РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Бургас, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120106097 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод предявения от “Топлофикация- Бургас” ЕАД, ЕИК
............, против Ж. П. Г., ЕГН **********, иск за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 942,65 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлоенергия за периода м.12.2018 г. – м.09.2020 г., а именно: БГВ – 900,85
лева, отчет за дялово разпределение – 41,80 лева, мораторна лихва за забава в размер на
14,83 лева за периода 01.02.2019 г. - 12.03.2020 г. и 29,41 лева за периода 09.04.2020 г. –
23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 25.11.2020 г., и за които суми има издадена по ч.гр.д.
№7564/2020 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК с №260989/26.11.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ..................., както и че на основание чл.150 и §1, т.а от ЗЕ, между
страните е налице договорно отношение с предмет продажба на топлинна енергия. Твърди
се, че през процесния период ответникът е бил клиент/купувач по смисъла на чл.3 от ОУ,
вр.чл.150 и чл.153 от ЗЕ, но не е заплатил доставената в имота им топлинна енергия.
Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните
вземания, издадена по ч.гр.д. №7564/2020 г. по описа на БРС.
С исковата молба е отправено от ищеца и искане с правно основание чл.219
от ГПК, а именно за конституиране на „СМК-Монтажи“ АД в качеството на трето лице
помагач на страната на ищеца.
1
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно
уведомено.
В законоустановения срок ответникът, редовно уведомен, не се възползва от
правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява и
представлява, представя заявление, вх.№1179/12.01.2022 г.
С определение на съда от 22.11.2021 г., като трето лице – помагач на
страната на ищеца е конституирано „СМК-Монтажи” АД, ЕИК ................, седалище и адрес
на управление ......................., представлявано от Управителя инж.Н.Н..
В съдебно заседание не се явява представител на третото лице-помагач на
ищцовото дружество, не взема становище по иска и не ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Ответникът не оспорва, че през периода м.декември 2018 г. – м.септември
2020 г. е бил собственик на жилище, находящо се в .........................., както и че процесното
жилище се намира в сграда-етажна собственост, потребяваща топлинна енергия с доставчик
„Топлофикация-Бургас” ЕАД, както и че третото лице „СМК-Монтажи” АД-помагач на
страната на ищеца, е било избрано за топлинен счетоводител с решение на Общото
събрание на етажните собственици от 25.09.2001 г., взето по реда на чл.4, ал.2 от ПУРНЕС,
въз основа на което е подписан и Договор за топлинно счетоводство от същата дата. Тези
факти се установяват и от приетите писмени доказателства, приложени към исковата молба,
от съдържанието, на които става ясно още, че в качеството си на топлинен счетоводител
„СМК – Монтажи” АД е носител на правото да извършва отчитането и дяловото
разпределение на топлинна енергия в имота на ответницата, да изготвя обща и
индивидуална сметка на абонатите, както и да предоставя крайните резултати от
извършеното отчитане и дялово разпределение на „Топлофикация-Бургас” ЕАД, а
последното от своя страна да начислява и осчетоводява процесните суми за топлинна
енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия от топлинния
счетоводител по цени на топлинна енергия, одобрени от КЕВР.
Ответникът не оспорва, че задължението за топлинна енергия в периода
м.12.2018 г. – м.09.2020 г. възлиза на сумата от 942,65 лева, както и че същата се състои от
сума за битово-горещо водоснабдяване и суми за дялово разпределение в размер на 900,85
лева, отчет за дялово разпределение в размер на 41,80 лева, както и че размерът на
законната лихва за забава върху тази главница възлиза на сумата от 14,83 лева за периода от
01.02.2019 г. до 12.03.2020 г. и в размер на 29,41 лева за периода 09.04.2020 г. – 23.11.2020 г.
2
Към настоящото производство е приложено в цялост ч.гр.д.№7564/2020 г. по
описа на РС-Бургас, от материалите по което се установява, че по заявление на
„Топлофикация Бургас” ЕАД, подадено на 25.11.2020 г. е издадена Заповед №260989 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.11.2020 г. срещу длъжника Ж. П.
Г., за сумата от 942,65 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна
енергия за периода м.декември 2018 г. – м.септември 2020 г., за сумата от 44,24 лева,
представляваща сборна мораторна лихва за периода от 01.02.2019 г. до 12.03.2020 г. (14,83
лева) и за периода 09.04.202 0 г. – 23.11.2020 г. (29,41 лева), ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на заявлението на 25.11.2020 г. до изплащане на вземането.
При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни
изводи:
При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по
ч.гр.д.№7564/2020 г. по описа на БРС Заповед №260989/26.11.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и
родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по
чл.410 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави
допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от
установяване на оспореното вземане за главница и законна лихва със сила на присъдено
нещо по отношение на длъжника.
В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът има качество на потребител на топлинна енергия
за процесния период. Ответникът не оспорва, че има това качество.
Наред с горното, в тежест на ищцовото дружество е да установи и
количеството на доставена топлоенергия в обекта на ответника през процесния период,
нейната стойност, както и размера на претендираната мораторна лихва.
Съобразно редакцията на ЗЕ, приложима за исковия период, облигационното
правоотношение за доставка на топлинна енергия до конкретен имот възниква съобразно
закона по силата на договор, сключен при общи условия между топлофикационното
дружество и потребител на топлинна енергия/битов клиент, който може да бъде собственик
или носител на вещно право на ползване на съответния имот в сграда етажа собственост.
Видно от дадената в §1, т.2а от ДР на ЗЕ дефиниция, „битов клиент” е лицето, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Изложеното обосновава като извод, че за да бъде ангажирана отговорността
на ответника за вземанията на ищеца за дължимите суми за доставена чрез продажба, в
периода м.12.2018 г. – м.09.2020 г., топлинна енергия в обект, находящ се в ...........................,
ответникът следва да има качеството на собственик или ползвател на обекта. Ответникът не
3
оспорва, че в процесния период е бил собственик на имота, поради което и като такъв има
качеството на потребител/битов клиент на топлинна енергия, съобразно правилото на
чл.153, ал.1 от ЗЕ.
Изложеното обосновава като извод, че ответникът в качеството си на
собственик на процесния имот дължи стойността на доставената в посочения по-горе
период топлинна енергия.
Ответникът не оспорва по размер дължимите суми за ползвана топлинна енергия, като в
същото време не ангажира доказателства, а и няма твърдения в такава насока, да е
извършвал плащания на търсените за този период суми, нито към падежа им, нито към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което и искът следва да се
уважи като основателен и доказан по размер.
Като последица от уважаване на иска за главница, следва да се уважи и
претенцията за присъждане на законна лихва от депозиране на заявлението в съда на
25.11.2020 г. до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация-Бургас” ЕАД на потребители в гр.Бургас, приети с
Решение по Протокол №01-10-2009/05.10.2009 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация-Бургас” ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-007/07.12.2009 г. на ДКЕВР, на
основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
в ал.6 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента
на заплащането на топлинна енергия.
Изложеното обосновава като извод, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
основателен за периода от 01.02.2019 г. до 12.03.2020 г. и доказан в размер от 14,83 лева,
както и за периода 09.04.2020 г. – 23.11.2020 г. и доказан в размера от 29,41 лева.
По разноските:
За исковото производство ищецът претендира разноски в общ размер 75,00
лева за платена държавна такса.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното производство, в което
ищецът е сторил разноски в размер 125,00 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Ж. П. Г., ЕГН **********,
4
дължи на ищеца „Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление в .................., представлявано от инж.Х.И., сумата от 942,65 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлоенергия за периода м.12.2018 г.
– м.09.2020 г., а именно: БГВ – 900,85 лева, отчет за дялово разпределение – 41,80 лева,
мораторна лихва за забава в размер на 14,83 лева за периода 01.02.2019 г. - 12.03.2020 г. и
29,41 лева за периода 09.04.2020 г. – 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 25.11.2020 г., и за
които суми има издадена по ч.гр.д.№7564/2020 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №260989/26.11.2020 г.
ОСЪЖДА Ж. П. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца „Топлофикация
Бургас” ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление в ....................,
представлявано от инж.Х.И., сумата от 75,00 лева, представляваща съдебно – деловодни
разноски в настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж. П. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца „Топлофикация
Бургас” ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление в .....................,
представлявано от инж.Х.И., сумата от 125,00 лева, представляваща съдебно – деловодни
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5