РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. ХАСКОВО, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20235600500138 по
описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на глава XXI, вр. глава XLIX от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Д. С. Ц., с ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител С. И. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ****, чрез адв. М. К., АК- Разград срещу решение № 34/13.01.2023 г. на
РС-Хасково по гр.дело № 51/2023 г., с което е оставена без уважение молбата с правно
основание чл. 52, вр. чл. 49, ал.1 от ЗН - за вписване в особената книга на РС- Хасково по
чл.49, ал.1 от Закона за наследството ЗН/ направения от наследника Д. С. Ц., действащ чрез
своята майка и законен представител С. И. Д., с ЕГН ********** отказ от наследството
оставено му от С. Ц. Ц., с ЕГН **********, б.ж. на ****, починал на 31.10.2022 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебният акт, в който съдът приемал,че отказът по наследство като едностранен
еднократен формален писмен акт е отказ от правото на лицето да приеме наследството
,което по естеството си е отказ от права ,а съгласно чл.130, ал.4 от СК дарение ,отказ от
права, даване на заем и обезпечение на чужди задължения от ненавършило пълнолетие лица
са нищожни.ВКС по ч.гр.дело № 3644/2019 г. категорично приема,че е допустимо да се
направи отказ от наследство от името на малолетен наследник,респ. непълнолетен
наследник да са откаже от наследство със съгласието на родител или попечител,тъй като
отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 от СК.
Молят съда да постанови ново решение, с което да го отмени изцяло като
постанови вписване на отказа от наследство на Д. С. Ц. оставено му от С. Ц. Ц. ,б.ж на
1
****,починал на 31.10.2022 г.
СЪДЪТ след преценка доводите в жалбата и след обсъждане на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно
легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
РС – Хасково е сезиран от молба с правно основание чл. 52,вр. с чл.49,ал.1 ЗН.С
атакуваното решение РС – Хасково е отхвърлил молбата, като в мотивите си е приел, че
съгласно чл. 130, ал. 4 СК дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди
задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни, включително нищожен бил и
отказът от наследство,тъй като нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН предвиждала възможност
малолетното дете да приеме наследство само по опис.
Производство е охранително, като отказът от наследство е едностранен формален
писмен акт, с който призован към наследяване наследник упражнява субективното си право
да не приеме наследството представляващо съвкупност от права, задължения и фактически
отношения.
По делото е установено видно от представеното удостоверение за наследници №
18 от 23.04.2019г., изд. от Община - Хасково , че малолетният Д. С. Ц. е низходящ на
наследодателя С. Ц. Ц., починал на 31.10.2022 г.
Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд. Наследникът Д. С. Ц., като малолетен, е недееспособен по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЛС. По отношение на недееспособните лица в чл. 61, ал. 2 от ЗН,
законодателят е предвидил, че същите приемат наследството единствено по опис, т.е. не
могат да го приемат чрез конклудентни действия до навършване на определената от закона
възраст, тъй като не могат да извършват правни действия. Законосъобразно и правилно
съдът приема, че съгласно нормата на чл. 130, ал. 4, изр. I-во от СК, отказът от права,
направен от малолетно лице е нищожен и като такъв не може да породи правно действие.
Наследството е съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношение,
поради което всякога отказът от наследство направен от малолетно лице ще бъде нищожен
и като такъв няма да породи правни действия. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК
представлява изчерпателен списък на действията на разпореждане с имущество на
малолетен, които се нуждаят от разрешение на районния съд за извършването им, като
отказът от наследство не попада сред тях. Отказът от права, по своята същност,
представлява безвъзмезден акт на разпореждане на титуляра им и нарушава имуществената
сфера на техния носител, поради което и предвид липсата на доказателства какви права и
задължения са включени в наследствената маса следва да се приеме, че отказът от
наследство не е в интерес на детето. Релевираните както със заявлението, така и с жалбата
факти и обстоятелства са ирелевантни за крайния извод на първата инстанция за
нищожност ex lege на направен от малолетно лице отказ от наследство.
Предвид гореизложените съображения въззивната инстанция намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/13.01.2023г. по ч.гр.д. № 51/2023г., по описа
на РС – Хасково.
2
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3