Определение по дело №2233/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 276
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20207040702233
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№276

 

08.02.2021 г., гр. Бургас,

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                               СЪДИЯ:  М. Николова

 

като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 2233 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба на Д.С.С., с адрес: ***, чрез адвокат Й.Б., против индивидуален административен акт /действията/ на длъжностните лица за промяна на постоянния и настоящ адрес на детето Л. С..

След запознаване с административната преписка и при преценка допустимостта на жалбата, съдът е приел същата за недопустима, на основание чл. 159, т. 6 и 7 от АПК и е прекратил делото с Определение № 2230/17.11.2020 год.

С Определение № 1191/29.01.2021 год. по адм. дело № 649/2021 год. по описа на ВАС, Определение № 2230/17.11.2020 год. по описа на Административен съд Бургас е отменено, с мотив, че същото е неправилно, тъй като правният спор не е разрешен със сила на присъдено нещо и не е налице наличие на висящ процес. Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

След постъпване на делото в Административен съд Бургас и при извършване на повторна проверка за допустимостта на жалбата, съдът намира следното от фактическа страна:

Производството е образувано по жалба от Д.С.С., с адрес: ***, чрез адвокат Й.Б., против индивидуален административен акт /действията/ на длъжностните лица за промяна на постоянния и настоящ адрес на детето Л. С.. В жалбата се сочи, че жалбоподателят е баща на детето, а бракът сключен между него и майката на Л-А.С. е прекратен с решение №763 от 31.05.2017г. по гр. дело № 1670/2017 год. по описа на Районен съд - Бургас, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение относно родителските права, режима на лични контакти, издръжката и местоживеенето на детето. След прекратяване на брака съвместното съжителство на Д.С. и А. С. продължило до 04.08.2019 год., когато С. напуснала общото жилище. На 11.08.2019 год. Д.С. получил нотариално заверено уведомително писмо, с което С. го уведомява, че малолетната им дъщеря Лиара от 05.08.2019 год. живее в гр. Видин. С. сочи, че от раждането на детето същото е било с постоянен и настоящ адрес ***, като от удостоверението, издадено от Община Видин изх.№ 1310/06.08.2019г. е видно, че настоящият адрес е променен на следния: гр. Видин, ул. „Миджур” № 14. От удостоверението за постоянен адрес изх.№ 532/06.08.2019г., е видно, че постоянния адрес също е променен и съвпада с настоящия - гр. Видин, ул. „Миджур” № 14. В жалбата се твърди, че адресите са изменени еднолично от майката, без съгласието или дори знанието на бащата, при изричното му противопоставяне местоживеенето на детето да се променя извън гр.Бургас. Към жалбата се прилагат писмени доказателства и се иска от съда да обяви промяната на настоящия и постоянен адрес, извършени от съответните длъжностни лица на детето Л. С. за незаконосъобразни, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

С Разпореждане № 4337/03.11.2020 год. от Кмета на Община Видин е изискана административната преписка, като същата е постъпила с писмо вх. № 9886/11.11.2020 год., ведно със становище, в което са изложени мотиви както за недопустимостта, така и за неоснователността на жалбата.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира следното:

По делото не съществува спор, че жалбоподателят Д.С.С. е баща на детето, като след развода му с майка А. С., упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Лиара е предоставено на майката. На 06.08.2019г. А. С. е депозирала заявление до общинската администрация на Община Видин, в което е заявила постоянен и настоящ адрес на Лиара в гр.Видин. Представени са изискуемите документи и въз основа на тези заявления адресите на детето са променени.

При така установените факти, съдът намира депозирана от Д.С.С. жалба  за НЕДОПУСТИМА, предвид следното:

Целта на адресната регистрация като институт на действащото право е отразяване на действителното фактическо положение и по-конкретно на мястото, където пълнолетните граждани и техните малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в регистъра на населението, който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние.

Съгласно чл.95-96 от ЗГР постоянният и настоящият адрес се заявява чрез подаване на съответно заявление от дееспособно лице до компетентните орган по чл.92, ал.1, като за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

В процесният случай, майката на детето, в качеството на законен представител и предвидената в чл.129 от Семейния кодекс представителна власт е заявила пред компетентния орган в Община Видин актуален постоянен и настоящ адрес, като след дължимата се проверка на обстоятелствата, визирани в закона такава регистрация безспорно е извършена.

Предмет на оспорване пред настоящия съдебен състав са именно тези позитивни административни актове, но подателят на жалбата - Д.С.С. не е адресат на същите. Оспорените актове не засягат пряко и непосредствено негови права, свободи и законни интереси, нито пораждат задължения за него, от което следва извод, че жалбоподателят няма правен интерес по смисъла на чл.147 от АПК от оспорването на тези актове.

За пълнота, следва да се извърши разграничение между изведеното от специалния закон (Закон за гражданската регистрация) задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в Семейния кодекс (СК). Адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес не е предпоставка за дължимото се според чл.126, ал.1 от СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действителното място на живеене на детето, спрямо което, като негов адресат, регистрацията има своите последици. Доводите в жалбата, че регистрацията е извършена еднолично от майката, без съгласието или дори знанието на бащата, не обосновават правен интерес от оспорването на актовете по регистрация. Това е така, защото нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има ограничение, установяващо, че постоянният и настоящият адрес на малолетното дете следва да бъде променян само, ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие.

В допълнение следва да се посочи, че споровете относно мястото, където да живее детето, респективно относно адресната регистрация и упражняването на родителски права не са в полето на административното право. Несъгласията между родители относно мястото, където живее детето, респективно неговата адресна регистрация могат да бъдат разрешавани по реда на предвидените в Семейния кодекс и ГПК производства. 

При така заявените от страните обстоятелства, за компетентният административен орган е необходимо и достатъчно единият от двамата законни представители на малолетното дете да извърши действия по представителство на недееспособния, което е в съответствие с правилото по чл.129, ал.1 СК, а именно, че всеки от родителите може сам да представлява своето дете.

В изложения по-горе смисъл е и утвърдената съдебна практика по идентични казуси, вкл.  Решение № 11254 от 19.07.2019г. по адм.дело № 9473 от 2018г.; Решение № 14783 от 04.11.2019г. по адм.дело № 7072  от 2018г.;   Решение № 17421 от 18.12.2019г. по адм. дело № 9472 от 2018г.;  Решение № 7792 от 18.06.2020г. по адм.дело № 4539 от 2019г.;  Решение № 8558 от 01.07.2020г. па адм.дело № 13530 от 2019г. по описа на Върховния административен съд на Република България /ВАС/ и др.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, подадената до съда жалба, следва да бъде оставена без разглеждане  като недопустима, а производството по делото прекратено.

С оглед на горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен съд- Бургас, осемнадесети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С.С., с адрес: ***, чрез адвокат Й.Б., против индивидуален административен акт /действията/ на длъжностните лица за промяна на постоянния и настоящ адрес на детето Л. С..

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2233/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: