След преценка на материалите по делото, съдът
приема от фактическа страна следното:
По силата на Договор за наем с
държавата №Т-РД-35- 12 от 15.09.2020 година
„Белвекс” ООД е титуляр на правото да ползва морски плаж „Кабакум Север-
1” представляващ ПИ с идентификатор 10135.2572.203 по КККР на гр. Варна.
Със Заповед № ДК-02-ВН-20
/19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна е разпоредено премахване на
преместваем обект: „заведение за бързо обслужване", находящ се в ПИ с
идентификатор 10135.2572.203 по КККР на гр. Варна, представляващ морски плаж
„Кабакум Север 1“, изключителна държавна собственост. С разпоредбата по т. 4 е
предвидено при неизпълнение доброволно на заповедта в предоставения срок да
бъдат предприети принудителни действия, съгласно чл. 57а, ал. 7 ЗУТ.
От представената от адм. орган
преписка по издаване на горепосочената заповед липсват данни тя да е надлежно
съобщена на адресата.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Безспорно установено по делото
е обстоятелството, че „Белвекс” ООД е титуляр на правото да ползва морски плаж
„Кабакум Север- 1” представляващ ПИ с идентификатор
10135.2572.203 по КККР на гр. Варна, възникнало по силата на наемно
правоотношение с държавата съгласно Договор №Т-РД-35- 12 от 15.09.2020г.
Предмет на заповедта, чието
спиране се иска безспорно представлява разположен на територията на морски плаж
„Кабакум Север - 1” преместваем обект: „заведение за бързо обслужване" по
смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и това обстоятелство определя като приложим закон по
отношение на контрола, който може да бъде проведен спрямо него чл. 57а ЗУТ.
Специалната разпоредба на чл. 217,
ал. 1 ЗУТ, регулира обществени отношения с висок обществен интерес, дерогира
общата разпоредба на чл. 166, ал. 1 АПК като предвижда изчерпателно изричните
хипотези, в които обжалването на един административен акт не спира изпълнението
му. В тези случаи предварителното
изпълнение е допуснато от самия закон, като в прерогативите на съда е при
наличие на съответните, предвидени в закона условия да постанови спиране на
изпълнението на оспорения акт. В тези хипотези основанията за предварителното
изпълнение са съобразени от самия законодател, предвид значимостта на
обществения интерес. Административният орган е длъжен да прецени наличието на
някое от основанията по чл. 57а, ал. 1 ЗУТ и във всички случаи да се произнесе
със заповед по ал. 3 на същия текст.
Тъй като ЗУТ не съдържа
изрични разпоредби с конкретизиране на основанията, при които се допуска
спиране на предварителното изпълнение на заповед по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ,
допуснато по закон (чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ), следва да се приложат
критериите по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, а именно съдът може да спре
предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. Тези вреди не се предполагат и не могат да бъдат
изведени само от характера на заповедта, защото по силата на закона е
презюмиран общественият интерес за допускане на предварителното й изпълнение.
Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният
вид и размер, с оглед преценката за значителността и поправимостта им.
Презумпцията на закона за наличие на значим държавен, респ. обществен интерес,
вложена в закона, възлага доказателствената тежест за установяване
предпоставките за спиране на изпълнението на административния акт върху
страната, която го претендира. Поради това претенцията за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на заповедта по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ би била
основателна единствено в хипотезата на представени убедителни доказателства, че
изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на
оспорващия.
Не са доказани по вид и размер
конкретните щети, които би понесло дружеството жалбоподател, в каква степен
демонтирането би довело до разрушаване и невъзможност да се използва
впоследствие преместваемия обект.
Съгласно §5, т. 80 от ДР ЗУТ "Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Следователно отреденият за
премахване с оспорваната заповед преместваем обект лесно може да бъде отделен
от земната повърхност и в последствие върнат на същото място, без от това да
настъпят посочените в искането вреди, изразени в неопределени по размер разходи.
Поради това логически необосновано е вредите по премахването на преместваем
обект да са значителни или трудно поправими, и съответно не може да са
противопоставими на обществения интерес, в защита на който законът е въвел
предварителното изпълнение. Наличието на неблагоприятни за адресата на акта
икономически последици, без те да могат да се квалифицират като значителни или
трудно поправими вреди, не може да бъде противопоставено на обществения интерес
от правомерно поставяне на преместваеми обекти, който е мотивирал законодателя
да предвиди предварителна изпълняемост на тази категория административни
актове.
Освен това евентуалните вреди
имат имуществен характер и подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на заповедта
като незаконосъобразна.
В настоящия случай, молителят
не е представил доказателства за настъпването на непоправими за него вреди от премахването
на преместваемия обект. Не се установи и че третото неучастващо по делото лице
„Тием Варна Бийч“ ООД има права върху него и че е проектиран, поставен и
изграден от последното. В тази връзка към искането си молителят не представя
каквито и да е доказателства от които да се установи правното и фактическо
основание въз основа на което „Тием Варна Бийч“ ООД е изградило, стопанисва и
експлоатира процесния преместваем обект. Липсват такива, от които да бъде
обоснован логичният извод, че „Тием Варна Бийч“ ООД разполага със самостоятелни
права по отношение на този обект и че има право да го постави и държи върху земя,
която е публична държавна собственост. Представеният
касов бон е неотносим към предмета на спора, тъй като вече бе посочено липсват
доказателства, от които да се установява правното основание, въз основа на
което дружеството „Тием Варна Бийч“ ООД стопанисва обекта и не може да служи
като доказателство за настъпването на евентуални трудно поправими или
непоправими вреди.
Не могат да бъдат възприети
твърденията за непоправими щети за дружеството в резултат на евентуално
задължение за заплащане на вреди към „Тием Варна Бийч“ ООД поради действията по
събаряне на обекта. При грижата на добър търговец последното следва да е предприело
всички възможни правни и фактически действия по сключване на договор със
собственика на земята, който да му даде право да постави обекта върху нея,
както и тези свързани със съответните
съгласувания и разрешения за това. При липса на надлежно разрешение от
собственика на земята съответно от наемателя в лицето на „Белвекс“ ООД и от
компетентните органи, дружеството „Тием Варна Бийч“ ООД не би могло да претендира
вреди от изпълнението на заповедта, тъй като никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение.
По силата на Договор за наем с
държавата №Т-РД-35- 12 от 15.09.2020 година
„Белвекс” ООД е титуляр на правото да ползва морски плаж „Кабакум Север-
1” представляващ ПИ с идентификатор 10135.2572.203 по КККР на гр. Варна. Същият
установява наличието на основание за Белвекс” ООД да ползва земята върху която е
монтиран преместваемия обект и за който в искането се твърди, че е стопанисван
от трето лице. Тези обстоятелства обаче, предвид твърденията за сгрешен адресат
на заповедта са свързани с преценката за законосъобразността на административния
акт, чието спиране на изпълнението се иска, поради което са неотносими към
поставения пред съда въпрос. Въпросът чия собственост са
преместваемият обект, подлежи на установяване при разглеждане на спора по
същество, но доколкото в материалите по преписката е отразено като факт, че
молителят е ползвател на плажа, а самият той не го оспорва, то следва да се
приеме, че именно той е адресат на задължението. Още повече, че съгласно чл. 6.1.18
от договора за наем №Т-РД-35- 12 от 15.09.2020
година той има задължението да не извършва и да не допуска незаконно
строителство върху територията на плажа.
Въз връзка с изложените
доводи, съдът счита, че макар настъпването на сочените от жалбоподателите вреди
да е вероятно, то те не могат да бъдат преценени като такива, които по своя
характер и тежест да отговарят на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.
Допълнително следва да се посочи
и това, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК предвижда, че
изпълнението може да се спре само въз основа нови обстоятелства, т.е. те да са възникнали след постановяване на
акта. Такива в случая не се твърдят и не се установяват, което е и достатъчно
основание за отхвърляне на искането.
С оглед на това съдът приема,
че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК и искането за спиране на предварителното
изпълнение следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на
основание чл.217 ал.2 от ЗУТ и чл.166, ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БЕЛВЕКС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Република, сграда
на МЦ-Младост, представлявано от В.М. - управител за спиране на допуснато по
закон изпълнение на Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на Началника на РДНСК
Варна за премахване на преместваем обект: „заведение за бързо обслужване",
находящ се в ПИ с идентификатор 10135.2572.203 по КККР на гр. Варна,
представляващ морски плаж „Кабакум Север 1“, изключителна държавна собственост,
със срок за доброволно изпълнение един месец от датата на получаване на
заповедта.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението
до страните.
Административен
съдия: