№ 1322
гр. Велико Търново, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20244110101837 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че срещу нея има
издаден изпълнителен лист от 05.10.2011 г., издаден по ч. гр. д № 4172/2011 г. по описа
на Районен съд Велико Търново за сумата от 366, 60 лева – главница по договор №
********/**.**.**** г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от
Националния генофонд и контролирана част на популацията през 2009 г., за сумата от
88, 11 лева –лихва за забава върху главницата за периода 16.06.2009 г. – 30.09.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2011 г. до окончателното
й изплащане, както и за сумата от 125 лв. – разноски в заповедното производство-
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че за
принудителното събиране на горепосочените вземания кредиторът е образувал изп.
дело № 37/2012 г. по описа на ЧСИ Михова, както и че след като ЧСИ Михова
преустановила дейността си делото е изпратено на ЧСИ Ралица Касабова, като било
преобразувано под № 980/2012г. Посочва, че ЧСИ Ралица Касабова не е извършвала
никакви действия по изпълнителното дело, както и че делото е предадено в архив на
19.11.2015 г., като за тези факти ищцата сочи, че е разбрала при извършена справка на
06.06.2024 г. Твърди, че през периода от 12 години от издаването на изпълнителния
лист и образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Михова не са извършвани
никакви действия за принудително изпълнение на процесното вземане, поради което
то е погасено по давност. Сочи, че единствено е получавала писма от ответната страна,
като с посочената в тези писма сума твърди да не се е съгласявала, като винаги е
1
смятала, че не я дължи. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите по изпълнителен лист
от 05.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 4172/2011г. по описа на Районен съд Велико
Търново, в общ размер на 454.71 лева, а именно 366.60 лева главница по Договор №
********/**.**.****г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от
Националния генофонд и контролирана част на популацията през 2009 г., 88.11 лева
лихва за забава върху просрочената главница за периода от 16.06.2009 г. до 30.09.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125, 00 лева разноски по
делото - заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла погасителна
давност. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, с оглед отговора на
исковата молба процесуалния представител на ищеца, конкретизира обстоятелствата
въз основа, на които претендира уважаване на претенцията си като пояснява, че
действително между страните по предявен установителен иск е постановено решение
по гр.д. № 2736/2012 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е признато за
установено процесното вземане между страните, като пояснява, че от 2012 г. за период
повече от 12 г. не са предприемани изпълнителни действия по изпълнителното
дело.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
заема становище за недопустимост на предявения иск. Твърди, че ищецът няма право
на иск, тъй като между страни по делото, на същото основание имало влязло в законна
сила на 31.10.2012 г. съдебно решение, а именно № 1065/31.10.2012 г. по гр. дело №
2736/ 2012 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което сочи, че е признато за
установено, че в негова полза съществува вземане, дължимо от ищцата по Договор №
********/**.**.**** г. за субсидиране изхранването на животни и птици от
националния генофонд и контролираната част на популацията през 2009 г., следствие
на развило се заповедно производство, въз основа на което ответникът твърди да се е
сдобил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 05.10.2011 г.
по ч. гр. дело № 4172/2011 г. по описа на Районен съд Велико Търново, като твърди, че
с оглед подадено възражение от ищеца по делото срещу издадената заповед за
изпълнение е образувано гр. д. № 2736/2012 г. по описа на Районен съд Велико
Търново, по което с Решение № 1065 от 31.10.2012 г. е признато за установено, че в
негова полза съществува вземане по Договор № ********/**.**.**** г. за субсидиране
изхранването на животни и птици от националния генофонд и контролираната част на
популацията през 2009 г. Излагат се твърдения, че настоящото производството се
явява процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено, поради липса на
предмет. Отправя искане до съда предявената искова молба да бъде оставена без
уважение, като недопустима. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение, както и е обективирано възражение за прекомерност относно
2
адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна, в случай на възлагане
на разноски в негова тежест.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, приема за установено следното:
Срещу ищеца е издадена заповед № 2874/05.10.2011 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4172/2011 г. по
описа на районен съд Велико Търново, с която е разпоредено в качеството му на
длъжник да заплати на кредитора- Държавен фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ сумата от 366.60
лева главница по Договор № ********/**.**.****г. за субсидиране и изхранване на
животни и птици от Националния генофонд и контролирана част на популацията през
2009 г., сумата от 88.11 лева лихва за забава върху просрочената главница за периода
от 16.06.2009 г. до 30.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125, 00
лева разноски по делото - заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срок, поради което е
указано на заявителя, че може да предяви иск относно вземанията си. По предявения
установителен иск от кредитора Държавен фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ било образувано гр.д.
№ 2736/2012 г. по описа на Районен съд Велико Търново, като се установява, че с
решение № 1065 от 31.10.2012 г. постановено по реда на чл. 239 ГПК, в сила от същата
дата- 31.10.2012 г. е прието за установено, че в полза на кредитора съществува вземане
с длъжник Р. Я. В. за следните суми: сумата от 454.71 лева, представляващ главница по
договор № ********/**.**.**** г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от
Националния генофонд и контролирана част на популацията през 2009 г., в размер на
366.60 лева и лихва за забава върху просрочената главница в размер на 88.11 лева за
периода 16.06.2009 г. – 30.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 125 лв. –
разноски в заповедното производство- заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. С посочения съдебен акт Р. Я. В. е осъдена да заплати на Държавен
фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ сума в размер на 175.00 лева- за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 4172/2011 г. по описа на районен съд Велико Търново, за процесните суми е
образувано изпълнително производство, изп. дело № 37/2012 г. по описа на ЧСИ М.
Михова. От покана за доброволно изпълнение с дата 04.04.2012 г. е видно, че за
26.04.2012 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника на адрес град ***, ул. ***.
След като ЧСИ М. Михова е преустановила дейността си делото е изпратено на ЧСИ
Ралица Касабова и е преобразувано под № 980/2012 г. От представена по делото
справка с изх. № 4847/21.08.2024 г. на ЧСИ Ралица Касабова се установява, че изп.
дело № 980/2012 г. по нейния опис е прекратено на 19.11.2015 г. на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК- тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
3
действия в продължение на две години, както се установява също така и че, делото е
архивирано под номер 463/2015 г., като срокът му за съхранение в цялост е изтекъл и е
запазен само изпълнителният титул. Към справката е приложен заверен препис на
изпълнителен лист от 05.10.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 4172/2011 г. по описа на
Районен съд Велико Търново, със страни Р. Я. В. и Държавен фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, за
идентични на процесните суми.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124 ГПК за
установяване недължимостта като погасени по давност вземания за главница по
договор № ********/**.**.**** г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от
Националния генофонд и контролирана част на популацията през 2009 г., за лихва за
забава върху просрочената главница за периода 16.06.2009 г. – 30.09.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2011 г. до окончателното й
изплащане, както и за разноските в заповедното производство- заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, чиято дължимост е установена въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
респективно на решение № 1065 от 31.10.2012 г. постановено по реда на чл. 239 ГПК
по гр.д. № 2736/2012 г. по описа на Районен съд Велико Търново, в сила от 31.10.2012
г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.10.2011 г. по ч. гр. д. № 4172/2011
г. по описа на Районен съд Велико Търново, доколкото предоставената на длъжника
защита с разпоредбата на чл. 439 ГПК се реализира по исков ред и следва да е
основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание то именно поради
това възражението за недопустимост на настоящото производство, релевирано от
процесуалния представител на ответната страна е неоснователно, доколкото предмет
на делото не е установяване дължимостта на сумите по процесния договор между
страните, обстоятелство безспорно установено предвид изпълнителния титул, въз
основа на които е образувано и изпълнителното производство за задълженията, а е
установяване изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение на вече
съдебно признатите вземания. Предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане, поради изтекла погасителна давност, дори при липсата на
висящо изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден съгласно заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК, се явява процесуално допустим, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС,
съдържаща се в определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I
т. о., ТК, определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о.,
решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК и др.
Предвид установената съдебна практика, възраженията на ответника за недопустимост
4
на предявения иск се явяват неоснователни, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, поради което и
независимо от прекратяването на изп. дело № 980/2012 г. по описа на ЧСИ Р. Касабова,
безспорен е интересът на ищцата от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство.
Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила,
поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно
дирене не е провеждано. След като ищцата оспорва ответникът да притежава право на
принудително изпълнение срещу нея за процесните суми поради това, че е изтекла
погасителната давност за тях, то последният следва да установи настъпването на
обстоятелства, водещи до прекъсване на тази давност. Съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на
вземането, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече
нов давностен срок. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК давността за вземането се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. В посоченото ТР са конкретизирани действията, който не могат да се
квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват давността - образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. Отделно от това се прие, че в изпълнителното
производство не могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността,
приложими за исковия процес, поради което ППВС № 3/1980 г. се обяви за изгубило
сила. Даде се задължително за съдилищата разяснение, че в изпълнителния процес
давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ и
че новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
5
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В тази връзка
редовната молба на взискателя за образуване на изпълнителното производство, в която
се сочат определени изпълнителни способи, включително и в хипотезата на възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ прекъсва давността и от този момент започва да тече нов давностен
срок. По делото се установи, че след 19.11.2013 г. по изп. д. № 980/2012 г.по описа на
ЧСИ Р. Касабова не са искани или предприемани валидни изпълнителни действия,
поради което делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 19.11.2015 г.,
респективно по делото не са налични доказателства, а и твърдения в тази насока не са
релевирани от процесуалния представител на ответника. Доколкото изпълнителното
дело е унищожено и е невъзможно да се установи кога е последното валидно действие
прекъсващо давността и с оглед данните, че изпълнителното дело е прекратено на
19.11.2015 г. поради пасивното поведение на визскателя то погасителната давност за
изпълнението не е прекъсвана след 19.11.2013 г. и оттогава е започнал да тече нов
давностен срок. След като по изпълнителното дело не са възлагани и извършвани
изпълнителни действия за период от повече от две години, същото се явява прекратено
поради настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което се
установява и с оглед установеното от изисканата и приета по делото справка от ЧСИ Р.
Касабова. За да се проявят нейните последици не е необходимо да е налице
произнасяне на съдебния изпълнител с нарочен акт, перемираното принудително
изпълнение се прекратява по силата на закона и в тази хипотеза новата давност за
погасяване на вземането е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие /т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. ОСГТК/, за което по делото доказателства не са събрани с оглед възложената
на ответната страна доказателствена тежест. С оглед липсата на данни за датата на
последното валидно изпълнително действие и предвид основанието, въз основа на
което е прекратено изпълнителното дело общата погасителна давност за процесните
вземания се явява изтекла най-късно на 19.11.2018 г. Следователно след тази датата
установените с влязъл в сила съдебен акт- заповед за изпълнение вземания на
ответника към ищеца се явяват изсрочени по давност, поради което и не се дължат от
последния.
По тези съображения настоящият състав на съда намира, че предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124 ГПК
за недължимост на сумата в общ размер на 454.71 лева, а именно 366.60 лева главница
по Договор № ********/**.**.****г. за субсидиране и изхранване на животни и птици
от Националния генофонд и контролирана част на популацията през 2009 г., 88.11 лева
лихва за забава върху просрочената главница за периода от 16.06.2009 г. до 30.09.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2011г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125, 00 лева разноски по
делото - заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
6
изпълнителен лист от 05.10.2011 г. по ч. гр. д. № 4172/2011 г. по описа на Районен съд
Велико Търново, заповед № 2874/05.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4172/2011 г. по описа на Районен
съд Велико Търново и е постановено решение № 1065 от 31.10.2012 г. по реда на чл.
239 ГПК по гр.д. № 2736/2012 г. по описа на Районен съд Велико Търново, в сила от
31.10.2012 г., поради изтекла погасителна давност на вземанията, е основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на делото претенцията на ищцовата страна за присъждане на
разноски се явява основателна до размера на 450.00 лева- 50.00 лева за заплатена
държавна такса и 400.00 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
така както е поискана. Възражението за прекомерност, касателно адвокатското
възнаграждение заплатено от ищцата, обективирано от ответната страна е
неоснователно, тъй като минималното такова, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза именно в размер на 400.0 лева. Заплатеното възнаграждение в размер на
400.00 лева не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и
предвид обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание по делото.
Мотивиран от изложеното, Районен съд Велико Търново, XVIII състав,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, с ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, че
Р. Я. В., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.***, не му дължи СУМАТА от 366, 60
лева /триста шейсет и шест лева и шейсет стотинки/– главница по договор №
********/**.**.**** г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от
Националния генофонд и контролирана част на популацията през 2009 г., СУМАТА от
88, 11 лева /осемдесет и осем лева и единадесет стотинки/–лихва за забава върху
главницата за периода 16.06.2009 г. – 30.09.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА
от 125, 00 лева /сто двадесет и пет лева/– разноски в заповедното производство-
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 05.10.2011 г. по ч. гр. д. № 4172/2011 г. по описа на Районен съд
Велико Търново, поради изтекла погасителна давност на вземанията.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", с ЕИК *********, с адрес
гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 ДА ЗАПЛАТИ на Р. Я. В., с ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ул.*** СУМАТА от 450, 00 лева /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за един
7
адвокат.
Решението подлежи на обжалване, пред Oкръжен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8