№ 16572
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110121847 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу ****, с която са
предявени осъдителени искове за следните суми: 864.99 лв. – непогасен остатък от регресно
вземане по щета № ****/21/727/5****0, включващо изплатено по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение за вредите по автомобил марка „****, причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 06.10.2021 г. в гр. София, и ликвидационните
разноски, ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до окончателното плащане; 59.46 лв. –
законна лихва за забава за периода от 08.09.2022 г. до 26.04.2023 г. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между него и собственика на автомобил марка „****. Излага, че на
06.10.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на автомобил
марка ****, при което бил увреден застрахованият при него автомобил. Посочва, че във
връзка с това ПТП при него е образувана щета № ****/21/727/5****0, по която е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 2 613.10 лв., като е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието
виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати
регресното си задължение, но той е заплатил на 08.09.2022 г. само сума в размер на 1 763.11
лв. Претендира останалата част от платеното по имуществената застраховка
застрахователно обезщетение в размер на 849.99 лв. и ликвидационните разноски в размер
на 15 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Не оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в
исковата молба, вида и степента на уврежданията по застрахования при ищеца автомобил и
причинно-следствената им връзка с процесното събитие, нито факта, че произшествието е
настъпило по вина на водача на автомобил марка ****, чиято „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието е била застрахована от ответника. Твърди, че с плащането на сумата от
1
1 763.11 лв. на ищеца е погасил 1 748.11 лв. – обезщетение за имуществените вреди, и 15 лв.
– ликвидационни разходи. Счита, че е изпълнил надлежно задълженията си, като
претенцията за доплащане на още 864.99 лв. е неоснователна и завишена. Изтъква, че към
датата на настъпване на ПТП увреденият автомобил е в период на експлоатация,
надвишаващ 4 години, както и че е изтекло гаранционното покритие, поради което
ответникът не носи отговорност за сторените в официален сервиз на марката разходи. Сочи,
че правото на застрахования да използва официален сервиз е част от преференциални
условия, договорени между страните по имуществената застраховка „Каско“, но тези
специални договорености са ирелевантни по отношение на ответника като трето за договора
лице. Евентуално възразява, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е
завишено и не съответства на средните пазарни цени за възстановяване на действително
причинените вреди. Счита, че действителната стойност на вредите към датата на настъпване
на ПТП следва да бъде определена по средни пазарни цени, но без участието на данни,
предоставени от официални сервизи на марката. Поради неоснователност на главния иск
оспорва и претенцията за законна лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковете,
евентуално – за намаляване на размера на обезщетението. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено
настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в
резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
В случая с Определение № 31275/07.09.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда доклад, приет без възражения от страните, са признати за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
автомобил марка „****; наличие към процесната дата на действително застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника за автомобил марка ****; настъпване на 06.10.2021 г. в гр. София на ПТП между
двата автомобила в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на автомобил
марка ****; изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във
връзка с процесното събитие в размер на 2 613.10 лв., за определянето на което е сторил
2
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.; изплащане на 08.09.2022 г. от ответника по
регресната претенция на ищеца на сумата от 1 763.11 лв. във връзка с процесното ПТП.
Между страните съществува спор единствено относно размера на регресното вземане
на ищеца, по отношение на който въпрос съдът намира следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните части при
процесното пътно-транспортно произшествие, водещо до намаляване стойността на
автомобила, представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увреденият автомобил в предишното му
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал.
2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към който се определя
стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени
надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и застрахователят по
застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не
следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ако заплащането на обезщетение по средни пазарни цени е достатъчно за
пълното репариране на вредите.
Предвид изложеното възражението на ответника, че не дължи застрахователно
обезщетение, определено съгласно специалните условия, договорени между страните по
договора за застраховка „Каско“, за ремонт на увредения автомобил в официален сервиз, е
основателно. Застрахователят по имуществена застраховка може да се задължи да заплати
извършения ремонт на увредения автомобил в официален сервиз на съответната
автомобилна марка, но ако така заплатеното възнаграждение надвишава размера на
действително причинените на увредения имуществени вреди, възникналото регресно право
срещу застрахователя на делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите може да бъде удовлетворено само до размера, до който делинквентът
отговаря имуществено, т.е. до действителния размер на вредите, определен по средни
пазарни цени към датата на увреждането. В нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД е предвидено т. нар.
относително действие на договора, което се изразява в това, че договорът поражда действие
между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи. При това
положение обстоятелството, че между застраховател и застрахован по имуществена
застраховка „Каско“ е уговорено ремонтирането на застрахованото имущество да се
извършва в официален сервиз, е ирелевантно за третите лица, каквито се явяват
делинквентът и неговият застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Когато застраховател по имуществена застраховка предостави на
застрахования преференциални условия – такива, чрез които му осигурява по-добро
обслужване, поема по-големи от обичайните разноски или се задължава за повече,
3
застрахователят носи риска за това, респ. не може да претендира регресни вземания,
надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите. Привличайки с по-изгодни
условия повече ползватели на застрахователни услуги, застрахователят по имуществена
застраховка носи риска, че няма да може да противопостави платените по преференциалните
условия суми на другите правни субекти.
Предвид изложеното и доколкото в случая нито се твърди, нито се установява
увреденият автомобил да е бил в гаранционен срок по време на пътно-транспортното
произшествие, размерът на регресното вземане на ищеца следва да се определи на база
размера на вредите, определен по средни пазарни цени към датата на събитието.
В заключението на съдебно-автотехническата експертиза, прието без възражения на
страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, вещото лице е
дало три варианта на изчисление на размера на вредите, като той е определен, както следва:
на база средни пазарни цени на автодетайлите и трудовите операции, необходими за
възстановяване на увреденото имущество – 2 571.04 лв.; на база цените на алтернативни
доставчици – 2 497.44 лв.; на база стойността на ремонта в официалния сервиз – 2 829.18 лв.
С оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че действителната стойност на
вредите е такава, каквато е изчислена от вещото лице на база на средните пазарни цени на
автодетайлите и трудовите операции, необходими за възстановяване на увреденото
имущество, т.е. възлиза на сумата от 2 571.04 лв. Тя е по-малка от заплатеното по
имуществената застраховка застрахователно обезщетение в размер на 2 613.10 лв., поради
което възражението на ответника за заплащане от ищеца на застрахователно обезщетение в
завишен размер е основателно.
Предвид изложеното за ответника в качеството му на застраховател на делинквента
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало
задължение да плати по регресната претенция на ищеца сума в размер на 2 586.04 лв.,
формирана като сбор от сумата от 2 571.04 лв., представляваща действителната стойност на
вредите по процесния автомобил, определена на база средни пазарни цени към датата на
събитието, и ликвидационните разноски в размер на 15 лв.
Преди завеждане на настоящото дело ответникът е погасил част от регресното си
задължение, а именно сумата от 1 763.11 лв., поради което дължимият остатък е 822.93 лв.,
като върху него той дължи и законната лихва за периода от 26.04.2023 г. до окончателното
плащане.
Следователно главният иск е частично основателен, като за разликата над 822.93 лв.
до пълния предявен от 864.99 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на
главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В случая е установено наличието на главен дълг в размер на 822.93 лв. Страните не
спорят, че след получаване на регресната покана ответникът е заплатил само част от
задължението си. Ответникът не оспорва продължителността на забавата. Предвид
изложеното съдът намира, че акцесорният иск е частично основателен – за сума в размер на
56.57 лв. /определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на
законната лихва/ за период на забава от 08.09.2022 г. до 26.04.2023 г., а за разликата над
56.57 лв. до пълния предявен размер от 59.46 лв. той подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски съразмерно на
уважената част от исковете, а именно сума в общ размер на 693.50 лв., включваща: 47.50 лв.
– държавна такса, 190 лв. – депозит за вещо лице, и 456 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на платения от ищеца
4
адвокатски хонорар е неоснователно, защото той съответства напълно на нормативно
установения минимален размер ведно с ДДС.
На ответника се дължат на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно
сума в общ размер на 15 лв., включваща: 10 лв. – депозит за вещо лице, и 5 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми: на
основание чл. 411 КЗ сумата от 822.93 лв. – непогасен остатък от регресно вземане по щета
№ ****/21/727/5****0, включващо изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение за вредите по автомобил марка „****, причинени от застрахователно събитие,
настъпило на 06.10.2021 г. в гр. София, и ликвидационните разноски, ведно със законната
лихва от 26.04.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
56.57 лв. – мораторна лихва за периода от 08.09.2022 г. до 26.04.2023 г.; на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 693.50 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично исковете,
както следва: иска с правно основание чл. 411 КЗ – за разликата над 822.93 лв. до пълния
предявен размер от 864.99 лв.; иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над
56.57 лв. до пълния предявен размер от 59.46 лв.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК сумата от 15 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5