Р Е Ш Е Н И Е
№ 260030
гр.Варна, 25.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№441/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни
жалби и една частна жалба, както след- ва.Въззивна жалба, подадена от Г.С.Н.
чрез процесуалния му представител адв.Д.Д., против решение №131/05.02.2020г.,
постановено по гр.д.№2316/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/
е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г.С.Н. против Прокуратурата на
Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за
осъждане на ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над
14 000 лв. до 900 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически
стрес,
емоционално отдалечаване от близките, влошено психично здраве и лишаването от право на труд, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерно
повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.116 от НК, за което бил
оправдан с присъда №156/23.06.2016г., постановена по
к.н.д.№107/16г. по описа на ВКС, II н.о.; 2/ е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Г.С.Н. против Прокуратурата на Република България
иск с пр.осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да му
заплати сумата, представляваща разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на НОХД №458/09г. по описа на
ВОС в разумен срок, съгласно чл.6, §.1 от Конвенцията.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което исковете бъдат уважени до пълните им предявени
размери.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България, редовно уведо -мена, не е депозирала
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му
от Г.Н. части да бъде потвърдено.
Въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България чрез З. Златев-прокурор при ВОП, против
решение №131/05.02.2020г., постановено по гр.д. №2316/18г. по описа на ВОС,
гр.о., в частите му, с които
Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Г.С.Н.: 1/ сумата
от 14 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, емоционално
отдалечаване от близките, влошено психично здраве и лишаването от право на труд, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерно
повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.116 от НК, за което бил
оправдан с присъда №156/23.06.2016г., постановена по
к.н.д.№107/16г. по описа на ВКС, II н.о.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; 2/ сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на НОХД №458/09г. по описа на
ВОС в разумен срок, съгласно чл.6, §.1 от Конвенцията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ,
както и 3/ в частта му, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на адв.Д.Д.Д.
*** сумата от 2 030 лв., представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита,
осъществена в полза на ищеца Г.С.Н., на осн. чл.38, ал.2
от ЗАдв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му
части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени, евент. да се намали размерът на обезщетенията.
Въззиваемият Г.С.Н. в депозирания
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв. Д.Д. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението на ВОС в обжалваните му от прокуратурата части да бъде потвърдено.
Частна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България чрез З. Злаев-прокурор при ВОП, против
определение №260457/03.09.2020г., постановено по гр.д.№2316/18г. по описа на
ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба - та на Прокуратурата на
Република България за изменение в частта му относно разноските на решение
№131/05.02.2020г., постановено по гр.д.№2316/18г. по описа на ВОС, гр.о., на
осн. чл.248 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба с
пр. осн. чл.248 от ГПК, като се измени постановеното от ВОС решение в частта му
относно разноските чрез оставяне без уважение искането за присъждане на
адв.възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.Отговор по жалбата не е
депозиран.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата се молба и уточняващата
такава към нея от 13.03.2019г. ищецът Г.С.Н. излага, че с постановление от
19.05.2007г. по ДП № 3050/07г. е бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление по чл.142, ал.2, т.5, вр. ал.1 от НК.С постановление на ВОП от
същата дата е бил задържан под стража за срок от 48 часа в ОЗ„Следствени
арести“.Към този момент се намирал във възстановителен период след претърпяна
сложна хирургична операция, извършена по спешност, вследствие две проникващи
рани в корема и увреждане на черния дроб.С определение от 21.05.2007г. по ЧНД
№901/07г. по описа на ВОС спрямо него била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.Въпреки състоянието му мярката била потвърдена от ВАпС с
определение от 29.05.2007г.С постановление от 14.06.2007г. по ДП №3050/07г. му
било повдиг -нато обвинение по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и 3, вр.
чл.20, ал.3 от НК. Подаваните от него през 2008г. молби за изменение на мярката
му за неотклоне -ние в по-лека били оставяни без уважение, като основният мотив
бил повдигането на обвинение за извършено престъпление по чл.116 от НК.На
01.04.2009г. ВОП внесла против ищеца обвинителен акт за извършването на
престъпления по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и 3 и т.9, вр. чл.20 от НК и
по чл.142, ал.4, вр. ал.2, т.2 и т.5, вр. ал.1 от НК.Било образувано НОХД
№458/09г. по описа на ВОС. Подаваните от него в хода на съдебното производство
молби за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека/вкл. предвид
влошеното му здравословно състояние/ били оставяни без уважение, като основният
мотив бил повдигането на обвинение за извършено престъпление по чл.116 от НК.С
присъда №87/31.10. 2011г., постановена по НОХД №458/09г. по описа на ВОС, бил
признат за виновен в извършване на двете престъпления и бил осъден за
престъплението по чл.116 от НК на доживотен затвор при първоначален „специален
режим“, а за това по чл.142 от НК на седем години лишаване от свобода при
първоначален „строг режим“. Присъдата на ВОП била потвърдена с решение
№105/04.07.2012г., постановено по ВНОХД №50/12г. по описа на ВАпС.С решение
№574/08.05.2013г., постановено по к.н.д.№1902/12г. по описа на ВКС, решението
на ВАпС било отменено и делото върнато
за ново разглеждане от въззивната инстанция, като било образувано ВНОХД
№135/13г. по описа на ВАпС.С решение №89/24.06.2014г., постановено по ВНОХД
№135/13г. по описа на ВАпС, била потвърдена изцяло присъдата на ВОС.С решение
№141/12.05.2015г., постановено по к.н.д. №1476/14г. по описа на ВКС, решението
на ВАпС било отменено и делото върнато
за ново разглеждане от въззивната инстанция, като било образувано ВНОХД
№141/15г. по описа на ВАпС. С решение №180/09.11.2015г., постановено по ВНОХД
№141/15г. по описа на ВАпС, била потвърдена изцяло присъдата на ВОС.С присъда
№156/23.06.2016г., постановена по к.н.д.№107/16г. по описа на ВКС, решението на
ВАпС и потвърде -ната с него присъда на ВОС в частта, с която е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.116 от НК били отменени и е бил
оправдан по това обвинение.В останалата част - за престъплението по чл.142 от НК решението било потвърдено.Тъй като към датата на окончателния акт на ВКС е
излежал изцяло наказанието от 7 години лишаване от свобода, бил освободен от
Затвора-Варна на 24.06.2016г.На 23.12.2016г. Главният прокурор внесъл искане до
ВКС за възобновяване на наказателното дело спрямо него и един от останалите
подсъ -дими, по което ВКС се произнесъл с решение №136/22.06.2017г. по
к.н.д.№473/ 17г., като по отношение на ищеца оставил искането за възобновяване
без уваже - ние.
Към момента на постановяване присъдата
на ВКС бил задържан под стража за срок от 9 години, 1 месец и 4 дни.Повдигането
и поддържането от прокуратурата на обвинение за извършване убийство на двама
души и то по особено мъчителен начин и с особена жестокост го потискала и
угнетявала неимоверно.Изпитвал силно чувство на безпокойство и ужас, бил
оскърбен и потиснат, изпитвал непре -къснато отчаяние, чувство за безизходица,
изгубил вяра в справедливостта. Трикратното потвърждаване на присъдата от ВАпС
го угнетявало допълнително, задълбочавало ужаса и отчаянието му, вкл. и от
това, че повече няма да бъде със семейството си.След присъдата на ВОС бил
преместен в най-тежкото крило на затвора при убийци и рецидивисти и спрямо него
бил приложен специален режим на изтърпяване на наказанието, което, съчетано с
условията там, допълнително влошило физическото и психическото му здраве.Преди
задържането си, с изклю -чение на претърпяната операция на корема, не е
боледувал от сериозни забо - лявания, бил в добро здраве, спортувал редовно,
водил активен и здравословен начин на живот.В затвора в резултат от оскъдното
осветление получил увреждане на зрението и поява на далекогледство.Имал
хроничен конюнктивит, гнойно възпа -ление на средното ухо, вкл. се наложила
медицинска интервенция за овладяване на състоянието му.Засилили ли се
проблемите с гастрита, който също получил в затвора.През 2008г. получил
увреждане на лявото коляно - скъсан менискус и увреда на предна кръстна връзка,
дисекиращ остеохондрид.Вследствие усилията, който полагал, за да щади
увреденото си коляно започнали и болки в кръста, което довело до увреждане на
междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с
радиколупатия.Били му предписани повече движение, физио -терапия и лечебна
физкултура, но тяхното провеждане не било разрешено поради режима, при който
изтърпявал наказанието.От влагата в килията и постоянното течение получил
синуит и етмоедит, установени след компютърна томография на главния мозък,
които лекувал в условията на затвора, поради което това заболя - ване се
проявявало и в момента.Появили се проблеми в лявата тазобедрена става, а в
следствие на липсата на адекватни медицински грижи получил коксар -троза на
двете тазобедрени стави.Отслабнал драстично, мускулите му започнали да се
сковават, получавал схващания и болки в мускулите.
Преди задържането си имал добро
самочувствие, водил спокоен и уреден живот, имал добри семейни взаимоотношения
и професионален авторитет.В резултат от незаконното обвинение изживял
изключителен психически стрес, като и понастоящем не може да се възстанови,
трудно му е да се социализира и да води пълноценен живот.Продължават срещите му
с психиатър, диагностициран е с „рецидивиращо депресивно разстройство“ и е на
поддържаща терапия с антиде -пресанти.
При задържането му през 2007г. бил
семеен с две деца, големият му син бил на 14 години, а малкият на 2 години и 6
месеца.Задържането в годините, когато децата му отраснали, го отдалечило от
тях, пропуснал важни моменти от техния живот, тревожел се как ще им обясни, че
не е убиец, за какъвто го обвинявали. Голяма част от децата, с които дружал
големият му син, престанали да контактуват с него, защото бил „син на
убиец“.Той изживявал това много тежко, а ищецът се потискал и огорчавал от
горното.Така и от факта, че в трудната за сина му възраст не можел да му помага
с бащински съвети и грижа.Когато излязъл от затвора малкият му син бил вече
тийнейджър, но между тях липсвала емоционална връзка като между баща и син,
вкл. и защото поради ниската му тогава възраст не е бил воден на свиждания, за
да не се разстройва от условията в затвора.
Преди задържането си работил в
„Трансинс рециклираща компания“ЕООД и получавал добри доходи, с които издържал
семейството си.Година след задър - жането му служебното му правоотношение било
прекратено и той бил препятстван да упражнява трудова заетост, съответно
търговска дейност.Семейството му само трябвало да намира средства за издръжката
си, вкл. се наложило големият му син да прекъсне образованието си и да работи в
чужбина, за да подпомага финансово майка си, наложило се и майката на ищеца,
вече пенсионер, да работи, наложило се да продадат притежаваната ½ ид.ч.
от атрактивен парцел, в които възнаме -рявали да строят къща, съпругата му да
ползва кредитна карта от банкова институ- ция, от които факти ищецът изпитвал
огромно чувство за вина, неудобство и притеснения.
Обвинението против него в убийство
било широко огласено в медиите, вкл. лично министърът на вътрешните работи е
давал изявления в медиите, че ищецът е един от физическите извършители на
двойното убийство.Обвинението рефлекти- рало върху авторитета и личното му
достойнство, бил злепоставен в обществото, много близки, приятели, колеги се
отдръпнали от него.Опозорено било доброто му име на гражданин и
професионалист.Изграденият му професионален авторитет /дружеството „Трансинс
рециклираща компания“ЕООД било добре известно с дейността си в гр.Варна и в
цялата страна/ бил сринат.След приключване на наказателното производство не
било спазено изискването за оповестяване в сред -ствата за масова информация на
оправдателната присъда, което му причинило допълнителни неудобства.
Поддържа, че, ако обвинението спрямо
него беше само в престъпление по чл.142 от НК, не би търпял най-тежката мярка
за неотклонение, нито режимът и срокът на изтърпяване на наказанието биха били
идентични.В затвора работил 1 година, 1 месец и 26 дни към периода на зачетен
арест, което също е щяло да бъде приспаднато и да повлияе на режима.
Поддържа, че за наказателното
производство/продължило 9 години, 1 месец и 4 дни/ не е бил спазен разумният
срок за разглеждане и решаване на делото по см. на чл.6, §1 от КЗПЧОС.През
целият му период ищецът е станал причина за отлагане на делото само един път,
когато е имал висока температура и съдът е преценил, че не може да присъства в
такова състояние в съдебната зала.Предвид продължителността на процеса преживял
неимоверен стрес, безпокойство, физически и душевни страдания, които не биха
били налице при адекватен срок на процеса.Подал заявление до инспектората при
ВСС с искане да му бъде изплатено обезщетение, за това, че делото не било
разгледано и решено в разумни срокове. Било му предложено обезщетение в размер
на 2 900лв., което считал за несправедливо и отказал
За така претърпените от него
неимуществени вреди от повдигането и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, за което впоследствие е бил оправдан, претендира ответникът
Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на 900 000лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила
на оправдателната присъда - 23.06. 2016г. до окончателното изплащане.Претендира
и да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 20 000лв. за
претърпените неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от
влизане в сила на присъдата - 23.06.2016г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република
България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Поддържа, че здравословното състояние на ищеца не е било увредено
в резултат от задържането му под стража в местата за лишаване от свобода.Липсва
причинно-следствена връзка между обвинението на ищеца
в извършване на престъпление по чл.116 от НК и посоче -ните в исковата молба
здравословни проблеми.Прокуратурата и не носи отговор - ност за евентуално
търпени вреди от материално-битовите
условия в местата за лишаване от свобода.Оспорва твърденията за отчуждаване на
отношенията в семейството на ищеца.Сочи, че както съпругата му, така и големият
му син са били упълномощени от него да го представляват в наказателното
производство, каквото и представителство те са осъществявали, което сочи на
изключително доверие, близки и здрави отношения.Твърди, че доколкото ищецът е
бил осъден с влязла в сила присъда с определено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 7 години, което ефективно е изтърпял, евентуално настъпилите
финансови затруднения за неговите близки в същия период и поради това изпитвано
безпокойство от ищеца, не би следвало да се обезщетява от ответника.Нормална и
логична последица е представата за даден човек да бъде повлияна в негативен
смисъл, когато той е извършил престъплението, което ищецът е извършил, и за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 години.В хода на
цялото наказателно производство, при множеството подавани от ищеца молби за
промяна мярката му за неотклонение с твърдения за проблеми на храносмилателната
и двигателната му система, са били извършвани множество съдебно-медицински
експертизи, но в нито един момент ищецът не е имал оплаквания за влошено
психическо състоя -ние.Оспорва твърденията на ищеца за „надлежаване“, доколкото
за периода от 19. 05.2914г./когато изтичат 7-те години/ до 24.06.2016г. не е
имало валиден съдебен акт за това ищецът да не бъде задържан под стража.Сочи,
че не се установява публикациите в медиите по повод повдигнатото на ищеца
обвинение по чл.116 от НК да са станали достояние на широк кръг лица, както и,
че оправдателната присъда на ищеца е била оповестена още на 23.06.2016г. в
електронния вариант на в.“Дневник“, както и в последвали публикации в други
медии.Твърди, че с поведението си ищецът е допринесъл за увреждането си по см.
на чл.5 от ЗОДОВ предвид следното.В хода на цялото досъдебно производство и в
хода на съдеб -ното до 31.01.2010г. той не е давал обяснения.Такива е дал за
първи път на посочената дата, като обясненията му са в унисон с обясненията на
друг подсъ -дим, също оправдан за предявеното му обвинение по чл.116 от НК.Проведеното разследване след тази дата и до произнасянето с окончателен акт
на ВКС на 23.06.2016г. е именно с оглед проверка обясненията на
ищеца.Евентуално твърди, че претенцията на ищеца е изключително завишена и не
съответства на претен -дираните вреди, на икономическия стандарт и на съдебната
практика.Оспорва претенцията по чл.2б от ЗОДОВ като твърди, че досъдебното
производство е продължило в разумен срок, а сроковете, в които е протекло съдебното
произ -водство, са извън компетентността на прокуратурата.Евентуално твърди, че
пре -тенцията е завишена.
С исковата молба е бил предявен и иск
за заплащате на обезщетение за пре -търпени имуществени вреди в размер на
1000лв., отхвърлен с влязло в сила в тази му част решение.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и
пр.осн. чл.2б от ЗОДОВ, и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от
приобщеното към доказателствения мате -риал по делото НОХД №458/09г. по описа
на ВОС, ведно с приложените по него дела, се установява, че с постановление за
привличане на обвиняем от 19.05. 2007г. въззивникът е бил привлечен в
качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.142, ал.2, т.5,
вр. ал.1 от НК - за това, че на 16.04.2007г. отвлякъл В.П.Е.
и Д.Д. П. с цел
противозаконно да ги лиши от свобода като деянието е извършено по отношение на
две лица.С постановление на ВОП от 19.05.2007г. е задържан за срок от 48 часа.С
определение от 21.05.2007г. по ЧНД №901/07г. по описа на ВОС спрямо него била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена с определение от
29.05.2007г.С постановление от 14.06.2007г. по ДП №3050/07г. му било повдигнато
обвинение по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и 3, вр. чл.20, ал.3 от НК - за
това, че за времето от 16.04.2007г. до 18.04.2007г. в землището на с.Круша в
съучастие като съизвършител с неустановени лица и с Н.Д.Н.
като подбудител умишлено умъртвил повече от едно лице – В.П.Е.
и Д.Д. П., като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите и с особена
жестокост.На 01.04.2009г. е внесен от ВОП обвинителен акт за извършването на
престъпления по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и 3 и т.9, вр. чл.20 от НК и
по чл.142, ал.4, вр. ал.2, т.2 и т.5, вр. ал.1 от НК, по който е образувано
НОХД №458/09г. по описа на ВОС.
С присъда №87/31.10.2011г.,
постановена по НОХД №458/09г. по описа на ВОС, Г.Н. е бил признат за виновен в
това, че на 16.04.2007г. в близост до с. Кичево в съучастие като съизвършител с
М.В.С.
и И.Т.А.
и с Н.Д.Н.
като подбудител и помагач отвлякъл В.П.Е.
и Д.Д. П.с цел
противозаконно да ги лиши от свобода като деянието е извършено от повече от две
лица и по отношение на две лица-престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.5, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода с срок от 7 години, което да излежи при първоначален строг режим в
затвор, както и в това, че на 16.04.2007г. в землището на с.Круша в съучастие
като съизвършител с М.В.С.
и И.Т.А.
и с Н. Д.Н.
като подбудител и помагач умишлено умъртвил В.П.Е.
и Д.Д. П. като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите и с особена
жестокост-престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и 3, вр. чл.20,
ал.2 от НК, за което, му е наложено наказание доживотен затвор, което да
изтърпи при първоначален специален режим в затвор, като на осн. чл.23, ал.1 от НК е наложено за изтърпяване най-тежкото от така определените наказания, а
именно доживотен затвор, което да изтърпи при първо -начален специален режим в
затвор.Същите наказания и за същите престъпления за били наложени и по
отношение на останалите трима подсъдими по НОХД №458/09г. – М.
В.С., И.Т.А.
и Н.Д. Н.Присъдата
на ВОС е потвърдена с решение №105/04.07.2012г., постановено по ВНОХД №50/12г.
по описа на ВАпС.С решение №574/08.05.2013г., постановено по к.н.д.№1902/12г.
по описа на ВКС, решението на ВАпС е
отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция, като е
образувано ВНОХД №135/13г. по описа на ВАпС.С решение №89/24.06.2014г., постановено
по ВНОХД №135/13г. по описа на ВАпС, е потвърдена изцяло присъдата на ВОС.С
решение №141/12.05.2015г., постановено по к.н.д. №1476/14г. по описа на ВКС,
решението на ВАпС е отменено и делото
върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция, като е образувано ВНОХД
№141/15г. по описа на ВАпС.С решение №180/09.11.2015г., постановено по ВНОХД
№141/15г. по описа на ВАпС, е потвърдена изцяло присъдата на ВОС.С присъда
№156/23.06.2016г., постановена по к.н.д.№107/16г. по описа на ВКС, решението на
ВАпС и потвърдената с него присъда на ВОС в частите й за престъплението по
чл.116 от НК са отменени и подсъдимите Н.Н. и Г.Н.
оправдани за това престъпление, а подсъдимите М.С. и И.А.
признати за виновни като за същото им е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 18 години.В останалата част-за престъплението по чл.142 от НК решението на ВАпС е потвърдено.На 23.12.2016г. Главният прокурор е внесъл
искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело в частта му, с която Н.Н.
и Г.Н. са оправдани за престъплението по чл.116 от НК, по което искане ВКС се
произнесъл с решение №136/22.06.2017г. по к.н.д.№473/17г., като по отношение на
ищеца го е оставил без уважение.
Въззивникът претендира обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените
психически и физически страдания, емоционално отдалечаване от близките му,
накърняване на доброто му име в обществото, вкл. професионалната му среда,
всички резултат от воденото против него наказателното производство за
престъплението, за което е бил впоследствие оправдан.Наред с безспорно
установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Г.Н. е оправдан по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.116 от НК, е необходимо да бъдат установени твърдените
неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и
поддържано обвине -ние и настъпилите неблагоприятни последици.Следва да се
съобразят и разясне -нията по т.11 от ТР
№3/2004 от 22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, а именно, че в случаите на частично
оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които
е постановена оправдателна присъда; тежестта на извър -шените деяния, за които
е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между
незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е
признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед
общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Съгласно показанията на св.А.В.
с Г.Н. се познават от ученическите си години и са приятели от тогава.До преди
да влезе в затвора през 2007г. по обвинение за убийство/не знае да е лежал за
друго престъпление/ Г. бил добър човек, весел, оптимист, имал много приятели,
спортувал.Работил в „Трансинс рециклираща компания“ЕООД/където работил и свидетелят
като закупчик/. Г. създал пунктове за закупуване на хартия и пластмаса,
занимавал се с големите клиенти.Гледал си семейството, жена му не работила,
ходили на почивки, не е имал притеснения от финансово естество.Когато влязъл в
затвора, колегите им реагирали различно-някой не вярвали, че е извършил това
престъпление, други казвали, че „си е намерил майстора“.Докато Г. бил в
затвора, свидетелят го е посещавал 5-6 пъти.Докато траели свижданията, той не
му е споделял, но се усещало, че е подтиснат и притеснен.Наложило се
семейството му да се справя финансово с помощта на близки и роднини.Не знае
как, но след като влязъл в затвора го освободили от фирмата, а след като
излязъл, не го върнали на работа.
Съгласно показанията на св.Б.П.
същата познава Г.Н. от затвора, където през 2007г. по повод здравословни
проблеми той потърсил помощ от нея /свидетелката работила в затвора от 2006г.
до м.06.2011г. като държавен служител, а през 2014г. се върнала на граждански
договор като психиатър консултант/.В периода 2007г.-2011г. Г. бил оптимистично
настроен, имал надежда, бил с нагласата, че нещата ще се променят скоро.Към
2011г. Г. работил в коридора на приемното отделение, задачата му била да приема
новопостъпилите, да ги настанява в спалните помещения, да им раздава бельо,
организира и води на комисии.Свидетелката разчитала на него, сътрудничил,
общували всеки ден.При завръщането си през 2014г. го заварила потиснат, свръх
тревожен, затворен в себе си, с мисли за безнадежност, безперспективност.Когато
го освободили имал притеснения как ще се осъществи комуникацията с децата му,
как ще го приемат неговите познати и приятели след престоя в затвора, бил
депресиран, тревожен, с изразена психосоматика-опресия в гърдите,
задушаване.Продължили да се срещат и след това, прегледите били по здравна
каса.
Съгласно показанията на св.Ю.Г.
същият познава Г.Н. по повод наказателното производство, където му бил адвокат.Г.
не очаквал второто обвинение, бил ужасен и това състояние било трайно в
годините.Притеснен бил не толкова от здравословното си състояние, което се
влошило в затвора/имал проблеми с крака/, а от това, че изтърпява наказание по
първото обвинение/за което казал на свидетеля, че може да понесе отговорността
си/, но в тежкото крило на затвора.Докато нямал присъда не бил в това крило,
имал социални привилегии, с каквито се ползват всички затворници, но след
попадането в специалното крило се ограничили колетите и пратките.Г. е
емоционално свързан със съпругата си, която му помогнала с подкрепата
си.Притеснявал се за децата си, че живота им тече без него.
Съгласно показанията на св.Л.Н./сестра
на въззвивника/, същата посещавала брат си в затвора редовно в рамките на
регламентираните свиждания /през седмица/.Той бил шокиран и много притеснен, но
в началото казвал, че ще се оправят нещата.След осъдителната присъда обаче се
затворил в себе си и започнал да обяснява, че нещата са извън контрол, че няма
да се оправят. Притеснявал се за семейството си, притеснявал се за близките си,
как хората ще гледат на тях.Притеснявал се за здравословното си състояние, имал
проблеми с коляното си.Преди да влезе в затвора бил дружелюбен, контактен,
приветлив, после се затворил в себе си.И след като излязъл от затвора
контактите му били ограничени, бил затворен, трудно споделял, преживявал тежко
нещата, притеснено му е относно това какво е мнението на хората за
него.Искането за възобновяване на делото го депресирало, притеснявал се, че
отново ще влезе в същия кошмар.
Съгласно заключението на изслушаната
пред ВОС СПЕ от 12.11.2019г. на в.л. Т.А. и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 21.11.2019г., според данните от анамнезата,
приложените по делото справки от лекаря в затвора и свидетелските показания
промените в психичното състояние на въззивника настъпват още в първите дни и
месеци от постъпването му в затвора през
2007г. и отговарят на тревожно-депресивно състояние първоначално в рамките на
разстройство в адап -тацията.Според справката от д-р Б.П./специалист
психиатър-консултант към МЦ на Затвора-Варна/ за периода
01.06.2007г.-24.06.2011г. са отразени 35 прегледа с най-чести оплаквания:
инсомния, соматовегетативни оплаквания-лесна уморяемост, раздразнителност,
ситуативно обусловени/преди явяване в съдебно заседание/.Поставената диагноза е
невротичен синдром, с изписано медикамен -тозно лечение - Дианксит, Седатиф,
Ксанакс и психотерапия.Описаното от Г.Н. психично състояние след постановяване
на доживотната присъда през 2011г. отговаря на умерено тежък депресивен епизод от
психогенен/реактивен тип.Състо- янието протича с трайно потиснато настроение,
страх, безсъние, липса на апетит, отслабване на тегло, суицидни мисли и
панически пристъпи.Според справката от д-р Б.П. за периода
10.09.2014г.-24.06.2016г. са отразени 66 прегледа. Регистрирани са оплаквания
от напрегнатост, соматовегетативни оплаквания, безсъние, ситуативно
обусловени/преди явяване в съдебно заседание/.Поставена -та диагноза е
психосоматично разстройство с диференциална диагноза-рецидиви- ращо депресивно
разстройство, с изписано лечение: Невролакс, Атаракс, капки на д-р Бах,
шуслерови соли, общоукрепващи средства и психотерапия.Понастоящем психичният
статус на въззивника е в норма, не се установяват активни психопато -логични
симптоми/т.е. липсват симптоми, които да могат да бъдат квалифицирани като
диагноза, липсва дисфункционалност/.Наблюдаваните напрегнатост, дистан
-цираност и намален емоционален резонанс могат да бъдат разглеждани преди
всичко като личностови акценти.Установените гастроентерологични проблеми
съгласно приложената медицинска документация по делото са от функционално
естество и могат да се разглеждат като психосоматични изяви на психичните
изживявания.
Съгласно заключението на изслушаната
пред ВОС СМЕ от 17.12.2019г. на в.л. Г.Г./ортопед/ и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 09.01.2020г. според приложе -ната по делото
медицинска документация на 17.09.2008г. въззивникът след преглед е
диагностициран с лезия на медиален менискус, руптура на ПКВ и дисекиращ
остеохондрит.При направен ЯМР на 14.10.2008г. са установени лезия на медиален
менискус, интактен хрущял, ПКВ едемна, без нарушена цялост.На 29.08.2009г. е
извършена артроскопия, направена хондропластика по метода на микрофрактуриране,
установено е, че ПКВ е здрава, разтеглена, здрав менискус, предписана е
физиотерапия.На 29.09.2009г. е направена вътреставна апликация на
хондопротектор-хиалуронова киселина.На 21.10.2009г.
при контролен преглед е установена умерена болезненост в оперирания крайник и
лека антеромедиална нестабилност, изписана е терапия с хондропротектори.На
18.02.2010г. и 07.10. 2010г. са констатирани предномедиална нестабилност на
коляното и хондрома -лация на медиалния бедрен кондил.На 08.07.2010г. е дадено
заключение, че проблемите с колянната става могат да предизвикат болки кръста,
увреждане на междупрешлените дискове и радикулопатия.На 19.01.2015г. е
поставена диагноза само на база клиничен преглед „бурсит на раменна
става“.Според преглед от 03. 04.2015г. се установяват увреждане на
междупрешлените дискове, радикулопатия, коксартроза.На 05.05.2015г. след
рентгенография е поставена диагноза болест на Чандлър /асептична некроза на
бедрената глава/ и коксартроза в ляво.На 21.05.2015г. е направен КАТ на
тазобедрената става, която отхвърля диагнозата болест на Чандлър и установява
лекостепенни дегенеративни проблеми в лявата тазобедрена става.
Общо по време на престоя на въззивника
в следствения арест и в затвора са диагностицирани: предномедиална нестабилност
на коляното и хондромалация на медиалния бедрен кондил/долна част от бедрената
кост, влизаща в образуването на колянната става/, както и оплаквания от болки в
раменната става, тазобедре -ната става и лумбалния отдел на гръбначния
стълб.Болките в гръбначния стълб и преходните болки в ТБС могат да настъпят и
поради неправилната походка заради проблемите с хрущяла на коляното.Болестта на
Чандлър и коксартрозата/за каквито няма потвърждение/ не се лекуват с
рехабилитация.Физиотерапия и реха -билитация са нужни само за възстановяване
след направената операция на коляното.
При съвкупния анализ на така събраните
гласни доказателства и експертизи съдът приема, че в резултат именно от
воденото против въззивника наказателно производство същият е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психи -чни страдания - изживени силна тревожност,
безпокойство, потиснатост, затваряне в себе си, чувство за невъзможност за
справяне със ситуацията, депресивни епизоди, както и соматовегетативни симптоми
като безсъние, безапетитие, панически пристъпи.Тези страдания са от една страна
съвкупни и произтичащи от общия факт на пребиваване на въззивника в място за
лишаване от свобода, съответно коренната промяна в начина му на живот и
възникналите адаптационни разстройства, но от друга диференцирани с оглед
характера на двете различни повдигнати обвинения, като по-тежкото от тях и за
което е бил оправдан е станало причина за по-силни негативни психични
изживявания, особено след постановя -ване на осъдителната присъда „доживотен
затвор“ през 2011г. и привеждането му в сектора за доживотни присъди на затвора,
която присъда и трикратно е била потвърждава от въззивна инстанция.Тези
обстоятелства и според свидетелските показания, и според СПЕ са довели до
влошаване на психичното му състояние, квалифицирано впоследствие като умерено
тежък депресивен епизод.Установява се, че допреди постановяване на присъдата
доживотен затвор по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по
чл.116 от НК въззивникът е преодо -лявал поведенческите и емоционалните
симптоми, получени в началото от преби -ваването му в затвора, вкл. започнал
работа, спортувал, сътрудничил активно на свидетелката Б.П./психиатър
в затвора/, общували, като промяната в негативен аспект е настъпила след
2011г.Установява се обаче и, че същият активно е търсил и му е била
предоставяна нужната психотерапевтична помощ от специалист в затвора, вкл. с
прилагана медикаментозна терапия/леки антидепресанти и хомеопатично лечение/,
което лечение е продължило при същия специалист и след освобождаването му от
затвора.
Относно физическите страдания безспорно
се установява, че през 2008г. същият е получил травма на коляното/конкретно на
ставния хрущял/, но съгласно амбулаторния лист от 17.09.2008г. и съгласно
последващите такива при вторич -ните прегледи в частта им „анамнеза“ травмата е
получена при игра на футбол, т.е. това е травма, която не е пряко обусловена от
пребиваването на въззивника в затвора, доколкото е получена при спортуване в
затвора, а по твърденията му той е спортувал активно и преди постъпването си в
затвора.Независимо от пребива -ването му там обаче е провеждано адекватно и
обстойно лечение съобразно състоянието му - множество консултативни прегледи
със съответните специалисти в различни болнични заведения, рентгенографии, ЯМР,
оперативни интервенции. Действително според направление от 08.09.2009г./дадено
му след артроскопията от 29.08.2009г. при втория му контролен преглед при
ортопеда, извършил опера -цията/ му е предписана физиотерапия и рехабилитация
за 2 седмици, за които не са приложени доказателства да са били
извършени.Горното обаче не води до извод, че, ако бяха приложени, те биха
елиминирали проблемите със ставния хрущял, доколкото съгласно заключението на
в.л. се касае за заболяване, което е с трайни последствия и не би могло да се
излекува с физиотерапия и рехабилитация за 2 седмици.Факт е и, че при
предписването им е посочено, че след прилагането им следва да се извърши и
поставяне на хондропротектор вътреставно, каквото е направено на 29.09.2009г.От
своя страна състоянието му е било многократно обсъждано в хода на наказателното
производство по повод множеството подавани молби за изменение мярката за
неотклонение и предвид заключенията на всички изслушани специалисти преценявано
от наказателния съд като подходящо за изтърпяване на така наложената му
мярка.Подобни множество прегледи, диагнос -тика и лечение са осъществявани и
впоследствие през 2015г. по повод конста -тирани начални/лекостепенни/
дегенеративни изменения в тазобедрената става и поясния отдел/които според в.л.
са вероятно резултат от неправилна походка пора- ди болките в коляното/ и
раменната става.Диагностика и адекватно лечение, вкл. в болнично заведение, е
провеждано и по повод оплакванията на въззивника от гастрит и дуоденит през
2008г.Същите съгласно цитираната СПЕ са от функцио -нално естество и могат да
се разглеждат като психосоматични изяви на психичните изживявания, но те са
получени към период, който от една страна е зачетен за изтърпяване наказание
лишаване от свобода, а от друга е преди да бъде поста -новена присъдата от
2011г.Така и по отношение на оплакванията му от синуит и етмоидит,
диагностицирани след компютърна томография на главен мозък от 24. 11.2008г. и
лекувани с необходимата терапия в затвора.Що се касае до прободните рани в
областта на корема, то те са получени на 06.01.2007г. и според издадените
впоследствие амбулаторни листи към 16.03.2007г. белегът е заздравял първично с
умерена болезненост при дълбока палпация.Не се установява задържането му през
м.05.2007г. да е повлияло отрицателно на физическото му състояние след -ствие
от тази травма, но с оглед именно охраняване състоянието му е бил преве -ден от
следствения арест в затвора на 01.06.2007г., за да бъде под постоянен
медицински надзор.
Установява се и, че воденото
наказателно преследване му е създавало чувство за застрашеност на моралния му
облик в личната и обществената му среда.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за претърпените неиму -ществени вреди следва да бъдат съобразени
следните обстоятелства.Естеството и вида на повдигнатото обвинение -
въззивникът е обвинен в извършването на две тежки умишлени престъпления,
съгласно дефиницията, дадена в чл.93, т.7 от НК. Предвиденото наказание за
това, за което е бил оправдан, е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, а за това, за което е
осъден, е от 3 до 10 години лишаване от свобода/спо -ред редакцията на закона
към датата на извършване на престъплението-чл.2 от НК, който е и
по-благоприятният/.При съпоставяне съобразно разясненията по т.11 от ТР №3/2004
от 22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, тежестта на извършените деяния, за които е
осъден дееца, с тези, за които е оправдан, следва да се приеме, че деянието, за
което въззивникът е бил оправдан е със значително по-голяма тежест от това, за
което е бил осъден, като горното следва да бъде отчетено при опреде - ляне на
обезщетението.
Периодът на продължилото наказателно
преследване - от повдигане на обвинението за извършване на убийство на
14.06.2007г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 23.06.2016г. е
изминал период от 9 години и 10 дни. Производството по възобновяване е
продължило 6 месеца.
Неоснователни са възраженията на
въззиваемата страна, че за продължител -ността на наказателното производство за
периода след внасяне на обвинителния акт в съда, не следва да носи отговорност.Прокуратурата
носи отговорност за продължителността на цялото наказателно производство, през
което незаконно повдигнатото обвинение е било поддържано от нея.За всички
насрочени о.с.з. въззивникът се е явявал лично и е бил представляван от процесуалните
си пред -ставители.По НОХД №458/09г. това са проведените о.с.з. на 26.05.09г.
15-17.06. 09г., 01.09.09г., 06-08.10.09г., 24.11.09г., 08.02.10г.,
22-23.03.10г., 22-24.06.10г., 08. 07.10г., 23.09.10г., 18.10.10г., 26.10.10г.,
23.11.10г., 31.01.11г., 02.02.11г., 28.02.11г., 13.04.11г., 23.06.11г.,
11.07.11г., 25.07.11г., 19-20.09.11г., 26.10.11г., 31.10.11г.Явя - вал се е и в
насрочените о.с.з. по ВНОХД №50/12г./1 о.с.з./, ВНОХД№135/13г./3 о.с.з./, ВНОХД
№141/15г./3 о.с.з./.При две от разглежданията на делото от ВКС не се е
явил/посочил е, че не желае да бъде воден/, но се е явил процесуалният му
представител, при третото разглеждане на делото от ВКС се е явил в двете
о.с.з.В хода на цялото производство с едно изключение няма отлагане на делото
поради неговото или на процесуалните му представител неявяване.Единственото
отло - жено предвид неговото състояние о.с.з. е било от дата 01.09.2009г.,
когато същият се е явил, но предвид установената му фебрилност/температура от
38, 4 градуса след операцията на коляното на 28.08.2009г./ съдът/след
изслушване заключение на в.л./ е преценил, че делото следва да бъде отложено за
друга дата.
Твърди се от въззиваемата страна, че
процесуалното поведение на въззив -ника, а именно даване за първи път обяснения
по наказателното дело на 31.01. 2011г., е станало причина за продължителността
на процеса.Действително в хода на наказателното производство при поканите да
даде обяснения Г.Н. е сочил, че ще даде такива след събиране на всички
доказателства по делото, като за първи път е дал такива на 31.01.2011г. /заедно
с подсъдимия Н.Н. и преди да се съберат всички
доказателства/.По повод техните обяснения са събирани доказателства, но в малък
обем.Обяснения той е дал и на 22.06.2012г. по ВНОХД №50/ 12г. сочейки вкл., че при предните си обяснения е премълчал
определени неща, но след 5 години мълчание е решил да ги каже.
Като обвиняем и подсъдим въззивникът е
имал право да даде обяснения, но не и задължения за това-чл.55, ал.1 от НПК и
чл.277, ал.2 от НПК.Съгласно общата норма на чл.103, ал.2 от НПК той не бил
длъжен да доказва, че е невинен, а съгласно ал.3 не могат да се правят изводи в
негова вреда, поради това, че не е дал или е отказал да даде обяснения или не е
доказал възраженията си.Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и
разясненията, дадени в т.3 от ТР №3/04г. на ОСГК на ВКС, когато пострадалият е
допринесъл виновно за увреждането обезщетението се намалява, т.е. при
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на лицето отговорността се
намалява.Последователна е практиката на ВКС в насоката, че се има се предвид
наличието на пряка непосредствена причинна връзка между неговото поведение и
настъпилата вреда, а не извършените от лицето действия, по повод на които са
предприети действия по разследване и срещу него е повдигнато
обвинение.Основания за намаляване на обезщетението могат да бъдат все действия,
извършени в хода на наказателното преследване, като напр. недобросъвестно
направени неистински, подвеждащи признания, въвеждането на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, или
други извършени действия, целящи да се забави или опорочи
разследването.Твърдения за недобросъвестно направени неистински, подвеждащи
признания и за въвеждането на органите на разследването в заблуждение
прокуратурата не е въвела.Същинско забавяне на производството само предвид
дадените обяснения не е настъпило.Обстоятелството, че е подсъ -дими са били и
други лица, както и тяхното процесуално поведение, не следва да се вменява на
въззивника.
На следващо място следва да бъдат
съобразени видът и продължителността на наложената мярка за неотклонение.На
въззивника е била наложена на мярка за процесуална принуда „задържане под
стража” от началото на наказателното производство през 2007г./търпяна в затвора
от 01.06.2007г./, и с тази мярка той е бил до приключването му на
23.06.2016г.Безспорно същата, с произходящите от нея ограничения, вкл. предвид
определянето на по-строг режим за затвора след присъдата през 2011г., се е
отразила на обичайния му начин на живот.Тук обаче следва да се отчете
обстоятелството, че за период от 7 години, за които поради налагане на мярката
е зачетено изтърпяване на наложеното му наказание лиша - ване от свобода за
извършеното престъпление по чл.142 от НК, обезщетение не се дължи, т.к.
търпените ограничения са предвид законно повдигнато и поддържано обвинение с
постановена влязла в сила присъда.Възраженията на въззивника, че ако не би било
обвинението в извършване на престъпление по чл.116 от НК, мярката му за
неотклонение би била по-лека и би му било наложено по-леко наказание и при
по-лек режим не могат да бъдат споделени, т.к. се касае за негови
предположения, несъобразени с вида и естеството на извършените в условия на
съучастие от четири и съответно две лица престъпления, предмет на НОХД №458/
09г. по описа на ВОС.Какви мерки са взети спрямо друг подсъдим/конкретно
Н.Николов/ е ирелевантно, доколкото за всеки обвиняем, съответно подсъдим, се
преценяват от наказателния съд конкретни различни предпоставки при налагане на
мярката му за неотклонение.Факт е обаче, че за периода от над 7 до 9 години
въззивникът е бил с мярка за неотклонение задържане под стража в затвора.
Търпените физически ограничения относно правото му на придвижване, избор на
места и условия на труд, социални контакти, са повлияли отрицателно на психич
-ното му състояние, достигащо до депресивно разстройство.
На следващо място следва да се
съобразят данните за личността на увре -дения, съответно отражението на
наказателното преследване върху личния, професионалния и обществения му живот,
чувствата, честта и достойнството му. Необходимо е да бъде посочено, че
основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК,
за което впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето
му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети
в досъдебната и съдебната фаза, са били в съответствие с процесуалния закон, не
е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно
винаги щом има влязла в сила оправда -телна присъда, постановена от съд, като
на обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това
незаконно обвинение.
От представите разпечатки от електрони
медии от 2008г., 2009г., 2011г. /Varna24.bg и chernomore.bg/, се установява, че обвинението на Г.Н. в извър -шването
на двойно убийство и постановяването на доживотна присъда за горното през
2011г. е било публично оповестено в тези медии, вкл. с изказвания на наблю
-даващия прокурор по делото относно наличието на достатъчно доказателства,
които подкрепят обвинението.Не се установява обаче, вкл. от ангажираните гласни
доказателства, това разгласяване да е станало достояние на изключително широк
кръг от обществеността.От своя страна оправдаването на Г.Н. в извършване на
това престъпление през 2016г. също е отразено електрони медии /168 часа,
Дневник, Де факто/.
Обвинението е станало достояние на
професионалната му среда доколкото същият е работил като служител за дружества,
чийто собственик е един от остана -лите подсъдими в наказателното
производство.Не се установява обаче от показа -нията на св.А.В.
и останалите свидетели именно повдигането на обвинение в извършване на
престъпление по чл.116 от НК да е станало причината въззив -никът/и въпреки
неговата воля/ да бъде освободен от длъжността, която е изпъл -нявал.Не се
установява и същият да е имал авторитет на изключителен професио- налист в
областта, в която е работил, който да е така накърнен от повдигане на
обвинението, че същият да е бил в затруднение да работи в областта си след
оправдаването си.
Установява се, че роднините, близките
и приятелите на въззивника не са се отдръпнали от него след обвинението.Той е
чувствал безусловната подкрепа на своя семеен кръг, както и на близките си
приятели, съгласно показанията на св.А. В.Според
показанията на св.Л.Н., а и видно от представените справки от
затвора относно свижданията на Г.Н., вкл. и множеството награди с удъл -жено
свиждане/от два и четири часа/ той е бил редовно посещаван от своите майка,
съпруга, голям син и сестра.Силната емоционална връзка със съпругата му се
установява и от показанията на св. Ю.Г.Съпругата му
и големият му син /роден 1992г./ са били изрично упълномощени и да го
представляват в хода на наказателното производство, което свидетелства за оказано
доверие.Следва да се посочи, че и без обвинение в извършване на престъпление по
чл.116 от НК въззивникът би пребивавал в затвора за период от 7 години, което
неименуемо е фактор, който би се отразил на отношенията с подрастващите му деца
и на финансовата подкрепа за семейството му.
Съобразявайки в съвкупност
установените в производството неимуществени вреди, претърпени от въззивника
следствие от воденото против него наказателно преследване за престъпление по
чл.116 от НК, изразяващи се в изживян силен стрес, тревожност, безпокойство,
потиснатост, затваряне в себе си, депресивни състояния, обстоятелството, че
предприетото срещу него наказателно преслед -ване за това престъпление е
създало предпоставки за унизяването му пред семейство, близки приятели и колеги
и обществото като цяло, поддържаното у въззивника чувство на страх, изпитвано
за целия период на разследването за същото престъпление до оправдаването му,
накърнения му авторитет и злепоста -вянето в социалното и професионално
обкръжение, съдът приема, че справед -ливият размер на обезщетение за така
претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот
в страната, както и със средностатис -тическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта, и при съобразяване
и на обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание за
противоправното му поведение и за увреж -дането на пострадалия, като в този
смисъл, само по себе си, също има ефект на репарация предвид моралния, а не имуществен
характер на процесните вреди, следва да бъде определен на 14 000лв.Този
размер е обусловен от интензитета на търпените страдания, който е бил висок,
вкл. с оглед вида и тежестта на прес -тъплението, за което е бил обвинен и
наказанието, което се предвижда за него, данните за неговата личност,
притежавания до този момент морален облик, но й като се съобрази
обстоятелството относно наложената в същия период и търпяна ефективна присъда
за извършването на друго тежко умишлено престъпление против личността, също
оказало негативно влияние върху емоционалното му състояние, както и това, че
понастоящем психичният му статус е в норма, без психопатологични симптоми, т.е.
липсват според в.л. тежки и необратими после -дици.За разликата над
14 000лв. до 900 000лв. искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По иска с пр.осн. чл.2б от ЗОДОВ.
Практиката на ВКС относно това дали
при съединяване на иск с пр.осн. чл.2б от ЗОДОВ с иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, последният „поглъща“ първия и е налице един деликтен иск за
обезщетяване на неимуществени вреди, а не два е противоречива - напр. Решение №147/21.12.2020 г. на ВКС по гр.
д. №4295/19г., IV гр. о. и Решение
№19/23.07.2019г. на ВКС по гр.д.№2026/18г., III гр. о., в които се поддържа
становището, че се касае за един иск, и Решение №122/28.10.2020г. по
гр.д.№611/20г., ВКС, III гр. о., в което се поддържа становището, че искът по
чл.2б от ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на
разглеждане на делото в разумен срок, е самостоятелен иск, различен от този
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.Така, защото
в производството по чл.2б от ЗОДОВ се разглеждат и пре -ценяват следните три
предпоставки, които не се включват в състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ: 1/ фактическа
и/или правна сложност на делото, като преценката е конкретна с оглед например
сложност на фактите, количеството на ангажираните доказателства, броя на
страните, необходимостта да се изготвят експертизи /тяхната сложност/, нуждата
да с получават доказателства от чужбина, сложността на правните въпроси по
делото, наличие на противоречива или неустановена съдебна практика,
необходимостта да се уведомяват институции и частни лица в чужбина, 2/
поведението на жалбоподателя, като преценката се прави в съответствие с
принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя в гражданските дела е
"да полага дължимата грижа при извършване на процесуалните действия,
отнасящи се до него, да се въздържа от използване на тактики за забавяне на
делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право средства за
скъсяване на производството и 3/ поведението на властите, като се изхожда от
разбирането, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да
не засяга правата на гражданите.Примерни обстоятелства, които могат да се
вземат пред вид, за да се прецени дали забавянето се дължи на поведението на
властите могат да бъдат: забавяне на досъдебното производство, призоваване на
участници в производст -вото, насрочване и организация на съдебното заседание,
ненавременно постано -вяване на актове, организация на деловодствата,
своевременно предоставяне на заключения от вещите лица, дълги интервали между
заседанията, забавяния във връзка с неясноти относно подсъдността, връщания на
делото, бездействия, липса на процесуална дисциплина на страните,
издирване/призоваване на свидетели или страни, налагане на глоби, принудително
довеждане, претовареност на съдилища, недобра организация, промени в състава на
решаващия съд, затруднения при намиране на подходящи експерти, недобра
координация между органите на прокуратура и следствие, задържане на делото в
прокуратурата за неоправдано дълъг период от време, ненавременно назначаване на
служебен защитник, твърде формалистичен подход на съда и спазване на буквата на
закона.Като допълни -телен елемент при преценката на дължимото обезщетение по
чл.2б от ЗОДОВ следва да е и обсъждане на въпроса за значението на делото за
жалбоподателя. При преценката дали срокът на производството е бил разумен,
съдът следва да вземе пред вид дали жалбоподателя е "бил в риск", т.
е. дали положението му е изисквало властите да проявят по-голяма
експедитивност, вкл. като се има предвид, че наказателните дела по-принцип
изискват по-голяма експедитивност от ненаказателните, а когато обвиняемият е
задържан, се прилага по-строг стандарт. Посочените въпроси не са предмет на
иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, където евентуално по-голямата продължителност
на процеса може да доведе до по-голяма размер на обезщетение, но не се дължи в
пълен обем извършването на гореописаната преценка.
Възприемайки разрешенията в последното
от посочените решения, съдът приема, че са касае за два отделни иска, по които
се изследват различни пред -поставки.Съгласно нормата на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ е
необходимо да преценят общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетен -тните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора.Общата продължителност на наказателното
производство от обвинението до постановяване на окончателен съдебен акт е 9
години, 1 месец и 4 дни.Наказа - телното производство е било с голяма
фактическа и правна сложност, както в досъдебната, така и в съдебната му
фаза.Така с оглед броя на страните - четири обвинени лица, усложнени форми на
съучастническа дейност, квалифицирани тежки престъпления против личността,
множеството установявани обстоятелства, множеството извършвани
процесуално-следствени действия/претърсване, иззем -ване, огледи в хода на
досъдебното производство, дейности по издирването на М. С.
и И. А./задържани на 26.05.2008г./, разпити на голям
брой свиде -тели, изготвени множество експертизи в различни области/СМЕ, СПЕ,
СТЕ, дакти -лоскопски/, събирани веществени доказателства.С разпити на голям
брой свидетели/призовани над 30 свидетеля/, множество допуснати експертизи,
вкл. тричленни и комплексни, събиране на писмени доказателства е продължило и
първоинстанционното производство.Съдебно следствие е провеждано, съответно
свидетели са разпитвани и експертизи са изслушвани и при две от разглежданията
на делото пред въззивна инстанция, както и експертиза при третото разглеждане
на делото от ВКС.Поведението на въззивника не може да се определи като решаващ
фактор за продължителността на производство по изложените по-горе съображения
относно правото му на даването на обяснения като обвиняем и подсъдим.От своя
страна той е участвал в производството последователно, без да затруднява
предприемането на процесуални действия спрямо него и с единст -веното посочено
изключение /дължащо се на здравословното му състояние след проведена операция/
не е ставал причина за отлагане на делото.Поведението на компетентните органи е
било като цяло съобразено с изискванията за процесуална
дисциплина.Процесуално-следствените действия по досъдебното производство са
извършвани в кратки интервали/ежедневно или през няколко дни/ при добра координация
между прокуратура и следствие.В съдебната фаза от всяка от инстанциите
заседанията са насрочвани през не големи интервали от време/около месец и при
съобразяване със съдебните ваканции/, необходимо е било и про -цесуално време
на съответните експерти за изготвяне на заключенията им, за някои от
призованите свидетели поради неявяване е постановяване довеждане, мотивите на
съдилищата са изготвяни от един месец до максимално два месеца и половина след
последното съдебно заседание, жалбите са своевременно адми -нистрирани.Смените
в съдиите докладчици не са довели до забавяния на процеса. Като съвкупност
обаче срокът от над 9 години не би могъл да се приеме като разумен доколкото
наказателните дела със задържани обвиняеми, изискват по-голяма експедитивност,
като следва да се търси баланс между техните интереси да получат своевременно
решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
наказателното производство.Презюмира се, че държава -та е длъжна да организира
системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите, а те се засягат
при подобен срок на наказателното производство, през цялото течение на който и
лицето е било с мярка за неотклонение задържане
под стража.Преценявайки гореописаните конкретни за процесното
наказателно производство обстоятелства по см. на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ съдът
приема, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС, от която неразумна продължителност
са търпени неимуществени вреди-психични страдания.Административната процедура
за обезщетение на тези вреди по глава трета „а“ от ЗСВ е изчерпана, без да се
сключи споразумение/предложено е от МП обезщетение в размер на 2 900лв.
съгласно уведомително писмо по чл.60е, ал.2 от ЗСВ с изх.№КРС-16-485/27.
06.2017г., което предложение не е прието от Г.Н. в указания срок/. Имайки
предвид сложността на воденото наказателно производство, поведението на
страната, нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок и търпените от това неимуществени вреди съдът определя обез -щетение в
размер на 5 000лв., дължими ведно със законната лихва от приключ -ване на
наказателното производство.За разликата над 5 000лв. до 20 000лв.
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид достигане до идентични крайни
правни изводи с тези на първоинс - танционния съд, решението на ВОС в неговите
обжалвани части следва да бъде потвърдено.
Претендира се от въззивника присъждане
на разноски за пред настоящата инстанция при условията на чл.38, ал.2 от ЗА
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
01.02.2021г.Съразмерно на материалния интерес пред настоящата инстанция, а
именно сумата от 920 000лв./с минимално адв. възнаграждение, определено по реда
на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС за този размер от
19 930лв./ и основателната част от исковите претенции - 19 000 лв. се
следва сумата от 411, 60лв., която следва да се присъди при условията на чл.38,
ал.2 от ЗА.
По подадената частна жалба.
В депозираната от Прокуратурата на РБ
въззивна жалба е било обективирано оплакване по см. на чл.248 от ГПК/уточнено с
молба от 08.07.2020г./ против първоинстанционното решение в частта му относно
разноските, с която по реда на чл.38, ал.2 от ЗА е присъдено възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца адв.Д.Д..Твърди се, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.38 от ЗА, т.к. ищецът не е материално
затруднено лице.Налице са неверни твърдения, че същият няма доходи и е в
затруднено материално положение, т.к. работи в ръководството на спортен клуб и
получава възнаграждение.С оглед горното и т.к. Г.Н. разполага с възможността
сам да си плати адв.възнаг -раждение, не следва същото да бъде възлагано по
реда на чл.38 от ЗА на прокуратурата.В отговора по молбата, депозиран в срока
по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна поддържа становище за нейната
неоснователност, поради наличие предпоставките на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА за
присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.С обжалваното
определение молбата е оставена без уважение.
Адв.Д.Д. е надлежно упълномощена да
представлява ищеца в произ -водството/пълномощни, приложени на л.284 и л.661 от
делото на ВОС/ и го е представлявала в хода на цялото производство пред
ВОС.Съгласно представения в последното проведено пред ВОС о.с.з. на
09.01.2020г. договор за правна защита и съдействие от 08.05.2019г. защита му се
осъществява безплатно по реда на чл.38 от ЗА.При наличие на изявление за
осъществявана безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, съответно
представен сключен писмен договор между страната и адвоката за горното, са
налице предпоставките за прилагане чл.38, ал.2 от ЗА, съответно присъждане на
съответното възнаграж -дение на процесуалния представител.При сключен подобен
договор за осъществя- ване на защита при условията на чл.38, ал.1 от ЗА,
страната не е длъжна да удостоверява пред съда материалното си състояние и едва
след оценка на същото съдът да преценява основателността на искането за
присъждане на възнаграж -дение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.С оглед горното и
молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК се явява неоснователна.Други оплаквания по
повод присъденото възнаграж -дение в молбата не са направени.Обжалваното
определение като правилно след -ва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №131/05.02.2020г.,
постановено по гр.д.№2316/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на Г.С.Н. сумата от 14 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, емоционално
отдалечаване от близките, влошено психично здраве и лишаването от право на труд, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерно
повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.116 от НК, за което бил
оправдан с присъда №156/23.06.2016г., постановена по
к.н.д.№107/16г. по описа на ВКС, II н.о.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; 2/ Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Г.С.Н. сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на НОХД №458/09г. по описа на ВОС в разумен срок,
съгласно чл.6, §.1 от Конвенцията, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда-23.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ; 3/ Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на адв.Д.
Д. Д. *** сумата от 2 030 лв., представляваща възнаграждение
за безплатна адвокатска помощ и защита, осъществена в полза на ищеца Г.С.Н., на осн. чл.38, ал.2
от ЗАдв; 4/ е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Г.С.Н. против Прокуратурата на Република
България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на
ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 14 000 лв. до
900 000 лв.; 5/ е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Г.С.Н. против Прокуратурата на Република
България иск с пр.осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на
ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 5 000 лв. до
20 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на адв. Д.Д.Д. ***,
сумата от 411, 60 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на Г.С.Н. пред въззивна инстанция, съразмерно с основателната част от исковите претенции, на осн. чл.38, ал.2
от ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№260457/03.09.2020г., постановено по гр.д.№ 2316/18г. по описа на ВОС, гр.о.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: