№ 1489
гр. Варна, 20.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20253100500498 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирани и от двете страни по спора са жалби против Решение №
4093/17.11.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110114673.
В жалбата си вх. № при ВРС 104455/27.12.2024 г. ищцовата страна
„Таблетка“ ООД моли за отмяна на решението на ВРС в отхвърлителната му
част. Счита, че фактическата обстановка, правилно установена от ВРС, сочи
на изправност на ищцовата страна в плащане на дължимите суми (дори
надплащане с оглед заключението по ССЕ). Оспорва забава поради факта, че в
нотариалните актове ищците са обективирали съгласие сумите да се преведат
в срок от 10 работни дни след получаване на разрешение за ползване на обекта
и освен това финансирането е с банков кредит, респективно нареждането на
средствата от банката е последица от изпълнение на ангажименти, вменени по
договорите на продавача, по представяне на съответно необходими документи,
включително тези по въвеждане на сградата в експлоатация и удостоверение
за тежести, от които да е видно, че продавачите са заличили ипотеките,
учредени в полза на банкова институция. Твърди, че само и благодарение
поведението на купувача сградата е завършена в състояние, позволяващо
издаване на актовете в строителството. В полза на ищцовото дружество е
възникнало правото по чл. 83 от ЗЗД и същото се освобождава от отговорност
за забавеното си изпълнение, порад виновна забава на насрещната по договора
страна. Поради това и неправилен е изводът на съда, че ищецът е в забава и
следва да понесе отговорност, заплащайки неустойки, на осн. чл. 6.2. от всеки
от договорите, в размерите на уважените възражения за прихващане.
Ответниците Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. в жалба вх. № при ВРС
97159/02.12.2024 г. атакуват съдебния акт в неговата осъдителна част.
Намират, че при правилно установена фактология от първоинстанционния
съд, същият е приложил неправилно материалния закон, приемайки, че
ищцовата страна е изправна и има право на претендираните неустойки за
забава по чл. 6.1 съответно по предварителен договор от 03.04.2019 г. и по
предварителен договор от 30.04.2019 г. След като ищецът – купувач по
1
договорите също е изпаднал в забава по отношение плащанията на суми по
договорите, то съдът е следвало да аргументира приложение на чл. 95 и чл. 96
от ЗЗД. Според жалбоподателите, не е намерил отговор и релевантният въпрос
относно прекомерността на неустойките в контекста на чл. 83 ал.1 от ЗЗД,
поради което считат, че исковите претенции са неоснователни. Настояват, че
съдът не е съобразил, че част от периода за изпълнение на СМР, обхванат от
договорите е в рамките на пандемията COVID. Неправилен на тази плоскост
се явява изводът, че не е приложим институтът на непреодолимата сила или
стопанската непоносимост (чл. 306 и чл. 307 от ТЗ). Оспорват възприетото от
съда досежно задълженията на продавача-строител по представяне на
документите и оттам направените изводи за забава на последния както и
базата, на която следва да се изчисли размера на дължимата неустойка.
Досежно възраженията за прихващане считат, че съдът е следвало да ги
уважи в пълен размер като приеме за релевантен, уговорен падеж между
страните, посочения в нотариалните актове. Така, като се позовават на
посочените падежни дати в окончателните договори за покупко-продажба,
дължимият размер на неустойката от страна на купувача за забава в
плащанията по предварителния договор от 03.04.2019 г. и съответният
нотариален акт е 13652.97 евро като се претендира сума от 11128.50 евро,
разпределена квотно между ответниците, а по договора от 30.04.2019 г. и
съответния нотариален акт – 16792 евро, от които е заявено възражение за
прихващане до размера от 4269 евро. На тези и други основания молят за
отхвърляне на исковете поради неоснователност, а в условията на
евентуалност като погасени поради извършено прихващане.
Всяка от страните е депозирала отговор по жалбата на насрещната
страна, в която се излагат аргументи за нейната неоснователност. И двете
страни заявяват претенции за разноски.
Съдът намира, че жалбите са редовни и допустими за разглеждане,
депозирани от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и следва да бъдат приети за разглеждане.
Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се
пред него, не налага повторно указания по разпределение на доказателствена
тежест между страните.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС
104455/27.12.2024 г., депозирана от „Таблетка“ ООД, за отмяна на решение на
ВРС № 4093/17.11.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110114673, в
отхвърлителната му част.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС
97159/02.12.2024 г., депозирана от Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. против Решение
№ 4093/17.11.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110114673, в осъдителната му
част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.04.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение, а на жалбоподателя да се връчи и препис
2
от отговора.
ДА СЕ ИЗИСКА справка по гр.д. № 20223110116282 на ВРС, 40-и
състав относно страни, предмет, приети претенции по възражения за
прихващане и етап на производството. В случай на постановен съдебен акт,
с който производството се приключва (решение, определение за прекратяване)
следва да се изпрати заверен препис от същия с отбелязване датата на влизане
в сила, респективно незаверен препис с отразяване, че актът не е
стабилизиран.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Н. В. - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно
връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде
постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и
подписана от представителите на страните в протокола от насроченото
открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл. 234 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3