Р Е Ш Е Н И Е
№ 260075
гр.Варна, 18.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на пети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т., като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№62/21г.
по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Я.Ц.Д. чрез процесуалния й
представител адв. Н.В. против решение №260068/09.11.2020г., постановено по
гр.д.№93/ 20г. по описа на ДОС, с което е отхвърлен
предявеният от Я.Ц.Д. срещу Министерство на земеделието, храните и горите иск
за сумата от 150 000лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди -
болки и страдания и психически стрес от загубата на сина й М.Я.в следствие на
настъпило ПТП на 13.04.2019г./допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива
при посочване на датата, като действителната дата е 14.04.2018г./ около 01,
00часа, на главен път II-29, посока гр.Добрич, на около километър и половина
преди с.Стожер, общ.Добричка, причинено от внезапната поява на диво животно
/кошута/, преминало от ляво на дясно през платното за движение, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до датата на окончателното изплащане
на сумата, както и Я.Ц.Д. е осъдена да заплати на Министерство на земеделието,
храните и горите сумата от 550 лв. съдебни разноски за възнаграждения за вещи
лица и сумата от 350лв. юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
бъдат уважени като на ищцата се присъди обезщетение в размер на
150 000лв., ведно със законна лихва, считано от 13.04.2019г. до
окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна Министерство на земеделието, храните и горите в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител Н.М. поддържа становище за нейната неосно- вателност и моли
решението на ДОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточняващите
такива към нея от 24.02.2020г. и от 05.03. 2021г./последната депозирана пред
настоящата инстанция след оставяне на производството без движение за
отстраняване нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/ ищцата Я.Ц.Д.
излага, че е майка на М.Е.Е.На 14.04.2018г. около 01, 00ч., на главен път II-29,
посока гр.Добрич, на около 1, 5 км. преди с.Стожер същият управлявал л.а.
„БМВ“, рег.№ Т273AYW, английска регистрация.Внезапно на пътното
платно от ляво на дясно преминала кошута.Поради внезапната поява на животното
на пътя синът й не могъл да спре или да избегне удара.Последвал удар между
автомобила и животното, колата се завъртяла и ударила в дърво.В резултат от
настъпилото ПТП синът й починал.Следствие от внезапната му смърт ищцата
претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания и психичен стрес.Изпаднала в
депресия, която все още не е преодоляла.Не искала да се вижда с никого, да
излиза от дома си, не е преодоляла болката от загубата му и не би могла до края
на живота си.
На осн. чл.2 от ЗЛОД дивите животни,
каквото е била кошутата, причина за настъпване на ПТП, са частна държавна
собственост.На осн. чл.4 от ЗЛОД органи- зацията на ловната площ, управлението
на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват
от министъра на земеделието, хра -ните и горите.Ответникът Министерство на
земеделието, храните и горите следва да осъществява контрол по отношение по
стопанисване на дивеча или той е субектът, под чийто надзор по смисъла на чл.50
от ЗЗД се намира той.Поради горното и носи отговорност за така причинените
вреди от дивото животно.Предвид изложеното претендира за претърпените
горепосочени неимуществени вреди ответникът Министерство на земеделието,
храните и горите, да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на
150 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането - 13.04.2019г. до окончателното изплащане.
Ответникът Министерство на
земеделието, храните и горите в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни.Оспорва твърденията на ищцата, че е правно
легитимиран да отговаря по реда на чл.50 от ЗЗД.Твърди, че надзорът и
контролът, осъществяван от ресорното министерство по см. на ЗЛОД, цели
съхраняване на генофонда и видовото разнообразие, увели- чаването и устойчивото
развитие на дивечовите запаси, обогатяване на фауната и запазване на
екологичното равновесие в природната среда.Тази отговорност е различна от
отговорността, която имат гражданите, които отговарят за вредите от животни под
техен надзор, изразяващи се в наблюдение и грижа, като разполагат с възможност
да ги управляват.При дивите животни не е възможно да се осъщест -вява
надзираване и контролиране, нито да се предотвратява нанасянето на вреди от тях
поради дивото им състояние.С оглед горното и за тях не се носи отговор -ност по
реда на чл.50 от ЗЗД.Евентуално, ако горните възражения се приемат за
неоснователи, твърди, че настъпване на ПТП не е само поради появата на диво
животно на пътя, а и предвид виновното поведение на пострадалия водач М. Е.Той
се е движил със скорост от 163, 22 км/ч., при разрешена такава от 90 км/ч.,
вкл. и при наличие на сигнализация в този участък от пътя, че е възможна поява
на диви животни с поставен пътен знак А 22.Поради тази неправомерна скорост,
водачът не е бил в състояние да намали и при необходимост да спре при
възникнало препятствие, още повече, че се е движил в тъмната част от деноно
-щието и е следвало да прояви по-голяма отговорност при управлението на авто
-мобила.Извън горното и водачът е управлявал автомобила без поставен пред
-пазен колан, което също е съпричинило резултата.Евентуално оспорва размера на
обезщетението като прекомерен.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.50 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се
установява от представеното удостове -рение за наследници на М.Е.Е., че същият
е починал на 14.04. 2018г., като въззивницата е негова майка.Не е спорно и, че
същият е загинал при ПТП, възникнало на 14.04.2018г., около 01, 00ч., на главен
път II-29
/гр.Варна-гр. Добрич/, на около 1, 5 км. преди с.Стожер, при управление от М.Е.
на л.а. “БМВ“, с рег.№ Т273AYW, английска регистрация,
с десен волан, като образуваното наказателно производство по ДП №115/18г. по
описа на Второ РУ на МВР гр. Добрич, водено за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК-т.к.
деецът е починал.
От заключението на САЕ от 14.09.2020г.
и от обясненията на в.л. в о.с.з. на 07. 10.2020г. се установява, че механизмът
на настъпване на ПТП е следният: набли -жавайки мястото на произшествието л.а.
се е движел със скорост от 163, 22 км/ч.В този момент от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила през платното за движение е преминала
кошута.Вследствие взаимното пресичане на териториите им на движение е настъпил
удар между предната част на л.а. и кошутата, която при подскоците си е паднала
върху предния капак на автомобила и веднага след това е последвал удар в
дясната част на предното панорамно стъкло и предната дясна колонка/горната
предна дясна част на купето/, т.е. в областта на купето пред водача.След удара
автомобилът се е отклонил в дясно и е преминал върху десния банкет.На
разстояние от 83, 50м. след като е напуснал пътното платно л.а. е навлязъл в
гора, намираща се в дясно от платното.След като е изминал 27 м. в гората е
настъпил удар между предната дясна част на автомобила и дърво, след този удар
автомобилът се е завъртял и отклонил в ляво, изнасяйки лявата странична част на
купето си напред, при което е настъпил удар във второ дърво, този път страничен
в задната лява част на купето, последвало е придвижване на автомобила напред и
в дясно и удар в трето дърво, този път в предната лява част на автомобила, след
което той е преустановил дви -жение.Съгласно заключението причина за настъпване
на ПТП от техническа глед -на точка е пресичане траекторията на движение на
лекия автомобил, движещ се по платното за движение, от дивото животно-кошута,
като съществува пряка причинно-следствена връзка между удара на лекия автомобил
с дивото животно, пресичащо платното, и настъпилото ПТП.Към момента на
настъпване на ПТП в участъка, където е настъпило, не е имало поставени
предупредителни знаци за опасност-„възможна е поява на диви
животни“.Понастоящем има поставен такъв знак.
Предвид така установеното от
цитираното заключение на САЕ относно меха -низма на настъпване на ПТП,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, съдът приема, че пресичането траекторията на движение на лекия
автомобил, движещ се по платното за движение, от дивото животно-кошута,
пресичащо платното, съответно последвалият сблъсък между тях е непосредствената
причина за възникване на процесното ПТП, от което е последвала смъртта на М.Е.Според
заключението на СМЕ от 21.09.2020г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на
07.10.2020г. при аутопсията на М.Е. са установени множество травматични
увреждания, групирани основно в три групи: 1/ черепно-мозъчна травма -
разкъсване на главен мозък, счупване на лицевия череп, черепния покрив и
основата на черепа, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на меките черепни
обвивки; 2/ гръдна травма-счупване на ребра в ляво, счупване на 6-7 гръдни
прешлени с прекъсване на гръбначния мозък; 3/ травма на крайниците - счупване
на двете кости на лявата подбедрица, ожулвания по ляв долен крайник и счупване
на лява ключица.Непосредствената причина за смъртта е несъвместимата с живота
черепно-мозъчна травма - разкъсване на главния мозък.Установените увреждания са
в лявата половина на главата и най-вероятно това увреждане, което и е причинило
смъртта, е следствие на съприкосновение с деформираните при удара с кошутата
детайли на купето-предна дясна колонка /горната предна дясна част на купето/ и
деформиран таван на автомобила в дясно, гръдната травма и тази на крайниците
могат да са причинени при удара в първото дърво.
Ценени в съвкупност двете заключения
установяват, че в резултат от сблъсъка с пресичащата платното кошута, тя е
паднала върху предния капак на автомобила и веднага след това е последвал удар
в дясната част на предното панорамно стъкло и горната предна дясна част на
купето като от тези удари частите на автомобила силно са се деформирали и
причинили мозъчната травма.За силата на удара на животното върху автомобила
може да се съди и от обстоятелството, че при този удар то е било разкъсано на
две части, видно от материалите по досъдебното производство.Дори и да се
приеме, че само част от травмите са следствие от удара с кошутата, а останалите
от удара с първото дърво, то следва да се има предвид, че именно ударът с
кошутата е причината за отклоняване траекторията на автомобила от пътното
платно и последвалото му движение до гората, съответно сблъсък с дърветата.
Нормата на чл.2, ал.1 от ЗЛОД
предвижда, че дивечът в Република България е частна държавна собственост с
изключение на случаите, определени с този закон. Няма твърдения, съответно
доказателства, процесното животно да попада в изключенията по чл.2, ал.3 от
ЗЛОД.Същото е вид дивеч - женски благороден елен съгласно чл.5, вр. приложение
№1 към чл.5 от ЗЛОД.Следва да бъде прието, че е собственост държавата.Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗЛОД организацията на ловната площ, управлението на ловното
стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра
на земеделието, храните и горите.Както е изложено в мотивната част на решение
№15/31.05.2001г. на КС на РБ по к.д. №3/ 01г. по повод искането за обявяване на
тази разпоредба за противоконституцион- на, дейностите, възложени с оспорената
разпоредба на Министерство на земеде -лието и горите, са обособени в три групи,
като видът, характерът и същността на всяка от тях могат да бъдат определени
въз основа на чл.7 - 12, чл.14 и чл.66 - 67
ЗЛОД.Дейността по първата от групите - организацията на ловната площ, не се
изчерпва с разпределяне на ловностопанските райони, а включва и създаването на
държавни дивечовъдни станции, между задачите на които е съхраняването и
обогатяването на видовото разнообразие на дивеча, както и опазването му.Дей
-ността по другите две групи обхваща управлението и контрола по охраняването на
дивеча, неговото опазване и поддържане на среда, необходима за нормалната му
жизнена дейност.Осъществяването им е изпълнение на конституционното задъл
-жение на държавата да осигурява поддържането и разнообразието на живата
природа.Наличието на същото изискване обосновава и ал.4 на чл.17 от КРБ.С нея е резервиран
за законова уредба режимът на обектите на държавната собстве -ност.Освен
придобиването и разпореждането режимът на обектите на собственост обхваща и
управлението им.Тъй като дивечът е държавна собственост - чл.2,
ал.1 от ЗЛОД, уреждането на режима на този обект на собственост се
отнася и до определянето на субекта, от когото ще се упражняват управленски и
контролни функции по стопанисването.Функциите, които с тази разпоредба се
предоставят на определения от нея правен субект, имат организационен,
управленски и контролен характер.
Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират.Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.След като на МЗХГ със
закон са възложени функции, които имат организационен, управленски и контролен
характер по отношение на дивеча, биващ частна държавна собственост /отговаря за
развъждането му, охра -няването му, опазването, поддържане на среда, необходима
за нормалната му жизнена дейност/, следва да бъде прието, че то е субект под
чийто общ надзор се намира той по см. на чл.50 от ЗЗД.Нормите на чл.78-83 от
ЗЛОД изрично уреждат ред за обезщетяване от лицата, стопанисващи дивеча, частна
държавна собстве - ност, на причинени от същия на трети лица имуществени
вреди.В тази връзка и не може да се сподели тезата на въззиваемата страна, че
след като при дивите животни не е възможно да се осъществява надзираване и
контролиране, нито да се предотвратява нанасянето на вреди от тях поради дивото
им състояние, за тях не се носи отговорност по реда на чл.50 от ЗЗД. Поради
липса на специална уредба в ЗЛОД за реда за обезщетяване на неимуществените
вреди, следва да бъде прието, че това е общият ред по чл.50 от ЗЗД.Съществувалата по-стара практика-напр. решение №16/26.01.1989г. по гр.д.
№885/88г., ВКС, IV, гр.о., приема ща, че не се носи отговорност
за вреди, причинени от диви животни, предхожда - приемането на ЗЛОД.В новата
такава-напр. Решение №509/21.12.2012г. по гр.д. №630/12г., ВКС, IV гр.о. и
Определение №256/17.04.2018г. по гр.д.№4414/17г., III ВКС, гр. о. се приема, че
съответното ресорно министерство, под чийто надзор се намира дивото животно,
собственост на държавата, отговаря по реда на чл.50 от ЗЗД за причининените от
същото неимуществени вреди.
Отговорността
по чл. 50 ЗЗД е обективна, в случая функция
от упражняването на надзор върху животните и причинените от тях вреди.
Установява се от събраните по делото гласни
доказателства, че в резултат от смъртта на сина си, въззивницата е претърпяла
неимуществени вреди.Съгласно показанията на св.С.И./ценени при условията на
чл.172 от ГПК, предвид обстоятелството, че живее на съпружески начала с
въззивницата, но и като бази -рани на непосредствени впечатления и
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/ същият
живее с Я.Д. на съпружески начала от около 10 години.М. бил единственото дете
на Я. и е живеел заедно с тях, имал го като роден син.Общи деца с Я. нямат.С
бащата на М.Я. се разделила около 1 година преди да се съберат със свидетеля. М.
и Я. били много близки, тя разчитала изцяло на него докато свидетелят бил в
чужбина, за да работи.С баща си М. отбягвал да се среща, защото пиел.След
смъртта му Я. не е същата.Когато им съобщили сутринта полицаите, тя изпаднала в
стрес, отказвала да повярва.В моргата не им позволили да го видят, после го
докарали в затворен ковчег, това, че не могла да види детето си за последно
допълнително влошило състоянието й.Всяка седмица по два пъти ходи до гроба
му.Месец и половина не искала да излиза от дома си, не ходила на работа.Като й
свършила отпуската, започнала работа, но все гледа да се усамоти, не иска да се
събира с хора, не е същия човек.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения,
общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му,
отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и др.При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания.Починалият е бил на 21 години.Между въззивницата и него е имало силна
привързаност и трайна, дълбока емоционална връзка родител-дете, вкл. обусловена
от обстоятелството, че от малка възраст е отглеждан преимущес -твено от нея,
без да живее заедно с баща си, вкл. бил единствено нейно дете, живущ с нея,
оказващ й подкрепа.От смъртта му тя е претърпяла значителни емоционални болки и
страдания.Съобразявайки продължителността и интензи -тета на претърпените
неимуществени вреди от смъртта на сина й, възрастта му, обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта му, съдържанието на същест -вувалата между тях
емоционална връзка, необратимия характер на понесените морални болки и
страдания, обществено-икономическите условия в страната към момента на
проявление на вредите и към настоящия момент, съдът приема, че обезщетението
следва да се определи в размер на 150 000лв.
По възражението за съпричиняване.
От заключението на цитираната САЕ се
установява, че автомобилът при нас -тъпване на ПТП се е движил със скорост от
163, 22 км/ч., при разрешена макси -мална скорост за този пътен участък от 90
км/ч. или водачът на автомобила е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
движейки се със скорост от над 70 км/ч. над позволената такава.Същото
заключение установява и, че водачът е бил без поставен предпазен колан, т.е. е
допуснал нарушение на чл.137а от ЗДвП. Съгласно обясненията на в.л. по СМЕ в
о.с.з. на 07.10.2020г. дори и М.Е. да е бил с поставен обезопасителен колан,
той отново би имал контакт на лицевата част от черепа с деформациите по купето
на автомобила от удара с кошутата, довели до черепно-мозъчната травма в лявата
част на главата, т.е. поставянето на колан не би могло да предотврати категорично
тази травма.Съгласно заключението на САЕ опасната зона на спиране на л.а.
/пълният спирачен път за спиране на моторно превозно средство/ при скорост от
163, 22 км/ч. е с дължина от около 190, 61 м.В отговора на исковата молба
ответникът е твърдял, позовавайки се на материалите по досъдебното производство,
че при движение с разрешената за участъка скорост опасната зона за спиране би
била около 73, 65м. /твърдение, неоспорвано от ищцата/, или и при движение с
такава скорост, водачът не би могъл да спре при внезапното излизане/явяващо се
непредвидимо такова, вкл. и поради липсата на съответен пътен знак/ на пътното
платно на кошутата.Скоростта от 163, 22 км/ч. обаче, надвишаваща с над 70 км/ч.
позволената такава, е допринесла физически за изключителната сила на удара при
попадането на дивото животно върху горната предна дясна част на купето и
деформациите му, от които съответно са част от травми на М.Е., и е допринесла
за продължаване движението на автомобила към гората, отстояща на около 100м.
съответно достигане на дърветата, в които също има сблъсък.Преценявайки
съвкупно тези обстоятелства, съдът приема, че е налице съпричиняване от
страната на пострадалия поради движението на автомобила с горепосочената
скорост, явяваща се и неразрешена, и несъобразена по см. на чл.20, ал.2 от ЗДвП
поради движението в тъмната част от денонощието с конкретните условия на
видимост при осветеност от фарове, която е способствала за настъпване на вредоносния
резултат.Съобразявайки, че поради внезапната поява на дивото животно на пътното
платно ударът е бил сам по себе си технически непредотвратим и при движение с
90км/ч., но, че би бил с по-ниска ударна сила при разрешената скорост, съдът
определя размер на съпричиняване от 30% или обезщетението следва да се определи
в размер на 105 000 лв.Законна лихва на осн. чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи
от датата на деликта-14.04.2018г.Навсякъде в исковата си молба и в хода на
производство, вкл. и във въззивната си жалба, ищцата сочи, че претендира
законна лихва от 13.04.2019г., поради което и съдът приема, че лихва следва да
се присъди от поисканата от ищцата дата /за тази датата се е произнесъл и
първоинстанционният съд/.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
основателен до размера от 105 000лв., до който следва да бъде уважен, ведно с
присъждане на законна лихва така, както е претендирана - от 13.04.2019г. до
окончателното изплащане.За разликата над 105 000лв. до 150 000лв.
искът е неоснователен.Предвид несъв - падане изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта му, с която искът е отх -върлен до размера от 105 000лв. и вместо
него постановено друго в гореизло -жения смисъл, съответно следва да бъде
потвърдено в частта му за отхвърляне на иска за разликата над 105 000лв.
до 150 000лв.Съобразно приетата за основа -телна, съответно неоснователна
част от исковите претенции пред настоящата инстанция, следва да се редуцират
разноските на ответника пред първа инстан -ция, съответно от 550лв. на 165лв. и
от 350лв. на 105лв.
Претендираните разноски за пред първа
и въззивна инстанция от страна на ищцата са възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.Определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. възнаграждението
при цена на иска от 150 000лв. възлиза на 4 530лв. и с ДДС на
5 436лв.Съобразно основателната част от иска се следва сумата от
3 805, 20лв. или за двете инстанции думата от 7 610, 40лв.На осн.
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата д.т.
за първа/4%/ и въззивна инстанция/2%/, а именно сумата от 6 300лв.
Ответникът претендира юриконсултско
възнаграждение за пред настоящата инстанция.Съдът на осн. чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. чл.25 от НЗПП определя общо същото в размер на 300 лв., от които съразмерно
на неоснователната част от претенцията ищцата дължи 90лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260068/09.11.2020г.,
постановено по гр.д.№93/20г. по описа на ДОС, в частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от Я.Ц.Д. срещу Министерство на земеделието, храните и
горите иск за сумата от 105 000лв. обезщетение за причинените й
неимуществени вреди - болки и страдания и психически стрес от загубата на сина
й М.Я.в следствие на настъпило ПТП на 13.04.2019г./допусната е в диспозитива
очевидна фактическа грешка като действителната дата е 14.04.2018г./ около 01,
00часа, на главен път II-29, посока гр.Добрич, на около километър и половина
преди с.Стожер, общ. Добричка, причинено от внезапната поява на диво
животно/кошута/, преминало от ляво на дясно през платното за движение, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до датата на окончателното
изплащане на сумата; 2/ Я.Ц.Д. е
осъдена да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите сумата,
представляваща разликата над 165лв. до 550 лв. съдебни разноски за
възнаграждения за вещи лица и сумата, представляваща разликата над 105лв. до
350лв. юрисконсултско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министерство на земеделието,
храните и горите да заплати на Я.Ц.Д., ЕГН **********, сумата от
105 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки, страдания и психи -чески стрес от загубата на сина й М.Е.Е. вследствие
на настъпило ПТП на 14.04.2018г. около 01, 00часа, на главен път II-29, посока
гр.Добрич, на около 1, 5 км. преди с.Стожер, общ.Добричка, причинено от
внезапната поява на диво животно/кошута/, преминало от ляво на дясно през
платното за движение, на осн. чл.50 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260068/09.11.2020г.,
постановено по гр.д.№93/20г. по описа на ДОС, в частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от Я.Ц.Д. срещу Министерство на земеделието, храните и
горите иск в частта му за сумата, представляваща разликата над 105 000лв.
до 150 000лв., ведно със законната лихва от 13.04.2019г. до датата на
окончателното изплащане на сумата; 2/
Я.Ц.Д. е осъдена да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите
сумата от 165лв. съдебни разноски за възнаграждения за вещи лица и сумата от
105лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието,
храните и горите да заплати на Адвокатско дружество „В. ***, офис 305, сумата
от 7 610, 40лв., представляваща възнаграждение/с включен ДДС/ за оказано
безплатно процесуално представителство на Я.Ц.Д. пред първа и въззивна
инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието,
храните и горите да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по см. на Апелативен съд-Варна сумата от 6 300лв., представляваща
държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Я.Ц.Д., ЕГН **********, да
заплати на Министерство на земеделието, храните и горите сумата от 90лв.,
представляваща съдебно -деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на
осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: