Решение по дело №6038/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1886
Дата: 28 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия: Станимира Иванова
Дело: 20241100506038
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1886
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100506038 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №20866/16.12.2023г по гр.д. № 44757 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 175-ти състав „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”АД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: на основание на чл. 411 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1126,50лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба-18.08.2022г., до изплащането й, представляващи
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско” за вредите,
нанесени по лек автомобил „Ленд Ровър”, рег. № ЕВ ****ВК от ПТП,
настъпило на 11.02.2022г. в гр. Габрово по вина на застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност” водач на лек автомобил „Пежо 308”,
рег. №ЕВ **** ВК, щета № 470421222207169; сумата от 21,28лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащане на главницата за периода
от 11.06.2022г. до 17.08.2022г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
802лв. , представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
1814/19.01.2024г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 18.01.2024г
от ответника по исковете –„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК
********* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на
1
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че не било
установено механизъм на настъпването на вредите и вината за същото,
приносът на водача на застрахования при ищеца автомобил. Заключението по
автотехническата експертиза не давало категоричен отговор за същото, а и
вещото лице посочило, че поведението и двамата водачи е причината за ПТП.
Противоречията между показанията на свидетелите и записванията по
протокола за ПТП обосновавали извод, че този протокол не удостоверявал
обективно фактите такива, каквито са съществували. Размер на присъденото
обезщетение не бил правилно определен. Претендирало е разноски. Оспорил
е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.
Въззиваемият-ищец ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”ЕАД, ЕИК
********* е оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението е
правилно. Посочило е , че свидетелят К. бил инструктор , обучаващ курсисти
за придобиване на придобиване на правоспособност за управление на МПС и
следвало да е детайлно запознат с правилата за движение по пътищата. Така
при попълване на протокола за ПТП не можело да се приеме, че е допуснал
грешка. Показанията му дадени пред съда не следвало да се кредитират. Дори
да се приемело, че автомобилът бил управляван от курсист, а не от инструктор
последният е бил в автомобила и е могъл своевременно да задейства спирачна
система. Отговорността на водача К. била завишена с оглед на
професионалната му дейност. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
172732/18.08.2022г. на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”ЕАД, ЕИК
********* срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ********* , с
която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати сумите, както
следва: на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1126,50лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-18.08.2022г., до
изплащането й, представляващи регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена
застраховка „Каско” полица № 4704180510000609 за вредите, нанесени по лек
автомобил „Ленд Ровър”, рег. № ЕВ ****ВК от ПТП, настъпило на
11.02.2022г. в гр. Габрово по вина на застрахован при „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица №
BG/30/121000550086 водач на лек автомобил „Пежо 308”, рег. №ЕВ **** ВК,
щета № 470421222207169; сумата от 21,28лв., представляващи обезщетение
за забава на плащане на главницата за периода от 11.06.2022г. до 17.08.2022г.
Навело е твърдения, че на 11.02.2022г. бил обвързан от застраховка „Каско”
за автомобила Ленд Ровър” към него момент ответникът бил обвързан от
застраховка „Гражданска отговорност” за водач на автомобила „Пежо 308”,
между двете МПС настъпило ПТП в гр. Габрово на паркинга на
кооперативния пазар, при което при потегляне водачът на Пежо 308 предприел
маневра на заден ход и реализирал удар с паркиращия Ленд Ровър в предния
2
ляв калник и врата на последния. Материали и работа по отстраняване на
вредите по Лен Ровър били 1101,50лв, които ищецът платил на 11.03.2022г.
направил и ликвидационни разноски от 25лв., поканил ответника да му
възстанови сумата на 10.05.2022г., но на 08.06.2022г. ответникът отказал да го
направи .Претендирал е разноски.
Ответникът ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК 200299615в
предоставения срок е оспорил исковете. Посочило е, че не било настъпило
ПТП по вина на водач на Пежо 308”, протокола за ПТП не бил верен и не
отразявал вярно механизма на настъпването му, текст „приемам вина” не бил
изписан от водача на този автомобил, почерк бил различен от този на другия
текст в протокола. Водачът на Пежо 308 нямал вина за настъпването на ПТП, а
и водач не бил Н. К.. Не били верни твърденията в заявлението за образуване
на щета при ищеца, размер на претенцията бил прекомерен. Изключителна
вина за настъпването на ПТП имал водачът на Ленд Ровър, който се движел с
изключително превишена скорост и без съобразяване с трафика, поради което
и водач на Пежо 308 не могъл да реагира на това му поведение. Водачът на
„Ленд Ровър” не се съобразил преди да предприеме маневрата, че няма да
създаде опасност за останали участници в движението, не се съобразил с
тяхната скорост и посока на движение, н се убедил че МПС, с което се
разминава не е подало сигнал за изменение на посока на движение; че има
видимост, свободен път на разстояние , което е достатъчно за разминаване с
маневриращия учебен автомобил без да го принуждава да намалява скорост
или да изменя посока на движение; че е осигурил достатъчно странично
разстояние между своето и учебното МПС. Претендирало е разноски.
С определение от 28.03.2023г. районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства , че към дата на процесното ПТП
между ищеца и увреденото лице е имало валидна застраховка „Каско”, а
между ответника и водача на вредата – валидно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност, че ищецът е заплатил процесната сума
като обезщетение за вредите от ПТП.
Приети са по делото застрахователна полица по застраховка „Каско” №
4704180510000609, преписка по щета № 470421222207169, съгласно които на
29.03.2018г. ЗАД Булстрад виена Иншурънс Груп” АД е сключило с „
Райфайзен Лизинг България”ЕООД договор за застраховка „Каско” за
автомобил Ленд Ровър, произведен през 2018г. за период от 30.03.2018г. до
30.03.2023г., на 11.02.2022г. при ищеца по искане на застрахования е
образувана щета за обезщетение на вреди по автомобила Ленд Ровър,
настъпили на 11.02.2022г.в гр. Габрово, паркинг на кооперативния пазар
където при паркиране на автомобила отстрани от ляво тръгнал друг паркирал
автомобил с рег. № ЕВ ****ВК на заден ход напречно на Ленд Ровър и ударил
със задната си част лявата врата и преден ляв калник на Ленд Ровър, ищецът
огледал автомобила, възложил отстраняването им на 3-то лице на което на
11.03.2022г. платил 1101,50лв., начислил разноски от 25лв., на 10.05.2022г.
поканил ответника като застраховател по застраховка Гражданска отговорност
3
на водача на Пежо 308”рег. № ЕВ****ВК да му ги , 08.06.2022г. ответникът
отказал да го направи. Във фактурата е посочено че единичната цена за труд е
33лв. без ДДС.
Прието е неоспорено от страните писмо от Кей Би си Лизинг” ЕООД с
предишно наименование Райфайзен Лизинг България” , договор за лизинг,
поръчка, съгласно което автомобил с рег. № ЕВ ****ВК е закупен от
Райфайзен Лизинг България”ЕООД на 09.03.2018г. продавач е Мото
Пфое”ЕООД, гаранцията му е 60 месеца-36 месеца от производителя и 24
месеца удължена гаранция, без ограничение на пробега . С писмото си Кей Би
Си Лизинг”ЕООД е посочило, че е предоставило автомобила по договор за
лизинг на П.Б.С..
Приета е неоспорена от страните застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/30/121000550086,
съгласно която на 18.02.2021г. ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” е сключило
застраховка „Гражнаскка отговорност” с Я.И.К. за автомобил Пежо 308, рег.
№ ЕВ ****ВК.
По делото е приет двустранен протокол за ПТП носещ подпис на водачите
на МПС, участвали в него, съгласно който 11.02.2022г. в гр. Габрово на
паркинга на кооперативния пазар е настъпило ПТП с участие на автомобил
„Ленд Ровър“, рег. № ЕВ ****ВК, управляван от П.С. и автомобил „Пежо
308”, рег. № ЕВ ****ВК, управляван от Н. К. , при което автомобил „Ленд
Ровър извършвал маневра паркиране при влизане на паркинг, а автомобил
„Пежо 308“ излизал от паркинга на заден ход, настъпил удар между задна
част на автомобил „Пежо 308“ и преден ляв калник и лява врата на автомобил
„Ленд Ровър“, водач на „Пежо 308“ е посочил, че „Ленд Ровър“ при паркиране
внезапно се появил, приемал вината за ПТП. Щети по Пежо 308 били по задна
броня.
Разпитан по делото св. П.С. е заявил, че на 11.02.2022г. паркирал
автомобила си с рег. № ЕВ ****ВК на паркинга на кооперативния пазар в гр.
Габрово, навлизайки в паркомястото с предницата напред с периферното си
зрение видял, че в ляво има паркирал напречно учебен автомобил, в който в
този момент влизали няколко човека. Докато свидетелят си откопчавал
обезопасителния колан този автомобил тръгнал на заден ход и със задната си
част ударил „Ленд Ровър“ странично в лява врата и калник. В момента на
удара свидетелят вече бил паркирал. Тогава от другия автомобил излязъл
водача – инструктор от шофьорското място и задал въпрос „Откъде се появи
?”. „Ленд Ровър“ бил паркиран на обозначено за същото място най-вляво в
началото на редицата паркирани автомобили. Другият автомобил бил
паркирал на място, което не било обозначено за същото-нещо като
разширение, което обхождало целия паркинг, откъдето преминавали
автомобилите, със спирането си другият автомобил пречел на това движение.
Този друг автомобил бил спрял напряко на платното за движение на паркинга,
около него нямало паркирани автомобили. Разстоянието между автомобилите
4
било не повече от 2 м., не бил запушил другия автомобил.
Разпитан по делото св. Н. К. е заявил, че през 2022г. участвал в ПТП в
центъра на гр. Габрово, тогава бил с курсист в учебен автомобил „Пежо 308“.
Автомобилът бил управляван от курсист ПТП настъпило при паркиране на
автомобила – тръгнал назад, за да паркира и тогава внезапно между „Пежо“ и
паркоместата внезапно се появил другия автомобил и не могли да отреагират.
С курсиста се движели към паркомясто на заден ход, другият автомобил
влязъл в паркинга и минал през паркоместата и настъпил удар, свидетелят
спрял автомобила в момента на удара. Другият автомобил не се опитвал да
паркира , а влязъл в паркинга и минал през паркоместата. В този момент
курсистът се опитвал да паркира на паркомястото и настъпил удар. Този друг
автомобил навлязъл с висока скорост , което означавало че не захождал към
паркиране на паркомясто, защото в този случай щял да е с маневра с готовност
за спиране. Курсистът бил тръгнал, за да влезе в паркомястото, бил насочил
автомобила натам. При предявяване на протокола за ПТП е посочил, че той е
изписал текста за участник „Б” и той го е подписал, посочил бил , че приема
вината, това означавало, че не е могъл да отреагира на ситуацията и да спре.
Мястото за паркиране на паркинга било разчертано по посока на движението
на другия автомобил.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
авто-техническата експертиза, вещото лице след запознаване на събраните по
делото доказателства е посочило, че хоризонталните задирания по външната
повърхност на детайли по преден ляв калник към предна лява врата на „Ленд
Ровър“ сочат, че при ПТП той е бил в движение във фаза на спиране, те
можели да настъпят по начина, посочен в протокола за ПТП. Следната пазарна
стойност на работи и материали за отстраняване на вредите по Лев Ровър към
дата на ПТП била 888,38лв. при цена на труд от 20лв. без ДДС за 21,3 часа.
Цената на труда осреднена била 20лв. без ДДС, цената на труда в сервиз на
официален вносител била 33лв. , посочена била в приетата фактура. Посочило
е, че при съобразяване на уврежданията по автомобилите, то скоростта на
Пежо 308 била около 5-7 км/ч, опасна зона за спиране била 2,62м. , а на „Ленд
Ровър“ – не по-висока от 10 км/ч и опасна зона за спиране 3,35м. Двамата
водачи са имали видимост един към друг. Посочило е, че ако при ПТП „Ленд
Роувър“ е бил паркирал, то тогава водач на Пежо 308 е виновен за ПТП,
защото не се убедил, че при движение на заден ход зоната зад него е свободна.
Око Ленд Роувър при възникване на удар не бил навлязъл в паркомясто, то той
имал вина за ПТП, защото не бил изчакал водач на Пежо 308 да завърши
маневрата за движение на заден ход.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
5
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2022г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
Предявените искове са с правно основание чл. 411 и чл. 497 от КЗ вр. с чл.
86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането
на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона,
като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът
на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ. С
оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите
лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да
получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие , както и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установено по делото , че застрахован по имуществена
застраховка „Каско” при ищеца автомобил „Ленд Ровър”, рег. № ЕВ ****ВК
6
на 11.02.2022г. в гр. Габрово на паркинга на кооперативния пазар е бил
увреден по предна лява врата и калник при ПТП, при което е участвал
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
автомобил Пежо 308, рег. № ЕВ ****ВК, средна пазарна стойност за
отстраняването на вредите по автомобил „Ленд Ровър” са не по-малко от
1101,50лв. в сервиз на официалния вносител на автомобила, която сума
ищецът е платил за ремонта на автомобила, обичаен размер на ликвидационни
разноски е 25лв., ищецът е поканил ответника за му ги възстанови. Тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото книжа от преписка по
застрахователна щета, заключение по съдебно-авто-техническата експертиза,
което в тази част съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано
от останалите доказателства по делото, двустранен протокол за ПТП, събрани
по делото гласни доказателства. Вещото лице е посочило, че посочената във
фактурата за ремонта цена на труда от 33лв. без ДДС е такава на официалния
сервиз, че часовете труд за ремонта са 21,3 часа, поради което и съдът приема,
че платената от ищеца цена не надвишава пазарната стойност на работи и
материали за отстраняване на вредите в официален сервиз на вносител на
автомобила. Съдът приема за установено по делото, че ремонт е следвало да
се извърши в сервиз на вносителя на автомобила. Това е така, защото
приетите по делото договор, оферта, установяват, че този автомобил
независимо че е бил произведен през 2018г. е бил в гаранция 5 години без
значение пробега километри. За тези обстоятелства във въззивното
производство не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС, при
обосноваване на същите районният съд не е допуснал нарушение на
императивна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл.
269 от ГПК съдът ги приема за установени по делото.
Спорен въпрос въведен във въззивното производство е механизъм за
настъпване на ПТП . Съдът приема за установено по делото, че ПТП е
настъпило в момент в който и двата автомобила са били в движение, но с
много ниска скорост поради извършваните от тях маневри . Този извод на
вещото лице съдът кредитира като неоспорен от страните по делото,
обоснован с оглед на вредите по двата автомобила. Страните не спорят, че при
ПТП „Пежо 308“ е бил в движение. Вещото лице е установило, че получените
задирания по „Ленд Ровър“ сочат, че той е бил в движение при настъпването
им. Този извод на вещото лице се подкрепя и от записванията по протокола за
ПТП, че „Ленд Ровър“ е паркирал, а не че е паркиран , за което в протокола за
ПТП има възможност за отбелязване. Такъв текст с думи е изписан и от
водачите в графа „забележка” по протокола за ПТП. Действително, св. П.С. е
посочил, че е паркирал и си откопчавал колана, когато настъпило това ПТП, но
категоричните изводи на вещото лице, направени при съобразяване на
характера на вредите, а и останалите събрани по делото доказателства,
опровергават тези показания и съдът не ги кредитира в тази им част. Съдът
приема за установено по делото, че при настъпване на ПТП „Ленд Ровър“ е
паркирал на паркомясто с движение напред, като вече е заел почти изцяло
7
паркомястото и е бил в крайна фаза на маневрата, непосредствено преди
спиране. Това се установява от приетия по делото протокол за ПТП и схема в
същия, показания на св. С. , които в тази част съдът кредитира като
неопровергани от останалите доказателства по делото, подкрепени от схемата
на ПТП, на която Ленд Ровър е показан в тази позиция. Съдът не кредитира
показания на св. К. в частта, сочещи че автомобил „Ленд Ровър“ не бил
извършвал маневра за паркиране , а навлязъл в паркинга и преминавал през
паркоместата с висока скорост. Тези показания не се подкрепят от нито едно от
събраните по делото доказателства, опровергават се от приетия по делото
констативен протокол – отбелязванията по него и схемата, а и заключението
на вещото лице посочило, че скорост на Ленд Роувър не е по-висока от
10км/ч., който извод е обосновало с вида и характера на вредите и който
съдът кредитира като верен и задълбочен, неопроверган от останалите
доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на св. К. и в частта,
сочещи че „Пежо 308“ извършвало маневра за паркиране на паркомястото,
както и че този автомобил бил управляван от друго лице –курсист, а не от
свидетеля К.. Тези му показания се опровергават от подписания от този
свидетел протокол за ПТП, от показанията на св. С., които в тази част съдът
кредитира като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. В
протокола за ПТП е посочено, че водач на „ Пежо 308“ е бил К.. Свидетелят С.
е посочил, че водачът на „Пежо 308“ , който излязъл от шофьорското място е
бил инструктор, а не курсист в автомобила „Пежо 308“. В протокола е
отбелязано че автомобил „Пежо 308“ е излизал от паркинга на заден ход и това
съответства на схемата за ПТП в протокола за ПТП и на показанията на св. С.,
отбелязано е и че водач е бил свидетелят К.. При така възприето съдът приема,
че ПТП е настъпило в момент в който „Ленд Ровър“ вече е бил заел
паркомястото при маневра паркиране напред, която е била във финална фаза –
непосредствено преди спиране, а в този момент автомобил „Пежо 308“ се е
движело назад, за да излезе от паркинга и нарушенията на правилата за
движение са извършени от водача на „Пежо 308“, който не се е убедил , че
терена зад него е свободен. Показанията на св. К. , че „Ленд Роувър“
преминава през паркоместа, на едно от които „Пежо 308“ е предприело
маневра за паркиране на заден ход, са опровергани от останалите събрани по
делото доказателства. Протоколът за ПТП сочи, че Ленд Роувър паркира,
като и двамата разпитани по делото свидетели са посочили, че при ПТП този
автомобил е бил на терен, разчертан за паркиране с паркоместа, които били
обърнати в негова посока. Поради съвпадането на тези показания съдът ги
кредитира като резултат от личните впечатления на свидетелите. Показаните в
протокола схема, направени отбелязвания в него, показания на св. С., които
им съответстват и поради което и съдът ги кредитира, установяват че при
ПТП „Ленд Ровър” е бил разположен върху паркомястото съобразно
границите му в посока на движението на „Ленд Роувър“, а не напречно на
него. Така съдът приема, че показанията на св. К., сочещи, че Ленд Роувър
преминавал през разчертаните пакроместа при движението си, а не извършвал
8
маневра паркиране, са опровергани и не следва да се кредитират. В подкрепа
на извода е отбелязването в протокола за ПТП, че водачът на Пежо 308 поема
вината за настъпилото ПТП . Посочените от вещото лице по техническата
експертиза варианти за възможния механизъм са били с оглед на различните
показания на свидетелите за механизма на ПТП.
При така възприето съдът приема , че иска за главница е основателен и
правилно е уважен от СРС.
Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите
на районния съд по иска за обезщетение за забава, при обосноваване на
същите районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна
норма, поради което и съдът приема, че решението на районния съд и по този
иск е правилно.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия съдебни разноски за въззивно производство в размер
на 415лв. за възнаграждение за адвокат. Размер на уговореното
възнаграждение съдът приема, че съответства на сложността на делото,
цената на исковете, броя на исковете, положените от процесуалния
представител усилия, поради което и възражението за прекомерност е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20866/16.12.2023г по гр.д. № 44757 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 175-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”ЕАД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 415лв. ( четиристотин и
петнадесет лева), представляващи съдебни разноски за производството пред
СГС.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10