№ 11351
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20231110128784 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими,
необходими и следва да се допусне събирането им.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК следва да
бъде частично уважено, а именно в частта, с която се иска последният да представи препис
на договора за кредит, заедно с всички негови приложения. В останала си част искането
следва да бъде отхвърлено. По отношение на изискания документ – справка от
счетоводството, искането е недопустимо, тъй като в ГПК не е регламентиран ред, по който
да се задължава насрещната страна да представя документ, нарочно съставен за целите на
производството, а по отношение на платежните нареждания – представянето им е в тежест
на ищеца и същите следва да се намират в неговия патримониум, а не при ответното
дружество. За фактите, които ищецът иска да установи с направеното искане съществуват
други способи за доказване, които са на разположение на ищеца. Наред с изложеното, не е
налице спор между страните относно плащането, касаещо предявения осъдителен иск.
Следва да бъде уважено и искането за допускане на ССчЕ, като вещото лице отговори
на поставените в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени
доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи договор за
потребителски кредит № **********/11.09.2018 г. и приложенията му.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да бъде
задължен да представи счетоводна справка за размера на задължението по договор за
потребителски кредит № **********/11.09.2018 г., съдържаща данни за актуалния размер на
1
дълга, допуснати просрочия и общ размер на погасените суми по кредита, в това число и
заплатената сума за непредоставено обезпечение, както и платежни нареждания за всички
погасителни вноски.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, подробно
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 350,00 лв., платим от бюджета на
съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ..., като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение
след представяне на доказателства за внесен депозит, както и да представи заключението си
в едноседмичен срок преди насроченото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2024 г. от
12:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба, както и ЛИЧНО на ищцата Н. П. Г., като съдът УКАЗВА на
същата, че следва своевременно да организира защитата си във връзка с изпълнение на
указанията в настоящото определение и за насроченото по делото открито съдебно
заседание, доколкото адвокат З. е лишен от упражняване на адвокатски права за срок от
шест месеца, считано от 04.08.2023г.
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Производството е образувано по предявени от Н. П. Г. срещу „..“ ЕООД обективно
съединени искове:
- главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № **********/11.09.2018 г., сключен между страните. В условията на евентуалност,
в случай, че се отхвърли главният иск, се предявява установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
**********/11.09.2018 г., сключен между страните, в частта му относно клаузите „Фаст“ и
„Флекси“;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата в
размер на 10 лв. като част от общата сума от 465,20 лв., за платени при изначална липса на
основание суми по Договор за потребителски кредит № **********/11.09.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
11.09.2018 г. е сключила Договор за потребителски кредит № ********** с „..“ ЕООД в
размер на 4000,00 лв. В договора били уговорени две допълнителни услуги – „Фаст“ и
„Флекси“, за които следвало да плати допълнителни такси от 2800 лв. за първата и 1400 лв.
за втората или общо 4200 лв. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради
противоречие със ЗПК, тъй като не била спазена формата – не бил написан по ясен и
разбираем начин, а размера на шрифта бил по-малък от необходимия. Посочва още, че в
нарушение на ЗПК, в ГПР на кредита не било включено възнаграждението за двете услуги
„Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че двете клаузи за последните услуги целят единствено
заобикаляне на нормите на ЗПК, като същите заблуждават потребителя. Евентуално твърди,
че уговорените допълнителни възнаграждения за двете услуги „Фаст“ и „Флекси“
противоречат на добрите нрави, както и че са неравноправни клаузи. Посочва, че във връзка
с процесния договор, заплатила, в полза на ответника, сумата от 4465,25 лв. С оглед
изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
процесният договор е нищожен, в условията на евентуалност, че клаузите от договора,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни,
2
както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10лв. като част от вземане в общ
размер от 465,20 лв., която била недължимо платена, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № **********, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата
заем в размер на 4000 лв., а ищцата се е задължила да върне на кредитора така
предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги, съгласно условията на договора. Счита, че всички
императивни изисквания (на ЗПК) са спазени, поради което сключеният договор е
действителен. Посочва, че доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано
вземане - възнаградителна лихва, което не се променя при никакви условия, не е
необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР. Твърди още, че въпреки
липсата на задължение в чл. 5.2. от ОУ, са посочени взетите предвид допускания при
изчисляване на ГПР. Посочва, че в ЗПК няма изисквания да бъдат посочени компонентите,
формиращи ГПР. Счита, че дори да се приеме, че не е ясно как е изчислен ГПР, то това не
би довело до заблуждаване на потребителя. Твърди, че дори да се приеме, че ГПР е изчислен
неправилно, то това не би довело до недействителност на целия договор. Поддържа, че нито
националното, нито наднационалното право допускат недействителността да се преценява
отделно спрямо отделни клаузи. Посочва, че дори ГПР да е по-висок от нормативно
установения, то това не води до недействителност на целия договор. Посочва, че
закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си
осигурява допълнителна възможност да поиска извършването на някоя или на всички
предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на
договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Твърди, че
услугата „Флекси“ осигурява възможността за „отлагане и намаляване на вноски“, не следва
да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не отговаря на нито една от
характеристиките на общ разход по кредита. По отношение на размера на
възнаградителната лихва счита, доколкото размерът й е фиксиран, той не противоречи нито
на закона, нито на добрите нрави. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни норми на закона.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже: валидно
обвързващи страните договорни клаузи, отговарящи на всички императивни законови
изисквания.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в
негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че: 1/ сключването на
договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание; 2/ е заплатил твърдяната сума
по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага
от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт.
ОТДЕЛЯ като безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от
доказване в процеса обстоятелствата по делото: че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищцата заем в размер на 4000 лв., а ищцата се е задължила да върне на
кредитора така предоставените парични средства заедно с възнаградителна лихва и
възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
3
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4