Р Е Ш Е Н И Е № 448
12.07.
2017г., гр. Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Кюстендил, ХІІІ
състав, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Светослав Пиронев
като
разгледа докладваното от съдия Пиронев гр.д.
№ 344 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано е по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД
срещу М.Й.Г..
Ищецът
твърди, че между него
и ответницата има сключен договор за револвиращ заем № ********** от
18.01.2012г., задълженията по който ответницата следвало да изпълни на 51
погасителни вноски, от които заплатени били 37 месечни вноски, след което
плащанията били спрени, поради което, в резултат на неизпълнението и съгласно
чл. 10.3.1. и чл. 10.3.2. от Общите условия към договора, договорът бил
прекратен, а заемът станал предсрочно изискуем като ответницата дължала сумата
от 499,84 лева, за което ищецът изпратил уведомително писмо до ответницата на
06.10.2015г. Твърди още, че му се дължи и неустойка в размер на 84,61 лева,
представляваща обезщетение на вредите от настъпилото прекратяване на договора.
Ответницата не е
депозирала отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за признаване
за установено, че се дължат сумите по издадената заповед за изпълнение е с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, а искът за неустойка е с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
За да са
основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже верността на
наведените от него твърдения, а именно, че в негова полза е възникнало вземане
в размер на 499,84 лева по сключен договор за револвиращ заем № ********** от
18.01.2012г., както и че са възникнали предвидените в договора предпоставки за
възникване на вземането за неустойка.
В настоящия
случай от приложения към
делото договор за револвиращ заем №
********** от 18.01.2012г. и платежно нареждане от 18.01.2012г. (с основание за
превода „**********“) е видно, че „Профи Кредит България” ЕООД е предоставил на М.Й.Г. заем на сума в размер на 500,00 лева. Постигнато е съгласие задълженията
по договора да се изплатят на месечни вноски по 42,00 лева за 48 месеца.
Посочените обстоятелства не са
оспорени от ответницата, която не е навела твърдения относно погасяване на
договорните й задължения, нито е посочила доказателства в изложената посока.
По тези съображения предявеният от
ищеца иск за признаване за установено, че му се дължи сума в размер на 499,84
лева се явява основателен и следва да се уважи.
Основателен е искът за установяване
съществуването на вземане за неустойка в размер на 84,61 лева, дължима на
основание т. 10.3.1. и т. 10.3.2. от Общите условия към договора, предвид
представеното по делото уведомление за прекратяване на договора и липсата на
оспорване от страна на ответницата по отношение настъпване на предпоставките за
възникване на неустоечното задължение.
По изложените съображения
предявените от „Профи
Кредит България” ЕООД следва да се уважат в цялост.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради
което в полза на заявителя следва да се присъдят и следните разноски: 25,00
лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските за настоящото производство, а именно; 75,00 лева – държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.Й.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземане на „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, спрямо нея, за следните суми: 499,84 лева – неизплатена главница по договор за револвиращ заем
№ ********** от 18.01.2012г. и 84,61 лева
– неустойка по чл. 10.3.1. и сл. от Общите условия към договора, за
които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1991/2015г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА М.Й.Г., с ЕГН ********** да заплати на „Профи
Кредит България” ЕООД, с ЕИК ********* разноските сторени в производството по ч.гр.д.
№ 1991/2015г. по описа на Районен съд – Кюстендил, както следва: 25,00 лева –
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските, сторени в исковото производство, както следва: 75,00 лева –
държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, чрез Районен съд –
Кюстендил, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: