Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
8.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4479 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 18.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 78802/ 2015 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 26 състав, С.О./Булстат ********/ е осъдена да
заплати на Х.А.М. /ЕГН **********/
на основание чл.49 вр. 45 ЗЗД сумата 1 441.49 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, нанесени от безстопанствени кучета на автомобил „Фолскваген
Туран" ДК N ********в гр. София през периода 19- 21.10.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 460.40 лева - разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от С.О./ответник
по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна
Х.А.М. /ищец по делото/
оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като
претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.49
вр. чл.45 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният
от Х.М. иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Отговорността
по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, която има гаранционно- обезпечителен
характер. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, следва
да бъдат установени общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на
работа от ответника на делинквента и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Непозволеното
увреждане- чл.45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща
от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост
на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/
вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/ вина, и 5/ причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се
предполага до доказване на противното- чл.45, ал.2 ЗЗД.
В случая
от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и
категоричен начин, че ищецът Х.М. действително е претърпял имуществени вреди-
разходи за отстраняване на повреди по собствения му лек автомобил „Фолскваген
Туран" ДК N ********, причинени от ухапвания от бездомни кучета.
Липсват безспорни
и категорични доказателства по делото, че през посочения от ищеца период- 19.10.-
21.10.2015 г., по собствения му автомобил „Фолскваген Туран“ с ДК N ********са
нанесени вреди в резултат на ухапвания от бездомни кучета. Въз основа на
съдържащите се в Досъдебно производство /ДП/ № 43367/ 2015 г. документи и на
събраните в процеса гласни доказателства- свидетелски показания на св. Й. Б.
/приятел на ищеца/, такива изводи не могат да бъдат обосновани. Приложеното
досъдебно производство съдържа свидетелски показания на ищеца по настоящото
дело, които нямат доказателствена стойност в гражданския исков процес по чл.49
вр. чл.45 ЗЗД. Протоколът за оглед на местопроизшествие, съставен от служител
на 03 РУ- МВР- София на 21.10.2015 г., съдържа констатации за „повреди по
преден ляв калник, предна броня и декоративна кора на подкалника“ на лек
автомобил „Фолскваген Туран" ДК N ********, но няма никакви данни за
участие на кучета, вкл. безстопанствени, или за налични следи от кучета при
причиняване на така описаните вреди по автомобила. Дадените от свидетеля Б. /не
е очевидец на произшествието/ показания са в смисъл, че бил повикан от ищеца в
деня, когато открил увредения си автомобил. Отишъл на място, където видял, че
„отпред колата почти била разфасована на дребни частици“, от което останал
учуден. По автомобила имало следи от косми на кучета. Един съсед споменал, че
неговият автомобил също пострадал на два пъти по този начин, а друг съсед
казал, че „според него някакво животно ги е предизвикало“.Дошлите на място
следователи също направили предположения в този смисъл.
Така
събраният доказателствен материал, преценен съвкупно, не може да обоснове
приемането на извод, че кучета изобщо или безстопанствени кучета могат да проявят
непредизвикана агресия, при която да бъде увредено имущество с характеристиките
на процесната вещ- лек автомобил. Липсват и доказателства, че подобно нападение
би могло да причини отразените в протокола за оглед повреди по автомобила, а
също и че при такива повреди произтича необходимост да бъдат извършени дейности
като „изчукване на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4479/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
преден
ляв калник“, „смяна на спойлер, решетка в предна броня- хром и лайсни на предна
броня- лява и дясна“ /посочени в приложената от ищеца калкулация/, а също и да бъде
закупено и подменено „казанче за пръскалки“ /посочено в приложена от ищеца
фактура/.
При така
установената фактическа обстановка, дори да са налице данни, че ответната община
чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения по Закона
за защита на животните /ЗЗЖ/ във връзка с овладяване популацията на
безстопанствените кучета и предотвратяване агресивното поведение на кучета към
хора или животни, както и за надзор на безстопанствените кучета, недоказано по
делото е наличието на останалите елементи от приложимия фактически състав по
чл.45 ЗЗД- вреда, причинена от безстопанствени кучета, което обосновава извод
за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен. Само по себе си наличието
на безстопанствени кучета в района, в който е местоживеенето на ищеца и
местодомуването на собствения му автомобил, не е достатъчно основание за
приемането извод за основателност на иска. Безспорно целта на ЗЗЖ е безстопанствените
кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са
заплаха за живота и здравето на хората, а също и за притежаваното от тях
имущество. Поради това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да
вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти /последното е основна мярка за надзор по чл.41, ал.1
ЗЗЖ/. В случая, обаче, в доказателствената тежест на ищеца е установяване на
обстоятелството, че на притежавания от него автомобил са причинени вреди от
безстопанствени кучета /а не от друг вероятен причинител/, намиращи се под
надзора на ответника СО, а също и че вредите са в посочения в исковата молба
обем, каквото доказване в процеса не е проведено. Така, при отнасяне
неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото от ищеца доказване на
пораждащите спорното материално право факти, което следва да е главно и пълно,
се налага приемането на извод за недоказаност и неоснователност на иска. Кумулативно
изискуемите от закона- чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, материално- правни предпоставки за
ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на С.О.в случая не са
налице, поради което и предявеният от Х.М. иск за присъждането на обезщетение
за претърпени имуществени вреди като недоказан и неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Поради несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение
като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска.
При този
изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски има ответникът- въззивник в настоящото производство. Искане за
присъждането на разноски за първоинстанционното производство от същия не е
заявено, нито са представени доказателства за сторени разноски. За въззивното
производство въззиваемият М. дължи да заплати на въззивника СО сумата 28.83
лв.- разноски за платена държ. такса.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 18.01.2018 г., постановено
по гр.д.№ 78802/ 2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 26 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.А.М.
/ЕГН **********/***/Булстат
********/ иск с правно основание чл.49 вр. 45 ЗЗД за
присъждане на сумата
1 441.49 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и един
лева и 49 ст./, претендирана
като обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени от безстопанствени
кучета на притежаван от Х.А.М. лек автомобил „Фолскваген Туран“ ДК N ********в
гр. София през периода 19.10.- 21.10.2015 г., ведно със законната лихва от
16.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА
Х.А.М. /ЕГН **********/***/Булстат
********/ сумата 28.83 лв. /двадесет и
осем лева и 83 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.