№ 2464
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20221100509484 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 4934/10.08.2022 г. по описа на ЧСИ-Р. А., с район на
действие СГС, подадена от Б. П. СТ. – длъжник по изпълнително дело № 20228480400310,
срещу разпореждане от 27.07.2022 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника
за прекратяване на изпълнителното дело. Оплакванията изразени в жалбата са, че длъжника
– С. е заплатила всички натрупани месечни задължения за издръжка в периода от м.12.2018
г. до момента, поради което липсвало основание спрямо нея да бъде упражнявана съдебна
принуда в рамките на образуван изпълнителен процес с предмет събиране на вземане за
издръжка на малолетното й дете. Въпреки, че е констатирал редовното плащане на
вземането за издръжка за посочения период ЧСИ е постановил обжалвания акт, посредством
който е отказал да прекрати изпълнителния процес воден спрямо длъжника – С.. Изразяват
се резерви по позицията на съдебния изпълнител, че изпълнителното дело не подлежи на
прекратяване до навършаване на пълнолетие от детето имащо право да получава издръжка,
като се противопоставя довод, че към момента длъжника не е адресат на изискуеми и
незаплатени суми за присъдена издръжка по издадения на 18.02.2022 г. изпълнителен лист,
поради което и няма основание да търпи спрямо нея приложение на последиците на висящ
изпълнителен процес, в т.ч. и наложена възбрана върху притежаван от нея недвижим имот.
Изтъква се, че това ограничава съществено гражданските й права. При тези съображения се
иска постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното разпореждане от
27.07.2022 г. на ЧСИ-А., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на
изпълнителното производство и вдигане на възбраната, като се дадат указания за
прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложената възбрана.
В дадения срок пълномощника на взискателя по изпълнителния процес – адвокат М.
е депозирал отговор по жалбата на длъжника по изпълнението, като в него е посочил, че
обжалваното разпореждане на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането за
прекратяване на изпълнителното дело образувано срещу Б.С. е правилно и няма основание
1
да бъде отменяно. Акцентира се над това, че задължението за даване на присъдена с влязъл в
сила съдебен акт издръжка имало характер на продължавано изпълнение, като същото
продължава да съществува до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, така както е отбелязано в приложения по делото изпълнителен лист. По тази
причина нямало основание изпълнителното дело имащо предмет събирането именно на
вземания за издръжка да бъде прекратявано до момента на навършване на пълнолетие на
детето, в чиято полза същата се следва. В обобщение се настоява за произнасяне, с което
съдът да остави без уважение депозираната и подложена на разглеждане в настоящия процес
жалба на длъжника по изпълнението. Настоява се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ-Р. А. на която е поверено за
провеждане изпълнението на правата по издадения изпълнителен лист от 18.02.2022 г. В
тези мотиви в хронологична последователност са проследени действията предприети от
страните и органа по изпълнението в рамките на стартиралия изпълнителен процес по и.д.
№ 20228480400310, в т.ч. и предприетите действия по принудително изпълнение спрямо
длъжника по изпълнението. Обръща се внимание, че предмет на изпълнение е присъдено
вземане за издръжка, което е дължимо ежемесечно, като факта на осъществено от длъжника
по изпълнението погасяване вземания за месечна издръжка за отминал период не води до
извод, че същия се освобождава от задължението си за заплащане на ежемесечна издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете. Изтъква се, че понастоящем детето имащо право да
получава издръжка от своята майка е на 12 години, като това право продължава да
съществува до настъпване на основание за неговото изменение или прекратяване, като
основно такова е навършване на пълнолетие от детето. При тези аргументи ЧСИ е на
мнение, че не е допуснал незаконосъобразно произнасяне, като е отказал да прекрати
висящото пред него и.д. № 20228480400310 на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК,
респективно за приключване на производството по чл. 433, ал. 2 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в
жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 11.05.2022 г. на Й.З.Й., в качеството
му на баща и законен представител на малолетното дете – И.Й.Й. срещу длъжника – Б. П.
СТ., въз основа на изпълнителен лист от 18.02.2022 г., издаден по гр.д. № 82086/2017 г. по
описа на Самоковски районен съд, ГО, 92 с-в, с който Б. П. СТ. е осъдена да заплаща на
малолетното дете – И.Й.Й., чрез неговия баща и законен представител - Й.З.Й. месечна
издръжка в размер на 150 лв., считано от 29.06.2017 г. до настъпване на законово основание
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника към м. 05.2022 г.
Междувременно от съдебния изпълнител е предприето налагане на запори върху
банковите сметки на длъжника, както и възбрана на притежаван от нея недвижим имот.
На 27.05.2022 г. длъжникът – С. е сезирала съдебния изпълнител с искане за
прекратяване на изпълнителното дело образувано спрямо нея и вдигане на наложените
обезпечителни мерки, като заявява, че е осъществила плащане на задължението си за
месечна издръжка по изпълнителния лист до момента на искането и подкрепа това си
твърдение с прилагането на вносни бележки.
С обжалваното разпореждане от 27.07.2022 г. ЧСИ-А. е отказала да прекрати
изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1 от ГПК, доколкото искането не попада в нито
една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Прието е, че възложено за изпълнение е вземане
за издръжка, което е ежемесечно дължимо, считано до момент на настъпване на основание
за неговото изменение или прекратяване, каквото основание не се било породило към
момента на искането, съответно произнасянето.
2
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от
ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; разноските по изпълнението.
Подадената жалба е процесуално допустима - подадена е от длъжника по
изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са
изрично посочени в закона – чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
В случая предмета на изпълнителното дело е парично задължение за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 от СК, което задължение се характеризира с
периодични изпълнения – месечно плащане на издръжката, считано от 29.06.2017 г. до
настъпване на законова пречка за нейното изменение или прекратяване.
Изложените от длъжника доводи, че е осъществил цялостно погашение на
натрупаната издръжка за периода от 29.06.2017 г. до момента на подаване на молбата, с
искане за прекратяване на изпълнителния процес не може да се възприеме, като надлежно
основание обуславящо прекратяване на изпълнителното дело. Това е така, защото
задължението за издръжка по представения изпълнителен лист има периодичен характер, то
възниква всеки месец в полза на ненавършилото пълнолетие дете до момента на настъпване
на обстоятелства, които да доведат до изменението или прекратяването на това право на
парично вземане. В този контекст плащането на едно месечно задължение за издръжка за
период преди образуване на изпълнителното дело не води до пълното погасяване на
задължението, за което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство. Следователно съдът намира, че не са налице предпоставките
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не
се установява и не се твърди от длъжника да е налице някоя от останалите хипотези на чл.
433, ал. 1 от ГПК. Нуждаещото се от издръжка дете не е навършило пълнолетие, поради
което не са настъпили и основания за прекратяване на издръжка. Периодичните вземания за
издръжка на детето не са изпълнени и не е налице основание за приключване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.
По оплакванията на длъжника по изпълнението, че неоснователно търпи
ограниченията на изпълнителния процес при положение, че е изряден платец трябва да се
отбележи, че в рамките висящия изпълнителен процес право на взискателя е да иска
прилагането на различни способи за събиране на паричния дълг в т.ч. възбрани и запори
върху имуществото му, като тези действия не са от кръга на подлежащите на самостоятелна
преценка за законосъобразност от съда. Тъй като няма основание за прекратяване или
приключване на изпълнителния процес по № 20228480400310, то закономерно няма и
основание за приложение на чл. 433, ал. 3 ГПК, а именно за служебно вдигане от съдебния
изпълнител на наложените възбрани и запори върху имуществото на длъжника
По изложените съображения съдът намира, че правилно е отказано от съдебния
изпълнител прекратяване на изпълнителното дело, а подадената жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски за участието му
3
в настоящия процес, но съдът намира, че същото е неоснователно. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 30.08.2022 г. сключен между Й.З.Й. и адвокат –
М., като от него се установява да е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 300,00 лв. за процесуално представителство във връзка с подадената
жалба, по която е образувано настоящото производство. Й.З.Й. обаче няма качеството на
страна в производство, а има единствено качеството на законен представител на
малолетното си дете – И.Й.. По отношение на същата чрез законния й представител не се
установява сключване на договор за правна защита и направата на разноски по него, поради
което искането по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски в полза на Й.З.Й. се явява
неоснователно.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4934/10.08.2022 г. по описа на ЧСИ-Р. А.,
с район на действие СГС, подадена от Б. П. СТ. – длъжник по изпълнително дело №
20228480400310, срещу разпореждане от 27.07.2022 г., с което е оставено без уважение
искането на длъжника за прекратяване на цитираното изпълнително дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4