Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.274,ал.1, т.2 ,във вр. с чл.396, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател „М.” Е. гр.О., с жалбата си до съда оспорва Определение № 52/08.01.2010 г. на Великотърновски районен съд, постановено по ч.гр.д.№59/2010 г., с което съдът е допуснал обезпечение на бъдещ установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, който „Х. И.” Е. гр.В.Т.,представлявана от управителя си Е.К.К. ще предяви против „М.Б.А.Л.-О.” Е.,представлявано от Я.В.К. в размер на сумата от 19111,79 лв,представляваща стойността на 6 броя фактури,подробно описани в определението, вкл.ДДС,както и мораторна лихва върху главницата до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, държавна такса за издаване на заповед за изпълнение, адвокатски хонорар за производството по издаване на заповедта, държавна такса за предявяване на установителен иск и адв. хонорар по делото, чрез налагане на запор върху всички сметки на „М.” Е. в „И.А.Б. „ ,”О.Б.Б.” и „Ю. И Е. Д.-Б.” до размер на сумата 19111,79 лв.В жалбата се излагат аргументи за неправилно приложение на закона.Твърди се,че не са налице условията на чл.391, ал.1 от ГПК, когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.Твърди се,че „ МБАЛ –О.” Е. има солидни приходи от дейност, получавани ежемесечно и регулярно въз основа на сключения от него договор със Здравната каса,средно от около 183000 лв.Отделно от това разполага с имущество на стойност 489000 лв и капитал 357000 лв, което гарантира плащането на вземането.От друга страна, като еднолично дружество със собственик – общината, „М.” не може да се освобождава от имуществото си без санкции на Общинския съвет. Всичко това сочи, че ищецът няма да бъде затруднен да събере вземането си при един успешно проведен иск.От друга страна счита, че обезпечението следва да бъде до размер на главницата, съобразно стойността на неразплатените доставки, а именно 12068,40, видно от представените 6 броя копия от фактури и не следва да обхваща лихвите и разноските. Иска отмяна на обезпечението или алтернативно-намаляване на размера на му и свеждането му до размер от 12068,40 лв. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и наведените доводи, както и доказателствата по делото, намира същата за неоснователна по следните съображения. За да постанови обжалваното определение, районният съд е взел предвид представените по ч.гр.д№ 59/2010 г. писмени доказателства, а именно: 6 броя заверени копия от фактури, установеващи търговски продажби, подписани от издател и получател- страните по делото.Те установяват наличието на договорни отношения между страните и предаването на стоките, описани във фактурите.Фактурите са редовни от външна страна, съдържат всички изискващи се от закона реквизити.Не е установено плащане от страна на получателя по фактурите.Приложен е заверен препис от отправена покана за плащане на цената. От така представените по делото доказателства, съдът е направил обоснован извод за допустимост и вероятна основателност на иска- чл.391, ал.1 т.1 от ГПК. Налице е и обезпечителна нужда-условие, предвидено в чл.391,ал.1 от ГПК. Големият размер на вземането предполага, че ищецът ще бъде затруднен да събере вземането си при евентуално успешно проведен иск.От друга страна, по делото е налице доказателство за предявен установителен иск в посочения размер в дадения от съда едномесечен срок,както и за направените при неговото предявяване разноски. Неоснователно е възражението на ответника,че разполага със средства, достатъчни да покрие вземането, дори многократно надхвърлящи размера на исковата претенция и това само по себе си гарантира вземането.Това твърдение налага единствено извод,че ответникът към момента е в състояние да плати, но не го е сторил. От друга страна, наличието на средства, надхвърлящи размера на иска, респ. на запорираните суми, показва,че той няма да бъде затруднен при дейността си от наложения запор,а в същото време ищецът ще бъде гарантиран. Наложената обезпечителна мярка е подходяща по вид и обхваща цената на бъдещия иск, за предявяването на който и за неговия размер има доказателства по делото.Заповедта за изпълнение е издадена за сумата 19111,79 лв, обхващаща както главница, така и лихви и разноски.При наличие на възражение от страна на длъжния ,установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен именно за тази сума.Поради това и обезпечението следва да бъде в размер на цената на иска. В този смисъл, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл.274, ал.1, т.2 ,във вр. с чл.396, ал.1 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение № 52/08.01.2010 г. на ВТРС, постановено по ч.гр.д.№59 по описа на съда за 2010 г. Определението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |