Р Е
Ш Е Н
И Е № 257
гр.Кюстендил, 07.12.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия С.а, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 146 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.
Е.Г.Р. *** оспорва Заповед №
3282з-1067 от 15.04.2021г. на директора
на Главна дирекция “Гранична полиция“ на
МВР, с която на осн. чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203,
ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от Закона за МВР му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и е
прекратено служебното му правоотношение. Релевира основанията за
незаконосъобразност по чл.146, т.1, т.3 и т.4 от АПК. Оспорва се материалната
компетентност на издателя на заповедта. Сочат са нарушения на административнопроизводствените
правила, изразяващи се в неспазване на срока по чл. 195, ал.2 от ЗМВР и неизпълнение на задълженията по чл.206, ал.4
от ЗМВР за събиране и преценка на всички доказателства относими към
дисциплинарната отговорност на държавния служител, както и на депозираните от
последния възражения. Отрича се извършването на дисциплинарно нарушение по чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР, респ. твърди се,
че липсва нарушение на визираните в
заповедта норми на Етичния кодекс, което да е уронило престижа на службата. Наведени
са и оплаквания за несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с
тежестта на нарушението. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание и в
представените писмени бележки, пълномощникът на жалбоподателя адв. Д. З., поддържа всички доводи и искания,
изложени в жалбата, като акцентира на твърденията за недоказаност на елемента
от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, а именно: уронването на
престижа на службата. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата - директорът на Главна дирекция “Гранична полиция” на МВР - София,
чрез процесуалния си представител юк Д. М.
изразява становище за
неоснователност на оспорването. В съдебното производство и в допълнително
представени писмени бележки се поддържа, че оспорената заповед е издадена при
правилно прилагане на материалния закон и при спазване на
административнопроизводствените правила, които доводи са подробно мотивирани.
Твърденията са за доказаност на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.4 вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, а във връзка с квалификацията на същото се визира Тълкувателно
постановление № 3/2007г. по т.д.№ 4/2007г. на ВАС. Прави се искане за отхвърляне на жалбата. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се срещу размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, което се счита за
прекомерно по см. на чл.78, ал.5 от ГПК.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите
и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващият
младши експерт Е.Г.Р. е държавен служител, назначен на младши изпълнителска длъжност – командир на
отделение в 02 група „Охрана на държавната граница“ / ОДГ/ на ГПУ Гюешево при РД“
Гранична полиция“ – Кюстендил на Главна
дирекция „Гранична полиция“ на МВР. /вж.
кадрова справка рег. № 4077р-2360 от 09.03.2021г. на л. 67 от делото/.
С
оспорената заповед № 3282з-1067/15.04.2021г.,
административният орган – директорът на Главна дирекция “Гранична полиция” на
МВР, е приел, че младши експерт Е.Г.Р. -
командир на отделение в 02 група ОДГ към ГПУ Гюешево при РДГП-Кюстендил,
е извършил нарушение на служебната
дисциплина, изразяващо се в това, че на 04.01.2021г. в 13,05 часа в гр. Кюстендил, на
паркинга пред Клуба на слепите на ул.
„Неофит Рилски“, след като при управление на собственото си МПС – „Нисан
Примера“ извършва маневра „движение
назад“ без да се убеди, че пътя зад превозното средство е свободен, се блъска в престояващия на паркинга
автомобил „Фиат мареа“, управляван от И.А.П. и причинява ПТП с материални щети
на автомобилите, в 13,25 часа при ясни признаци за употреба на алкохол, отказва
на пристигналите на място контролни органи, установили видимо извършване
на проверка за установяване употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер – Алкотест
7510“ с фабр. № ARDM - 0060, като отказва да подпише и издадения му талон за медицинско
изследване № 0065089, с което деяние виновно е нарушил т.15, т.19 и т.28, б. „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, утвърден със заповед
рег. №8121з-348/25.07.2014г. на
министъра на вътрешните работи. Деянието
на мл. експерт Р. е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по
см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР,
изразяващо се в деяние
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващо престижа на службата, което съставлява тежко дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за извършването на което му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на
осн. чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение.
В заповедта са възпроизведени
цитираните разпоредби на Етичния кодекс, относимите за деянието доказателствени
средства, както и проведената административна процедура. Органът е описал
издадените срещу нарушителя и влезли в сила
АУАН, НП и заповеди за налагане
на ПАМ за извършените нарушения на чл.40, ал.1, пр.2 и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните
работи относно недопускане на нарушение на служебната дисциплина от служители
на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи
вещества.
Дисциплинарното производство,
приключило с издаване на оспорената заповед е започнало във връзка с постъпило
в ГДГП предложение с рег. № 4077р-179/05.01.2021г. на директора на РДГП –
Кюстендил, съдържащо предварителни данни за обстоятелства, идентични с
отразените в заповедта. Описаното поведение на служителя е квалифицирано като нарушаващо
правилата на т.15, т.19 и т.28, б. „в“ от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, с което е уронен престижа на службата, а във връзка
с горното се предлага образуване на дисциплинарно производство. В предложението се сочи, че за извършените от Р.
деяния, е съставен АУАН № 310013/04.01.2021г. за нарушения
на чл.40, ал.1, пр.2 и чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, както и че са издадени заповеди за прилагане на ПАМ, с
които са иззети СУМПС и контролния талон
на водача, както и свидетелството за регистрация и регистрационните табели на
МПС.
Към предложението са приложени издадения АУАН; докладна записка рег. №
4485р-53/04.01.2021г. до директора на РДГП – Кюстендил, изготвена от началника
на ГПУ Гюешево в която същият сочи, че е
посетил мястото на произшествието заедно със ст. инспектор А.С. във връзка с
получен сигнал за възникнало ПТП с участието на служител на ГПУ - Гюешево и
описва обстоятелствата по случая; докладна записка рег. № 1910р-301/05.01.2021г.
до началника на РУ – Кюстендил, написана от пол. инспектор А.М., който посочва,
че на 04.01.2021г., около 13,05ч. са извършвали патрулна дейност съвместно със ст. полицай Т. Л. и движейки се
по ул. „Неофит Рилски“ на гр. Кюстендил
установяват настъпило ПТП с
участие на водачите И.А.П. – потърпевш и Е.Г.Р. – извършител и тъй като
последният имал мирис на алкохол, чрез ОДЧ са потърсили съдействие от екип на ПП,
във връзка с което на място са пристигнали младши автоконтрольорите М. Б. и В.
С., които извършили проба с техническо средство за установяване употреба на алкохол на водача П.,
а водача Р. отказал да бъде изследван, както и да подпише издаден талон за
медицинско изследване.
Въз основа на постъпилите
предварителни данни и предложението рег. № 4077р-179/05.01.2021г. на директора
на РДГП-Кюстендил, дисциплинарнонаказващият орган – директорът на ГД „Гранична
полиция“ при МВР, със заповед № 3282з-56/07.01.2021г., на осн. чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР образува дисциплинарно производство срещу
младши експерт Е.Г.Р. – командир на отделение в 02 група „Охрана на държавната
граница“ / ОДГ/ на ГПУ Гюешево при РД“
Гранична полиция“ – Кюстендил, за извършено нарушение на служебната дисциплина
по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР , а именно за това, че на 04.01.2021г. в гр.
Кюстендил, при управление на собственото си МПС, след като е предизвикал ПТП с
материални щети на паркинга пред Клуба на слепите на ул. „Неофит Рилски“, мл.
експерт Е.Р., който е имал видими признаци за употреба на алкохол, е отказал на
пристигналите на местопроизшествието служители на сектор ПП при ОДМВР –
Кюстендил, да бъде изследван с техническо средство за установяване употреба на
алкохол, като е отказал да подпише и
издадения му талон за медицинско изследване - деяние, с което са нарушени разпоредбите на
т.15, т.19 и т.28, б. „в“ от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед
№8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи. Със заповедта е определена комисия в състав
от председател и 2-ма членове, т.е.
дисциплинарноразследващ орган, като е определен срок за разследване и изготвяне
на становище до 08.04.2021г.
За издадената заповед е уведомен жалбоподателя на 02.02.2021г.,
видно от положения подпис. Същият представя обяснение с рег. №
4077р-1282/03.02.2021г. пред директора на ГДГП,
с което отрича употреба на алкохол и упойващи вещества на датата 04.01.2021г.,
по която причина е отказал да му бъде извършена проба.
В хода на дисциплинарното производство, ДРО е
изискал,
събрал и приобщил доказателствени
средства, допустими по закон, а именно: докладни записки с рег. №№
4077р-1498/10.02.2021г. и
4077р-1499/10.02.2021г. на Т.Л.и А.М.- полицаи от група ООР при РУ –
Кюстендил, които са свидетели на ПТП и на поведението на жалбоподателя; докладни записки с рег. №№
4077р-2074/01.03.2021г. и
4485р-1401/12.03.2021г. на В.С.и М.Б.–
полицейски служители в сектор ПП при ОДМВР
– Кюстендил, които са свидетели на поведението
на жалбоподателя, вкл. на отказа на същия за проверка за употреба на
алкохол; сведение вх. №
448500-209/10.03.2021г. на И.А.П. – участник в ПТП, в което сочи, че жалбоподателят
е направил маневра на заден ход, при която е ударил леко неговия автомобил,
след което се е приближил и е казал, че е граничен полицай и му се заканил,
като е бил видимо пиян; докладни записки рег. №№ 4485р-1337/09.03.2021г. и
4485р-1970/06.04.2021г. на комисар С.П.– началник на ГПУ Гюешево – присъствал
по време на проверката от пътните полицаи; докладни записки рег. № №
4485р-1338/09.03.2021г. и 4485р-1921/05.04.2021г. на ст. инсп. А.С. – началник 02 ГОДГ при ГПУ
Гюешево - присъствал по време на проверката от пътните полицаи.
С писмо № 1910р-429/05.01.2021г. на ВПД началник на РУ – Кюстендил, до ДРО са
изпратени: АУАН № 310012/04.01.2021г.,
съставен срещу оспорващия Р. за извършени на 04.01.2021г.
нарушения на чл.40, ал.1, пр.2 и чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП и НП № 21-1139-000030/14.01.2021г. за налагане на
административни наказания за същите нарушения;
Заповед № 21-1139-000003/04.01.2021г. за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.2а, б. „б“ от ЗДвП на Е.Р. за извършените нарушения на ЗДвП; Заповед № 21-1139-000002/04.01.2021г. за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП
на Е.Р. за извършените нарушения
на ЗДвП; талон за изследване № 0065089
от 04.01.2021г. за установяване употреба на алкохол, който Е.Г.Р. е отказал за
получи; протокол за ПТП № **********.01.2021г. с данни за настъпилото ПТП,
участниците и схема на същото. Изпратените
документи са присъединени към материалите на дисциплинарното производство с
протокол от 26.03.2021г. на ДРО. Видно от приетите данни, издаденото НП, както
и заповедите за налагане на ПАМ не се обжалвани от Е.Р. и са влезли в
сила.
Анализът
на събраните доказателства сочи на следните фактически изводи:
На 04.01.2021г. в 13,05 часа в
гр. Кюстендил, на паркинга пред Клуба на
слепите на ул. „Неофит Рилски“, мл. експерт Е.Р. при управление на собственото
си МПС – „Нисан Примера“ е предприел и извършил маневра „движение назад“, при
която е ударил леко престояващия на паркинга автомобил „Фиат мареа“, управляван
от И.А.П., с което е причинил ПТП с минимални материални щети на автомобилите.
На място пристигнали служители на група
ООР при РУ – Кюстендил - Т.Л.и А.М., които се намирали в района на ПТП и които са свидетели на произшествието. Същите
снели самоличността на участниците в ПТП и тъй като констатирали мирис на
алкохол от Е.Р., чрез ОДУ поискали
съдействие от екип на сектор ПП при
ОДМВР – Кюстендил. На място пристигнали служителите на Сектор ПП - В.С.и М.Б., които
установили видими признаци за употреба на алкохол от страна на Р., с оглед на
което в 13,25 часа му предложили да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер – Алкотест
7510“ за установяване употреба на
алкохол, но същият отказал извършването на пробата, като отказал да подпише и
издадения му талон за медицинско изследване, свидетел на което е станал комисар С.П.– началник на ГПУ - Гюешево. Пред
него, пред полицейските служители С.и Б.и пред ст. инспектор А.С., Е.Р. заявил, че автомобилът е управляван от съпругата му, по която причина
е отказал пробата за употреба на алкохол. Всички присъстващи на място
полицейски служители установили поведение на Р. – забавени движения и затруднен
говор, сочещо на употреба на алкохол. Пред
комисар П., другият участник в ПТП – И.П. заявил, че след като го информирал,
че е служител на Гранична полиция, Р. го е заплашил със жестове и знаци, че ще го намери и ще го застреля, а
и се е държал грубо, което поведение П. е
преценил като обидно, а и недостойно и недопустимо за полицейски служител. По
време на проверката, на мястото на ПТП са преминавали граждани, които виждайки множеството
униформени полицейски служители, са
проявили интерес и са се информирали за случващото се.
ДРО е приел кадрова справка рег. №
4077р-2360/09.03.2021г. за Е.Г.Р., изготвена от началник сектор „Човешки
ресурси“ при РДГП-Кюстендил, видно от която жалбоподателят е награждаван с “обявяване на благодарност“ през 2000г. и с „писмена похвала“ през
2007г., 2009г., 2010г., 2012г., 2013г. и 2020г., а във връзка с дисциплинарната
му отговорност е посочено, че налаганите дисциплинарни наказания са заличени на
осн. чл.213, ал.1 от ЗМВР. Представена е
и оценка на служебната дейност на Р. с рег. № 4485р-1343/09.03.2021г. от А.С. -
началник ГОДГ 02 при ГПУ Гюешево, в която в частта за служебната дисциплина се
сочи, че жалбоподателя е склонен да употребява алкохол през почивните дни и по време на работа, за
което е наказван с порицание със заповед № 4077з-1182/09.11.2018г. на директора
на РГДП – Кюстендил, и което е довело до
намаляване на авторитета и уважението му сред служителите от група 02 ГОДГ.
Към
документите от дисциплинарното производство са приложени: График за м. януари 2021г. за реално положени
смени на служителите от ГОДГ 02 на ГПУ Гюешево, в който не фигурира името на Е.Р.;
протокол рег. № 19169/19.08.2014г. за запознаване на Р. с МЗ №
8121з-396/05.08.2014г. относно недопускане на нарушения на служебната
дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични и
други упойващи вещества; Протоколи от 31.08.2014г. , 30.06.2016г. и
20.07.2018г. за запознаване на Е.Р. със
заповед № 8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи, с която е
утвърден Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, съотв. с последвалите изменения и допълнения на същия.
След образуване на
дисциплинарното производство и на осн. чл.206, ал.1 от ЗМВР до полицай Р. е
изпратена Покана за даване на писмени обяснения
УРИ 4077р-2571/15.03.2021г., в
която ДРО формулира въпросите, на които нарушителят следва да отговори във
връзка с констатираното дисциплинарно нарушение, която покана е получена от
него на 15.03.2021г. На 16.03.2021г. Р. депозира
писмено обяснение с рег. № 4077р-2607/16.03.2021г., в което отрича извършването
на дисциплинарно нарушение, като твърди, че ПТП е настъпило вследствие на лоша видимост поради проливния дъжд; че не е
употребил алкохол към датата на ПТП и тъй като от последното няма пострадали
лица и сериозни материални щети, е преценил, че
не е необходимо да дава проба за алкохол, а се е извинил на другия
участник в ПТП.
Резултатите от дисциплинарното
производство са обективирани в Обобщена
справка рег. № 4077р-3065/30.03.2021год.,
изготвена на осн. чл.207, ал.7 от ЗМВР и
подписана от членовете на ДРО с адресат директора на ГД “ГП” – МВР, с която
разследваното деяние е квалифицирано
като нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което се предлага налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“
на осн. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Съгласно
изискванията на чл.207, ал.8 от ЗМВР, на 01.04.2021г. нарушителят е запознат с
изготвената от ДРО обобщена справка, като му е предоставен срок за обяснения и
възражения. Такива са депозирани на 02.04.2021г. с рег. № 4077р-3222/02.04.2021г.,
като видно от съдържанието им, се оспорват изложените от ДРО фактически
обстоятелства и изводи за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с
твърдения за липса на доказателства. Към
възраженията мл. експерт Р. прилага
епикриза, издадена от Кардиологично отделение на МБАЛ – Кюстендил за проведено
болнично лечение за периода
19.02.-22.01.2021г. във връзка с окончателна диагноза: предсърдно мъждене и
трептене. Представеният документ е в подкрепа на твърденията за тенденциозно отношение на полицейските
служители, пристигнали на мястото на ПТП спрямо нарушителя, което е предизвикало у него хипертонична
криза и забавени реакции.
При усл.
на чл.207, ал.12 от ЗМВР, ДРО приключва дисциплинарното производство със
Становище до наказващия орган рег. № 4077р-3392/06.04.2021г., с което
обсъждайки предявените възражения от нарушителя, потвърждава изложените в
Обобщената справка фактически обстоятелства, както и констатациите за извършено
нарушение на служебната дисциплина - деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.
Предложено е налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като и
прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
Следва издаване на оспорената заповед № 3282з-1067/15.04.2021г. Същата е връчена на нарушителя на 16.04.2021год., а жалбата е депозирана на 23.04.2021г.,
т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр.
с чл.211 от ЗМВР.
В
съдебното производство са приети гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите И.П. – участник в ПТП и А.С. – началник 02 група ОДГ
при РГДП – Кюстендил. Свидетелят П. поддържа изцяло данните в писменото
сведение, представено пред ДНО, а извън горното сочи, че сведението е написано саморъчно от него на
бланка, предоставена на работното му място от служители на Гранична полиция.
Свидетелят С. също потвърждава
обстоятелствата, описани в представената докладна записка пред ДНО и
установени в хода на дисциплинарното производство, като допълнително сочи, че потърпевшият
от ПТП – И.П. е заявил пред него, че счита поведението на Р. за недопустимо
за полицай, както и че за случилото се
са се информирали множество граждани, преминаващи на мястото на ПТП.
По делото ответникът е
представил: специфична длъжностна характеристика за длъжността „командир на
отделение в група ОДГ на ГПУ към РДГП“, утвърдена със заповед №
3282з-2084819.08.2015г. на директора на ГДГП, видно от която длъжността е
младша изпълнителска длъжност, ведно с протокол от 07.09.2015г. за запознаване на жалбоподателя с
издадената заповед; заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра
на вътрешните работи относно недопускане на нарушение на служебната дисциплина
от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други
упойващи вещества.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от легитимирано да
обжалва лице - адресат на оспорената заповед, респ. на наложеното със същата
дисциплинарно наказание и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Преценена
по същество, жалбата се приема за неоснователна.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът счита оспорения административен акт за законосъобразен, поради
което и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с
чл.211 от ЗМВР, отхвърля оспорването.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с
чл.220, ал.1 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на
закона /арг. чл.146 АПК/.
По отношение компетентността на
издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са
за наличие на материална компетентност на органа в лицето на директора на ГД
“Гранична полиция” на МВР и съобразно
разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР. Наложеното дисциплинарно наказание е
по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, поради което и съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР, същото
се налага от ръководителите на структурите по чл.37, каквато е Главна дирекция
„Гранична полиция“ на МВР, за
служителите на младши изпълнителски
длъжности. Директорът на ГД „ГП“ на МВР
е ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР, а длъжността на
наказания служител е младша изпълнителска, видно от кадровата справка към
дисциплинарната преписка. С оглед на горното съдът счита за неоснователни
доводите в жалбата за нищожност на оспорената заповед поради липса на
компетентност на органа.
Спазено е изискването за форма на
оспорения административен акт. Заповедта е изготвена в писмена форма и съдържа
реквизитите по чл.210, ал.1 от ЗМВР. В съдържанието й са посочени извършителя
на дисциплинарното нарушение, време на извършването му, обстоятелства, при
които е извършено, нарушените разпоредби, обосноваващите извода на ДНО
доказателства, правното основание за наложеното наказание, възможността за
оспорване със срока и органа за това. Обжалваната заповед се явява
надлежно мотивирана и с нормативно
предвиденото съдържание, включително са възпроизведени като съдържание приетите за нарушени норми на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР.
Спазени са сроковете за издаване на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание, а наведените в жалбата оплаквания в
обратен смисъл са неоснователни. Доказателствата по преписката, преценени
съобразно правилата на чл.196, ал.1 и
ал.2 от ЗМВР, сочат на изводи за това, че нарушението е открито на 30.03.2021год., когато
изготвената Обобщена справка № 4077р-3065/30.03.2021год. на ДРО е
постъпила при директора на ГД „ГП“, който е компетентния ДНО. На тази дата същият е установил извършеното
нарушение и самоличността на нарушителя. Заповедта е издадена на 15.04.2016г.,
т.е. в двумесечния преклузивен срок по чл.195, ал.2 от закона. Спазен е и 2-годишния
срок от извършване на нарушението на 04.01.2021г.
Редовността на проведената административна процедурата се оспорва с бланкетни доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и за неизпълнение на
задължението от органа по чл.206, ал.4 от ЗМВР. Възраженията са неоснователни. В
аспекта на процедурните правила следва да се посочи, спазване на изискванията
на чл.207 от ЗМВР. С оглед характера и тежестта на нарушението на служебната
дисциплина законът е предвидил усложнено
административно производство, което в случая е проведено. Актовете, издадени в
процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия Р. и анализирани по-горе в настоящото изложение
доказват изпълнение на правилата по чл.31 и сл. от Инструкция
№8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарните наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието и дисциплинарната практика в МВР /обн.
ДВ, бр.34/12.05.2015г./ – налице е предложение
на директора на РДГП-Кюстендил до ДНО за образуване на дисциплинарно
производство; издадена е заповед за
образуване на дисциплинарно производство, с която е запознат нарушителя;
изготвена е Обобщена справка за резултатите от разследването, която е връчена
на жалбоподателя; в заключителния етап – ДРО е изготвил Становище до наказващия
орган за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на
държавния служител.
От друга страна, ДНО е
изпълнил императивното си задължение по чл.206 ал.1 от ЗМВР, да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изпълнението на
посоченото от закона задължение е доразвито в чл.23, чл.25, чл.26, чл.27 и
чл.57 от посочената по-горе Инструкция.
Правилата от Инструкцията задължават ДНО да предприеме действия по изслушване
на служителя или по приемане на писмените му обяснения. В случая са приети
писмени обяснения на оспорващия, входирани
на 16.03.2021г., както и писмени възражения по повод обобщената справка
на ДРО
на 02.04.2021г. На нарушителя е осигурена възможност за становище по
установеното дисциплинарно нарушение, за сочене на доказателства и ангажиране
на доказателствени искания във връзка с действителните факти по случая.
В аспекта на
административнопроизводствените правила и във връзка с възраженията в жалбата,
съдът констатира изпълнение на задълженията от ДНО по чл.206, ал.4 от ЗМВР за формиране на изводи
относно наличието или липсата на основания за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителя след анализ на
всички събрани доказателства в дисциплинарното производство. От
съдържанието на Обобщената справка и Становището на ДРО, както и от материалите
към дисциплинарната преписка, се установява проведено разследване в
съответствие с нормативите изисквания за обективно, пълно и всестранно
изследване на всички обстоятелства от значение за релевираното нарушение.
Събраните доказателства са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, което
е обезпечило установяването на обективната истина по случая. Налице са
съображения във връзка с кредитирането, респ. некредитирането на представените сведения, както и на
обясненията на жалбоподателя, вкл. на представената от последния епикриза за
проведено болнично лечение. Правилно ДНО
е приел като годно доказателствено
средство сведението на И.А.П., който е другият участник в ПТП. В същото се
съдържат конкретни и точни данни за относимите за дисциплинарното нарушение, обстоятелства. Писмените сведения са сред документите по
чл.55 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г., които се събират в дисциплинарното
производство без да е предвиден специален ред за изготвянето и представянето им.
Предвид горното, фактът, че сведението е написано в местоработата на свидетеля П., а не пред
ДРО, не разколебава обективността на съдържащата се в него информация, още
повече, че същата е потвърдена при
разпита на лицето в съдебно заседание.
По
съществото на спора съдът счита, че оспорения административен акт е постановен
в съответствие с материалния закон. Предмет на съдебна проверка е индивидуален
административен акт, с който по отношение на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение”, предвидено в чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР
за нарушение на служебната дисциплина
по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
Прието е, че деянието на държавния служител – мл. експерт Р. съставлява
тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 04.01.2021г. в гр.Кюстендил
като причинител на ПТП с нанесени материални щети на участващите автомобили и при видимо
поведение на лице, употребило алкохол, същият отказва на пристигналите на място
контролни органи извършване
на проверка за установяване употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер – Алкотест 7510“
и отказва да подпише издадения му талон за медицинско изследване, като
с действията си виновно е нарушил т.15, т.19 и т.28, б.“в“ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР,
утвърден със заповед рег. №8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи и
поведението му е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващо престижа на службата.
В рамките на изложените в
заповедта фактически обстоятелства е органичен съдебният контрол относно приложението на материални закон. В случая,
съдът приема, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, доколкото описаното в оспорения
административен акт поведение е
несъвместимо в морално-етичните правила
и намалява авторитета на институцията. Етичният кодекс за поведение на
държавните служители в МВР изисква поведение на служителя, с което да се пази
доброто име на институцията, да се насърчават хората да уважават закона, като се
дава личен пример и се носи отговорност за извършените действия. До уронване престижа на службата
води такова поведение на държавния служител, което намалява авторитета на
институцията МВР, респ. на нейните дирекции и
структури, пред обществото, на което тя служи за да защитава живота,
здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да
противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. В аспекта на
горното и анализирайки конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед
съобразно събраните доказателства, съдът счита, че дисциплинарното нарушение е
доказано – релевираното деяние на оспорващия правилно е квалифицирано като
тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал.2, т.4 вр. с
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Несъвместимо с етичните правила и уронващо
престижа на службата е поведението на
жалбоподателя, доколкото виновно се
нарушават т. 15, т.19 и т.28, б.“в“ от Етичния кодекс. Съгласно т.15 от ЕК, държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; съгласно
т.19 от ЕК – държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява
и съгласно т.28 от ЕК – държавният служител независимо от заеманата
длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б.„в“ - на
разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на
МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество.
В случая от събраните в хода на
дисциплинарното и на съдебното производство доказателства, следва да се приеме,
че оспорващият е нарушил визираните в оспорената заповед етични правила, с
което е уронил престижа на службата. Касае
се за събрани редовно в дисциплинарното
административно производство доказателствени средства, които съгласно чл. 171,
ал.1 от АПК, имат сила и пред съда. От друга страна, специалният закон за МВР в чл.206, ал.3 и
ал.4, предвижда като допустими за разкриване на обективната истина и доказателствените средства, събрани в други производства – в
случая в административнонаказателното производство, приключило с издаване на НП
№ 21-1139-000030/14.01.2021г. и в административните производства, приключили с издаване на заповедите за налагане на ПАМ №№
21-1139-000002/04.01.2021г. и 21-1139-000003/04.01.2021г. Обратно на
поддържаната от жалбоподателя теза, фактическите обстоятелства в описаните
документи са от значение за преценката за наличие на материалноправните предпоставки
за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
По делото не се спори, че на процесната
дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил и при неправилна маневра „движение назад“ е причинил ПТП. Не е спорно и че след покана от
полицейските служители от сектор "ПП " при ОДМВР – Кюстендил, същият е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство и да получи талон за медицинско изследване.
Не е спорно, че мл. експерт Р. е запознат с Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и със заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на
вътрешните работи относно недопускане на нарушение на служебната дисциплина от
служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други
упойващи вещества.
Във връзка с оплакванията в жалбата, спорно е по делото дали отказът на жалбоподателя е правомерен или неправомерен, т.е. дали са налице нормативни основания за извършаване на проверката за употреба на алкохол или се касае за тенденциозно отношение на полицейския служител, съотв. дали отказът се дължи на внезапно влошаване на здравето, каквито са твърденията на нарушителя.
Съдът счита, че в случая са доказани предпоставките за извършване на проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол. Както се посочи, от събраните от ДНО документи – сведение на И. П., докладни записки на служителите от отдел ООР и на сектор ПП при ОДМВР-Кюстендил и докладни записки на служителите в РДГП – Кюстендил е видно, че мл. експерт Р. е управлявал МПС и е причинил ПТП, което е поводът за посещението на контролните органи на Сектор ПП на мястото на произшествието. Дали последните са преминавали случайно или са изпратени от оперативния дежурен по постъпил сигнал, са обстоятелства, които са без значение за спора по делото. Без значение е също и липсата на претенции за обезвреда от страна на водача на автомобила, претърпял вреди от ПТП, каквито неоснователни доводи поддържа жалбоподателят. Настъпилото ПТП сочи на приложимост на хипотезата на чл.4, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при която за контролните органи е възникнало задължението да извършат проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на участниците в произшествието, което задължение е упражнено чрез разпореждане, отправено до двамата водачи. Следват изводи за наличие на материалноправни предпоставки за извършване на проверката, а отказът на нарушителя да изпълни даденото в този смисъл разпореждане на контролните органи, е неправомерен. Налице е осъществено нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР вр. с т.15 и т.29, б. „в“ от Етичния кодекс. Да се приеме обратното значи да се толерира отказът за извършване на изследване и нарушителят да ползва облаги от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.
Съдът счита за недоказана и неоснователна тезата на жалбоподателя за негативно лично отношение спрямо него от страна на полицейския служител С.. Същата не е доказана от събраните по делото доказателства. Идентични са изводите и по отношение на твърденията на нарушителя за настъпило внезапно влошаване на здравето като причина за отказа от извършване на пробата за алкохол. От представената епикриза е видно проведено болнично лечение на мл. експерт Р. в период след около две седмици след датата на нарушението, а от свидетелските показания на И.П. и А.С., както и от данните в докладните записки на полицейските служители пред ДНО, се установява забавен говор и реакции на нарушителя, т.е. поведение на човек, употребил алкохол.
От преценката на събраните доказателствени средства се установява, че описаните фактическите действия на жалбоподателя са в нарушение и на правилото на т.19 от Етичния кодекс. Отразеното в оспорената заповед поведение на мл. експерт Р. се явява несъвместимо с етичните правила, с което е уронен престижът на службата. Налице е незаконосъобразен отказ от превеждане на проверка за установяване употреба на алкохол. Извършител е полицейски служител, който е афиширал длъжностното си качество пред водача на увреденото от ПТП превозно средство и даже му е отправял заплахи, което е видно от показанията на свидетелите П. и С..
От друга страна, с показанията на посочените свидетели и с данните в докладна записка на комисар С.П.от РГДП – Кюстендил се установява, че деянието е станало известно на полицейски служители от ОДМВР – Кюстендил и на дежурния ОДЧ, както и на множество случайно преминаващи граждани. Нещо повече, пред комисар П., другият участник в ПТП – И.П. заявил, че поведението на нарушителя счита за недостойно и недопустимо за полицейски служител / вж. докладната записка на л.63 от делото/. Горните констатации относно субекта и характера на неправомерната дейност на нарушителя в съвкупност с данните за негативната оценка на пострадалия от ПТП водач и за разпространяването на информацията сред други полицейски служители и сред граждани, са довели до накърняване на доброто име на институцията ГД „ГП“ и до намаляване на доверието в нейната работа. От изложеното следва, че поведението на мл. експерт Р. е несъвместимо с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронва престижа на службата и доверието в почтеността и в професионализма на полицейските органи.
Квалифицирането на деянието на
оспорващия като дисциплинарно нарушение предполага същото да е извършено е
виновно. Твърдения за липса на вина
нарушителят не прави, а и субективният елемент от състава на нарушение се доказва
от събраните доказателствени средства. Описаното в оспорената заповед поведение
на жалбоподателя се явява несъвместимо с
етичните правила, с което е уронен престижът на службата, както правилно е
приел ДНО. Същото е съставомерно дисциплинарно нарушение по
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, т.е. тежко нарушение, за извършването на което на нарушителя е наложено дисциплинарното
наказание „уволнение”, предвидено в чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, а на осн. чл.226,ал.1, т.8 от ЗМВР е постановено
прекратяване на служебното правоотношение.
Неоснователни са доводите в жалбата, че е нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Както се посочи, релевираното деяние е тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР, с оглед на което органът действайки при условията на обвързана компетентност, е наложил предвиденото в правната норма дисциплинарно наказание "уволнение". Изрично в оспорената заповед е посочено, че е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, формата на вината и тежестта на нарушението, т.е. критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Предвид изложеното, съдът счита оспорения
административен акт за законосъобразен и подадената срещу него жалба подлежи на
отхвърляне като неоснователна. Атакуваната заповед е надлежно мотивирана, като
съобразно установените фактически обстоятелства, е приложен правилно
материалния закон и е съобразена целта на закона.
С оглед изхода по делото и
съобразно заявеното от процесуалния представител на ответника искане, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът присъжда в
полза на ГДГП съдебни разноски
за юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и платимо от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.211 от ЗМВР,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Е.Г.Р. ***, против
Заповед № 3282з-1067 от
15.04.2021г. на директора на Главна дирекция “Гранична полиция“ на МВР.
ОСЪЖДА Е.Г.Р., ЕГН **********,***, да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция“ на МВР с
адрес гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: