РЕШЕНИЕ
№ 17.08.2018
г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен
съд, І-ви граждански състав
На 18.07. 2018 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието Н.секретаря
Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело
№ 868 по описа З.2018 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***,
***, представлявано от Н.С. и М.Д, със съдебен адрес:***, *** против В.А.М.,
ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че Н.19.05.2017 г. бил сключен Договор за
продажба и прехвърляне н. В. /цесия/ между „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК *** и „А.з.с.Н.в.“
ЕАД с ЕИК ***, по силата н.който вземането на „П.Ф.Б.“ ООД срещу В.А.М.,
произтичащо от договор З.потребителски кредит № ***г., било прехвърлено в полЗ.на
„А.з.с.на в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за
потребителски паричен кредит бил сключен между ответницата М. в качеството на кредитополучател
и „П.Ф.Б.“ ООД в качеството на кредитодател. Подписвайки договорните
разпоредби, кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора за
кредит получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и
че от страна на кредитодателя му бил предоставен целия обем преддоговорна и
договорна информация, относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита, с които кредитополучателят се бил съгласил с факта на подписване
на договора за кредит. По силата на договора кредитодателят се задължил да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
1200,00 лева като сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в
брой по местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на
договора за кредит, кредитополучателя потвърждава, че получил в пълен размер
кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвявала с договорна лихва, месечния размер на която бил фиксиран
за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на
кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 236,71 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на
1436,71 лв., които се заплащали на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 23,95 лв. Първата погасителна вноска била платима на 01.08.2016г.,
а последната погасителна вноска била с падеж: 18.09.2017г. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса
за оценка на кредитно досие, която била в размер на 60,00 лв. Съгласно клаузите
на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима при подписване на
договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,00
лв., които били платими на падежната дата на погасителните вноски. По избор на
кредитополучателя, кредитодателя се задължил да му предоставя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по негово местоживеене
и услуга по седмично С.на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя,
наречена в договора услуга „Кредит у дома“. За предоставяната услуга, кредитополучателят
се задължил да заплати на кредитодателя такса в размер на 1023,57 лв.
Кредитополучателят удостоверил с подписа си, че разбира, че 30% от таксата била
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя,
а останалата част била свързана с разходите на кредитодателя, направени за С.на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за услуга „Кредит у дома“ била платима при подписване на
договора, но страните постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
услуга „Кредит у дома“ била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер
на 17,06 лв., които били платими на падежните дата на погасителните вноски. Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 18.09.2017 г. /дата н.
последна погасителн.вноска/, предвид което В.та, произтичащи от договора за
кредит не били обявявани з.предсрочно изискуеми. На Кредитополучателя, от
страна на „А.за с.на в.“, в качеството на кредитор, било начислено обезщетение
за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за
периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на
задължението в съда, общият размер на което било 33,07 лв. Кредитополучателят
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която
била погасен.до момента, била в размер на 951,97 лв., с която били погасени,
както следва: такса за услуга ,,Кредит у дома“: 383,00 лв., такса з. оценка на
досие: 26,29 лв., договорна лихва: 89,41 лв., главница: 453,27 лв. В тази
връзка з.„А.за с.на в.“ ЕАД бил възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника В.А.М.. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № *** год.,
по описа на РС-К., била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя стран.обуславяло
правния интерес от подаване н. настоящата искова молба. От съда се иска да
постанови съдебен акт, по силата на който да признае з.установено по отношение
на длъжника В.А.М., ЕГН **********,***, че същата дължала на „А.за с.на в.“ ЕАД
сумите, както следва: 746,73 лв. (седемстотин четиридесет и шест лева и 73
стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № ***г.; 147,30 лв. (сто четиридесет и седем лева и 30 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г.
(падежът на последна погасителна вноска); 33,71 лв. (тридесет и три лева и 71
стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от 30.01.2017 г.
до 18.09.2017 г.; 640,57 лв. (шестстотин и четиридесет лева и 57 стотинки),
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 02.01.2017 г. до
18.09.2017 г.; 33,07 лв. (тридесет и три лева и 7 стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от за периода от 19.05.2017 г. (датата на
договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли на ищцовото
дружество да бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното
производство и в хода на н.стоящото исково производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата не е подала отговор.
В съдебно
заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозира писмено становище, в което поддържа изложените в исковата молба доводи
за основателност н.исковите претенции.
В съдебно
заседание, ответникът, редовно призован, не се явява лично и не взема становище
по предявения иск.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд-К., съдът е издал в полз.на
„А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу В.А.М.,
ЕГН **********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите в размер на: 746,73 лв. (седемстотин четиридесет и шест лева
и 73 ст.) главница, 147,30 лв. договорна лихва от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г.,
33,71 лв. такса за оценка на досие от 30.01.2017 г. до 18.09.2017 г., 640,57
лв. такса за услуга „Кредит у дома“ от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г., 33,07
лв. лихва за забава от 19.05.2017 г. до 26.10.2017 г. по договор за
потребителски кредит № *** от *** г. и законн.лихва върху главницата от
27.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и 75.00 лв. разноски по делото. Заповедта
з.изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В
срока по чл.
415, ал. 1 ГПК „А.за с.на в.“ ЕАД е
предявил против В.А.М. установителен иск за сумите по издадената заповед за
изпълнение.
Видно от Договор
за потребителски кредит № *** от *** г., „П.Ф.Б.“ ООД, в качеството на
Кредитодател е отпуснало паричен заем на ответницата В.А.М., в качеството
ѝ на Кредитополучател в размер на 1200,00 лева, платими на 60 седмични
вноски, което е видно и от представения
погасителен план. Н. същата дата, ***г.,
от ответницата е подписан и Стандартен европейски формуляр за предоставяне н.информация
на потребителски кредити. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
18.09.2017 г..
Видно от Договор з.прехвърляне
на вземания от 19.05.2017 г., „П.Ф.Б.“ ООД, в качеството си на цедент е
прехвърлило вземането си срещу ответницата на „А.за с.на в.“ ЕАД, в качеството
му на цесионер. Към исковата молба е представена разпечатка в която ответника фигурира под
№ 4720. Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на
номера н.договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника,
размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва з.просрочие към датата на
засичане и др. елементи.
Представено е
пълномощно, с което цедентът "П.Ф.Б." ООД е упълномощил цесионера –
ищец А.за с.н.в.“ ЕАД да уведоми по законоустановения ред,
длъжниците за сключения н. 19.05.2017г. договор за цесия, както и да извършва
всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване
на длъжниците по вземанията, предмет на същия договор за цесия.
По делото е
представено заверено копие от Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания (цесия) с изх. № УПЦ-П-ПВД/*** от 06.06.2017 г., адресирано до ответницата
В.А.М. от името на „П.Ф.Б.“ ООД, с което
я уведомява, че вземането, произтичащо от договор з.потребителски кредит № ***
е прехвърлено на „А.за с.на в.“ ЕАД. Писмото се върнало в цялост, тъй като
получателят не бил открит на адреса, посочен в договора за кредит.
На 08.03.2018 г.
ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително
писмо от страна на „П.Ф.Б.“ ООД с изх. № УПЦ-С-ПВД/*** чрез куриер. Писмото
отново се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице И.М.Н., което съдът
кредитира като своевременно и обективно изготвено. Видно от експертното
заключение, остатъкът от задължението на ответницата по Договор за паричен заем
– главница, договорна лихва за периода от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г.
(падежът на последната вноска), такса за оценка на досие за периода от
30.01.2017 г. до 18.09.2017 г., такса за услуга „Кредит у дома“ за периода
02.01.2017 г. до 18.09.2017 г. е както следва: 939,66 лв. – главница; 137,80
лв. – лихва; 767,67 лв. – такса „Кредит у дома“; 45,00 лв. – такса оценка, или
общо 1890,13 лева. Размерът на
лихвата за забава, която ответникът дължи, вследствие на забавено плащане по посочения
Договор за паричен заем за периода от 19.05.2017 г. (датата на договора за
цесия) до датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2017 г., следва да
бъде 42,28 лева. Изслушано в съдебно
заседание вещото лице поддържа изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Заявява, че било вярно, че услугата „Кредит у дома“ била допълнителна услуга. Услугата
„Кредит у дома“ била включена в изчисляването на ГПР поради причината, че като
икономист, вещото лице стъпва на теорията и статии на икономисти, според които
това бил съпътстващ разход към кредита. Това била допълнителна услуга, касаеща
същия кредит и трябвало да се включи в ГПР. Поради тази причина заключението
било изготвено по този начин. Според вещото лице параметрите на договора са главница
в размер на 1200,00 лв., а сумата за услуга „Кредит у дома“ била 1023,57 лева,
което представлявало 85,29% спрямо главницата. Заявява, че като икономист, от
икономическа гледна точка, счита, че заключението е правилно и обосновано и
счита, че тази такса, за услуга „Кредит у дома“, следвало да се включи в ГПР.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 от Закона
за потребителския кредит, вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
След като в чл. 27 от договора страните
изрично са се договорили, че подписвайки го, клиентът потвърждава, че е получил
пълния размер на кредита, то следва да се направи правния извод, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по който кредитодателят е изпълнил задължението за предаване на сумата
от 1200 лв., като в тази част договорът
има значението на разписка, удостоверяваща получаването на сумата по кредита от
кредитополучателя. Ответницата се е задължила да го върне, заедно с уговорените
договорна фиксирана лихва, такса за оценка на досие, такса за услуга
"Кредит у дома" и лихва за забава. Срокът на договора е изтекъл
на 18.09.2017г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 27.10.2017г. Видно от експертното заключение,
остатъкът от задължението на ответницата по Договор за паричен заем е както
следва: 939,66 лв. – главница; 137,80 лв. – договорна лихва; 767,67 лв. – такса
„Кредит у дома“; 45,00 лв. – такса оценка, или общо 1890,13 лева. Размерът на лихвата за забава, която
ответникът дължи, вследствие н.забавено плащане за периода от 19.05.2017 г.
(датата на договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда –
27.10.2017 г. е в размер на 42,28 лева.
По
делото се установи, че вземането е
прехвърлено по силата на договор з.прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.05.2017 г., който е валидно сключен между кредитодателя "П.Ф.Б."
ООД и ищеца „А.за с.на в.“ ЕАД, в качеството му на цесионер. Кредитополучателят М. е уведомена за извършената
цесия с приложените към исковата молба уведомления за извършено прехвърляне на
вземания, връчено й в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК заедно с преписа от
исковата молба / Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II
отделение/. Уведомленията изхождат от цесионера, в качеството му на пълномощник
на цедента, като няма пречка старият кредитор да упълномощи цесионера за
извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /Решение №
137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено по
чл. 290 от ГПК/.
Събраните по делото доказателства
сочат, че ответницата не е изплатила изцяло задължението си по процесния
договор. С оглед установеното от вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза съдът счита, че положителният установителен иск относно главницата
се явява изцяло доказан по основание и размер, т. е за сумата от 746, 73 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед уважаването на главния иск и след като се
касае за неизпълнение на парично задължение, основателен се явява и акцесорният
иск за лихва за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 33, 07 лв. Касателно договорна
възнаградителна лихва, вещото лице, въз основа на счетоводните записвания на
кредитодателя, е установило неплатени договорни лихви в размер на 137, 80 лв.
за период от 02.01.2017 г. до 18.09.2017 г., като за разликата до претендирания
размер от 147, 30 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Страните са постигнали уговорка, съобразно която кредиторът ще организира
посещение в дома на кредитополучателя с оглед заплащане на дължимото седмично
задължение, за което длъжника дължи и такса, за която вещото лице е изчислило,
че за периода от 02.01.2017г. до
18.09.2017г. е в размер на 640, 58 лв.. Доказването изпълнението на това
си договорно задължение пада върху страната, която се ползва от него, а именно
от ищеца. Не може да бъде прието, че само поради липсата на оспорване от
ответника на иска ищецът ще бъде
освободен от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК и от задължението
да установи фактите, на които основава исковата си претенция. В съдебната
практика се приема, че липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок
прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК. Последицата от правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само
онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено
въз основа на събраните по делото доказателства. По силата чл. 154 ГПК всяка от
страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си
правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване
(онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги
пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в
истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само
насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се
справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и
несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или
обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му,
съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Следователно
тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е
въпрос за последиците от недоказването. За разпределението на доказателствената
тежест е без значение и процесуалната роля на страната, решаващо е каква правна
последица страната претендира като настъпила (така и решение № 226 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК). Пълното доказване
може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата,
отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за
основния факт само косвено. С оглед на гореизложеното и въпреки разпределената
доказателствена тежест, ищеца в хода на съдебното производство не ангажира
гласни или писмени доказателства, с които да установи факта на ежеседмично
посещение в дома на ответницата, което му задължение произтича от чл. 25 от
договора. Предвид това ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от
недоказването на това обстоятелство. Тук следва да се има предвид, че таксата
за услугата „кредит у дома“ е
допълнителна и се предоставя на клиента
по негово желание и не следва да бъде включвана при изчислението на годишния
процент на разходите.
На
следващо място, доказателства за
предоставяне на услугата "оценка на досие" от страна на първоначалния
кредитор също не бяха ангажирани по делото - в какво конкретно се изразява тази
услуга, от кога и кога е предоставена, поради което и претенцията за нейното
заплащане също се явява недоказана.
По изложените съображения,
установителният иск за вземане от такси в общ размер на 674, 28 лева за периода
от 02.01.2017г. до 08.09.2017г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода от делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на
42,98 лв., в която са включени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, дължими за заповедното производство, съобразно уважената част
от исковете, както и сумата в размер на 161, 60 лв., в която са включени
разноски за държавна такса / държавната такса е изчислена в размер на 32, 02
лв., съобразно разпоредбите на чл. 415, ал.4 от ГПК във вр. с чл. 72, ал.2 от ГПК като разликата до 225 лв. е надвнесена /, юрисконсултско възн.граждение в
размер на 100 лв., определено съгл. чл. 78, ал.8 от ГПК и депозит за вещо лице,
дължими пред настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,
ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по отношение на В.А.М., ЕГН **********,***, че дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от Н.С. и М.Д сумите както следва: 746,73 лв. (седемстотин четиридесет и шест лева и
73 стотинки), представляваща неизплатена главница по цедиран Договор за
потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението – 27.10.2017г. до окончателното
изплащане на задължението; 137,80 лв. (сто тридесет и седем лева и 80
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 02.01.2017 г. до
18.09.2017 г. (падежът на последна погасителн. вноска); 33,07 лв. (тридесет и
три лева и 7 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
19.05.2017 г. (датата на договора за цесия) до 26.10.2017г., за които суми е
издадена заповед № 2059/30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3106 / 2017 г. по описа на PC – К., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
разликата до пълния претендиран размер договорна лихва от 147, 30 лв., както и
в частта за сумите: 33,71 лв. (тридесет и три лева и 71 стотинки),
представляваща такса за оценка на досие за периода от 30.01.2017 г. до
18.09.2017 г.; 640,57 лв. (шестстотин и четиридесет лева и 57 стотинки),
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 02.01.2017 г. до
18.09.2017 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, В.А.М., ЕГН **********,*** заплати на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от Н.С. и М.Д сумата в размер на 42,98 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата в размер на 161, 60 лв., представляваща разноски в
исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: