Определение по дело №2391/2023 на Административен съд - Варна

Производството e образувано по жалба/молба от П. Т. Т., от [населено място], против Заповед № 201/15.10.2012 г. на Кмета на Район „Младост“ при Община Варна.

С определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 21.02.2024 г., за събиране на доказателства относно връчването на оспорения акт, съдът е отложил делото, като е предоставил възможност на жалбоподателя в 7-дневен срок от днес, с писмена молба, с препи и за ответника:

1. Да посочи ясно дали твърди само нищожност и/или незаконосъобразност на оспорения акт, ведно с изменението му;

2. Ако твърди нищожност, да посочи конкретни основания за това;

3. Ако твърди незаконосъобразност, да представи доказателства за спазване срока за подаване на жалбата, с оглед представените такива от ответната страна за публикуване на акта на 19.10.2012 г. на страницата на Община Варна;

4. Да заяви изрично дали обжалва в цялост процесната заповед или само в отделна част/и/, доколкото със същата са определени различни места за площадки за разхождане на кучета, като посочи конкретна точка.

С уточнителна молба с. д. № 2936/28.02.2024 г. жалбоподателят заявява, че:

Счита оспорената Заповед № 201/15.10.2012 г. на Кмета на Район „Младост“, при Община Варна, в частта на т. I, т. 2 за определяне на места за разходка на кучета – домашни любимци в ж.к. Възраждане – II микрорайон за имот [ПИ], изменена § I от Заповед № 201-1/17.10 2012 г. на Кмета на Район „Младост“, при Община Варна, за нищожна, а в условията на алтернативност за незаконосъобразна. Твърди, че според него административният акт е издаден от некомпетентен орган, в нарушение на материалния закон, при превратно упражнена власт. Оспорва доказателствата за публикуване на оспорената заповед, като излага съображения за нарушени подзаконови нормативни актове.

Жалбата е НЕДОПУСТИМА.

По отношение на оспорването за незаконосъобразност/унищожаемост на оспорения акт:

Съгласно чл. 179 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. По делото се установи, че оспореният акт е публикуван на интернет страницата на Район „Младост“ при Община Варна на 19.10.2012 г. в 08:53 - [интернет адрес]?lng=bg&pg=&id=29.

Изложените от жалбоподателя съображения и твърдения за нарушение на правилата и нормативните изисквания за публикуване на оспорения акт на страницата на Район „Младост“ при Община Варна, представляват защитна теза, без да се основават на доказателствата по делото. Посочените като нарушени Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги е в сила от 01.03.2017 г., Приета с ПМС № 3 от 09.01.2017 г., а „Правила за институционална идентичност на интернет страниците и портали на държавната администрация“ са утвърдени със Заповед МЕУ -10828/12.07.2023 г., или период значително по-късно от дата на издаване и публикуване на оспорения акт.

Предвид на тези доказателства, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 72, ал.1, вр. с чл. 66 АПК, а именно предвиждащ алтернативни способи за съобщаване на административния акт и довеждането до знанието на неговите адресати, като такъв е и публикуването на интернет страницата на района. С оглед на горното законоустановеният в разпоредбата на чл. 179, предл. първо АПК 30-дневен срок за обжалване на оспорената заповед е изтекъл на 19.11.2012 г., след което същата е влязла в сила и представлява стабилен административен акт, пораждащ регламентираните с него правни последици.

Жалбата е подадена в АдмС-Варна на 27.10.2023 г., поради което е преклудирана възможността за обжалване на процесния акт като незаконосъобразен/унищожаем.

Наличието на оспорване на административен акт в определения от закона срок е абсолютна процесуална предпоставка за съдебно производство. Подаването на жалба извън срока за обжалване, води до недопустимост на образуваното такова. Ето защо жалбата в частта, в която са наведени доводи за незаконосъобразност/унищожаемост на оспорения акт се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в тази част и производството по делото да се прекрати.

По отношение на наличие на интерес от оспорване.

Съдът, като съобрази предмета на оспорването, заявен с жалбата на П. Т. Т. и след изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на правен интерес от оспорването, приема, че конкретният жалбоподател не установява наличието на активна легитимация да предявява оспорване по този правен ред против процесната заповед, тъй като не удостоверява да притежава правен интерес.

Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията „гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон“. Независимо от това, въпросната конституционна разпоредба не дерогира изискването правото на жалба да се обуславя от наличието на правен интерес. При направеното задължително тълкуване на чл.120, ал.2 от Конституцията по к. д. №18/1995г., с решение №21/26.10.1995г. Конституционният съд приема, че „чл. 120, ал. 2 от Конституцията възприема принципа на общата клауза на обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата. Подлежат на съдебен контрол за законност всички административни актове, освен изрично посочените в закон, които нарушават или застрашават права и законни интереси на граждани и юридически лица, независимо от авторите, вида и характера на тези административни актове. Решаващ е само правният ефект върху правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Ако актът не засяга права или законни интереси, той не подлежи на обжалване поради липса на правен интерес.“.

Правният интерес е процесуално-правно понятие, който се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита против конкретен административен акт. Ако този акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и/или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект, у последния е налице правен интерес да го оспорва пред съд. Законът изисква правният интерес да е пряк, личен и непосредствен. „Пряк“ интерес означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт, ще се отстрани една щета или ще се предотврати настъпване на такава от изпълнението на административния акт. Интересът на следващо място следва да е „личен“, т.е. защитата да има за цел охраняване на свои (лични) субективни права, свободи и законни интереси на субекта. Правният интерес трябва и да е „непосредствен“, това е налице, когато административният акт засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за адресата на акта, или създава права на трето лице, които увреждат правата и интересите на конкретния жалбоподател. Наличието на непосредствен и пряк интерес трябва да съществува както към момента на подаване на жалбата, така и през цялото време на движение на съдебното производство по разглеждане на жалбата. Интересът не може да е хипотетичен, нито предполагаем, нито предпоставен от други (чужди) интереси.

Винаги обаче правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за наличието на която съдът следи при всяко положение на делото и то служебно, без дори да има направено възражение за това.

В контекста на гореизложеното, настоящият състав приема, че Т. въпреки, че се легитимира като жител на [населено място] и съответно на основа на същото има право да ползва между блоковите пространства – зелени площи и в частност обект „кучешка площадка“, то той не установява наличие на пряк, личен и непосредствен правен интерес да оспорва процесната заповед, защото нито твърди конкретно (а само презумптивно), нито доказа, че с оспорената заповед се засяга или застрашава от негативно посегателство негов законен интерес и/или право. Също така не е допустимо да се подава жалба в защита на чужди права и чужди законови интереси при липса на първо място на пълномощие и мандат за такава защита. В конкретния случай жалбоподателят мотивира интерес като родител на [възраст] дете, който е възпрепятстван да го разхожда в имот публична общинска собственост. Не се посочва обаче конкретно по какъв начин са били или ще бъдат застрашени неговите законни интереси или права. Тези твърдения се явяват защитна теза, като за същата не са ангажирани доказателства, а само се основават на едни хипотетични и недоказани обстоятелства. В този смисъл дори не се доказва и негативно засягане на права и/или законни интереси за подателя на оспорването.

Действително както и жалбоподателя твърди съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, респ. е насочен към задоволяване на нуждите на населението. Тази регламентация обаче не ограничава общината да обособява различни видове зони. В конкретния случай е обособена само минимална част от целия имот за „кучешка площадка“, а останалата част е за свободно ползване от останалото население, където и жалбоподателя да разхожда детето си (видно от представената по делото комбинирана скица и извадки от кадастралната карта и регистри за района – л. 80-81 от делото). От страна на Т. не са ангажирани доказателства, че останалата част от имота извън обособената „кучешка площадки“, да е препятствано правото му да разхожда детето си свободно. Няма твърдения по делото да се извършва свободно разхождане на домашни любимци, както и да са се случвали инциденти извън. или в кучешката площадка.

В конкретния случай е налице позитивен административен акт по отношение на жалбоподателя, който не подлежи на обжалване. С обособяването на конкретно пространство за „кучешка площадка“, на първо място, се задоволяват нуждите на населението на общината, отглеждащо домашни любимци със зона за разхождането им, но в същото време ограничава същите свободно да извършват това в останалите части от процесния имот – общинска собственост. Нещо повече, по силата на т. II от оспорената заповед, се забранява разхождането на кучета – домашни любимци на територията на детски градини, детски площадки и училища; здравни заведения; обособени детски и спортни площадки; както и градски паркове и градинки, които не са определени за такива по т. I от заповедта. От извършена справка на https://www.google.com/maps/search/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5+%D0%B1%D1%83%D0%BB.+%D1%86%D0%B0%D1%80+%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB/@43.2338459,27.8922408,376m/data=!3m1!1e3?entry=ttu , е видно че обособеният като „кучешка площадка“ част от имота е обезопасен – ограден, за гарантиране безопасното ползване на останалата част от имот [ПИ].

Не се нарушава правото на жалбоподателя, напротив с предвидената площадка общината осигурява безопасно ползване на останалите площи - паркове и зелени пространства. Предвид тези обстоятелства не е налице пречка жалбоподателя да ползва останалите части от процесния имот, преценяйки, че това е най-подходящото място за разхожда на детето му.

Настоящият съдебен състав съобрази и обстоятелството, че процесният обект „кучешка площадка“ е определен за такъв през 2012 г., детето на жалбоподателя е родено през 2015 г., а Т. депозира жалба срещу оспорения акт едва през 2023 г. За периода от 2015 г. до 2023 г. (период от 8 години), за оспорващия не е било налице невъзможност за отглеждане на детето му в процесния район, а едва през 2023 г. е възникнал соченият от него интерес за невъзможно отглеждане на дете и ползване на площите. За процесния период не е аргументирано настъпването на неблагоприятни правни последици в правната сфера на същия, а към настоящия момент се аргументира с хипотетични негативни последици в правната му сфера.

Правото на жалба до съда е установено за правните субекти като средство за предотвратяване настъпването на неблагоприятни правни последици или за постигане на благоприятни правни резултати в правната сфера на същите чрез премахване на административен акт, независимо от вида му, от правния мир, т.е. чрез прекратяване на неговото действие. Ето защо във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната/местната власт от граждани и юридически лица, интересът следва да е надлежно обоснован. В противен случай ще се стигне до правна несигурност, а тя е основен компонент на принципа за правовата държава (в този см. вж. Решение №1/2005г. по к.д. № 8 от 2004г.).

Ето затова законодателят е съобразил в разпоредбата на чл.120, ал. 2 от основния закон това положение, като не предвижда actio popularis или възможността на всеки, всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната/местната власт, дори когато ничии права не се нарушават или потенциално се застрашават. Практикуваната от конкретния жалбоподател позиция, че всеки и всякога, и дори и за другите може да атакува актовете на изпълнителната/местната власт, като само на формална база се претендира правен интерес, може да доведе до отъждествяването му с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи, каквито има например Прокуратурата.

Доколкото личен, пряк и непосредствен правен интерес за жалбоподателя да оспорва цитираната заповед, не се установява да е налице, то оспорването му против нея следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от П. Т. Т., от [населено място], против Заповед № 201/15.10.2012 г. на Кмета на Район „Младост“, при Община Варна, в частта на т. I.2 за определяне на места за разходка на кучета – домашни любимци в ж.к. Възраждане – II микрорайон за имот [ПИ], изменена със Заповед № 201-1/17.10 2012 г. на Кмета на Район „Младост“, при Община Варна с искане за обявяването им за унищожаема.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2391 по описа на 2023 г. на Административен съд-Варна.

Определението в тази част подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд на Република България.