20.10.2020г., гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕНКА
КОСТОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от Председателя ЧКАД
№ 866 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.203 АПК, вр. Чл.284 и чл.285
от ЗИНЗС.
Образувано е по частна жалба на М.М.М.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Пловдив срещу
определение от 29.07.2020г., постановено по адм.д. №356/2020г. по описа на
Административен съд Хасково, с което е оставена без разглеждане исковата му
претенция срещу Главно Дирекция „Изпълнение на наказанията“и прекратено
производството по делото.
В жалбата се твърди, че определението било
неправилно, тъй като били нарушени гражданските права на жалбоподателя. Съдът не
взел предвид допълнението на искова молба и уточнение за иск от 29 888лв. Сочи
причинен болезнен и мъчителен системен тормоз от охраната в следствен арест
Хасково, който се отразил на физическото и психическото му здраве. Моли за
отмяна на прекратителното определение на съда.
Касационният ответник- ГДИН гр.София
депозира възражение срещу частната жалба. Счита жалбата за неоснователна, а
оспореното определение за законосъобразно постановено. Съдът правилно взел
предвид липсата на конкретизирани обстоятелства, на които се основава иска,
като не са уточнени и претендираните вреди. Моли да се потвърди оспореното
определение и на осн. Чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в
частната жалба доводи, обсъди приложените по делото писмени доказателства и
като извърши проверка на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по исково адм.д.
№356/2020г. по описа на Адм.съд Хасково е започнало по искова молба/неправилно
именована тъжба/ на М.М.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора гр.П., с която се претендира обезщетение
за нанесени от административния орган неимуществени вреди за периода от
25.01.2017г. до 17.02.2017г., по време на престоя му в Следствен арест –
Хасково.
В хода
на извършена служебна проверка, съдът след анализ на обективираните в
подадената от М.М.М. искова молба обстоятелства по делото и тези, изложени в
искова молба, по която е било образувано и. адм. д №994/2017г. по описа на АдмС
– Хасково, стига до извода за недопустимост на иска относно периода 29.01.2017г.- 17.02.2017г.,
като установява идентичност на факти и обстоятелства с тези, посочени в
исковата молба по и. адм. д. №994/2017г. на АдмС – Хасково. С определение от
07.07.2020г., първоинстанционният съд оставя без разглеждане исковата молба, в
частта на претендираните вреди за периода 29.01.2017г.- 17.02.2017г. и
прекратява производството по делото. В тази част определението е влязло в
законна сила, т.к. не е постъпила частна жалба. В останалата част исковата
претенция за периода 25.01.2017г. - 28.01.2017г. , производството е оставено
без движение и М. е указано в 7-дневен
срок от съобщението, да конкретизира размера на иска, с оглед допустимия за
разглеждане период на исковата му претенция. С определението, лицето изрично е
предупредено, че при неизпълнение указанията в срок, исковата молба ще бъде
оставена без разглеждане.
В срок е
депозирана допълнителна молба вх.№4044/21.07.2020г., в която М.М. посочва, че
исковата му молба е срещу ГДИН, касае неправомерни действия на охраната в Арест
Хасково, лоши хигиенни условия, нечовешко отношение, като визира период на
действия и бездействия на органа 25.01.2017-17.02.2017г. Заявява, че не помни
цената на иска.
Съдът, с
оспореното в настоящото производство определение от 29.07.20202г. оставя без разглеждане искова молба на М.М.М., относно претендираните неимуществени вреди по реда на
чл. 284 от ЗИНЗС, настъпили от условията на живот в Следствен арест в
гр.Хасково, за периода 25.01.2017г. - 28.01.2017г. и прекратява производството
по административно дело №356/2020г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението на административен съд- Хасково,
постановено по адм.д. № №356/2020г е правилно.
Настоящият тричленен състав на АС- Хасково
споделя изцяло развитите съображения в оспореното определение на съда за
неизпълнение на указания, дадени от първоинстанционния съд в определение от
07.07.2020г. по делото. В допълнителна молба вх.№4044/21.07.2020г., ищецът М.М. не е
конкретизирал исковата молба по размер на исковата претенция вреди за процесния
исков период от 25.01.2017г. -28.01.2027г.
С оглед гореизложеното частната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното определение на АС-Хасково, като правилно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, направено в
депозираното възражение. Заплащането на
юрисконсултско възнаграждение е изрично уредено в чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разпоредбата на чл. 143 АПК
не урежда изчерпателно всички възможни хипотези на отговорността за разноските
в съдебно-административното производство, посочената разпоредба от ГПК намира
приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК
и Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. по т.д.№5/2009г. на ВАС. Разноските
следва да се присъдят при приложение на чл.24 от Наредбата за заплащане на
правна помощ, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждение в размер
на 150лв.
Водим от горното и на основание чл. 236 във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК и на осн. Чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, Административен съд-Хасково,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 29.07.2020г.,
постановено по адм.д. №356/2020г. по описа на Административен съд Хасково
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.П., да заплати на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр.София разноски в размер на 150лв./сто и
петдесет/лв.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.