Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 11.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена
Иванова........ …………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01268 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Теленор България“ ЕАД със седалище и адрес
на управление: град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, срещу Д.Д.М.,
ЕГН ********** ***, за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи по заповед № 170 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 05.02.2019г., издадена по ч.гр.дело № 00341/2019г. по описа на
ДРС, сумите в общ размер 254,03 лева както следва: 30,90 лева, представляваща
вземане по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359892952862 за
отчетен период 01.09.2016г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва за
забава върху паричното задължение от датата на подаване на заявлението в съда –
04.02.2019г., до окончателното й изплащане; 111,05 лева, представляваща вземане
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359894523418 за отчетен
период 01.09.2016г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва за забава върху
паричното задължение от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019г.,
до окончателното й изплащане; 43,08 лева, представляваща вземане по Договор за лизинг
за устройство Telenor Smart Blue за отчетен период 01.09.2016г. до 31.12.2016г., ведно със законната
лихва за забава върху паричното задължение от датата на подаване на заявлението
в съда – 04.02.2019г., до окончателното й изплащане; 69 лева, представляваща
вземане по Договор за лизинг за устройство Lenovo Moto E Black за отчетен период 01.09.2016г. до
31.12.2016г., ведно със законната лихва за забава върху паричното задължение от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019г., до окончателното й
изплащане.
Претендират се разноските в двете производства.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните са сключени:
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359892952862 от 26.10.2015г.,
който ответницата не е изпълнила за отчетен период 01.09.2016г. до
31.10.2016г., а от същата дата – договор за лизинг, по който също е налице
неизпълнение за същия период. На 15.09.2016г. е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359894523418, както и договор за лизинг, по които е
налице неизпълнение за отчетен период 01.09.2016г. до 31.10.2016г. За
претендираните суми са издадени фактури. Издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 341/2019г. по описа на ДРР е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
което определя правният интерес от водене на делото.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е представил писмен отговор.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 00341/2019г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 170 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2019г. длъжникът Д.Д.М., ЕГН **********
***, е осъден да заплати на кредитора „Теленор България”ЕАД следните суми: 254,03 лева,
представляваща задължение за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и
лизингови вноски по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359892952862
и договор за лизинг към него; договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359894523418 и договор за лизинг към него и фактури № ********** от 01.10.2016г.
за сумата от 109,72 лева; № ********** от 01.11.2016г. за сумата от 45,41 лева
и № ********** от 01.01.2017г. за сумата от 98,90 лева, ведно със законната
лихва за забава върху главното парично задължение от датата на подаване на заявлението
в съда – 04.02.2019г., до окончателното й изплащане; 25 лева, представляваща
държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи разноски
в заповедното производство.
Длъжникът не е бил открит, за да му бъде
връчена лично заповедта за изпълнение. С разпореждане от 01.03.2019г. е указано
на заявителя, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса. С искова
молба с вх.№ 6970 от 05.04.2019г., по което е образувано гр.дело № 01268/2019г.
по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.
От данните по делото и
становищата на страните се установява безспорно, че същите са били такива по Договор
за мобилни услуги от 26.10.2015г. и Договор за лизинг от 26.10.2015г., към
които са приложени ОУ на „Теленор България”ЕАД с ценова листа за абонаментни
планове, Запис на заповед от 26.10.2015г. като обезпечение на договора и
Декларация-съгласие за ОУ, Договор за мобилни услуги от 15.09.2016г. с ценова
листа за абонаментни планове за частни лица и ОУ на „Теленор България”ЕАД и
Договор за лизинг от 15.09.2016г., Запис на заповед, издаден на 15.09.2016г.,
предявен на същата дата като обезпечение по този договор, декларация-съгласие,
подписана от ответника, с която се заявява, че е подписал екземпляр от ОУ на
ищцовото дружество, както и че му е предоставена и получена от него информация
по чл.4, ал.1 ЗЗП, съответно 3 броя фактури: ф-ра № ********** от 01.10.2016г.
с приложение за потреблението; ф-ра № ********** от 01.11.2016г.; с приложение
за потреблението; ф-ра № ********** от 01.01.2017г., в които са обективирани
задълженията по двата договора.
С оглед това, че ответникът не е
оспорил размера на начислените суми и изрично е заявил това в съдебно заседание,
съдът не е допуснал ССчЕ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира за безспорно, че
страните са били такива по договор за мобилни услуги и лизинг. Не се спори от
ответника, че същият не е заплатил претендираните суми, включващи ползвани
далекосъобщителни услуги и дължими лизингови вноски. Безспорно е между страните
основанието и дължимостта на претендираните суми по издадените фактури за
процесния период, като признанието на ответника съдът цени по реда на чл.175 ГПК. Налице е задължение на съда служебно да се произнесе за наличие на
неравноправни клаузи в договорите.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение,
чийто източник са сключени помежду им договори. Спецификите на договора за продажба се обуславят от
воденето на предприятието на продавача по търговски начин. По силата на договорите в правната сфера на всяка от
страните са възникнали редица права и задължения, в това число задължения на ищеца да предостави на възложителя
уговореното, а за ответника да заплати стойността му.
По отношение на
претендираните главници по двата договора за мобилни услуги и лизинг, с оглед
наличие на писмено съглашение между страните, липса на доказателства от страна
на ответника за плащане на потребените мобилни услуги и лизингови вноски, за
което са издадени три фактури, както и извършеното признание от ответника за
дължимост на претендираните суми в съдебно заседание, проведено на 07.10.2019г.,
съдът приема, че исканията по тях следва да се уважат както следва: 30,90 лева,
представляваща вземане по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359892952862 за отчетен период 01.09.2016г. до 31.10.2016г.; 111,05 лева,
представляваща вземане по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359894523418 за отчетен период 01.09.2016г. до 31.10.2016г.; 43,08 лева,
представляваща вземане по Договор за лизинг за устройство Telenor Smart Blue за
отчетен период 01.09.2016г. до 31.12.2016г.; 69 лева, представляваща вземане по
Договор за лизинг за устройство Lenovo Moto E Black за отчетен период
01.09.2016г. до 31.12.2016г.
Предвид
уважаването на главните искове, съдът намира, че следва да се уважат и
акцесорните за законната лихва за забава върху всяко от паричното задължение от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 04.02.2019г., до
окончателното им изплащане.
Основни принципи на договорното
право при условията на пазарна икономика са свободата на договаряне и
равноправното третиране на страните по договорното правоотношение. Спазването
на тези принципи е от съществено значение за потребителските договори. Защитата
на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в
разпоредбата на чл.19, ал.2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити
в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на
потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в частност
от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори и
Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за защита на
интересите на потребителите.
Клаузите на общите условия са
неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на
потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е
необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите
условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП. В
случая съдът е длъжен служебно да изследва този въпрос и се произнесе по него. В
чл.143 от т.1 до т.17 ЗЗП са посочени 17 примера на неравноправни клаузи. В
процесния случай съдът не констатира неравноправни клаузи в двата договора,
които да накърняват добрите нрави и да поражда задължения за ответника, които
не се следват.
Предвид крайния
резултат, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете по
процесните договори в размер на 375 лева – 75 лева държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. №
4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя на заявителя дължими разноски в
заповедното производство в размер на 85 лева – 25 лева държавна такса и 60 лева
адвокатско възнаграждение с оглед правната и фактическата сложност и практиката
на ДРС и ДОС /така Определение № 95 от 04.02.2019г. по в.ч.гр.дело № 61/2019г.
по описа на ДОС и др./.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че Д.Д.М., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор Оле Бьорн Шулстъд, по заповед № 170 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2019г. по ч.гр.дело №
00341/2019г. по описа на ДРС, сумите:
30,90 лева /тридесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща вземане по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359892952862 за отчетен период 01.09.2016г. до 31.10.2016г., ведно със
законната лихва за забава върху паричното задължение от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.02.2019г., до окончателното й изплащане;
111,05 лева /сто и единадесет лева и пет стотинки/,
представляваща вземане по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359894523418
за отчетен период 01.09.2016г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва за
забава върху паричното задължение от датата на подаване на заявлението в съда –
04.02.2019г., до окончателното й изплащане;
43,08 лева /четиридесет и три лева и осем
стотинки/, представляваща вземане по Договор за лизинг за устройство Telenor
Smart Blue за отчетен период
01.09.2016г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва за забава върху паричното
задължение от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019г., до
окончателното й изплащане;
69,00 лева /шестдесет и девет/, представляваща
вземане по Договор за лизинг за устройство Lenovo Moto E Black за отчетен период 01.09.2016г. до
31.12.2016г., ведно със законната лихва за забава върху паричното задължение от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор
България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от
изп. директор Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 375
лева /триста седемдесет и пет/, представляваща разноските в производството по
гр.дело № 1268/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор
България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от
изп. директор Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 85
лева /осемдесет и пет/, представляваща разноските в производството по ч.гр.дело
№ 341/2019г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :