Р Е Ш Е Н И Е
№261282 13.11.2020 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4699 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,и
3 от КТ.
Ищецът П. М.К. с ЕГН ********** е предявил срещу „Айгер Инженеринг“ ООД,
ЕИК ***съдебни искове да бъде признато
за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от ***. и като такова да се отмени, както и да
се осъди дружеството да заплати обезщетение на ищеца за оставането му без
работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 11.03.2020г. –
11.09.2020г. в размер на 6208,10 лева. Претендират се направените по делото
разноски.
В
исковата молба се излагат съображения за това, че работодателят не е спазил императивните изисквания на чл. 193 от КТ, тъй като не е уведомил работника за откриването на дисциплинарното производство; да липсва заповед за откриване
на процедура за налагане на дисц. наказание; че работодателят не е искал и не е
приел от ищеца както писмени, така и устни обяснения за твърдените нарушения,
като за тези обстоятелства ищецът научил с връчването на заповедта за
прекратяване на трудовия му договор.
Освен
това работодателят не е дал възможност на ралотника да посочи на какво се дължи
проблема в машината, редовно ли са възниквали подобни проблеми в хода на
работата, като накрая и не на последно място не било изяснено дали дефекта е в
самата машина или в зададената програма за обработка на детайла; дали машината
е изправна и колко често се случват такива инциденти с последната; дали се
касае за случайно събитие като производствен риск или се касае за дефекти на
обработвания детайл.
Работодателят не е дал правилна квалификация на извършените действия от
работника/служителя и неправилно е посочил, че
нарушението е подведено под правната норма на чл, 190, ал, 1, т 7. от КТ, като
в тази насока разпоредбата е цитирана само в заглавната част на заповедта, но
липсвали изложени мотиви от работодателя какви конкретно са тези „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина“.
Твърди
се, че при постъпване на работа на ищеца е била поверена чисто нова машина,
която е в гаранционен срок. Не се отрича, че на посочените в заповедта две дати
действително е възникнал проблем със струга, но този проблем е вследствие на
нормалната експлоатация и работа с машината. Твърди се, че при обработката на
детайла, машината цифрово се кодира за избрана програма за обработка на
детайла, като след пускането й, ***** на машината не взема повече участие в
нейната работа. Според ищеца той е задал правилната програма, с която и друг
път е работил, зададени са подходящите цифрови команди на машината и при
нормален ход на операциите машината се е разцентровала, като това не може да е
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като такива инциденти при обработването
на детайлите са се случвали на всички машини в предприятието. За да продължи да
изпълнява нормалната си функция, машината, на която е работил ищецът, е
следвало да бъде центрирана, но тъй като тя има задължителна сервизна поддръжка,
за тази цел е бил извикан работен екип от сервизната фирма. Обичайната практика
в предприятието е, че при нормалната експлоатация на машините, веднъж или два
пъти месечно, на някоя от тях се случва същият инцидент както при ищеца и
стругът се разцентрова. Но понеже другите машини не били в сервизна гаранция и
поддръжка, в дружеството има определен работник, който е натоварен с
поправянето и центроването на машините и струговете в производствената база – в
повечето случаи това е ***** на отдела, който след като установи проблема, се
заема с отстраняването му, с помощта и на работника, който обслужва дадената
машина. Сочи се също така, че на посочените в уволнителната заповед дати -
23.01.2020 г. и 24.02,2020 г. при изпълнение на ежедневните си трудови функции
и работни задължения ищецът не е допуснал нарушения на правилата за работа с
процесната машина, а в хода на работния процес поставения на машината детайл е
дал дефект и това е причинило повредата с автоматиката на машината. След
възникване на проблема ищецът незабавно е уведомил ***** на групата, така както
е заложено в правилника на предприятието, трудовия му договор и длъжностната му
характеристика. В момента на огледа ***** посочил, че работникът е спазил
всички инструкции за работата с машината и няма вина за инцидентите.
Твърди
се също така, че подобни проблеми са често срещани в производствената база на
ответното дружество, както и че други машини са давали отклонения при нормалния
ход на работата си, но до този момент друг работник не е бил наказван за такъв
инцидент с машината. С
оглед на изложеното работодателят е следвало да приеме, че е налице
производствен риск при работата с машината и изпълнение на трудовите задължения
от ищеца, а не както неправилно и в противоречие на закона е приел, че е налице
тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Освен това се твърди, че заповедта не съдържа задължителните изисквания и реквизити на член 195,
ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО. Съгласно
същата разпоредба дисц. наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
мястото и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който то се
налага. Освен това липсвали мотиви за за прекратяване на трудовото правоотношение и за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение, а освен това липсвала достатъчна конкретизация на извършеното нарушение.
Излагат
се твръдения, че на 23.03.2020 г. ищецът е сключил трудов договор с „Прогрес
консулт ПВ“ ЕООД, за неопределено време, на 8-часов работен ден, д основно
трудово възнаграждение от 610 лева, като е постъпил на работа на ******** г.
От
незаконното уволнение за ищеца са настъпили вреди, които произтичат oт липсата на месечно възнаграждение,
т.е. липса на доходи, като размера на последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение е в размер на 1136,35 лева.
Претенцията
за периода 11,03.2020 г. – 11.09.2020 г. възлиза общо за сумата от 6818,10
лева, от която следва да се приспадне сумата от 610 лв., като претендираната
сума обезщетение за оставане без работа е
в размер на 6208,10 лева.
Препис
от исковата молба е връчен на ответника, от когото в законоустановения срок е
депозиран писмен отговор.
Взема се
становище за неоснователност на иска по член 344, ал. 1, т. 1 от КТ и частична
недопустимост на иска по член 344, ал. 1, т. 3 от КТ за периода след подаване
на исковата молба в съда, понеже се касае бъдещи
периоди. Твърди се, че на 05.12.2019 г., поради допусната от ищеца небрежност,
последният разваля машината, и за това
събитие съставя протокол от същата дата. Работодателят е изненадан от това, тъй
като няма съмнения в уменията на работника за работа с конкретната машина. При
устно обяснение К. се извинил и казал, че поради разсеяност е допуснал
повредата. Работодателят приел в този момент, че повредата се дължи на
случайност, както и на това, че ищецът най-вероятно е разстроен от неуспеха си
в по-интелектуалния отдел и го отдава на временната му разсеяност. Твърди се, че
на 23.01.2020 г. поради проявена небрежност ищецът отново е развалил машината,
за който ремонт работодателят е платил. Твърди се също така, че на 24.02.2020
г. ищецът за трети път разваля по еднотипен начин машината, за който ремонт
отново плаща работодателят. Излагат се твърдения, че по данни на служители на
„ПОЛИМЕТА С“ ООД, които са отстранявали повредата, последната се дължи на
неправилната работа на ***** на машината, а не на дефект в самата машина или на
някакви външни причини. Твърди се, че на 04.03.2020 г. са изискани писмени
обяснения от ищеца, като изрично било посочено, че това искане е с цел дисциплинарно производство, но
ищецът не е счел за необходимо да отговори и не е дал обяснения. След извършена
преценка на обостоятелствата работодателят е решил да наложи дисциплинарно
уволнение, тъй като е налице неефективно изпълнение на възложената работа,
съчетано с увреждане на имущество на работодателя. В случая работникът е проявил небрежност по отношение на работата си, като е налице е нарушение на трудовата дисциплина и за
такива нарушения работодателят разполага с възможността да наложи дисциплинарно
наказание. Това било така,
защото К. е работил на тази работа и на тази машина и преди това, като не е
повреждал машината по- рано нито веднъж, което показва че той е имал
обективните качества за тази работа. Искът за обезщетение за оставане без
работа, като обусловен от иска за признаване на уволнението за незаконно, се
явявал също неоснователен. Претендират
се разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Между
страните няма спор, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
като непосредствено преди прекратяването му ищецът е изпълнявал длъжността „***“ в отдел
„Универсални машини“, както и че прекратяването му е вследствие на осъществено
дисц. уволнение, наложено на ищеца от датата на върчаване на заповедта –
11.03.2020г.
От съдържанието на представената
заповед № ***. се установява, че ищецът е извършил във времето следните
нарушения на трудовата дисциплина, като: на 23.01.2020 г., при неправилно
закрепяне на детайла към машина ***, сер. № *** детайлът излиза от универсала и
размества геометрията на машината, а на 24.02.2020 г., при неправилно закрепяне на детайла към
машина ***, сер. № ***, детайлът излиза от универсала и размества геометрията
на машината.
От представените от ответника писмени
доказателства – протоколи за проведени изпити за усвояване на правилата за
безопасност на работа с първа група кари се установява успешното им преминаване
от ищеца с висок процент на успеваемост. Представени са също така от
работодателя документи от които се установява техническата грамотност и
квалификация на ищеца за работата му с поверената му машина.
В хода на делото е разпитан св. Р.
Ф., от чиито показания е установено, че до двата посочени в заповедта инцидента
ищецът не е имал други такива с машината, и се е справял безпроблемно с
поставените му задачи. Описаните в уволнителната заповед инциденти се случили
след връщането на ищеца от заеманата преди това позиция „технолог програмист“,
с която последният не могъл да се справи, което повлияло на самочувствието му,
както и на мотивацията му работа, като според този свидетел ищецът давал
признаци за прояви на немарливост към поставените му задачи. Според свидетеля
не се касаело за производствен брак, доколкото е била нарушена геометрията на
самата машина вследствие на удар в машината, а не на повреда в обработваните
детайли. Твърденията на ищеца за производствен брак не беха установени от
ищеца, в чиято доказетлствена тежест е това.
Относно причините за повредата в
машината са представени писмени доказателства, а именно два броя искане за
отстраняване на повреда в СЦПУ - от 05.12.2020г., 23.01.2020г. и 24.02.2020г.
Първата част от тези искания, в които са описани име на заявитела, дата и
описание на повредата са съставени от ищеца, а втората част, в която се
съдържат причините за повредата са съставени от св. Р. Е.Ф.. В съдържанието на
първото искане за отстраняване на повредата с дата от 23.01.2020г. /л. 91/ е
записано, че повредата е в изместването на геометрията на машината, а по –надолу
отговорникът Р.Е.Ф. е записал, че причината за повредата е по вина на П.К.. Де
факто отговорникът е посочил само името на служителя отговорен за отстраняване
на повредата, без да конкретизира обстоятелствата довели до конкретната причина
за възникналата повреда, каквито са изискванията и на самия образец от
искането. Първото искане от 05.12.2019г., в което е отразено третото нарушение не е било
предмет на дисц. заповед и за него от ищеца не са били искани обяснения.
Във второто приложено искане за
отстраняване на повредата с дата от 24.02.2020 г. е посочено, че повредата е в
отклонение в геометрията, като при изпълнение на програмата детайлът е изпаднал
от меките челюсти вследствие на което се получава удар и отклонение по девет
оси x и z.
Във втората част от искането отговорникът Р. Е.Ф. е записал отново, че
причината за повредата е по вина на ***** П.К., като този път е описана
причината за възникване на повредата в износения инструмент. От показанията на
св. Е. Ф., дадени пред съда, се установява, че е станал очевидец само на втория
инцидент, като според свидетеля в този ден К. е работил с износен инструмент,
като в задълженията му като оператор на машината влизала и проверка на
инструмента, като при съмнение операторът следва да го смени с нов. Според
свидетеля ищецът е имал достъп до
инструменталния шкаф, където е имало набор от нови инструменти. Свидетелят
обяснява, че струга на когото работил ищецът бил нов и в гаранционен срок и по
тази причина за отстраняването на повредите по него била ангажирана фирмата
Полимета – С, чийто служители констатирали, че повредата в геометрията на
машината се дължи на неправилно закрепване на детайла, вследствие на което
последният е излетял от универсала и е разместил геометрията на струга.
Тези обстоятелства са посочени и в
сервизен протокол *** от ***., представен по делото, в който е дадена препоръка
за работа: детайлът да се захваща на колкото се може по-голяма площ.
Приложен е и протокол за брак *** от
***., от които се установява, че причина за брака е грешка в изпълнителя, като
детайлът е изхвърлен от универсала на машината по време на обработката му,
понеже детайлът не е добре закрепен. С този протокол за брак /л. 99/ на ***. е
запознат и ищецът, видно от извършеното отбелязване върху документа с подпис му
и двете му имена. В приложената по делото маршрутна карта /л. 101/ ищецът в
графа забележка е посочил, че на 24.02.2020г. при изпълнение на програмата
детайлът е изпаднал от челюстите.
От изготвената СТЕ с вещото лице инж.
С.М., която не е била оспорена от страните, се установява, че най-честите
причини за удар на нож в супорта на детайла, които могат да бъдат избегнати, се
дължат на действията на ***** на машината, който следва да използва правилната
програма, да проверява чрез симулацията за проблеми в преходите, да работи с
правилните ножове с правилните размери, да следи за координатите на ножа и
детайла и следи за износване на ножа, за да извърши своевременна смяна. Вещото
лице не може да се ангажира с конкретната причина, доколкото инцидентите са
станали преди това и машините вече са били поправени.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът намира, че от страна на ищеца са извършени две нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в
неспазване на техническите и технологичните правила, както и в увреждане
на имущество на работодателя /член 187, т. 3 и 9 КТ/, доколкото описаните в
заповедта за наказание нарушения са само две, а не три и повече, извършеното от
ищеца не може да се квалифицира като системни нарушения на трудовата дисциплина
по смисъла на член 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Определение на понятието „системни
нарушения“ се е съдържало в член 7 от Общите правила за вътрешния трудов ред в
предприятията /отм./. В съдебната практика се приема, че това са три и повече
нарушения, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание и за
наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на
дисциплинарна отговорнст или, ако е
наложено дисциплинарно наказание, то да
не е заличено по чл. 197 или 198 КТ. По аргумент от член 194 КТ – погасяване на
дисц. отговорност в 1 годишен срок от извършване на нарушението, и чл. 197, ал.
1 КТ за заличаване на дисц. наказание с изтичането на една година от налагането
му, се приема, че нарушенията трябва да са извършени в този срок.
При определяне на дисц. наказание
работодателят съгласно член 189, ал. 1 КТ следва да се вземе предвид не само
тежестта на нарушението, но и обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника. Установява се по делото, че ищецът след завръщането
си от новата на старата позиция е променил поведението си, станал е разсеян,
демотивиран от несправянето с новата си длъжност. Извършените от ищеца
нарушения не са извършени с умисъл, а при проявена небрежност, освен това
ищецът е с чисто дисциплинарно минало, имал е репутацията на добър работник,
ето защо съдът намира, че наложеното му наказание е несъразмерно тежко с
извършените нарушения и следва да бъде отменено.
По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр.
с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение съдът намира следното:
Доказателствената
тежест по този иск е на ищеца – той
следва да установи оставането си без работа поради уволнението, неговата
продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното
месечното БТВ, което е получил преди уволнението.
Фактът на
оставане без работа следва да се докаже със съответен официален документ, като
такова в случая е представената в оригинал трудова книжка на ищеца. От
представената в оригинал трудова книжка се установява, че след уволнението
ищецът е започнал работа при друг работодател, за периода 24.03.2020г. -
30.03.2020г., при работна заплата от 610 лева. С разпореждане № ******от
02.06.2020г. на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода
01.05.2020г. до 30.04.2021г. в размер на 34,85 лева.
От приетото заключение на вещото
лице М. се установява, че за периода в който ищецът е останал без работа след
уволнението, а именно – 11.03.2020г. – 23.03.2020г. обезщетението възлиза на
509,67 лева, а за периода, в който работил при друг работодател на
по-нископлатена работа 24.03.2020г. – 30.04.2020г.
е в размер на 696,02 лева или обезщетението по член 225, ал. 1 и 2 от КТ е в
размер на 1205,69 лева, до който размер ще се уважат исковете, като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 6208,10 лева исковете ще
се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
С оглед
изхода на спора на страните се дължат разноски съобразно изхода от делото. На
ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност в размер на 741,10 лева, а на
ответника съобразно отхвърлената част в размер на 243 лева за адв.
възнаграждение.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ
размер на 130 лева (двеста и тридесет
лева и петдесет и седем стотинки), от които ДТ в размер на 80 лева за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1, 50 лева - за иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 от ГПК. На ответника ще се възложат разноските за ССЕ в
размер на 80 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на
П.М.К. с ЕГН **********,
извършено със Заповед №*** г. на ***** на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК ***, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му
правоотношение е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда,
считано от 11.03.2020 г. ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА
на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК
*** да заплати на П.
М.К. с ЕГН ********** сумата от 1205,69 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за периода
от 11.03.2020 г. до 30.04.2020 г., като отхвърля иска за разликата
над този размер до пълния предявен размер от 6208,10 лева, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА
„Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК
*** да заплати на П.
М.К. с ЕГН ********** сумата от 741,10 лева разноски по съразмерност за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Петър М.К. с ЕГН
********** да заплати „Айгер
Инженеринг“ ООД, ЕИК ***разноски за адвокат в размер на 243 лева.
ОСЪЖДА „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК *** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 130 лева държавна такса върху уважените искове и 80
лева разносик за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването му –
18.11.2020 г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: КК