№ 222
гр. Стара Загора, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500263 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. М. В.
от гр. Ч. против решение № 29/04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 862/2021
г. на Чирпанския районен съд, в частта с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан искът за сумата от 8711,30 лв., представляваща
цената на двукратната обработка в повече на 362,971 дка земеделска земя за
стопанската 2019 г.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за неоснователност на исковата претенция в обжалваната част.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно,
немотивирано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди,
че по делото било установено със свидетелски показания, че обработката на
земеделската земя е била извършена през есента на 2018 г. и пролетта на 2019
г. със специална техника за косене и мулчиране. Било установено и това, че е
заплатил 12 лв. на дка за тази обработка. Твърди, че за договора за изработка
наличните свидетелски показания били достатъчни, за да докажат
съществуването на договорните отношения между ищеца и свидетелите.
Плащането по сключения договор можело да се установява с всички
доказателствени средства и изключвайки показанията на свидетелите относно
плащането, съдът е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила.
Освен това нормата на чл.162 ГПК позволявала на съда при наличие на
1
доказаност на основанието на иска, но при липса на доказателства за неговия
размер, да приложи своята преценка за размера или да се позова на
заключение на вещото лице. Освен това твърдят, че претендираната сума
попадала в годишната данъчна декларация като декларирани разходи за 2019
г. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск в
обжалваната част.
Въззивникът е оспорил въззивната жалба. Излагат съображения и искат
решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество – неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.82 ЗЗД – за
присъждане на сумата от 8711,30 лв., представляваща цената на обработка на
ливада, пасище или мера – косене и мулчиране за 362,971 дка,
представляваща вреда. Ищецът (сега въззиваем) е твърдял в исковата си
молба, че е отглеждал дребни преживни животни – кози. В таи връзка
сключил с Община Б.Д. договор № 49 от 20.07.2015 г. за наем на общински
мери общо с площ от 870,018 дка, находящи се в землището на с. В., за срок
от 5 години. Имотите му били отдадени под наем за паша на 290 бр. ДПЖ
(дребни стопански животни), регистрирани в интеграционната
информационна система на БАБХ с животновъден обект № 6044-0009.
Уговорена била наемна цена от 5 дка. Договорът бил прекратен предсрочно,
считано от 01.02.2020 г. Ищецът е твърдял, че съгласно чл.12 от договора е
бил длъжен да прочиства пасищата от камъни и храсти, както и да не допуска
замърсяване с битови, строителни, производствени, опасни и др. отпадъци.
Той стриктно изпълнявал своите задължения по договора, но не и Община
Б.Д., защото нямало данни от началото на действието на договора до неговото
прекратяване кметът да е извършвал проверка за спазването на условията по
него и за нуждата от приложението на чл.37м, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, каквото
задължение имал ежегодно. Твърдял е, че спазването на условията по ал.1 на
посочения по-горе текст се установявало въз основа на изготвена и
предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1
февруари на текущата година в интегрираната информационна система на
БАБХ животновъдни обекти. От тази справка по отношение на ОЕЗ със
собственик В. М. В. се установявало, че към 1 февруари 2019 г. той
2
притежавал 121 бр. ДПЖ, който бил с 41,72% по-малък от броя на ДПЖ,
които е притежавал към датата на сключване на договора, когато козите били
290 бр. Това означавало, че договорът следвало да бъде изменен, като площта
се определи в съответствие с процентното намаление на броя на животните,
т.е. с 362,971 дка. Твърдял е, че в продължение на една година той е
обработвал и заплащал наем за пасища и мери, за които не е следвало
съгласно чл.37м, ал.4, т.1 ЗСПЗЗ. Твърдял е, че през есента на 2018 г. –
месеците октомври и ноември, и през пролетта на 2019 г. (месеците април и
май, той извършил двукратно почистване на пасищата и ливади, като за целта
използвал хора със специална техника. Цената за обработката – косене и
мулчиране, била в размер на 12 лв. за дка или за площта от 362,971 дка
възлизала на 4355,65 лв. или за двукратната обработка – 8711,30 лв., която
сума не е могъл да заяви за подпомагане в пълен размер и за него била вреда
пряка и непосредствена последица от неизпълнението на законовите
задължения и договорните отношения от страна на ответника. Твърдял е, че
поради бездействието на общината е бил принуден да обработва пасища в
повече от допустимото, без да може да ги заяви за подпомагане, респ. да
получи субсидия в пълен размер за цялата наета земя. Искал е от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
8711,30 лв., представляваща цената за двукратна обработка в повече на
362,971 дка земеделски земи за стопанската 2019 г.
С молба от 31.05.2022 г. ищецът е уточнил, че процесният договор е
поставен под особен режим – неговото сключване се базира освен на волята
на страните и на разпоредбата на чл.37и ЗСПЗЗ. Общината, освен изрично
уговорените договорни задължения, имала и задължения, вменени й от
законодателя, в т.ч. и по чл.37м, ал.1 ЗСПЗЗ. Община Б.Д. не е изпълнила
своите задължения, произтичащи от закона, а именно ежегодно да извършва
проверки за спазване на условията по чл.37и, ал.4, 7 и 9 ЗСПЗЗ по сключените
договори за наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд и да
предприеме съответните мерки по чл.37м, ал.4 ЗСПЗЗ. Наемателят не
следвало да влезе негативните последици от неизпълнението, което счита, че
е по чл.5 от договора.
Ответникът Община Б.Д. (сега въззиваем) е считал иска за
неоснователен. Не е оспорил факта, че с ищеца са сключили договор № 49 от
20.07.2015 г., съгласно който са му предоставени под наем мери и пасища в
землището на с. В., общинска собственост, в размер на 870,018 дка, които ще
се ползват за паша на 290 броя ДПЖ, при цена 5 лв. на дка, за срок от 5
години. Не е оспорил твърдението, че договорът е прекратен с анекс № 1 от
02.03.2020 г. Твърдял е, че в изпълнение на задълженията по чл.37, ал.1 и 2
ЗСПЗЗ комисия, назначена със заповед на кмета на общината, е извършил на
07.02.2019 г. проверка на всички сключени договора за наем или арента на
3
мери, пасища и ливади от общинския поземлен фонд, за което е съставен
констативен протокол. Било констатирано, че броят на отглежданите животни
(животински единици) и ползваните от тях мери, пасища и ливади отговарят
на нормите на ЗСПЗЗ. Твърдял е, че ищецът не е уведомил общината за
намаления брой животни и не било ясно от кой момент техният брой е
намален з преди проверката или след нея. Твърдял е, че за 2020 г. ищецът не е
имал животни и отново не е уведомил общината за това. По тази причина,
след извършена справка било установено, че той няма животни, което било
причината за прекратяването на договора. За платените 8711,30 лв. нямало
писмени доказателства. Съгласно чл.12 от договора той имал задължение за
почиства пасищата от камъни и храсти, но нямал задължение да кандидатства
за субсидия въз основа на площта на имотите, които е наел. Негов бил
изборът каква площ ще заяви за субсидия.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно от фактическа страна,
че страните са сключили договор № 49 / 20.07.2015 г. за наем на общински
пасища и мери, вписан в Служба по вписванията гр. Ч. под дело № 3043, том
V, № в тома 19, вх. per. № 3041 от 07.08.2015 г. По силата на този договор
Община Б.Д. е отдала под наем на В. М. В., като наемател, недвижими имоти
- мери и пасища публична общинска собственост, находящи се в с. В. с обща
площ 870,018 дка, подробно индивидуализирани в чл.1, ал.1 от договора, за
паша на 290 броя ДПЖ, регистрирани в интегрираната информационна
система на БАБХ с животновъден обект № 6044-0009. Уговорена била
годишна наемна цена - 5 лв./дка. Срокът на договора бил 5 години и е
влезнал в сила от 01.10.2015 г. Приел е за установено, че с анекс № 1 от
02.03.2020 г., също вписан в Служба по вписванията гр. Ч. под дело № 388,
том II, № в тома 82, вх. р. № 769 от 06.04.2020 г., страните са се споразумели,
че на основание чл.37м, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ във връзка с чл.101, ал.2 ППЗСПЗЗ
предсрочно прекратяват договора, считано от 01.02.2020 г. Приел е за
установено, че в изпълнение на задълженията по чл. 37м, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ,
кметът е установил, че броят на отглежданите животни (животински единици)
и ползваните от тях мери, пасища и ливади от общинският поземлен фонд на
ищеца не отговарят на нормите на ЗСПЗЗ, за което бил съставен констативен
протокол.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че кметът на
общината е действал неправомерно – чрез бездействие и несъблюдаване на
императивна правна норма – чл.37, ал.4, т.1 ЗСПЗЗ, коаято му налага
изискването да следи за броя на отглежданите пасищни животни и спрямо тях
да редуцира размера на отдадената под наем земеделска земя (пасища).
Неизпълнението на договорните задължения на ответника се изразявало в
неоснователно изменение на договора, като съгласно посочения по-горе текст
е следвало да бъде изменена площта и приведена в съответствие с
4
процентното намаление на отглежданите животни. По тази причина ищецът е
реализирал загуба, като е заплатил в повече наемна цена. Но по делото не
били събрани достатъчно доказателства за установяване на твърдяното
двукратно почистване на пасищата и ливади през есента на 2018 г. и пролетта
на 2019 г., за което били заплатени 8711,30 лв. Не били представени писмени
доказателства за извършените разходи за косене и мулчиране, а от гласните
доказателства също не се доказвали твърденията.
Решението в обжалваната му част е правилно като краен резултат.
Съображенията на въззивният съд са следните:
Не е спорно по делото, че страните са съконтрагенти по договор от
20.07.2015 г., съгласно който Община Б.Д. предоставя под наем на въззивника
В. М. В. мери и пасища публична общинска собственост, находящи се в
землището на с. В., подробно индивидуализирани в чл.1 от договора, с обща
площ от 870,018 дка. Договорът е сключен за 5 години, считано от 01.10.2015
г., т.е. до 01.10.2020 г. Уговорен е месечен наем в размер на 5 лв. на дка.
Имотите са били предоставени за паша на 290 бр. кози. Към 01.02.2019 г.,
според данните в интегрираната информационна система на БАБХ, наличните
животни в животновъдния обект на въззивника били 121 бр.
Комисия, назначена със заповед на кмета на Община Б.Д., извършила
проверка съгласно чл.37м и чл.34и, ал.4 ЗСПЗЗ на договорите за отдаване под
наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд и въз основа на
получена справка от БАБХ за броя на животните, отглеждани от всеки един
ползвател на пасища и мери, констатирала, че към 01.02.2019 г. всички
изброени земеделски производители (в т.ч. и въззивникът, фигуриращ с 18,15
животински единици според справката на БАБХ от 01.02.2019 г.) отговарят на
нормите на ЗСПЗЗ съгласно броя на отглежданите животни (животински
единици) и ползваните от тях мери, пасища и ливади от общинския поземлен
фонд.
С писмо от 17.02.2020 г., адресирано до въззивника В., кметът на
Община Б.Д. го уведомява, че с констативен протокол от 03.02.2020 г.
комисия, назначена на основание чл.37м ЗСПЗЗ, е установила несъответствие
в условията за сключване на договор за наем на пасища, изразяващо се в
липса на данни в интегрираната информационна система на БАБХ за
притежаваните от него селскостопански пасищни животни, поради което
договорът от 20.07.2020 г. следва да бъде прекратен. С анекс от 02.03.2020 г.
договорът е прекратен на основание чл.37м, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ и във връзка с
чл.101, ал.2 ППЗСПЗЗ. Със заявление от 17.03.2020 г. въззивникът В. иска
договорът да бъде предсрочно прекратен, считано от 01.10.2019 г. поради
прекратяване на дейността и продажба на животновъдния обект. С писмо от
01.04.2020 г. кметът на общината уведомява въззивника, че договорът вече е
прекратен, считано от 01.02.2020 г.
5
По делото е назначена и изслушана съдебно-агрономическа и съдебно-
счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че според
данните от интегрираната информационна система на БАБХ за стопанската
2015/2016 г. ДПЖ в животновъдния обект на въззивника са били 290 бр.; за
стопанската 2016/2017 – 257 бр.; за стопанската 2017/2018 – 243 бр.; за
стопанската 2018/2019 – 121 бр., като намалението е 58,28 %. Данните за
стопанската 2019/2020 са същите.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В.И.В. и С.И.В. се
установява, че двамата са първи братовчеди на въззивника, който гледал кози
в с. В.. Наемал общинска земя за пасища и ги наемал да обработват тази земя,
защото той нямал техника. Свидетелите твърдят, че това се случило
2018/2019 г. – стопанската. Те косили и мулчирали земята, след което
изнасяли голяма маса. Земята обработвали наесен и напролет, за което
въззивникът платил 12 лв. на дка. Обработваната земя била около 900 дка.
Той се оплаквал, че била много, а животните му намалели, за което
многократно се оплаквал в общината и че не може да си получи субсидиите.
По силата на процесния договор въззиваемият, в качеството на титуляр
на правото на собственост върху земята, я отдава под наем, а въззивникът се
задължава освен да заплаща уговорената наемна цена, и да поеме всички
разноски по текущата поддръжка на имотите, както и да ги прочиства от
камъни и храсти, да не допуска замърсяването им, наторяването им с
изкуствени торове и с утайки от пречистени отпадни води и да не пали
растителност. За страните са разписани изрично и други задължения,
свързани с преотдаването на имотите под наем, заграждането им,
препятстването на свободното преминаване през тях и изграждането на
временни постройки.
Правоотношенията във връзка със сключването, проверката за
изпълнението и съответствието с нарочните законови условия и
прекратяването на договорите по отдаване под наем на пасища, мери и
ливади от общинския поземлен фонд на собственици или ползватели на
животновъдни обекти, регистрирани в интегрираната информационна система
на БАБХ, е сложен фактически състав, включващ както гражданскоправни,
така и административно правни елементи. Кметът на общината действа в
изпълнение на правомощията си по чл.44, ал.1, т.8 ЗМСМА, но изпълнява и
функциите, които са му възложени в специалните разпоредби на ЗСПЗЗ. По
отношение на прекратяването и изменението на договорите при условията на
чл.37м, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ правомощията му са в условията на обвързана
компетентност. Неизпълнението на задълженията за извършване на
проверките по чл. 37м, ал. 1 за прекратяване или изменение договор за аренда
или наем при условията на чл. 37м, се наказва с административно наказание.
В случая кметът на Община Б.Д. е извършил проверка за спазване на
6
условията по чл.37и, ал.4, 7 и 9 ЗСПЗЗ по сключените договори за наем или
аренда на пасища, мери и ливади в землището на с. В., за което е и съставен
констативният протокол от 07.02.2019 г. Изменение на договора с въззивника
не е инициирано, тъй като е прието, че той отговаря на нормите на ЗСПЗЗ
съгласно броя на отглежданите животински единици и ползваната площ от
мери и пасища. Съдът няма да излага съображения доколко този извод е В.,
тъй като по делото няма такова възражение, няма и доказателства за
справките от БАБХ и направените изчисления. Това е и ирелевантно, защото
неиздаването на заповед за изменението на договора от кмета на общината
засяга обществените отношения, свързани с правото на собственост върху
земеделските земи и тези обществени интереси, свързани с тяхното ползване,
и то би било такова нарушение по чл.37м ЗСПЗЗ, което не може да причини
вреди, обезщетението на каквито се претендира в настоящото производство,
поради естеството си. Всъщност ищецът на практика е бил облагодетелстван
и това е така, защото е разполагал с повече пасищна площ за своите животни.
Дали тази площ е могла да бъде заявена за субсидиране или не, е без
значение, защото това обстоятелство е извън договорното правоотношение и
административните правомощия на кмета на общината.
От друга страна, съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението за неизпълнен
договор обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Вредата е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо и
достатъчно условия за настъпването й в обичайна среда. Неизпълнението е
необходимо условие, когато без него в конкретния случай вредата не би
настъпила. То е достатъчно условие, когато само би причинили вредата при
обичайно стечение на обстоятелствата. Вредите, които са нетипичен резултат
на неизпълнението, са косвени. Предвидими са вредите, които са могли да
бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа според обстоятелствата,
които са били известни на страните при сключването на договора и на тези
обстоятелства, които са могло да бъдат известни. Така, дори и да се приеме,
че плащането за косене и мулчиране за повече площ от полагаемата му се, е
претърпяна загуба, то тя би съставлявала косвена вреда – не се дължи
изключително на неправомерното поведение на кмета на общината, а и на
неправомерното поведение на въззивника.
Няма съмнение, че задълженията на страните по един договор не се
изчерпват само с изрично разписаните в него. По правило договорът за наем е
двустранен, тъй като и за двете страни възникват права и задължения, които
са взаимосвързани и следват едно от друго. Някои от тези права и задължения
се подразбират поради естеството на правото, а други – следват от закона.
Освен това изпълнението на задълженията по договора се основават на
7
няколко основни принципа – точно изпълнение, реално изпълнение,
изпълнение с грижата на добър стопанин, принцип на сътрудничество между
страните и принцип на добросъвестността. Нарушението на който и да е от
тези принципи съставлява неизпълнение. Освен това, с оглед на спецификата
на договора и дейността, която въззивникът изпълнява, за него възникват
задължения от административноправен характер, които са пряко свързани със
задълженията на кмета по чл.37м ЗСПЗЗ. Като собственик на обект със
селскостопански животни той е задължен да извършва ежегодно
инвентаризация на животните в обекта и да подава декларация, съдържаща
информация за промяна на обстоятелствата. Също така, съгласно чл.101, ал.1
ППЗСПЗЗ той има право да иска прекратяване или изменение на договор за
наем преди изтичането на срока му при промяна на условията по чл.37и, ал.4
ЗСПЗЗ. Това въззивникът не е сторил и е продължил да ползва изцяло
предоставената му под наем земеделски имоти. Налице е едно пасивно
поведение на въззивника, който, въпреки възможностите си, не е направил
нищо, за да намали размера на земята, която е следвало да прочиства. Когато
кредиторът е могъл да избегне вредите или да ги ограничи, полагайки
грижата на добрия стопанин, договорната отговорност не възниква въобще –
чл.83, ал.2 ЗЗД.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че исковата
претенция за плащане на сумата от 8711,30 лв. за двукратно косене и
мулчиране на площта от 362,971 дка е неоснователна. Оплакванията във
въззивната жалба са неоснователни, тъй като първоинстанционният съд е
приел, че искът е недоказан не само по размер, но и по основание.
Показанията на свидетелите, които по смисъла на чл.172 ГПК са
заинтересовани в полза на въззивника, не са достатъчни, за да се приеме, че
той е извършил работата по почистването на пасищата през есента на 2018 и
пролетта на 2019 г. така, както твърди, тъй като по делото за тези
обстоятелства няма други данни. Иначе е основателно възражението, че
когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице, каквото е изготвено, но в случая не става дума
само за недостатъчност на данни за размера на вземането, а за недоказаност
на основанието при наличните доказателства, т.е. недоказаност на наличието
на договор за изработка и изпълнението по него.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. На въззиваемия
следва да бъде присъдена сумата от 432 лв. за направените от нея разноски за
възнаграждение за един адвокат за въззивната инстанция.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 862/2021 г. по описа на Районен съд - Чирпан, в обжалваната му част, с
която предявеният от В. М. В. от гр. Ч., ***, ЕГН ********** срещу Община
Б.Д., ЕИК ***, представлявана от кмета И.С.Т., иск за присъждане на
обезщетение за имуществена вреда в размер на 8711,30 лв., представляваща
претърпяна загуба от двукратно косене и мулчиране на площ от 362,971 дка
пасища и мери в землището на с. В., *** през стопанската 2018/2019 г. е
отхвърлен.
ОСЪЖДА В. М. В. от гр. Ч., ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Община Б.Д., ЕИК ***, представлявана от кмета И.С.Т., сумата от 432 лв. за
направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за един
адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9