№ 16978
гр. С, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110115646 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр.
С, ул. „Я“, № 23Б срещу Г. П. П., ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответницата
съществуването на следните вземания: сумата от 1095,41 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. С, ж. к. „ББ“, бл. 17, вх. А, ет. 2, ап. 2, аб. № **** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от
153,17 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.02.2023 г.,
сумата от 83,49 лв. представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода
от 01.02.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 20.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 15,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2020 г. до 24.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14364/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
1
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на претенциите.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД, я ЕСН ****** представя
изисканите му писмени доказателства.
В открито съдебно заседание ответницата оспорва претендираните стойности като се
позовава на нищожност на наредбата и методиката, по която са определени.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 14364/2023 г., че по депозирано на 20.03.2023 г. заявление на
„Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответницата в настоящото производство. Заповедта й е редовно връчена и същата е
депозирала възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което съдът е указал съгласно чл.
415, ал. 1 ГПК на заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок, което
последният е сторил, предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Не се спори и се установява от представеиня нотариален акт за замяна на недвижим
2
имот от 04.02.1991 г. /л. 14/, че ответницата е придобила правото на собственост върху
недвижим имот- апартамент № 2, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ББ, бл. 17. Не се твърди и
не се доказва ответницата да се е разпореждала с правото на собственост, поради което и
съдът приема, че в рамките на процесния период същата е собственик на процесния
апартамент с адрес: гр. С, ж. к. „ББ“, бл. 17, вх. А, ет. 2, ап. 2, аб. № ****.
Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответницата - потребител и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане,
като ответницата дължи заплащане стойността на реално потребената топлинна енергия въз
основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани
на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и
заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице
сградата, в която се намира процесния обект е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния
период и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената
топлинна енергия. Според вещото лице дяловото разпределение е извършвано от третото
лице помагач в съответствие с методиката, нормативната уредба и документите за сградата и
имота. Според вещото лице извършените измервания в АС, начисленията, дяловото
разпределение и остойностяването на топлинната енергия са в съответствие с изискванията
на нормативната уредба и цените на топлинната енергия, приложими в рамките на
процесния период. Според заключението топлинната енергия за имота е на стойност 1097,56
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия,
чието количество е изчислено коректно. При определяне дължимата цена следва да се
съобразят не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Неоснователни са
оспорванията на процесуалния представител на ответника по отношение дяловото
разпределение на топлинната енергия и нейното остойностяване, тъй като видно от
заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени надлежно.
Не би могло да се приеме, че ответницата не дължи заплащане и на съответна на
притежавания имот топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, както се
претендира в хода по същество.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
3
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалите към
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год., понастоящем отменена/ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год.
за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./. Действително, с цитираното от
ответницата в хода по същество решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на
ВАС, II отделение е оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024
г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която
съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е
постановено и респективно влязло в сила след процесния период - м. 05. 2019 г. - м. 04. 2022
г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна
уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата
противоречи на нормативен акт от повисока степен и не следва да бъде прилагана, то
количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл.
162 ГПК при съобразяване съставените документи за отчетеното потребление. С
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ е предвиден обективен критерий за отчитане на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая количеството и цената на доставената
енергия се доказват от приложените от третото лице - помагач писмени доказателства, като
видно от заключението на САТЕ са съобразени отчетите на общия топломер в абонатната
станция, който е преминал метрологична проверка и е годен измервателен уред, респ.
отчетите за отделните жилища в сградата, в които са разположени годни измервателни
уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между потребителите
в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото се установява количеството
доставена топлинна енергия в имота на ответника въз основа на редовно отчитане на
доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при
спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към
процесния период, поради което възраженията на ответницата в обратния смисъл са
неоснователни.
Освен това съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС
по т. д. № 2/2016 г., ОСГК и Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. №
15/2009 г., е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и нейното
предназначението е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите
на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
4
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена, поради което е възприет принципът "решава
мнозинството". При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би
могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и
как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост,
затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно
цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата.
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С -708/17 и С725/17
Съдът на Европейския съюз (СЕС) е прието, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Предвид посоченото съдът намира, че полза на ищеца е възникнало вземане срещу
ответницата за стойността на топлинната енергия както за подгряване на вода, така и за
сградна инсталация. За определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира данните на
СТЕ, според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период от
01.05.2019г. до 30.04.2022 г. е в размер на 1097,56 лева, в която сума не са включени лихви
за просрочено плащане и стари задължения. Именно тази сума представлява реалното
количество потребена ТЕ, чиято стойност потребителят дължи да заплати.
По възражението за давност
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
5
за плащане, е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от – 20.03.2023 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен искът за съществуването на вземането.
При съобразяване изложеното, тригодишният давностен срок е изтекъл преди
предявяване на исковете за вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника
топлинна енергия за от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. Видно обаче от заключението на СТЕ и
от представената от третото лице помагач изравнителна сметка за отчетния период от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. липсва потребление на топла вода. Едновременно с това
периодът обхванат от давностния срок е извън отоплителния период, в който се подава
топлинна енергия за отопление. Поради това и установеното вземане на стойност 1097,56
лева е за топлинна енергия, доставена извън обхванатия от давността период от 01.10.2019 г.
до 30.04.2022 г. и предявения иск за сумата в по0нисък размер – 1095,41 лева следва да се
уважи изцяло.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 83,49 лева, определена на основание чл. 162 ГПК
от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването таксите се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. При съобразяване на представените от третото
лице изравнителни сметки и заключението на вещото лице следва извод, че за процесния
имот е извършено дялово разпределение надлежно и при спазване приложимата нормативна
уредба.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
6
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 373,59 лева от сторените
разноски в размер на 25 лева – държавна такса, 300 лева – възнаграждение на вещо лице и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение и в размер на 67,33 лева от разноските в размер
на 25 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат сторените и доказани
разноски за производството, но предвид липсата на доказателства за извършването на такива
искането й за присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Г. П. П., ЕГН: **********
и адрес: с. К, ул. ГКБ № 2 дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 1095,41 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „ББ“, бл. 17, вх.
А, ет. 2, ап. 2, аб. № **** за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г. и сумата 83,49 лв.
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва считано от 28.07.2022 г. до изплащане на вземанията,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 14364/2023г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. и исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 153,17 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
7
15.09.2020 г. до 24.02.2023 г. за забава плащането на главницата за топлинна енергия и за
сумата от 15,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до
24.02.2023 г. за забава плащането на главницата за стойност на услугата дялово
разпределение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14364/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Г. П. П., ЕГН: ********** и адрес: с.
К, ул. ГКБ № 2 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ****** сумата 373,59 лева – разноски за
исковото производство и 67,33 лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
14364/2023 г. на СРС, 118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД, с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8