№ 853
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100901125 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от “А.” ООД, ЕИК *******, против ответника “Т.” ЕООД,
ЕИК *******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 92, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 135 936 лева с ДДС, представляваща
дължима и неплатена сума по сключения между страните договор № 2018-
001-А/12.03.2018 г. съгласно фактура № **********/19.10.2020 г., издадена
от “А.” ООД на “Т.” ЕООД, за сумата от 19 672,96 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 135 936 лева за периода от 18.01.2021 г.
до 22.06.2022 г., и сумата от 13 593,60 лева, представляваща неустойка по чл.
8.1. от горецитирания договор № 2018-001-А/12.03.2018 г. за периода от
18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., начислена в максималния договорен размер,
както и законната лихва за забава върху главницата от 135 936 лева за
периода от датата на подаване на исковата молба (22.06.2022 г.) до
окончателното й плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е сключен
договор № 2018-001-А/12.03.2018 г., с предмет: предоставяне от страна на
ищеца на командирован персонал за извършване на СМР за “Изграждане на
спец. пералня и специализирано оборудване за радиационен контрол” в “АЕЦ
- К.” ЕАД. Твърди, че съгласно чл. 2 от договора, стойността на извършените
дейности се определя на база вложени човекочасове труд, при часова ставка
за строителна, монтажна и електромонтажна работа - 10 лева на час без ДДС.
Твърди, че съгласно чл. 4.1, т. 4.1.2. от договора, възложителят е длъжен да
заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа до 90
дни от издаването на фактура. Твърди, че е уговорено също, че ответникът
дължи осигуряването на материалите, съгласно разчетите по сключения с
него основен договор с “АЕЦ – К.” ЕАД (Договор № *********/12.03.2018
1
г.), а срокът за изпълнение на дейностите е съгласно установен график.
Твърди, че в изпълнение на процесния договор между страните ищецът
е командировал със заповед 42-ма работници от “А.” ООД в “Т.” ЕООД,
считано от 25.10.2018 г. за изпълнение на дейностите по основния договор,
сключен между “АЕЦ – К.” ЕАД и ответника, за 36 от които “Т.” ЕООД е
декларирало в Справка декларация за атестация на персонала, че имат
необходимата квалификация и са преминали обучение за изпълнение на
предмета на основния Договор № *********/12.03.2018 г. Твърди, че работата
по основния договор е извършена и ответникът е получил плащанията по
него. Твърди, че за срока на командироване на съответните работници “А.”
ООД коректно и в срок е изпълнило всички свои задължения към
работниците за дължимите към тях трудови възнаграждения и към НАП за
дължимите осигурителни вноски и данъци.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно задълженията си по договора.
Твърди, че на основание чл. 4.1., т. 4.1.2. от процесния договор и въз основа
на подписана от страните рекапитулация за разходите за труд за обекта, за
периода от м. 12.2018 г. до м. 02.2020 г., съгласно която са вложени 11 328
човекочаса при ставка 10 лева на час без ДДС, е издал на ответника фактура
№ **********/19.10.2020 г. за сумата от 135 936 лева с ДДС. Твърди, че
фактурата е получена срещу подпис от представител на ответното дружество
на датата на издаването й - 19.10.2020 г. Твърди, че същата не е платена от
ответника в уговорения срок от 90 дни от издаването й, изтекъл на 17.01.2021
г. Твърди, че с уведомително писмо от 29.01.2021 г., получено от ответника
на 02.02.2021 г., и с нотариална покана, връчена на ответника на 23.02.2022 г.,
е поканил последния да му заплати дължимата сума в допълнително даден
срок от получаването на писмото. Твърди, че плащане не е получено,
включително и до подаване на исковата молба.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава на 18.01.2021 г. и от тази
датата до подаването на исковата молба (22.06.2022 г.) дължи законна лихва
върху главницата от 135 936 лева с ДДС, която възлиза в размер на 19 672,96
лева.
Твърди, че ответникът му дължи и неустойка за забава съгласно чл. 8.1.
от договор № 2018-001-A/12.03.2018 г., която е в размер на 10% от размера на
забавеното плащане, и възлиза в размер на 13 593,60 лева. Уточнява, че
периодът за който претендира неустойката е от 18.01.2021 г. до датата на
подаване на исковата молба (22.06.2022 г.), като размерът й е ограничен до
максималния, уговорен в сключения между страните договор.
Ищецът претендира направените разноски в обезпечителното
производство и по настоящото дело.
В дадения срок ответникът “Т.” ЕООД подава отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че
ищецът не е представил график за изпълнение на дейностите, от чийто анализ
би могло да се извлече информация за това какви дейности и за кои
работници са извършени. Сочи, че не са извършени твърдените от ищеца
дейности и посочените от него общ брой човекочасове труд, като е налице
пълно неизпълнение на неговите задължения по договора между страните.
Сочи, че дейностите, които ищецът твърди да е извършил, не са включени в
първоначалния график и проектен план на дейностите по основния договор
между “Т.” ЕООД и “АЕЦ – К.” ЕАД. Сочи, че посочените в договора
2
документи – заповед за командироване на работници и всякакви документи
по осигуряване на безопасност на труда (съгласно изискванията на чл. 5.1.11.
и чл. 5.1.12. от процесния договор) не са представяни на “Т.” ЕООД или на
посочено в договора отговорно лице, а и ищецът не е застраховал своите
служители за дейността им през времетраене на договора.
Сочи, че за “Т.” ЕООД не е налице задължение за заплащане на
възнаграждение по горепосочения договор, доколкото не му е предявяван
надлежно какъвто и да е констативен протокол за извършени дейности от
служител на ищеца, вида дейности и тяхната продължителност, както и не му
е предявявана надлежно фактура за плащане. Сочи, че фактурата и т.нар.
рекапитулация са подписани от лице с инициали К. Д., която не е
представител на ответното дружество по договора и няма обвързаност с него.
Сочи, че тези документи не са отразени в деловодните и счетоводни книги на
ответното дружество, респ. по тях липсва задължение за плащане. Сочи, че
поради това не е налице изискуемост на претендираното от ищеца
възнаграждение.
Прави възражение, че е налице неизпълнен договор от страна на ищеца
и недобросъвестно поведение на ищеца по време на действие на договора.
Сочи, че претенцията на ищеца се основава на обстоятелства, за които
той носи отговорност - липса на грижа от негова страна да обезпечи
правилното изпълнение на договора, както и липсата на грижа да обезпечи
собствения си интерес и работи; или ползване на посредници и лица, които са
действали против интереса му. Поради това сочи да са налице обстоятелства
за намаляване или изключване на обезщетението съгласно чл. 83 от ЗЗД.
Ответникът възразява, че ищецът не е изправна страна по договора,
доколкото същият не е изпълнил надлежно. Ползва се с документи, на които е
придаден вид, че изхождат от страна на ответното дружество и се домогва да
получи права, които не му се следват. Горното представлява оспорване на
твърденията на ищеца за точно изпълнение, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът прави възражение, че е налице злоупотреба с право.
Същото е с правно основание чл. 8, ал. 2, изр. второ от ЗЗД.
Сочи, че дори да е налице основание за присъждане на възнаграждение
на ищеца, то не е в претендирания от последния размер, тъй като извършената
дейност и обеми не са тези, посочени от ищеца. Сочи, че работниците, за
които ищецът твърди да е осъществил командироване към “Т.” ЕООД, са
били назначени директно на трудово правоотношение при “Т.” ЕООД и им е
заплащано трудово възнаграждение от ответното дружество. Поради това
сочи, че е налице пълно неизпълнение на задълженията на ищеца, а в
условията на евентуалност – неправилно изчислено възнаграждение по
договора.
Прави възражение за нищожност на неустоечната клауза по чл. 8.1. от
процесния договор поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.
26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Оспорва да са налице предпоставките за
начисляване на договорна неустойка, доколкото липсва настъпила забава за
ответника. Оспорва и размера на претендираната неустойка, като счита същия
за неправилно изчислен.
Оспорва да е настъпила забава и съответно да се начислява законна
лихва.
3
Прави възражение за погасяване на ищцовата претенция по давност,
която тече от изискуемостта на вземането и е изтекла към датата на подаване
на исковата молба.
При условията на евентуалност, ако бъде уважена ищцовата претенция,
ответникът заявява възражение за прихващане с насрещно вземане на
ответника за обезщетяване по чл. 82 от ЗЗД за неизпълнението на процесния
договор в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби – наложените на
ответника неустойки и санкции от “АЕЦ К.” ЕАД за неизпълнение на договор
№ *********/12.03.2018 г. в срок, за което ответникът твърди, че вината е на
ищеца поради неговата забава и лошо изпълнение на договор с предмет
“Изграждане на специализирана пералня и специализирано оборудване за
радиационен контрол” в “АЕЦ - К.” ЕАД. Сочи, че съгласно чл. 5.1.13. и чл.
5.1.17. от процесния договор изпълнителят носи имуществена отговорност за
дейността на своите работници и служители, както и подизпълнители,
съответно за всички санкции, налагани от трети лица.
Ответникът претендира направените по делото разноски, включително
и адвокатско възнаграждение.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове
и оспорва възраженията и доводите на ответника. Уточнява, че претенцията
на ищеца се отнася до изпълнението на целия договор. Сочи, че между
страните не е подписан график, а вместо това е калкулирана цялата работа по
договора. Сочи, че в случая персоналът е командирован за изпълнение на
определен обем от работа - предметът на договора, а начинът за определяне и
заплащане на цената е посочен в чл. 2 - стойността на извършените дейности
се определя на база вложени човекочасове труд, при часова ставка за
строителна, монтажна и електромонтажна работа - 10 лева на час без ДДС, с
оглед срока за изпълнение на дейностите, предвиден в основния договор №
*********/12.03.2018 г., сключен между ответника и “АЕЦ – К.” ЕАД.
Оспорва възражението на ответника за липса на изпълнение, тъй като
рекапитулацията е подписана от представител на ответника без забележки.
Оспорва доводите на ответника, че част от работниците, включени в
заповедта за командироване на ищеца, са били назначени на трудов договор
при ответника. Оспорва възражението на ответника за погасяване на
претендираните вземания по давност, тъй като такава не е изтекла, считано от
18.01.2021 г. Оспорва възражението на ответника за нищожност на
неустоечната клауза по чл. 8.1. от процесния договор, като сочи, че в същата е
предвиден максимален предел и отговаря на размера на вредите. Оспорва
възражението по чл. 83 от ЗЗД като неконкретизирано и счита същото за
неоснователно. Оспорва направеното от ответника възражение за прихващане
със сумата от 150 000 лева – наложени санкции на ответника по основния
договор, доколкото такива вреди не са в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с виновно поведение на ищеца, поради което счита същото
за неоснователно и недоказано. Сочи също, че в раздел 6 “Качество, гаранции
и рекламации” от сключения между страните договор са предвидени
условията и редът, при които ответникът има право да предяви на
изпълнителя рекламация относно работата и да го уведоми за възникналите
дефекти; същите съгласно чл. 6.6. и 6.7. се констатират с двустранен
протокол, какъвто в случая липсва.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените
4
оспорвания и възражения срещу предявените искове. Оспорва твърденията на
ищеца в допълнителната искова молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
доказателства, че между ответника “Т.” ЕООД, като възложител, и ищеца
“А.” ООД, като изпълнител, е сключен договор № 2018-001-А/12.03.2018 г.,
по силата на който ответникът възлага, а ищецът приема да предостави
командирован персонал за извършване на СМР за “Изграждане на пералня и
специализирано оборудване за радиационен контрол” в “АЕЦ – К.” ЕАД.
Съгласно чл. 2.1. от договора, стойността на извършените дейности по
договора се определя на база вложени човекочасове труд.
Съгласно чл. 2.2.1. от договора, часова ставка за вид работа:
строителна, монтажна, електромонтажна е 10 лева на час без ДДС.
Съгласно чл. 4.1.1. от договора, възложителят се задължава да
осигурява материали, чиято доставка е негово задължение съгласно неговите
разчети, залегнали в основния договор с клиента “АЕЦ – К.” ЕАД.
Съгласно чл. 4.1.2. от договора, възложителят е длъжен да заплати на
изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа до 90 дни от
издаване на фактура.
Съгласно чл. 5.1.14. от договора, изпълнителят няма право да влага в
процеса на монтаж продукти, материали/технологии, които не са доставени от
възложителя и не са преминали успешен входящ контрол.
Съгласно чл. 5.1.1. от договора, изпълнителят се задължава да изпълни
качествено възложената му дейност в съответствие с действащите към
договора правилници, норми, стандарти и технически условия в Република
България и действащи в атомни централи към момента вътрешни процедури
и правила към момента на сключване на договора, както и вътрешни
документи на възложителя и в установените срокове.
Съгласно чл. 5.1.7. от договора, всички санкции, наложени от общински
и държавни органи във връзка със строителството са за сметка на
изпълнителя, освен ако не са по вида на възложителя.
Съгласно чл. 5.1.13. от договора, изпълнителят носи пълна отговорност
за работата на своите работници и служители, както и за работата на
привлечените от него подизпълнители.
Съгласно чл. 8.1. от договора, в случай на забавено плащане по
договора възложителят заплаща неустойка в размер на 0,1% върху стойността
на забавеното плащане за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от
стойността на дължимото плащане.
Не се спори по делото, че между “Т.” ЕООД, като изпълнител, и “АЕЦ –
К.” ЕАД, като възложител, е сключен договор № *********/12.03.2018 г., с
който възложителят възлага, а изпълнителя приема да изпълни изграждане на
спецпералня и специализирано оборудване за радиационен контрол.
Представени са и общи условия, които се прилагат за всички договори,
5
сключени от “АЕЦ – К.” ЕАД като възложител.
Представена е от ищеца заповед № 15/14.08.2018 г. на управителя на
“А.” ООД, с която са командировани 42-ма работници и служители в “Т.”
ЕООД, считано от 25.10.2018 г. Представени са и справки за трудови
договори в “А.” ООД.
Представени са и справки от регистъра на осигурените лица в “А.” ООД
за периода от м. 11.2018 г. до м. 12.2018 г.
Представена е справка-декларация към 18.10.2018 г. за атестация на
персонала на “Т.” ЕООД, работещи по договор № *********/12.03.2018 г., с
предмет “Изграждане на спецпералня и специализирано оборудване за
радиационен контрол”, в която се декларира, че персоналът на “Т.” ЕООД
притежава необходимите за изпълнението на дейностите квалификационни
групи по ТБ и е преминал проверка на знанията в УТЦ на “АЕЦ – К.” ЕАД. В
справката-декларация са включени 37 работници/служители от
командированите с горецитираната заповед № 15/14.08.2018 г. на управителя
на “А.” ООД.
Представена е рекапитулация по процесния договор, подписана от
страните, че за периода м. 12.2018 г. – м. 02.2020 г. са вложени 11 328
човекочасове, които по 10 лева всеки възлизат на обща стойност от 113 280
лева.
Представена е от ищеца фактура № **********/19.10.2020 г., издадена
от него на “Т.” ЕООД, за сумата от 113 280 лева без ДДС или 135 936 лева с
ДДС. Представени са уведомителни писма, връчени на ответника на
02.02.2021 г. и съответно на 09.03.2021 г.
Представена е и нотариална покана, изпратена от “А.” ООД и връчена
на “Т.” ЕООД на 04.03.2022 г., с която ищецът кани ответника да му заплати в
14-дневен срок от получаване на поканата дължимата сума по договора в
размер на 135 936 лева.
Представени са от ответника 17 броя справки за платени трудови
възнаграждения по трудов договор за работници/служители за м. 11 и м.
12.2018 г., които не са подписани, нямат изходящ номер и дата, поради което
не се кредитират от съда.
Представени са заповеди за работа на територията на “АЕЦ – К.” ЕАД
по договор № *********/12.03.2018 г. на посочени лица от “Т.” ЕООД.
По делото са изслушани, неоспорени от страните и приети заключение
на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М. С. – З., и допълнение
към него от 29.05.2023 г. Вещото лице дава заключение, че процесната
фактура № **********/19.10.2020 г., с обща стойност 135 936 лева с ДДС, е
осчетоводена редовно от ищеца “А.” ООД като вземане от “Т.” ЕООД.
Фактурата е отразена в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за
продажби на ищеца за м. октомври 2020 г.
Вещото лице дава заключение, че фактура № **********/19.10.2020 г. е
осчетоводена от “Т.” ЕООД, като до този извод води отразяването на
фактурата в дневника за покупки на ответника и ползването на данъчен
кредит в размер на 22 656 лева. Констатира при извършената проверка в ТД
на НАП на подадените от “Т.” ЕООД дневници за покупките за периода от м.
10.2020 г. до м. 11.2021 г., че процесната фактура е отразена в дневника за
покупки на “Т.” ЕООД през м. 10.2020 г. и е ползван данъчен кредит в размер
6
на 22 656 лева. Вещото лице посочва, че от счетоводството на “Т.” ЕООД не
са предоставили доспъп до счетоводните книги.
Вещото лице дава заключение, че по данни от счетоводните книги на
“А.” ООД не се установява плащане към 27.04.2023 г. Посочва, че от
счетоводството на ответника не са представени платежни документи за
извършено плащане в полза на ищеца по процесната фактура.
Вещото лице дава заключение, че съгласно заповед № 15/14.08.2018 г.,
считано от 25.10.2018 г., са командировани 42 служители на “А.” ООД, от
които 40 служители имат валидно трудово правоотношение с дружеството, а
без трудово правоотношение са И. Г.И. – управител и В.Б.Л. – заместник-
управител, съгласно предоставени ведомости.
Вещото лице дава заключение, че съгласно приложената към фактура №
**********/19.10.2020 г. рекапитулация, положеният труд на обекта от
работници на “А.” ООД е общо 11 328 ч.ч. в периода м. 12.2018 г. - м. 02.2020
г. Извършената проверка на регистрираните трудови договори за периода м.
12.2018 г. - м. 02.2020 г. установява 29 броя служители с валидно трудово
правоотношение в периода м. 12.2018 г. - м. 02.2020 г., 10 броя служители с
валидно трудово правоотношение към 01.12.2018 г. и впоследствие
прекратено през 2018 г. и 2019 г., 1 служител без валидно трудово
правоотношение в периода м. 12.2018 г. - м. 02.2020 г. - Ц.Н.О. (трудовото
правоотношение е прекратено на 22.11.2018 г.). Вещото лице дава
заключение, че от счетоводните книги на ищеца, предоставеното движение от
разплащателната му сметка и разходните касови ордери може да се направи
извод, че трудовите възнаграждения на работниците, командировани със
заповед № 15/14.08.2018 г., са платени, а за 15 броя лица не са предоставени
документи за извършено плащане.
Вещото лице посочва, че ответникът “Т.” ЕООД не е предоставил
достъп до счетоводството си и вещото лице е в невъзможност да отговори на
въпроса дали е получил плащанията си по договор № *********/12.03.2018 г.
с “АЕЦ – К.” ЕАД и общите условия, както и на въпроса относно
осчетоводени и платени от ответника неустойки по договор №
*********/12.03.2018 г. с “АЕЦ – К.” ЕАД.
Вещото лице посочва, че от счетоводството на “А.” ООД не са
предоставени документи, удостоверяващи възстановяване на платени
неустойки по сметка на “Т.” ЕООД и няма данни същите да са намерили
отражение в счетоводството на ищеца.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Прeдявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл.
92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Неизпълнение на договорно задължение по причини, за които отговаря
неизправната страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за
забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая ищецът
7
претендира дължимото по договора, заедно със съответното обезщетение за
забава.
По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че
между ответника “Т.” ЕООД и ищеца “А.” ООД е сключен договор № 2018-
001-А/12.03.2018 г., по силата на който ответникът възлага, а ищецът приема
да предостави командирован персонал за извършване на СМР за “Изграждане
на пералня и специализирано оборудване за радиационен контрол” в “АЕЦ –
К.” ЕАД. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
работа е извършена от работниците/служителите на ищцовото дружество. От
представената по делото рекапитулация се установява, че работата е приета
от ответника, като за периода от м. 12.2018 г. до м. 02.2020 г. са отчетени
вложените 11 328 човекочасове, които по 10 лева всеки възлизат на обща
стойност от 113 280 лева. Въз основа на същата е издадена от ищеца на
ответника фактура № **********/19.10.2020 г. за сумата от 113 280 лева без
ДДС или 135 936 лева с ДДС. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че фактурата е включена в дневника за покупки по
ЗДДС на “Т.” ЕООД през м. 10.2020 г. и е ползван от ответното дружество
данъчен кредит в размер на 22 656 лева. С оглед на отразяването на
процесната фактура в дневника за покупки на ответника, съдът намира, че
може да се направи обоснован извод, че фактурата е осчетоводена при
ответника. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че с
процесуалното си поведение ответникът, който не е осигурил достъп до
счетоводството си на вещото лице, е станал повод да не бъде отговорено в
цялост на задачата за осчетоводяване на фактурата в неговото счетоводство
при допусната такава задача, поради което и на основание чл. 161 от ГПК
съдът приема за доказано осчетоводяването на процесната фактура от
ответника. Поради изложеното неоснователно се явява възражението на
ответника, че документите не са отразени в счетоводните му книги и липсва
задължение за плащането им.
Неоснователни са възраженията на ответника, че работата не е приета,
доколкото рекапитулацията е подписана от лице с инициали К. Д., която не е
представител на ответното дружество по договора и няма обвързаност с него.
С разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е въведена законова презумпция, че
ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово
име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на
извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга
сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена
от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна
власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести
своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на
презумпцията на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от
които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки
това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт
действия. Съдът намира, че включването в дневника за покупки на ответника
на фактурата, издадена въз основа на горецитираната рекапитулация по
процесния договор, сочеща на отразяването й в счетоводството на същия, и
приспадането на данъчен кредит по тази фактура, представлява
потвърждаване по смисъла на чл. 301 от ТЗ от страна на ответника на
действията на лицето К. Д., за която се твърди да не е била представител по
договора. Дори и хипотетично да се приеме, че това лице, действало от името
на ответното дружество, да не е имало представителна власт, най-късният
8
момент, в който ответникът търговец е могъл да узнае за това, е датата на
осчетоводяване на фактурата и включването й в дневника за покупки по
ЗДДС – м. 10.2020 г. (така в Решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г.
по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Също така, осчетоводяването на процесната фактура от получателя
ответник, включването й в дневника на покупките на ответника по ЗДДС и
съответно ползването на данъчен кредит, имат правната характеристика на
извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който е
материализирано във фактурата, така и за съществуването му (така в Решение
№ 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.;
Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II
Т.О.).
Неотносими към предмета на спора са доводите на ответника, че
ищецът не бил застраховал своите служители за дейността им през
времетраене на договора, доколкото това не се отразява на предмета на
процесната престация.
Недоказано и поради това неоснователно остава възражението на
ответника, че е налице недобросъвестно поведение на ищеца по време на
действие на процесния договор, както и че е налице злоупотреба с право по
чл. 8, ал. 2, изр. второ от ЗЗД.
Недоказано остава и възражението на ответника, че
работниците/служителите са били директно назначени на трудово
правоотношение при “Т.” ЕООД и им е заплащано трудово възнаграждение
от ответното дружество, поради което не било налице неизпълнение на
задълженията на ищеца по процесния договор.
По отношение на размера на претендираната сума, от приетото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза и събраните по делото
писмени доказателства се установява, че за общо 11 328 човекочасове в
периода м. 12.2018 г. - м. 02.2020 г. дължимата сума възлиза на 113 280 лева
без ДДС (11 328 човекочасове по 10 лева всеки съгласно чл. 2.2.1. от
процесния договор) или 135 936 лева с ДДС.
По отношение на претендираното вземане не е изтекъл петгодишния
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на издаване на
процесната фактура - 19.10.2020 г., поради което възражението на ответника
за погасяване по давност е неоснователно.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установи
да е заплатил дължимата сума по договора, и предявеният главен иск се явява
основателен.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността
за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три
предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на
договорното задължение.
9
В случая е налице договорна клауза за неустойка в чл. 8.1. от
сключения между страните договор от 12.03.2018 г., като е уговорено, че при
забавено плащане по договора възложителят заплаща неустойка в размер на
0,1% върху стойността на забавеното плащане за всеки ден закъснение, но не
повече от 10% от стойността на дължимото плащане.
Ответникът е направил възражение за нищожност на същата поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД,
което следва да бъде разгледано първо от съда.
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
В разглеждания случай уговорената неустойка се характеризира с
начисляване на база само върху стойността на забавеното плащане, както и с
изначално определен максимален размер – не повече от 10% от стойността на
дължимото плащане. Максималният размер се достига в относително
продължителен период – от 100 дни (10% : 0,1% = 100 дни). Мораторната
неустойка не надвишава и размера на законната лихва за забава, определена в
размер на основния лихвен процент на БНБ с надбавка от 10 пункта, съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 426/18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения.
С оглед на изложеното и като взема предвид принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения, настоящият състав намира, че
предвидената в договора неустойка отговаря на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и не е нищожна поради противоречие
на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесната фактура не
е платена, поради което върху стойността на същата се дължи договорената
между страните неустойка за процесния период от 18.01.2021 г. (деня,
следващ 90-тия дни след датата на издаване на фактурата съгласно чл. 4.1.2.
от договора), към която дата ответникът е в забава, до 22.06.2022 г., но не
повече от 10 % от цената по договора. Доколкото падежът кани длъжника,
нарочна покана от кредитора не е необходима. В случая ищецът претендира
неустойката в максималния размер от 10%, която възлиза на 13 593,60 лева, а
предявеният иск в този размер е основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната
лихва върху главницата от 135 936 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба (22.06.2022 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът наред с претенцията за мораторна неустойка за периода от
18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., за същия период претендира и сумата от 19
10
672,96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 135 936
лева. В случая за едно и също неизпълнение – забавено изпълнение на
парично задължение, се претендират едновременно неустойка за забава по чл.
8.1. от договора вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и законна лихва по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението на едно задължение и определя
размера на вредите, които без да се доказват, могат да бъдат претендирани от
кредитора при неизпълнението му. Ако така уговорената нустойка не покрива
понесените в резултат на длъжниковото неизпълнение от изправния кредитор
вреди, то последният принципно не е лишен от правото да претендира
пълното им обезщетяване по общия исков ред по аргумент от разпоредбата на
чл. 92, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. С оглед на това обезщетението по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение
може да се присъди и при уговерена неустойка за забава, ако се претендира
законната лихва вместо договорената неустойка, или заедно с претенцията за
неустойка, но в последния случай искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен
само за разликата между размера на неустойката и по-големия размер на
законната лихва за забава, т.е. за по-големите вреди (така в Решение №
68/09.07.2012 г. по т.д. № 450/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение
№ 230/13.07.2011 г. по т.д. № 1088/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
С оглед горното и поради изпадане на ответника в забава, съдът
изчислява при условията на чл. 162 от ГПК с помощта на достъпен
калкулатор за законна лихва в интернет, че размерът на законната лихва за
забава върху главницата от 135 936 лева за периода от 18.01.2021 г. до
22.06.2022 г. възлиза на 19 672,96 лева. Като взема предвид гореизложеното
относно основателността на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД само за разликата над
присъдената мораторна неустойка за същото неизпълнение, съдът намира, че
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателна за сумата от
6 079,36 лева (19 672,96 лева – 13 593,60 лева), а за горницата над тази сума
до предявения размер от 19 672,96 лева е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради основателността на предявените искове в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано от съда направеното възражение за
прихващане с насрещно вземане на ответника за обезщетяване по чл. 82 от
ЗЗД за неизпълнението на процесния договор в размер на 150 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпени загуби – наложените на ответника от “АЕЦ К.” ЕАД неустойки и
санкции за неизпълнение на договор № *********/12.03.2018 г. в срок. По
делото не се събраха доказателства, че такива санкции са наложени на
ответника и платени от него, нито че същите са по вина на ищцовото
дружество или негови служители съгласно приетото в чл. 5.1.13. от
процесния договор. Ответникът с процесуалното си поведение е
възпрепятствал вещото лице да извърши проверка в неговото счетоводство,
поради което не се доказа наличието на твърдените от ответника
имуществени вреди. С оглед на горното възражението за прихващане на
ответника е неоснователно.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
11
претендира разноски в общ размер на 14 468,10 лева, от които 6 768,10 лева –
държавна такса, 500 лева – депозит на вещо лице и 7 200 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени по делото
доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът претендира и разноски в обезпечително производство в общ
размер на 3 640 лева, от които 40 лева – държавна такса и 3 600 лева –
адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени
доказателства. Същите се присъждат със съдебното решение с оглед крайния
изход на спора, съгласно приетото в т. 5 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от 16 654,02 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски по делото, но до приключване на
съдебното дирене не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При изчисляване на разноските в негова полза съдът взема предвид
направените такива за депозит за вещо лице в размер на 500 лева.
С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ответника следва
да бъдат присъдени разноски по делото в размер от 40,15 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, ищецът “А.” ООД е посочил начин на
плащане по банкова сметка с IBAN: *******, по която да се преведат
присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Младост”, бул. *******, да
заплати на “А.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
К., община К., област Враца, Площадка АЕЦ, на основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 135 936 лева (сто
тридесет и пет хиляди деветстотин тридесет и шест лева) с ДДС,
представляваща дължима и неплатена сума по договор № 2018-001-
А/12.03.2018 г., сключен между “Т.” ЕООД и “А.” ООД, съгласно фактура №
**********/19.10.2020 г., издадена от “А.” ООД на “Т.” ЕООД, ведно със
законната лихва върху присъдената главница от 135 936 лева за периода от
22.06.2022 г. до окончателното й плащане, сумата от 13 593,60 лева
(тринадесет хиляди петстотин деветдесет и три лева и шестдесет
стотинки), представляваща неустойка по чл. 8.1. от горецитирания договор
№ 2018-001-А/12.03.2018 г. върху главницата от 135 936 лева за периода от
18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., и сумата от 6 079,36 лева (шест хиляди и
седемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата от 135 936 лева за периода от 18.01.2021 г.
12
до 22.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата
над 6 079,36 лева до претендирания размер от 19 672,96 лева за периода от
18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Младост”, бул. *******, да заплати на “А.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. К., община К., област Враца, Площадка
АЕЦ, сумата от 16 654,02 лева (шестнадесет хиляди шестстотин петдесет
и четири лева и две стотинки), представляваща разноски в исковото
производство пред СГС и в обезпечителното прозиводство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “А.” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. К., община К., област Враца,
Площадка АЕЦ, да заплати на “Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Младост”, бул.
*******, сумата от 40,15 лева (четиридесет лева и петнадесет стотинки),
представляваща разноски по делото пред СГС, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13