25.11.2020г. гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски Окръжен съд, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНА АВРАМОВА
2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
секретар Мирена Стефанова
прокурор Теодор
Желев,
като изслуша докладваното от съдия Аврамова
ВНОХ дело № 253 по описа на СОС за 2020г.
и вземайки предвид данните по делото,
прие за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е Присъда
№256/16.07.2020г. постановена от СсРС по НОХД №863/2019г., с която Т.К.А. е признат за невинен,
в това, че на 05.07.2019 година в гр.Силистра,
от лек автомобил с рег.№СС0978АК, в условията на опасен рецидив е отнел чужди
движими вещи –мъжка чанта на стойност 4,50 лева, съдържаща лична карта,
свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС, дебитна
карта и сумата от 100 лева, от владението на Петър Георгиев Минчев, без
необходимото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, и оправдан в извършване на престъплението по
чл. 196, ал.1,т.1 във връзка с чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1 от НК.
Против неправилността на постановената
присъда е депозиран въззивен протест, в който
са изложени съображения за неправилна оценка на доказателствата по
делото довели до неправилния извод за невиновност. Сочи се, че преди постановяване на присъдата
съдебен заседател е разговарял с майката на подсъдимия и е съобщил след колко
време ще бъде прочетена присъдата. Предлага се присъдата да бъде отменена, като
подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение, алтернативно-делото да се върне за ново разглеждане.
В съдебно заседание протеста се
поддържа изцяло от представителя на обвинението. Обосновава се становище за
липса на мотиви в проверявания акт.
Защитникът на подсъдимия оспорва
протеста. В пледоарията си излага доводи за липса на доказателства по делото,
които следва да бъдат обсъждани. Моли
присъдата да бъде потвърдена.
В правото си защита и в последната си
дума подс.А. заявява, че е върнал парите защото е осъждан, не се смята за
виновен.
Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка относно
правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията
си по чл.314 ал.1 НПК, като взе предвид изложените в протеста аргументи и
изразените в съдебно заседание становища на страните, констатира следното:
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел
за установено следното:
На 05.07.2019 год. около 07.30 часа, свидетеля Минчев
управлявал МПС –лек автомобил марка „Опел“ с рег.№СС0978АК. С него той отивал
на лозето за да обере узрелите плодове. Паркирал автомобила пред портал на
фирма за изкупуване на вторични суровини в близост до „Асфалтова база“. Тъй
като не възнамерявал да се бави много, оставил автомобила отключен, като
ключовете били на таблото. На задната седалка останала и мъжка чантичка с
документи и пари/сто лева/. През това време подсъдимия се намирал в пункта за
вторични суровини. Той чул пристигането на автомобила. Тъй като очаквал
пристигането на товарни автомобили той се облякъл и излязъл навън. Насочил се
към паркирания автомобил. Видял, че някакъв човек преминава по улицата, но не
му обърнал внимание. Решил, че автомобила ще пречи на очакваните товарни
автомобили и решил да го премести. След като разбрал, че вратата е отключена
той седнал на мястото на водача и с оставените на таблото ключове се опитал да
приведе двигателя в действие но не успял. Свидетеля Минчев чул тракането на
врати и в последствие опита да бъде приведен двигателя в действие и се запътил
към паркирания автомобил. След като стигнал до него видял подсъдимия, който бил
вътре в него. Двамата се познавали и провели разговор. Тогава свидетеля Минчев
забелязал, че му липсва чантичката, която била на задната седалка. Той попитал
подсъдимия за нея и поискал да му я върне. Подсъдимия отговорил, че нищо не
знае по въпроса и показал съдържанието на джобовете си, в които нямало нищо.
Обяснил на свидетеля, че искал да мести автомобила, като заявил, че преди да
влезе в него от тук са минали и други лица и е възможно те да се взели
чантичката. Свидетеля не повярвал, огледал се наоколо но нищо не открил, а подсъдимия
се прибрал в двора на предприятието. За случилото се свидетеля Минчев подал
сигнал до органите на реда. На място пристигнал автомобил с двама служители,
които провели разговор с подсъдимия и започнали да оглеждат предприятието като
влизали в помещенията и обикаляли из двора да търсят чантичката с документи, но
нищо не открили. За тези действия не са били съставени никакви документи. След
два дни подсъдимия открил чантичката с документите в близост до оградата от
вътрешната страна на двора. Той позвънил на свидетеля Минчев. Двамата се
срещнали и подсъдимия му обяснил къде е открил чантата и документите и му ги
върнал. Тогава свидетеля заявил, че в чантата е имало и 100 лева, на което
подсъдимия се ядосал и отрекъл да взимал каквото и да било. Тогава свидетеля
отново се свързал с органите на реда. На място в предприятието за вторични
суровини пристигнал свидетеля Гърдев. Той обяснил на подсъдимия за какво е там.
Присъствала и свидетелката Атанасова. След като разбрала повода за посещението
на свидетеля Гърдев, тя му предала сумата от 100 лева, тъй като не искала
подсъдимия да има никакви проблеми. Свидетелят Гърдев предал банкнотите на
свидетеля Минчев.
От изготвената ценова експертиза се установява, че
общата стойност на липсващите вещи е 104,50 лева.
От заключението на вещото лице по назначената
психиатрична експертиза е видно, че подсъдимия А. е с данни за психични и
поведенчески разстройства дължащи се на употреба на опиати и същият е със
синдром на зависимост. Констатираната зависимост обаче не го лишава на този
етап да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си. Към момента на
извършване на деянието, той не е бил в променено състояние на съзнанието, което
да го възпрепятства във възможността да разбира свойството и значението на
извършеното. Могъл е да ръководи по разумни подбуди постъпките си. Същият не е
с интелектуален дефицит и към момента на извършване на деянието не е бил в
променено състояние на съзнанието, което да го възпрепятства във възможността
да възприема и запаметява факти. Може да дава достоверни обяснения за
обстоятелствата от значение за делото, ако желае.
Действително съдът не е анализирал доказателствата по
делото, но освен гласни, други такива няма. Липсват и съществени противоречия
между обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия, на полицейския
служител и на св.Атанасова. Всички те са взаимнодопълващи се и
безпротиворечиви. Ясно е че съдът ги възприма изцяло, за да приеме липса на
установеност подсъдимия да е извършил престъплението.
Този извод напълно се споделя от въззивната инстанция.
За съпричастност на подсъдимия към деянието може да се направи само едно
предположение. Той е заварен вътре в автомобила, от самото начало е отричал да
е отнемал вещите, като дори е обърнал джобовете си, факт потвърден и от самия
пострадал. По делото дори липсват разписки за възстановени вещи. Вещите не са
открити у подсъдимия. След подаденият сигнал, полицейски служители са
извършвали оглед, а може би и претърсване, без да съставят необходимата за това
документация, а протоколите от тези действия принципно свидетелстват и за
липсата на търсените вещи. Подсъдимият е заявил, че е намерил върната чанта.
Липсата на доказателства, които да оборят това твърдение, са основание да им се
даде вяра на тези обяснения.
Ето защо, поради липса на доказателства, че деянието е
извършено от подсъдимия, разпоредбата на чл.304 НПК е приложена правилно.
Основно правило в наказателният процес инкорпорирано в нормата на чл.303 ал.1 НПК е че присъдата не може да почива на предположения. От обвинителната теза не
става ясно в кой точно момент и по какъв начин подсъдимия е отнел процесните вещи, след като е заварен в
автомобила и същите не са се намирали у него. Такива факти в обвинителният акт
липсват. С това е нарушено правото на защита на привлеченото към наказателна
отговорност лице, като постановената оправдателна присъда в пълна степен санира
допуснатото съществено процесуално нарушение, поради което следва да бъде
потвърдена.
Прокурорът твърди, че след съвещанието и преди
постановяване на присъдата съдебния заседател Светла Петрова Жекова се обърнала
по малко име към майката на подсъдимия и й съобщила, че присъдата ще се прочете
след 15 минути. Това заявление не представлява нарушаване на тайната на
съвещанието и не е основание за отмяна на присъдата. Липсват и доказателства
този съдебен заседател да е в близки отношения с някоя от страните по делото,
но за това, че е създал такова впечатление решаващият орган може да извърши
преценка за търсене на отговорност по реда на чл.74 ЗСВ.
Ето защо и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК
настоящият състав на Силистренски Окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №256/16.07.2020г. постановена по НОХД
№863/2019г. от Районен съд гр.Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.