№ 14116
гр. С., 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110116368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищцата за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 23.08.2011 г.
по ч. гр. д. № 11958/2011 г. по описа на СРС, 72 състав, и се води изп. д. №
20128410409849 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, а именно: сумата от
1 799,59 лв. – главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 22.03.2011 г.
до окончателното изплащане на вземането,сумата от 265,51 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2009 г. до 28.02.2011 г., сумата от 41,30 лева разноски по
делото и сумата от 263,91 лева юрисконсултско възнаграждение. Претендират се
разноските по делото.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния лист по молба от 28.09.2011 г. на
първоначалния взискател „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е образувано изп. д. №
20118610401351 по описа на ЧСИ Н.М.. Последното валидно изпълнително действие
по това дело било налагането на запор на банкови сметки на ищцата, извършен на
12.11.2012 г. Твърди, че поради липса на валидно предприети изпълнителни действия
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
като сочи, че насрочения от ЧСИ опис на движимо имущество е назначен по
прекратено към онази дата (06.01.2015 г.) изпълнително дело. Твърди, че
новообразуваното изпълнително дело № 20198410401471 е заведено след като
вземанията по посочения изпълнителен лист са погасени по давност. Излага, че в хода
на изпълнителното производство вземанията били прехвърлени на ответника чрез
цесия и той бил конституиран като взискател. Възразява, че не е редовно уведомена за
извършената цесия. Моли за уважаване на предявените искове.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Счита, че приложима е петгодишната давност. Излага, че в хода на
изпълнителното производство са извършвани и искани редица изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността. Неоснователно е твърдението за изтекла погасителна
давност, тъй като не е съобразена правилно фактическата обстановка. Сочи, че по
изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия. Ответникът твърди, че
1
към момента на образуване на изпълнителното дело в сила е било Постановление на
Пленума на ВС на НРБ №3/18.11.1980 г., където се постановява, че погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителния процес. Моли да бъде отхвърлен
предявения иск. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от
ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право: че 1) срещу ищеца на 23.08.2011 г. бил издаден изпълнителен лист в
полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД по ч.гр.д. № 11958/2011 г. по описа на СРС, 72
състав на основание чл. 418 ГПК за сумата от 1 799,59 лв. – главница, ведно със
законната лихва за забава, считано от 22.03.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането,сумата от 265,51 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2009 г. до
28.02.2011 г., сумата от 41,30 лева разноски по делото и сумата от 263,91 лева
юрисконсултско възнаграждение. Претендират се разноските по делото. 2) Въз основа
на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20128410409849 по
описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ. С разпореждане на мястото на
първоначалния взискател „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД бил конституиран ответникът,
тъй като вземанията са цедирани на последното с договор за цесия. 3.) Изпълнително
дело № 20128410409849 е прекратено по молба на взискателя и въз основа на същият
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело под № 20198410401471 по
описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ.
По делото са приобщени копия на Изпълнително дело № 20128410409849 по
описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и на изпълнително дело № 20198410401471
по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ.
От изп.д. № 20128410409849 се установява, че на 20.07.2012 г. е подадена молба
от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 23.08.2011 г., издаден по ч.г.д № 11958/2011 г. на СРС, ГО, 72 с-
в. Направени са нарочни искания за налагане на запори върху вземания на длъжника и
опис на движими вещи.
Съдебният изпълнител е отправил искания до НАП – за наличие на осигурителни
доходи и трудови договори, до СВ – гр.С. – за изискване на документи за собственост,
както и искания за информация за наличието на открити банкови сметки от длъжника
до редица търговски банки.
С молба от 26.07.2012 г. взискателят е извършил възлагане на осн. чл. 18 ЗЧСИ.
Изпратена е ПДИ до длъжника Л.Л., получена лично от последната на 01.08.2012
г. На 26.07.2012 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „А.В.“ ЕООД, с
което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
работодателя „М Нони БГ“ ЕООД.
С разпореждане на ЧСИ от 07.11.2012 г. е са наложени запори на банкови сметки
на длъжника в редица търговски банки.
С разпореждане от 06.01.2015 г. е насрочен опис на движимо имущество на
длъжника. Няма данни по ИД насрочения опис да е извършен.
На 27.07.2015 г. е депозирана молба, с която ответникът, на основание чл.429
ГПК моли да бъде конституиран като взискател, в качеството на цесионер. На
02.03.2016 г. ответникът е поискал да бъде извършен опис на имуществото на
длъжника.
С постановление от 10.04.2017 г. ответникът е конституиран като взискател по
изпълнителното производство на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК.
С разпореждане на ЧСИ от 10.04.2017 г. е насрочен опис на движимо имущество
2
на длъжника. Няма данни по ИД насрочения опис да е извършен.
С постановление от 14.03.2019 г. изпълнително дело № 20128410409849 по описа
на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
От изп.дело № 20198410401471 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ се
установява, че на 17.04.2019 г. е подадена молба от ответника „АПС БЕТА Б.“ ООД за
образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист от
23.08.2011 г., издаден по ч.г.д № 11958/2011 г. на СРС, ГО, 72 с-в. Направени са
нарочни искания за връчване на ПДИ, налагане на запори върху вземания на
длъжника. С разпореждания от 15.05.2019 г. са наложени запори върху вземанията на
длъжника в „ПИБ“ АД и за трудово възнаграждение при „Милк Шоп“ ООД. С молба
от 05.02.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника. С молба от 26.04.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор трудовото
възнаграждение на длъжника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл.439, ал.2 ГПК. Предмет
на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист, поради изтекла погасителна давност вземането е било
погасено.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи
на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че за претендираното вземане, което е подлежало на
принудително изпълнение е приложима общата погасителната давност.
Спорът между страните е концентриран върху това дали по образуваното
изпълнително дело са били извършени действия, които прекъсват давността, съответно
настъпила ли е перемпция и изтекъл ли е необходимият срок за погасителната давност
за вземането.
Настоящият съдебен състав възприема съдебната практика, съобразно която
давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди
26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като
давност в изпълнителния процес тече. В този смисъл са и съдебни актове, които
застъпват тезата, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие (така
Решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО,
Решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение №
12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, Първо ТО, Решение № 451/29.03.2016 г.
по гр.д. № 2306/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 269/03.02.2016 г. по
гр.д. № 795/2012 г. на ВКС, Трето ГО, Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. №
1248/2013 г. на ВКС, Първо ТО, и други).
С ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС в т.10 е прието, че в хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното
производство става по право като нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В този смисъл следва да се анализира дали е настъпила перемпция по
изпълнителното дело (без значение дали съдебният изпълнител е постановил
прекратяването, защото перемпцията настъпва по право), съответно от която дата е
почнала да тече погасителната давност за вземанията по листа, защото нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
3
предприето последното валидно изпълнително действие.
Според мотивите на цитираното ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието
също, че прекъсва давността предприемането конкретни изпълнителни действия
(независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват
давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване
на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
По основателността на иска:
В конкретния случай, от доказателствата по приобщеното изпълнително дело и с
оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно изпълнително действие е
от 07.11.2012 г., когато с разпореждане на ЧСИ, въз основа на възлагане по чл. 18
ЗЧСИ са наложени запори на банкови сметки на длъжника в редица търговски банки.
Макар да е налице изпълнително действие по новообразувното изпълнително дело №
20198410401471 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ - на 17.04.2019 г. е
подадена молба от ответника „АПС БЕТА Б.“ ООД за образуване на изпълнително
дело въз основа на същия изпълнителен лист от 23.08.2011 г., издаден по ч.г.д №
11958/2011 г. на СРС, ГО, 72 с-в. и са направени нарочни искания за връчване на ПДИ,
налагане на запори върху вземания на длъжника, в периода от 07.11.2012 г. до
07.11.2014 г. е настъпила перемпция по изпълнително дело № 20128410409849.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се прие, че е от
07.11.2012 г. Следователно за периода от 07.11.2012 г. до 07.11.2017 г. е настъпила
общата погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист, поради което искът
е изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Същият е сторил такива за заплатена държавна такса в размер на 95,00 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от А. Н. Б., ЕГН:
**********, гр.С., ж.к. „С.“ 18, вх, ет ап, с правно основание чл.439, ал.2 ГПК срещу
„АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ №
81В, ап, че А. Н. Б. не дължи на „АПС Бета Б.“ ЕООД следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист на 23.08.2011 г. по ч. гр. д. № 11958/2011 г. по описа на
СРС, 72 състав, а именно: сумата от 1 799,59 лв. – главница, ведно със законната лихва
за забава, считано от 22.03.2011 г. до окончателното изплащане на вземането,сумата от
265,51 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2009 г. до 28.02.2011 г., сумата
от 41,30 лева разноски по делото и сумата от 263,91 лева юрисконсултско
възнаграждение, въз основа на който изпълнителния лист са образувани изпълнително
дело № 20128410409849 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и изпълнително
дело № 20198410401471 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, поради
погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ № 81В, ап, да заплати на А. Н. Б., ЕГН:
**********, гр.С., ж.к. „С.“ 18, вх, ет ап, разноски за настоящото производство за
заплатена държавна такса в размер на 95,00 лева.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5