РЕШЕНИЕ
№ 1042
гр. Перник, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720102807 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба на К. Б. И. и С.Б.И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
с която се иска да се признае за установено между страните, че всеки от ищците, в
качеството си на наследник на Б.И.С., съобразно наследствената си квота от ½ ид. част,
не дължи на ответното дружество, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение, сумата от 5119,48 лева, представляваща дължима сума по Договор за
кредитна линия от 21.12.2005 г., сключен между наследодателя им и „Обединена
българска банка“ АД.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на своя баща Б.И.С.,
който е починал на *************.След смъртта му, на ищците упорито са започнали
да звънят по телефона хора, представящи се за служители на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
които твърдели, че баща им е имал непогасени задължения към тях и изисквали
заплащането им от ищците. Ищците, чрез упълномощен адвокат, изискали
информация от ответното дружество относно кредитната задлъжнялост на баща им
към тях. Съгласно получен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД се установило, че
наследодателят им има три финансови задължения към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като
настоящото дело касае Договор за кредитна линия от 21.12.2005г., сключен между
баща им - и „Обединена Българска Банка“ АД. Сочи се, че на 06.12.2013г. е сключен
договор за цесия между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Обединена Българска Банка“ АД
(цедент), по силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на
1
“ЕОС Матрикс“ Според писмо с Изх.№03546/17.12.2024г. - задължението по Договора
към дата 04.12.2024г. възлиза на 10239,67лв., като в същото писмо изрично е записано,
че „считано от датата на цесията са постъпили плащания за погасяване на
задължението в общ размер на 200,00лв., като последното плащане е било на дата
21.07.2014г. “ С изпратения комплект от документи ответното дружеството - кредитор
отправя покана за изпълнение на задължението по Договора в 5-дневен срок. Ищците
посочват, че желаят да вземат кредит от банка, за да си закупят жилище, като за целта
следва да представят справка за кредитна задлъжнялост, от която да е видно, че са с
чисто кредитно досие. В тази връзка изискали такава справка от Българската Народна
Банка, Централен кредитен регистър, с №БНБ-125342/07.10.2024г), видно от която са
наследили много кредитни задължения от баща им, сред които процесното.
Обосновава се, че след като ответникът е предприел действия по отразяване на
вземането в ЦКР на БНБ, то несъмнено е налице правен интерес от отричане на
вземането по съдебен ред. Претендират разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК излага подробни съображения, че изтичането на погасителната давност превръща
вземането в естествено задължение, но отпада възможността същото да се търси
принудително. По същество се признават предявените искове и се претендират
разноски на осн. чл. 78, ал.2 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК да се признае за установено в отношенията между страните, че е погасено
правото на принудително изпълнение в полза на ответното дружество относно
процесните вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи, че не съществува едно правоотношение или едно право,
когато има интерес от това. Неоснователно е направеното от ответника възражение за
недопустимост на настоящото исково производство. По настоящото дело спорното
право (вземане) има облигационен характер и поради това може да бъде погасено по
давност, а ищецът има правен интерес от предявяване на такъв иск. Действително
ответникът не е предявил вземането си по съдебен ред, но това не изключва
възможността за позоваване на изтекла давност. Това е така, тъй като нуждата от
защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор – оспорване на
претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от ищеца право /в този
смисъл е решение № 331 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г., II г. о. на ВКС/.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, са обявени за безспорни между страните и
като такИ. за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между наследодателя на
2
ищците Б.И.С. и „Обединена Българска Банка“ АД е сключен Договор за кредитна
линия от 21.12.2005г.; на 06.12.2013г. е сключен договор за цесия между ЕОС Матрикс
ЕООД (цесионер) и „Обединена Българска Банка“ АД (цедент), с който са прехвърлени
вземанията по договора за кредитна линия; задължението по Договора към дата
04.12.2024г. възлиза на 10239,67лв. и последното плащане по договора е било на дата
21.07.2014г.
Безспорно е също и липсата на обстоятелства, водещи до прекъсване или
спиране на погасителната давност по отношение на процесната сума.
По делото е приложена справка от БНБ – Централен кредитен регистър,
издадена на 07.10.2024 г., в която са отразени множество вземания на ответника, сред
които и процесната цесия.
В конкретния случай задълженията по договор за кредит, макар и разсрочени на
погасителни вноски, не са периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
поради което се погасяват с 5-годишна давност. Съгласно ТР № 3 от 21.11.2024 г. по т.
д. № 3823 г на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД
от момента на изискуемостта на съответната вноска. Когато поради неизпълнение на
задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем,
давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече
от настъпване на предсрочната изискуемост. Приложим по отношение на вземанията
за обезщетение за забава е тригодишния давностен срок на осн. чл. 111, б. „ б“ ЗЗД.
Както бе посочено и по-горе, ответникът не оспорва, че за процесните вземания
не е водено съдебно производство, няма издаден изпълнителен лист и не е образувано
изпълнително производство, както и не са предприемани действия, които да спират
или прекъсват давността. Освен това ответникът изрично признава иска като заявява,
че действително вземанията са погасени по давност.
По тези съображения процесните вземания следва да се приемат за изцяло
погасени по давност.
С оглед гореизложеното исковите претенции са основателни и следва да бъдат
уважени. В тази връзка и само за пълнота следва да се отбележи, че въпреки
направеното признание на иска от страна на ответника, то липсва искане за
постановяване на решение при признание на иска от ищеца, което е пречка за
приложение на разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от ищците.
3
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато
искът е уважен, са кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да
не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Практиката на ВКС приема,
че при признание на иска, ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска.
Ответникът е признал иска. Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК -
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице задължителна практика
на ВКС /Опр. № 71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г., III г. о., ГК и др. /,
с която е прието, че тази предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато сезирането
на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Преценката се
извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз основа на извънсъдебното
и процесуално поведение на ответника.
В случая ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото е
подавал, включително и към момента на исковата молба, информация към Централен
кредитен регистър по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. От това му
активно извънсъдебно поведение следва, че ответникът към момента на завеждане на
иска е считал вземането за валидно и изискуемо, което предпоставя нуждата от
предприемане на действия от длъжника, за да оспори това свое задължение. Това е
така, поради особеното предназначение на информацията в Централния кредитен
регистър. По силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. данните,
които всеки от кредиторите (вкл. и цесионери, придобили вече съществуващи
вземания от други доставчици на кредитни услуги) подава за своите клиенти, служат
за преценка на кредитната задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и
поръчители за петгодишен исторически период. Информацията има съществено
значение за потенциалните потребители на финансови услуги, но актуализирането й,
ако такова се налага, е изцяло задължение на институцията, която я е подала към
регистъра. Затова ако ответникът не съдейства за точно оповестяване на данните за
дълга на ищцата, след като е бил изсрочен по давност на възникнал през 2005 г. дълг,
той несъмнено принуждава ищците да търсят отричане със сила на присъдено нещо на
данните за "историческа" задлъжнялост с давност над 5 години. Затова, макар да не е
отправил изрично искане за плащане, ответникът недвусмислено с подаването на
информация до Централния кредитен регистър по реда на чл. 10 от Наредба № 22 от
16.07.2009 г е заявил очакването си да получи в бъдеще "доброволно" изпълнение на
погасения по давност дълг, за да коригира неизгодна за кредитополучателката
оповестена информация, а това поведение е изцяло аналогично на трайно
възприемането в съдебната практика причиняване на нужно за защита на интереса на
длъжника съдебно установяване (Опр. № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС поч. гр. д. №
4112/2021 г., IV г. о., ГК). Предявяването на иск по чл. 124 от ГПК за установяване
4
недължимостта на вземането е единствената възможност за защита на длъжника –
ищец.
С оглед гореизложеното, не е налице една от двете кумулативни предпоставки
по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК,
поради което всички доводи и възражения в отговора са неоснователни. / в този
смисъл е и Определение № 171 от 10.03.2022 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. №
77/2022 г./
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК и направените от ищеца
разноски следва да бъдат възложени на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Заплатена е държавна такса в размер на 410 лева. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие ищците са заплатили на адвокат С. сумата от
1500 лв. за осъществяване на правна помощ и съдействие.
Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са
обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение следва да бъде в справедлив
размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършената работа.
В настоящия случай са предявени два иска в защита на два интереса. Защитаваните
интереси са на обща стойност 10 239,67 лева лв., производството по делото не разкрИ.
фактическа или правна сложност и е протекло в едно открито съдебно заседание, със
събиране само на писмени доказателства. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа справедливото адвокатско
възнаграждение за делото е в размер на 1600 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
в тежест на ответника следва да се възложи такова в размер на 1000 лв., който е
справедлив и съответен на фактическата и правна сложност на делото и извършената
работа.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Б. И., ЕГН **********, с адрес
************* НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Маткрикс“ ЕООД", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Бизнес Парк София“ №
1, бл. 15, вх.А, ет.4, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, сумата в размер на 5119,84 /пет хиляди сто и деветнадесет лева и
осемдесет и четири стотинки / лева, представляваща ½ идеална част съобразно
5
наследствения си дял, като наследник на Б.И.С., от вземане, дължимо по Договор за
кредитна линия от 21.12.2005 г., сключен между Б.И.С. и „ Обединена Българска
Банка“ АД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че С.Б.И., ЕГН **********, с адрес
************* НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Маткрикс“ ЕООД", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Бизнес Парк София“ №
1, бл. 15, вх.А, ет.4, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, сумата в размер на 5119,84 /пет хиляди сто и деветнадесет лева и
осемдесет и четири стотинки / лева, представляваща ½ идеална част съобразно
наследствения си дял, като наследник на Б.И.С., от вземане, дължимо по Договор за
кредитна линия от 21.12.2005 г., сключен между Б.И.С. и „Обединена Българска
Банка“ АД.
ОСЪЖДА „ЕОС Маткрикс“ ЕООД", ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх.А,
ет.4 да ЗАПЛАТИ на К. Б. И., ЕГН **********, с адрес ************* и С.Б.И., ЕГН
**********, с адрес ************* сумата от 1410/ хиляда и четиристотин и десет/
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6