РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Свиленград, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100113 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.108, вр.
чл.111, вр. чл.56 от ЗС.
Ищецът Г. Д. Г. иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците Д.Г. Г. и В. АЛ. Г. да му предадат владението, върху недвижим
имот, находящ се в село ************, представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ
/самостоятелен обект на собственост/ от двуетажната жилищна сграда
построена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II - 231, в квартал 30 по
плана на село Момково, общ. Свиленград, обл. Хасково, утвърден със Заповед
№ 246/ 03.05.1967г., с площ от 867 кв.м., при граници на имота: улица, И.Г.К.
и Х.Д.Х., върху който имот ищецът притежавал вещно право на ползване.
Ищецът твърди, че е баща на първият ответник, а ответниците са
съпрузи. Твърди, че отношенията им са силно влошени от години.
Ищецът придобил правото на ползване върху гореописания имот въз
основа на договор за учредяване право на ползване, сключен със собственика
на имота, обективиран в нотариален акт № 150, том III, peг. № 4394, дело №
444/2019 г. по описа на нотариус с рег. №420 по РНК, вписан в Служба по
вписванията - Свиленград с дв.вх.peг. № 3505/ 26.09.2019г., акт №138, том 13,
дело № 1241/2019г.
Ответниците се били настанили в процесния недвижим имот, без правно
основание и отказвали да го освободят. Ищецът многократно настоявал пред
ответниците да му предадат ключовете от етажа и да го освободят, за да може
да живее в него. През месец януари 2022г. ищецът изпратил на ответниците и
1
нарочна покана със същото искане и с предупреждение, че ако не освободят
имота, ще реализира правата си по съдебен ред. След получаване на поканата
ищецът забелязал, че ответниците рядко пребивавали на етажа. Те започнали
да идват инцидентно и ненадейно, но все пак държали там свои вещи и багаж,
и не му предавали ключа от имота.
Въпреки поканите, отправени до ответниците, последните не
освобождавали имота, ползвали го и не предоставяли ключа за входната врата
на жилището на ищеца, което лишавало последния от възможността да живее
в него и да го ползва в качеството му на притежател на вещното право на
ползване.
Същевременно, ответниците притежавали свой собствен жилищен
имот, находящ се в съседното село Георги Добрево, където можели да
живеят.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи иска и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответниците не са представили отговори на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен процесуален
представител, поддържа предявения иск и претендира разноски, за които
представя списък по чл.80 от ГПК. Ответниците, редовно призовани, не се
явяват, не изпращат представител и не дават становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във връзка с чл.12 от ГПК, намери за
установено от фактическа страна следното:
С договор за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим
имот, сключен на 26.09.2019г. с нотариален акт № 150, том III, peг. № 4394,
дело № 444/2019 г. по описа на нотариус с рег. №420 по РНК, вписан в
Служба по вписванията - Свиленград с дв.вх.peг. № 3505/ 26.09.2019г., акт
№138, том 13, дело № 1241/2019г., ищецът е придобил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с
разгъната застроена площ 105 кв.м., представляващ самостоятелен обект на
собственост от двуетажната жилищна сграда построена в урегулиран
поземлен имот /УПИ/ II-231, в квартал 30 по плана на село Момково, общ.
Свиленград, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 246/ 03.05.1967г., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху имота, целият с площ 1576 кв.м., при граници на УПИ: улица,
УПИ I-229, УПИ ХIII-229, УПИ ХII-230 и УПИ III-232. Представена е скица
на имота, ведно от която за УПИ II-231 няма промяна в плана за регулация.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
синът на ищеца и съпругата му, съответно ответниците Д.Г. Г. и В. АЛ. Г., са
живели в процесния жилищен етаж, но вече не живеят в него и същият е
необитаем и заключен. Според свидетелите, ответниците са оставили на
етажа багаж, така че ищецът не можел да го ползва. Отношенията на страните
били влошени, като синът на ищеца не му давал ключа за имота, който
последният имал право да ползва.
2
Видно от представената с исковата молба Покана за освобождаване на
недвижим имот, изходяща от ищеца и адресирана до ответниците, последните
са поканени да предадат на ищеца ключа за входната врата на процесния
имот. Поканата е получена от ответника Д.Г. на 18.01.2022г., видно от
представеното известие за доставяне.
Така установеното от фактическа страна води до извода, че са налице
предпоставките на чл.108, вр. чл.111, вр. чл. 56 от ЗС за уважаване на
предявения иск.
Установи се, че ищецът е титуляр на вещно право на ползване върху
процесния имот, което е придобил пожизнено и безвъзмездно, и
необременено с условия. Вещното право на ползване, съгласно разпоредбата
на чл.56 от ЗС, включва правото да се ползва вещта според нейното
предназначение и да се получават добивите от същата, без тя да се променя
съществено. Има се предвид всякаква форма на правно ползване – постоянно
или временно, пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за
извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др.
Прието е, че ползвателят може да упражнява правото на ползване чрез
другиго, като му предостави ползването на имота на основание заем за
послужване или наем, както и че няма пречка това „друго лице“ да бъде
собственикът на имота (в патримониума на собственика не се съдържа
правомощието ползване, което е изцяло във властта на носителя на
ограниченото вещно право на ползване) или родственик на ползвателя.
В случая ищецът претендира лично ползване върху имота, което не
може да реализира. Установи се, че ответниците са живяли в имота, без това
да е станало със съгласието и одобрението на титулярите на вещното право на
ползване. Установи се също, че макар вече да не живееят в имота,
ответниците продължават да го ползват посредством съхранение на свои
вещи в него. Установи се и наличието на едностранно волеизявление на
ищеца, достигнало до ответниците, пораждащи за последните задължение да
върнат държането на имота. Исковата молба също представлява искане за
връщане на вещта и след нейното получаване имотът не е върнат на титуляра
на вещното право на ползване, като не му е предаден ключа от същия имот.
От друга страна, ответниците не установяват правно основание за ползването
на имота, противопоставимо на ищеца.
Поради изложеното, ответниците следва да бъдат осъдени да предадат
на ищеца фактическата власт върху имота.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят направените разноски. Същите се установиха в размер
на 1082 лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г. Г., с ЕГН:
**********, и В. АЛ. Г., с ЕГН: **********, че Г. Д. Г., с ЕГН: **********,
3
притежава пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху недвижим
имот, представляващ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с разгъната застроена площ
105 кв.м. (самостоятелен обект на собственост) от двуетажната жилищна
сграда, построена в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-231, в квартал 30 по
плана на село Момково, общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрен със Заповед
№ 246/ 03.05.1967г., заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху имота, целият с площ 1576 кв.м.,
при граници на УПИ: улица, УПИ I-229, УПИ ХIII-229, УПИ ХII-230 и УПИ
III-232, и ОСЪЖДА Д. Г. Г., с ЕГН: **********, и В. АЛ. Г., с ЕГН:
**********, да предадат на Г. Д. Г., с ЕГН: **********, владението върху
същия имот.
ОСЪЖДА Д.Г. Г., с ЕГН: **********, и В. АЛ. Г., с ЕГН: **********,
да заплатят на Г. Д. Г., с ЕГН: **********, сумата 1082 лв. (хиляда и
осемдесет и два лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4