Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/04.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕНСЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 19612 по описа за 2019 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по обективно кумулативно съединени искове, предявени от Ц.Н.П.,
ЕГН ********** *** срещу „Х.“ ООД, ЕИК ********* със седалище ***
както следва:
- за признаване за
незаконно на уволнение, извършено със заповед № РД- 002/29.08.2019г., на
представляващия „Хосп 22” OOД и за неговата отмяна,
на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
- за възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност „търговски сътрудник“,
на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ;
- за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 5670 лева, претендирана като
обезщетение за оставане без работа за периода 15.11.2019г. до 15.05.2020г.
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -02.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 от КТ;
- за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 945 лева, претендирана като месечно
възнаграждение за м.09.2019г., сумата от 945 лева- месечно възнаграждение за
м.10.2019г., сумата от 472,50 лева- месечно възнаграждение за м.11.2019г.(от
01.11.2019. до 15.11.2019г.) по срочен трудов договор №
02/01.04.2019г., за длъжността „търговски сътрудник“, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба- 02.12.2019г. до окончателното
издължаване на сумите, на осн. чл. 128, т. 2 КТ,
- както и по предявен
от „Х.“ ООД, ЕИК ********* със седалище *** против Ц.Н.П., ЕГН **********
*** насрещен иск за заплащане на обезщетение за неспазен
срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, учредено с
трудов договор № 01.04.2019г. в размер на сумата от 1890 лева, ведно със
законната лихва от датата на насрещната искова молба до окончателното изплащане
на обезщетението, на осн.чл.220, ал.1 от КТ.
Твърди се в исковата
молба, че ищцата е заемала при ответния работодател длъжността „търговски
сътрудник“ по срочен трудов договор №02/01.04.2019г. за надомна работа по
програма „Обучение и заетост“, компонент II на Агенцията по
заетостта. Уговореният между страните срок на договора е 24 месеца,
считано от 01.04.2021г., а договореното основно трудово възнаграждение в размер
на 945 лева, дължимо на последния работен ден от месеца, за който се дължи.
Навежда се, че на 15.11.2019г. ищцата е получила по пощата с обратна
разписка документи за прекратяване на трудовото й правоотношение, вкл.
заповед № 002/29.08.2019г. и молба от 01.08.2019г.,
обективираща формално изявление на самия ищец за прекратяване на
правоотношението. Върху двата документа фигурирало бледо копие от подписа на
г-жа П.. Оспорва се удостоверителните изявления под молбата от 01.08.2019г. и
заповедта за прекратяване да изхождат от ищцата. Като се позовава, че не е
отправяла до работодателя волеизявление за прекратяване на ТПО, счита, че
уволнението е незаконосъобразно. Евентуално в първото по делото
заседание ищцата се е позовала, че молбата за напускане от 01.08.2019 г. е
била предоставена за подпис на ищцата в комплекта документи още при възникване
на трудовото правоотношение между страните и ищцата се е подписала върху нея
без предварително да са попълнени датата на молбата и датата на прекратяване, а
същите са изписани по-късно от друго лице.
Позовава се, че дори да
се приеме, че ищцата е автор на изявлението по молбата от 01.08.2019г., то
същото изявление има характер на предложение за прекратяване по взаимно
съгласие. Твърди се, че изявлението не е прието от работодателя, тъй като
последният не е уведомил служителя за приемането в седемдневен срок
от получаване на предложението. Самата заповед за прекратяване е издадена след
изтичане на седмичния срок от получаване на предложението. Ако пък се счете, че
предложението е прието, ищцата се позовава, че ТПО не е могло да се прекрати по
взаимно съгласие на страните, тъй като сключеният между работодателя „Х.“ ООД и
Агенцията по заетостта за осигуряване на заетост по проект „Обучение и заетост“
предвижда изчерпателно уредени основания за прекратяване на трудовите
правоотношения, възникнали във връзка с програмата, като прекратяване на
договора по взаимно съгласие не е сред уредените изключения.
След уволнението ищцата
е останала без работа, поради което претендира обезщетение за оставането си без
работа.
Ищцата се позовава, че
за периода до връчването на заповедта за прекратяване на 15.11.2019г. е
продължавала да изпълнява трудовите си задължения, поради което претендира
дължимото й и неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците септември,
октомври и ноември(до 15.11) 2019г.
По изложените
съображения настоява за уважаване на така предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Ответникът не оспорва,
че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение по
срочен трудов договор № 2/01.04.2019г. за длъжността „търговски
сътрудник“. Твърди се, че на 01.08.2019г. ищцата е подала молба за прекратяване
на ТПО, считано от датата на заявлението. С молбата служителят е уведомила
работодателя, че няма да спази срока на предизвестието. Намира, че с оглед
ясното съдържание на молбата, изявлението на служителя може да се тълкува само
като искане за едностранно прекратяване на ТПО. Счита, че трудовото
правоотношение е прекратено от 01.09.2019г., съгл. изричното искане на ищцата,
а не считано от датата на получаване на заповедта.
Самата
заповед № 002/29.08.2019г.не е изпратена до ищеца с подпис на получателя,
поради което на работодателя не е известно чие е изявлението, положено под
заповедта за получател. Подписът не е положен в присъствието на представител на
работодателя. Възразява се, че след 1.09.2019г. ищцата не е изпълнявала трудови
задължения по възлагане от работодателя. След 01.09.2019г. на ищцата
не са възлагани дейности по трудовото правоотношение, тъй като същото е считано
за прекратено, респективно се оспорва след тази дата да е полагала труд.
По изложените
съображения се настоява за отхвърляне на исковете.
По насрещния иск:
Ищецът по насрещният иск
се позовава, че ТПО е прекратено от служителя с едностранно предизвестие,
отправено на 01.08.2019г., като прекратяването е настъпило на 01.09.2019г. при
изричното изявление на служителя, че няма да спази срока на предизвестието. Като
се позова, че страните са уговорили тримесечен срок на предизвестието,
претендира обезщетение по реда на чл. 220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестието.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищеца (ответник
по насрещния иск), с който се оспорва неговата основателност. Оспорва молбата
от 01.08.2019г., ако и да изхожда от служителя, да представлява такава за
прекратяване на ТПО по реда на чл. 326, ал.1 от КТ. В молбата не е посочено
основанието за прекратяване, нито се съдържа думата „предизвестие“. Навежда, че
се касае за предложение за прекратяване по взаимно съгласие, което не е прието.
По изложените съображения счита, че за работодателя не е възникнало правото на
обезщетение по реда на чл. 220,ал. 1 от КТ. По същество настоява за отхвърляне
на предявения иск.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора. И двете страни са представили подробни писмени бележки, с които са
доразвили правните си доводи.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
I. Липсва спор по делото, а и се установява от приложения трудов договор № 02/01.04.2019г.,
че между „Хосп22“ ЕООД от една страна и Ц.Н.П.- от друга е възникнало валидно
трудово правоотношение със срок до 01.04.2021г., по силата на което ищеца е
поела да изпълнява при ответния работодател длъжността „търговски сътрудник“
при уговорено трудово възнаграждение в размер на 945 лева. Трудовото
правоотношение е възникнало със съдействието на Агенцията по заетостта и
съгласно сключен между Агенцията и ответния работодател договор
№ОЗ-ХУ-03-02-2910-7 за осигуряване на заетост по проект „Обучение и
заетост“. Предмет на последния договор е предоставяне на средства на работодателя
от бюджета на проекта с цел осигуряване на заетост на безработно лице с трайни
увреждания.
С молба от 01.08.2019г.
ищцата е отправила до работодателя искане за прекратяване на трудовия й
договор, считано от 01.09.2019г.
Първият спорен въпрос по
делото е относно истинността на изявлението за прекратяване на
трудово правоотношение, евентуално за смисъла вложен в това изявление.
С исковата молба ищцата
е оспорила истинността на документа- молба от 01.08.2019г. при твърдения, че Ц.П.
не е автор на материализираното в нея изявление. С оглед на това оспорване по
делото е открито производство по чл. 193 от ГПК за установяване истинността на
писменото доказателство и е назначена съдебно-графологична експертиза. От
изслушаното по делото експертно заключение, което съдът кредитира като
обективно и достоверно се установи, че подписът положен срещу „С уважение“ в
молба от 01.08.2019г. е изпълнен от Ц.Н.П.. В първото по делото съдебно
заседание ищцата е оспорила отново истинността на документа, но вече по други
съображения. Ищцата е твърдяла, че се е подписала върху молба с непопълнени
дати, а липсващите данни са попълнени по-късно от лицето, на което документът е
предаден/ подпис върху бланкет/. Следователно твърди се неавтентичност на
документа, доколкото автентичността не зависи само от авторството на подписа,
но и авторството на подписаното изявление. И в този случай
истинността на документа следва да бъде оспорена по реда на чл. 193 ГПК, като оспорващият, който твърди, че подписаният от него бланкет е бил
попълнен не съобразно волята му, трябва да докаже както полагането
на подписа си под бял лист, така и обстоятелството, че текстът е бил попълнен
не съобразно уговореното. Според чл. 193, ал. 1 от действащия ГПК,
заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с
отговора на съдопроизводственото действие, с което същият е представен. Това
означава, че истинността на документите, представени от ищеца с исковата молба,
може да бъде оспорена от ответника най-късно с отговора по чл. 131 ГПК, по
отношение на представените в съдебно заседание документи, оспорването им може
да се извърши само до края на това заседание (чл. 193, ал. 1, предл. 2 ГПК), а истинността на представен с исковата молба писмен документ следва
да се оспори още със самата искова молба. С исковата молба ищецът под страх от
преклузия следва да изчерпи всички основания за неистинността на представените
по нея доказателства, независимо дали оспорва подписа си под изявлението или
авторството на самото изявление в по-широк смисъл. В случая ищецът е пропуснал
в срока по чл. 193, ал.1 от ГПК да оспори истинността изявлението си, поради
подпис върху бланкет. Следователно по вече изложените съображения следва да се
направи извод, че формалната доказателствена сила на документа не е оборена.
По делото е спорен
въпросът относно характера на изявлението, обективирано в молбата от
1.08.2019г. и правните последици, което то е целяло да породи. Настоящият
състав намира, че не може да се сподели довода на ищеца, че волеизявлението има
характер на покана за насрещно съгласие на работодателя за прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие, на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Както
при прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие по реда на чл. 326,
ал. 1 от КТ, така и при отправяне от работника на предложение за прекратяване
се изисква писмено волеизявление от страна, упражняваща съответното
потестативно право. Във втория случай обаче е нужно съдържанието на това
изявление да е такова, че от него да може да се изведе предложение за
прекратяване и искане това да стане по общата воля на страните, а не
едностранно. В разглеждания случай молбата от 01.08.2019г. не съдържа такова
предложение, напротив тя обективира желанието на служителя трудовото правоотношение
да се прекрати с изтичане срока да предизвестието -01.09.2019г. Не може да има
съмнение, че след като служителят посочва датата, след която желае да се погаси
трудовото правоотношение, волята му е да отправи предизвестие, а не покана по
работодателя по смисъла на чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ. Несъстоятелен е и довода
на ищеца, че след като липсват мотиви в молбата, същата следва да се третира
като такава по чл. 325, ал.1, т. 1 от КЗ. Служителят не е длъжен да
мотивира волеизявлението си за прекратяване на ТПО с предизвестие, достатъчно е
само изразената от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за
прекратяване на трудовото правоотношение. Предизвестието трябва да е
писмено и да включва определен срок, след изтичането на който трудовия
договор се прекратява. Отправеното предизвестие определя със сигурност края на
съществуването на трудовото правоотношение с изтичане срока на
същото(ТР2/2012г. на ОСГК на ВКС). Издаването на заповед за
прекратяване не е елемент от състава, от който възниква правото на служителя да
упражни потестативното си право на прекратяване. Във всички случаи, когато
трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от
конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 от КТ, конститутивното действие на
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичането на срока на
предизвестието. В тези случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е
издаден и връчен, и друг писмен акт (заповед) за прекратяване на трудовото
правоотношение, той има само констативен характер и е без правно значение .
Заповедта няма конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово
правоотношение. В този смисъл е и трайно установената практика на
ВКС, - решение № 53/16.03.2012 г. по гр.
дело № 854/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 416/03.12.2013 г. по гр. дело № 1844/2013
г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 664/15.11.2010 г. по гр. дело № 192/2009 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС. С оглед изложеното следва да се заключи, издадената заповед № 002/29.08.2019г. не
се отразява върху основанието за прекратяване, нито нейното връчване има общо с
датата на прекратяване.
Практиката, на която
ищцата се позовава, за да обоснове основателността на исковете си, а именно, че
ТПО не следва да се счита прекратено до изплащане на обезщетение за неспазен
срок на предизвестие се явява неприложима в разглеждания случай, тъй като
уговореният между страните срок на предизвестие по чл. 6 от договора е спазен.
Следва да се посочи още, че преобладаващата практика на касационната инстанция,
намерила израз включително в ТР 2/2012 на ОСГК на ВКС, счита, че в хипотезата
на чл. 326, ал. 1 от КТ прекратяването настъпва с изтичане срока на предизвестие,
независимо от заплащане на обезщетението по чл. 220 КТ. / в този смисъл е
например Решение 193/28.11.2019г. по гр.д. 767/2019г. на III ГО и
много други./ Подобно тълкуване е в съответствие с нормата на чл. 335, ал. 2,
т. 1 от КТ.
Неоснователно се явява и
възражението, че ТПО е прекратено на основание, което не е предвидено в
договора, сключен между работодателя и Агенцията по заетостта. Договор № ОЗ-ХУ-03-02-2910-7
за осигуряване на заетост по проект „Обучение и заетост“, сключен между
работодателя и Агенцията не представлява източник на облигационни
правоотношения между страните в настоящото производство. Споразумението
учредява единствено договорно правоотношение с административен елемент между
възложителя по проекта и бенефициера „Х.“ ООД по
повод предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по програми, субсидирани
със средства на европейски структурни инвестиционни фондове. Процесният трудов
договор № 2/01.04.2019г. не препраща към основанията за прекратяване
по Договор№ ОЗ-ХУ-03-02-2910-7 за осигуряване на заетост по проект
„Обучение и заетост“, а към правилата на КТ( чл. 6 от договора). Освен това
правила за прекратяване на трудовото правоотношение са от императивен порядък и
не могат да бъдат заобиколени от страните по него, още повече това да стане по
волята на трето за правоотношението лице. Дори и да не се сподели този извод,
следва да се посочи, че Договор № ОЗ-ХУ-03-02-2910-7 изрично предвижда
възможност ТПО да се прекрати едностранно прекратяване на участието
в проекта от страна на наетото лице ( чл. 7.2.2).
По
изложените съображения настоящият състав намира, че прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие е настъпило при наличие на установените в закона
предпоставки съгл. чл. 326, ал.1 от КТ- отправяне на писмено предизвестие и
изтичане на посочения е него срок. Ето защо исковете за отмяна на
уволнението и съединените с него претенции за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа, се
явяват неоснователни.
II. По исковата претенция с правно основание чл. 128, т.2 от КТ.
Основателността на иска
за вземания за трудово възнаграждение предполага установяването при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно трудово правоотношение и
положен от служителя труд за релевирания период.
В
случая съобразно изложените по-горе по делото мотиви трудовият договор е
прекратен след 1.09.2019г., след която дата страните не са обвързани от валидно
облигационно правоотношение помежду си. Макар по делото да са налице
доказателства- както гласни, така и писмени, че след септември 2019г. ищцата е
продължила да осъществява дейност в полза на работодателя, не се установява
след коментираната дата 01.09.2019г. между страните да е възникнало ново
правоотношение с присъщо за трудовия договор съдържание относно заеманата
длъжност, срока на договора, трудово възнаграждение и т.н. Съгласно чл. 62, ал.
1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Изискването за писмена
форма е въведено като условие за валидност на трудовия договор, като в
практиката се приема, че съществуването на трудово правоотношение не може да се
установява със свидетелски показания, както и с други доказателства,
установяващи по косвен начин възникването му / Решение № 943 /22.02.2010г. по гр.д.
№ 4902/08, IV ГО, Решение № 294/29.11.2013г. по гр.д.№
292/2012 III/ и др. Установяване съществуването на трудово
правоотношение може да бъде предмет на иск с правно основание чл. 357 от КТ. С оглед изрично предвидената форма за сключването на договора и значимите
правни последици, едва след установяването на трудово правоотношение по
административен (чл. 405а от КТ) или съдебен ред, страната може да се позовава
на съществуването му, съответно да претендира възнаграждение. По тези
съображения исковите претенции с правно основание чл. 128, т.2 от КТ следва да
се отхвърлят, като неоснователни.
III.По насрещния иск:
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В текста на разпоредбата ясно
са очертани хипотезите, в които се дължи обезщетение – тогава, когато се
прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които законът
предвижда отправяне на предизвестие.
В случая както се прие
по-горе ТПО е прекратено по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ с предизвестие. Не е
осъществена, обаче втората от визираните в закона предпоставки-
правоотношението да е прекратено преди изтичане на срока на предизвестие. Видно
от молбата, с която е изразена воля за прекратяване същата е депозирана на
01.08.2019г.(ответникът не твърдял друго), като правоотношението е прекратено
след изтичане на уговорения между страните в чл. 6 от договора 30
дневен на предизвестие. В случая страните са се отклонили
от диспозитивното правило на чл. 326, ал.1 от КТ и са уговорили по- кратък
срок на предизвестието.
По изложените
съображения и насрещният иск се явява неоснователен.
При този изход на
спора, при който се отхвърлят както главните, така и насрещния иск, разноски на
страните не следва да се присъждат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно
кумулативно съединени искове, предявени от Ц.Н.П., ЕГН **********
*** срещу „Х.“ ООД, ЕИК ********* със седалище *** както
следва:
- за признаване за
незаконно на уволнение, извършено със заповед № РД- 002/29.08.2019г., на
представляващия „Хосп 22” OOД и за неговата отмяна,
на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
- за възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност „търговски сътрудник“,
на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ;
- за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 5670 лева, претендирана като
обезщетение за оставане без работа за периода 15.11.2019г. до 15.05.2020г.
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -02.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 от КТ;
- за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 945 лева, претендирана като месечно
възнаграждение за м.09.2019г., сумата от 945 лева- месечно възнаграждение за
м.10.2019г., сумата от 472,50 лева- месечно възнаграждение за м.11.2019г.(от
01.11.2019. до 15.11.2019г.) по срочен трудов договор №
02/01.04.2019г., за длъжността „търговски сътрудник“, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба- 02.12.2019г. до окончателното
издължаване на сумите, на осн. чл. 128, т. 2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявен от от „Х.“ ООД, ЕИК ********* със седалище *** против Ц.Н.П.,
ЕГН ********** *** насрещен иск за заплащане на обезщетение за
неспазен срок на предизвестие при прекратяванена на трудовото правоотношение,
учредено с трудов договор № 01.04.2019г. в размер на сумата от 1890 лева, ведно
със законната лихва от датата на насрещната искова молба до окончателното
изплащане на обезщетението, на осн.чл.220, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: