Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 18.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски окръжен
съд, Гражданско отделение в съдебнo заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета гoдина в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
СТАНЧЕВА
СВЕТЛА ПЕНЕВА
при участието
на секретаря Г. С. катo разгледа дoкладванoтo
oт съдия Славов в. гр. делo № 3014/12г. на ВОС, за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Настоящото
производство е за поправка на очевидни фактически грешки в решение №
774/11.04.13г. и е образувано по молби, както следва:
1.
Молба
вх. № 33174/07.11.13г., допълнена с молба вх. № 34076/15.11.13г. на Х.Д.Х.. С първата молба Х.Д.Х. е
поискал поправка на ОФГ в постановеното по делото решение № 774/11.04.13г. в
частта му по втория иск за заплащане на подобренията и задържане до заплащането
им, тъй като „в диспозитива на решението не е записано връщане на парите, които
са дадени от молителя и поради това е налице ОФГ.” С допълнителната молба вх. № 34076/15.11.13г. Х.Д.Х. е
допълнил горната си молба за поправка на ОФГ и е поискал съдът да допусне
поправки във въззивното решение, досежно записването, че Решение № 533/98г. на
ПК-Варна има реституционен ефект, както и позоваването на невярното заключение
на в.л. Д. П. по гр.д. № 2428/05г., че по записки 205/43г. и 206/43г. се
отнасят и за имоти пл. № 441 и 445 по КП`59г.
2.
Молба
вх. № 34051/14.11.13г. от В.Х.Д., с която е отправено искане
за допускане поправка на ОФГ в решение № 774/11.04.13г. по настоящото дело:
„относно обезщетението срещу противозаконното отнемане на имота им на пл. №
3225 в м. „Зеленика”, кв. Галата, в полза на наследниците на М. Ст. П.”; че в
„мотивите на решението не е записано, че има Заповед на кмета за изземване, а в
диспозитива на решението е записано, че не се полага обезщетение”;, и „по
отношение на осъждането да предадем владението на частта от 229 кв.м. от имот
3600, тъй като ние не владеем тази част от имота”; и „прилагането на чл. 108 от
ЗС и за имот 3225 и осъждането ни да го предадем на наследниците на М. Ст. П. е
ОФГ”.
В
с.з. молбите се поддържат лично от Х.Д.Х., а В.Х.Д. не се явява и не се
представлява. Молителят Х. Д. Х. заявява, че поддържа и молбата на сина си В.. К.Х.Д.
не се явява и не заявява становище по молбите.
Въззивниците
не изразяват становище нито в рамките на администриране на молбите за поправка
на очевидни фактически грешки, нито в рамките на настоящото производство.
За да се произнесе настоящия състав на
съда съобрази следното:
С
решение № 774/11.04.13г. съдът по настоящото дело е отменил решение № 2721/02.09.08г. на ВРС, ХХХІV с-в, постановено
по гр.д. № 2428/05г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Стоян М.П.,
ЕГН ********** и Т.М.П., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна против Х.Д.Х.,
ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН ********** *** иск
за предаване владението върху недвижим имот с площ от 829 кв.м.
в м. „Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна, очертан с червен цвят по
приложената на л. 26 от делото на ВРС скица, включващ имот № 3225 по ПНИ с площ
от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и
западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при граници на тази част: ПИ
№№ 3225, 3224, останалата част от имот 3600 и от двете страни път, на осн. чл.
108 от ЗС, И ВМЕСТО НЕГО е осъдил
ответниците да предадат
на С.С.П., ЕГН ********** *** в качеството му на правоприемник на починалия в
хода на процеса ищец Стоян М.П., ЕГН **********, и на Т.М.П.,
ЕГН ********** *** владението върху
описания по-горе недвижим имот, на осн. чл. 108 от ЗС, при релевирано твърдение за придобито от ищците право на
собственост върху спорния имот на основание наследствено правоприемство и
реституция, постановена в полза на наследниците на Михаил С.П. с решение №
533/15.07.98г. на ПК-Варна. Обезсилено
е първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
ищците против ответниците иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на имот № 3225 по
ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600,
3224, 3590, 3222 и път, на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. Отхвърлено е възражението за подобрения, направено
от ответниците за заплащане на увеличената
стойност на процесния недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”,
землището на кв. Галата, гр. Варна, включващ имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с
площ от 600 кв.м. и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600 по ПНИ от
2002г., при посочени по-горе граници, изразяващи се в: подобряване на
повърхностния хумусен пласт на имота от м. юни 1983г., на обща стойност
1800лв.; направа на ограда от 118 линейни метра с две врати, с бетонни
стълбчета и оградна мрежа с обща дължина 80м., направена през м. юни 1983г. и
на стойност 950лв.; засаждане на 250бр. лози и 27бр. асми през м. юни 1983г.,
на стойност 8181лв.; засаждане на овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр. орехи,
2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5 ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2
смокини, на стойност 2275лв.; прокарване на вода чрез водопровод на
кооперативни начала през пролетта на 1984г., на стойност 650лв.; построяване
през 1985-89г. на основна сграда, антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от
41 кв.м. с покривна изолация, външно и вътрешно ел. захранване, на стойност
11070лв.; изграждане на пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и
стая през 1986-89г., общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на
стопанска постройка – навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на
стойност 4320лв.; закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т.,
през 1987-89г., на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м.
/с тротоарни плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност
505 лв., на обща стойност от 37341лв., платима,
както следва: на Х.Д.Х. – сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/,
на В.Х.Д. – сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на К.Х.Д. -
сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на осн. чл. 72, ал. 1 от
ЗС, вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ; КАКТО И
ИСКАНЕТО за признаване на правото на задържане на имота до заплащане на
подобренията, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС. Ответниците са осъдени да заплатят
на ищците сумата от 1302.75 /хиляда триста и два лева и
седемдесет и пет ст./лв., на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./,
представляща разноските по делото за всички съдебни инстанции. Указано е, че
решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Представените
при настоящата процедура писмени доказателства, приети от въззивния съд, касаят
аргументи по съществото на спора и правилността на направения от решаващия съд
правен извода, а не касаят наличието на допуснати ОФГ, поради което и не следва
да се обсъждат.
Съобразно
приетото в доктрината, явна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението. Не представляват явни фактически грешки и не могат да се поправят
по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ грешките, които съдът е допуснал при
формирането на своята воля. Не е допустимо чрез искане за поправка на ОФГ да се
замести формираната воля на съда (например, когато съдът е пропуснал да вземе
предвид определен факт или доказателство или погрешно ги е преценил и поради
това е направил погрешен извод). Тези грешки могат да се поправят само по реда
на обжалване на самото решение, защото се касае до неправилност на решението, а
не до несъответствие на формирана в
мотивите и изразена в диспозитива
воля на съда. Или, поправянето на решението при ОФГ не може да има за последица
изменяне или отменяне на формираната вече воля на съда.
Ответниците
не са предявявали претенция за връщане на парите платени от тях и получени от ищците като стойност на земята. Както се посочи и по-горе, съдът е
формирал воля, която надлежно е отразена в диспозитива на решението по
направеното от ответниците възражение за присъждане на подобрения за
увеличената стойност на имота вследствие на описаните от ответниците
подобрения, като изрично и самите ответници са се позовали на нормата на § 4в
от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 72 от ЗС. При това положение не е налице нито непълнота
на волята на съда, нито допусната ОФГ в решението му, касаеща непроизнасяне в
частта му по втория иск за заплащане на подобренията и задържане до заплащането
им, тъй като „в диспозитива на решението не е записано връщане на парите, които
са дадени от молителя за земята”.
Отделно
от това съдът е формирал воля, че с решението на ПК-Варна № 533/15.07.98г.
/което е било обсъдено и относно неговата действителност и е прието, че същото
не е нищожно/, предвид действащата към момента на постановяване на решението
редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/97г./ е възстановена
собствеността на наследниците на посоченото лице. Тази воля е надлежно отразена
в диспозитива на съдебния акт и поради извода за липсата на противипоставими
права в патримониума на ответниците – последните са осъдени да предадат
владението върху имота. Отделно от това, дали съдът формирайки своята воля се е
основал на „невярно” според ответника /с оглед останалия доказателствен
материал по делото/ заключение на в.л. Д. П., би могло да се отнесе към
твърдение за неправилност евентуално необоснованост на съдебното решение, а не
за допусната ОФГ в същото.
Исканията
на В.Х.Д. също не касаят допусната ОФГ в решението, а са твърдения за неговата
неправилност, тъй като аргументите отново касаят незавършеност на процедурата
по реституция поради липсата на заповед на областния управител по реда на чл.
78, ал. 1 от ЗДС, съгласно чл. 18з, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Освен това, относно
липсата на претенция за присъждане на обезщетение на ответниците и за земята,
която да е предявена в рамките на възражението за подобрения, съдът изложи
по-горе мотиви по молбата на Х.Х.. Отделно от това относно частта на решението
за осъждането на ответниците да предадат владението и върху частта от 229 кв.м.
от имот 3600, за която се сочи, че ответниците не владеят, отново е твърдение
за неправилност, респ. недопустимост на съдебния акт, а не са допусната ОФГ.
Същото се отнася и за осъждането на ответниците да предадат владението на имот
3225 на осн. чл. 108 от ЗС, което не е ОФГ. Молбите за поправка на ОФГ,
основани на горните твърдения са неоснователни.
Настоящото
решение по арг. от чл. 247, ал. 4 от ГПК (идентичен по съдържание на чл. 192,
ал. 3 от ГПК /отм./) не подлежи на обжалване поради необжалваемост и на
решението, чиято поправка се иска. Воден от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исканията на Х.Д.Х., ЕГН **********, инкорпорирани в молба вх. №
33174/07.11.13г., допълнена с молба вх. № 34076/15.11.13г. за поправка на очевидни фактически
грешки в решение № 774/11.04.13г., постановено по в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС,
относно: частта му по втория иск за заплащане на подобренията и задържане до
заплащането им, тъй като „в диспозитива на решението не е записано връщане на
парите, които са дадени от молителя; и досежно записването, че Решение №
533/98г. на ПК-Варна има реституционен ефект, както и позоваването на невярното
заключение на в.л. Д. П. по гр.д. № 2428/05г., че по записки 205/43г. и
206/43г. се отнасят и за имоти пл. № 441 и 445 по КП`59г.
ОТХВЪРЛЯ исканията на В.Х.Д., ЕГН **********, инкорпорирани в молба вх. № 34051/14.11.13г. за
поправка на очевидни фактически грешки в решение № 774/11.04.13г., постановено
по в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС: „относно обезщетението срещу противозаконното
отнемане на имота им на пл. № 3225 в м. „Зеленика”, кв. Галата, в полза на
наследниците на М. Ст. П.”; че в „мотивите на решението не е записано, че има
Заповед на кмета за изземване, а в диспозитива на решението е записано, че не
се полага обезщетение”;, и „по отношение на осъждането да предадем владението
на частта от 229 кв.м. от имот 3600, тъй като ние не владеем тази част от
имота”; и „прилагането на чл. 108 от ЗС и за имот 3225 и осъждането ни да го
предадем на наследниците на М. Ст. П.”.
Решението не подлежи на обжалване.