РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Харманли, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20235630100663 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба о т „Водоснабдяване и
канализационни услуги„ ЕООД, Еик:****, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. ***, чрез адв. Д. С. от АК - Пазарджик срещу В. П. С., ЕГН **********, с
адрес по партида: гр. Пазарджик, ул. **** и настоящ адрес: гр. Харманли, ул. ****за
признаване за установено по отношение на В. П. С., ЕГН ********** , че дължи на
„Водоснабдяване и канализационни услуги„ ЕООД, ЕИК:****, общата сума от 692.98 лв. за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 622.53 лв. -
главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане
на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 13.01.2023г., мораторна лихва върху главницата
в размер на 70.45 лв. за периода от 01.01.2019г. до 13.01.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В. П. С., ЕГН
**********, с адрес по партида: гр. Пазарджик, ул. **** и настоящ адрес: гр. Харманли,
ул.**** пред Районен съд — гр. Харманли, по което било образувано ч. гр. д.№337/2023г. по
описа на Районен съд — гр. Харманли. По делото била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение съгласно чл. 410 от ГПК, с която на ответника по настоящата искова
молба В. П. С., ЕГН********** било разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и
канализационни услуги„ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. ***, представлявано от управителя С.В.С., общата дължима сума в размер на
692.98 лв. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от
622.53 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода
и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 13.01.2023г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 70.45 лв. за периода от 01.01.2019г. до 13.01.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
1
Предвид изложеното, и с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, за ищецът възниквал правния интерес да предяви настоящия иск с правно основание
чл. 422 от ГПК.
В отношенията между ищеца и ответника по настоящата искова молба били
приложими Общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВИК
оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1. т. 5 от ЗРВКУ с Решение ОУ — 071/17.07.2006г. и
действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за
предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВИК оператор „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.
1. т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. - точка 26, както и Договор №********* от
16.04.2007г.. Ответникът е ползвател на ВИК услуги и е титуляр на партида с абонатен
номер № ********* за адрес: гр. Пазарджик, ул. **** което са издадени месечни фактури за
главница и мораторна лихва за периода 01.01.2019г. до 13.01.2023г. от „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от
Общите условия, одобрени с Решение № ОУ 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
Ищецът твърди, че в противоречие с добрите практики на лоялност и точност,
ответникът в продължение на няколко години не е заплащал доставеното количество
питейна вода и отвеждане па канална вода.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли съдът да приеме за
установено, че ответника В. П. С., ЕГН **********, дължи на
„Водоснабдяване и канализационни услуги„ ЕООД, ЕИК:****, парично вземане в размер на
общата сума от 692.98 лв. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от
които сумата от 622.53 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 13.01.2023г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 70.45 лв. за периода от 01.01.2019г. до
13.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на разноските, направени в хода на заповедното
производство и в хода на настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява.
Депозирано е писмено становище от пълномощника на ищеца – адв.П. Г., с което
поддържат частично предявения иск в размер на 487.52лева – главница по неплатени
месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за
периода от 18.04.2020г. до 13.01.2023г., сума в размер на 39.23лева мораторна лихва за
периода от 18.04.2020г. до 13.01.2023г. Претендира разноски в заповедното и в настоящото
исково производство. Също така на основание чл.233 от ГПК, прави частичен отказ от
предявения иск за задълженията на ответника за периода от 01.01.2019г. до 17.04.2020г.,
както следва 135.01лева – главница и сума в размер на 31.22лева мораторна лихва за
периода от 01.01.2019г. до 17.04.2020г., поради изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения
представител на ответника, с който счита предявените обективно съединени искове за
допустими, доколкото били подадени от активно легитимирана страна, за която бил налице
правен интерес от завеждане на исковете, но оспорва изцяло същите, като неоснователни и
недоказани. Посочва с оглед датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение – 18.04.2023г. прави възражение за погасяване по давност, доколкото
претендираните задължения имали периодичен характер и вземането им се погасявало с
2
предвидената в закона три годишна давност.
Заявява, че в качеството си на особен представител на ответника към момента не
може да вземе становище, относно описаните в исковата молба обстоятелства, на които
ищецът основава исковете си. От друга страна счита, че само изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ответникът не е заплатил
претендираните суми така, както са посочени в исковата молба, сами по себе си не
доказвали неизпълнението от страна на длъжника.
Особения представител на ответникът моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове за периода от 01.01.2019г. до
18.04.2020г., като погасени по давност, а в останалата част, като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват
исковете, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно
такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането на съда е получено
от ищеца на 05.07.2023г., исковата молба е подадена на 21.07.2023г., поради което следва да
се приеме, че едномесечният срок е спазен.
Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с
претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане
право. Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със
заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба, както и ищец в
настоящото производство е заявителят в заповедното, поради което може да се направи
обоснован извод, че исковете са допустими.
За да бъдат основателни, е необходимо при условията на пълно и главно
доказване да бъде установено от ищеца наличието на облигационно правоотношение между
страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него за процесния период,
изискуемостта и размера на претендираното вземане за главница и за обезщетение за забава.
От представените и приети по делото писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на облигационно правоотношение между страните. Този вид
правоотношения последователно са регламентирани в нормативни актове от различен вид, а
именно: Закон за водите /ЗВ/, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на съответния оператор на ВиК
услуги.
Страни по договора за предоставяне на ВиК услуги са операторът на ВиК услуги
и потребителят. Съгласно чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите стопанисването, поддържането
и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Няма спор по
делото, че ищецът е ВиК оператор по смисъла на цитираната разпоредба.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
3
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. В аналогичен смисъл са и разпоредбите
на § 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗРВКУ и на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от общите условия за предоставяне на
„Водоснабдяване и канализационни услуги„ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. ***.
Ответникът е ползвател на ВИК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер
№ ********* за адрес: гр. Пазарджик, ул. **** по силата на Договор №********* от
16.04.2007г.
Следователно за процесния период ответникът има сключен Договор №*********
от 16.04.2007г. с ищеца за апартамент №7, находящ се в гр. Пазарджик, ул. ****. Ето защо
следва да се приеме за безспорно доказано качеството на потребител на ВиК услуги на
ответника по делото.
Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдител-
ните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР и публично обявени
в пресата и на сайта на дружеството.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи получаването на услугите ВиК се осъществява при публично извести общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулатор.
Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник.
Представените общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор – „ВиК в ликвидация“ ЕООД – гр. Пазарджик са били одобрени с решение №
ОУ-071 от 17.07.2006г. Същите са били надлежно приети и оповестени.
Потребителите на ВиК услуги имат право да направят пред съответния оператор
заявление, в което да предложат различни условия, като предложените и приети от
оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения, а при непостигане на
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила
общите условия. По делото страните не са навели твърдения за постигането на различни
условия на съществуващия между тях договор от публично обявените общи такива.
Предвид всичко изложено съдът намира, че при условията на пълно и главно
доказване се установява наличието на първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно - съществуване на облигационно правоотношение между страните с
твърдените от ищеца права и задължения, обективирани в представените от него общи
условия.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява и
изпълнението на задълженията на ищеца по сключения между страните договор, а именно:
доставянето на питейна вода, отвеждането на отпадъчни води и пречистването им.
Измерването, отчитането и разпределянето на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е регламентирано в глава трета от
4
процесните общи условия. Съгласно чл. 22 от общите условия изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, мониран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите. Редът и периодичността на отчитането са
регламентирани в чл. 23 от общите условия, като ал. 4 на посочена норма предвижда, че
отчитането се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител.
Съответствието на показанията на водомера с отразените данни в отчета се удостоверява с
полагане на подпис от присъствалото на отчитането лице.
По делото по несъмнен начин се установява, че отчитането на потребената
питейна вода е извършено с монтиран водомер № 11350005501 - видно от справка за карнети
за отчитане на потребление. Липсват твърдения за неправилно отчитане на водомера,
респективно същият да е бил повреден, което да е довело да невярно фактуриране на
количествата потребена вода.
По делото са приети като писмени доказателства съставените за процесния
период карнети за извършените отчитания на водомер с № 11350005501, тоест водомера в
имота на ответника. От приетите по делото карнети се установяват показанията на водомера
и изразходваните количества вода. Карнетът има характер на частен свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. Съгласно разпоредбата
на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за
период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато
периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно
ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие
на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора
в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел.
От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията
на водомера, като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество
вода или такова, с което същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да
сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. При липсата на данни съдът
приема, че ответника не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено
количество вода, така както е отразено в представените копия от карнетите.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че няма данни за
подадени възражения от ответника против фактурите, поради което за него е възникнало
насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на потребените услуги.
Ищецът е изпълнил и задължението си да издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества (чл. 33, ал. 1 от общите
условия) – в хода на съдебното дирене е приет опис на сметки, съгласно които са издадени
26 броя фактури през исковия период.
От доказването на съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните и изпълнението на задълженията по него от страна на ищеца следва, че в
правната сфера на ответника е възникнало насрещното задължение, а именно заплащането
на цената. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите към договора общи условия
потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Видно от представените по делото
5
доказателства е настъпила изискуемостта на всяко едно от вземанията за главница.
Предвид направения с вх.№4697/22.05.2024г. от ищеца, частичен отказ от
предявения иск за задълженията на ответника В. П. С. за периода 01.01.2019 г до
17.04.2020г. както следва: 135 лв. главница и 31,22 лв мораторна лихва за периода 01.01.2019
г до 17.04.2020г., съдът с определение в съдебно заседание от 23.05.2024г. се е произнесъл
като е прекратил на основание чл.233 от ГПК частично производството по ГД №663/2023г.
по описа на РС – Харманли в частта за дължимите суми в размер на 135 лв. - главница за
периода от 01.01.2019 г до 17.04.2020 г. и за сумата в размер на 31,22 лв. мораторна лихва за
периода 01.01.2019 г до 17.04.2020 г.
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност и предвид тежестта на
ответника да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнението на
задълженията си и при липсата на такова и установяване на облигационното
правоотношение между страните и изпълнение на задължението от страна на ищеца следва
да се приеме, че исковата претенция за главница е основателна.
Предвид основателността на главното вземане следва да бъде разгледано и
претендираното акцесорно такова, а именно – обезщетение за забава. С оглед разпоредбата,
регламентираща задължението на ползвателите на ВиК услуги да заплатят дължимите суми
в 30-дневен срок след датата на фактуриране, може да се направи обоснован и несъмнен
извод, че ответникът дължи и заплащането на мораторна лихва, чиито размер се установява
от доказателствената съвкупност.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени.
Съгласно т. 12 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 по
описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните суми. Ето защо следва да
бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 337 по
описа за 2023г. на РС – Харманли. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за платена държавна
такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на спора ищеца има право на разноски. Ищецът е доказал
направени разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за заплатена държавна
такса, 400лева за депозит за особен представител, 250 лева за Съдебно – счетоводна
експертиза и 480 лева – адвокатски хонорар или общо разноски от 1205.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Водоснабдяване и
канализационни услуги„ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. *** против В. П. С., ЕГН **********, с адрес по партида: гр. Пазарджик, ул.
**** и настоящ адрес: гр. Харманли, ул. **** с абонатен номер № ********* искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
6
дължи на ищеца сума в размер на 487.52 лева за главница, представляваща неизплатена
стойност на предоставени ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация,
почистване на водите и други дейности до имот, находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул.
*****, за периода от 18.04.2020г. до 13.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 337 по описа за 2023г. на РС – Харманли –
14.03.2023г. до окончателното им изплащане и сума в размер на 39.23 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.04.2020г. до 13.01.2023г., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение № 206 от 18.04.2023г. по ч.гр.д. № 337 по
описа за 2023г. на РС-Харманли.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. С., ЕГН **********, с адрес
по партида: гр. Пазарджик, ул. **** и настоящ адрес: гр. Харманли, ул. **** да заплати на
„Водоснабдяване и канализационни услуги„ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. *** сума в общ размер на 1205.00 лева, от тях 75,00 лева за
заплатена държавна такса, 400лева за депозит за особен представител, 250 лева за съдебно
– счетоводна експертиза и 480лева – адвокатски хонорар, разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. С., ЕГН **********, с адрес
по партида: гр. Пазарджик, ул. **** и настоящ адрес: гр. Харманли, ул. *****да заплати на
„Водоснабдяване и канализационни услуги„ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. *** сумата от 175.00лева представляваща направени
разноски по ч. гр. д. № 337 по описа за 2023г. на РС – Харманли, за която е издадена заповед
за изпълнение № 206 от 18.04.2023г. по ч.гр.д. № 337 по описа за 2023г. на РС-Харманли.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7