Решение по дело №3641/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……..

гр. София, 17.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 3641 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.С.П. против П.НА Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът Д.С.П. твърди, че на  27.01.2015 г. е привлечен като обвиняем по д.п. № 1840/2014 г. по описа на 4 РУ и пр.пр. № 32148/2014 г. за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. На 30.01.2015 г. с протоколно определение на СРС му е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Считано от 05.06.2015 г. мярката за неотклонение е изменена в домашен арест, а на 27.09.2015 г. тя е отменена поради изтичане на осем месечния срок за изпълнение. На 09.03.2016 г. досъдебното производство срещу него било прекратено поради липса на доказателства. Във връзка с описаното изживял емоционални болки (първоначалната мярка за неотклонение го отделила от шест месечната му дъщеричка и съпругата му, загубил работата си, бил уплашен за бъдещето си) и физически страдания (засилила се дисковата му херния). Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лева.

            Ответникът П.НА Р.Б.оспорва иска по основание и размер. Поддържа липса на елементи от деликтния състав. Сочи, че мярката за неотклонение е взета от съда. Оспорва твърденията за медицински последствия от престоя в следствения арест, тъй като заболяването на ищеца е с давност преди наказателното производство. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:     

С Постановление от 27.01.2015 г. Д.С.П. е привлечен като обвиняем по ДП № 1840/2014 г.  по описа на 4 РУ – СДВР, пр.пр. 32148/2014 г. по описа на СРП за това, че на неустановена дата за времето от 07.00 часа на 30.07.2014-09.08.2014 г.  в гаражна клетка № 8, в гр. София, ул. ********с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрил чужда движима вещ – лек автомобил Ланд Ровър, модел Рейндж Ровер Спорт с рег. № ********, собственост на „Мото Пфое“ ЕООД, за която предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление – противозаконно отнемане на МПС от влаението на Б.Е.Н.– престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК. С Постановление от същата дата – 27.01.2015 г. на мл.прокурор при СРП е постановено задържане под стража за срок до 72 часа на Д.С.П., считано от фактическото му задържане на 27.01.2015 г.

С Определение от 13.01.2015 г. по нчд № 1395/2015 г. по описа на СРС, 12 състав по отношение на обвиняемия Д.С.П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението е влязло в сила на 05.02.2015 г.

С Определение от 01.06.2015 г. по нчд № 8320/2015 г. по описа на СРС, 10 състав е изменена взетата по отношение на Д.С.П. мярка за неотклонение в „домашен арест“, която да се изпълнява на адрес гр. Нови Хан, ул. „Милин ******. Определението е влязло в сила на 05.06.2015 г.

С Разпореждане от 25.09.2015 г. на прокурор при СРП по пр.пр. № 32148/2014 г. считано от 17.09.2015 г. е отменена мярката за неотклонение „домашен арест“, взета по отношение на Д.С.П., тъй като е изтекъл законоустановения 8-месечен срок да изпълнението й.

С Постановление от 09.03.2016 г. на прокурор при СРП по пр.пр. № 13148/2014 г. наказателното производство по ДП № 1840/2014 г. по описа на 4 РУ СДВР, пр.пр. 13148/2014 г. по описа на СРП е прекратено по отношение на Д.С.П. поради недоказаност на обвинението срещу него.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на И.И.В... В показанията си свидетелят установява, че се познава с ищеца от от 2015 г. Тогава той се преместил да живее в Нови хан, на ул. Милин Камък. През 2015 г. Д. бил задържан, а после бил под „домашен арест“ няколко месеца. Свидетелят заявява, че в този период му носел храна, продукти, защото имал магазин и били съседи. Тогава жената на Д. го оставила, защото нямал пари да издържа семейството. Той взимал на вересия от магазина. Постоянно бил пиян, защото жена му го оставила, нямал пари, останал сам и е лежал без причина. Такива обяснения му давал. През този период никой не се интересувал от него. Бил сам. Докато бил под домашен арест го било страх да излиза и затова звънял на свидетеля и на други съседи да му носят продукти. В този период отслабнал с 20 килограма. Болял го кръста. Сред съседите се говорело, че е престъпник. Отбягвали го. Нямали добро отношение към него.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

            Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.НА Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.НА Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).

            Основателността на предявения иск се  предпоставя от това по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато  обвинение в извършване на престъпление от общ характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.

            От събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска районна прокуратура обвинение за извършено умишлено престъпление, като производството по отношение на ищеца е било прекратено, тъй като не е установено, че именно той е деецът. С влизане в сила на постановлението, с което е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца възниква отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Прекратяването на наказателното производство, обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат от повдигнатото и обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в отрицателни емоции, стрес.

            Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години, обстоятелството, продължителността на наказателното производство около 1 година, както и че по отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „домашен арест“. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че ищецът е претърпял негативни емоции, но наред със задържането му, те са били предизвикани и от това, че съпругата му го е напуснала, но не заради воденото срещу него наказателно производство, а защото не е имал пари. От значение е обстоятелството, че ищецът има и предходни осъждания, като че с определение по чнд № 385/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин в сила от 29.12.2017 г. е определено едно общо наказание – лишаване от свобода от три месеца, като приспада времето, в което Д.П. е бил задържан под стража в друго производство по НПК и то е било прекратено. Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 2 000 лева.

            Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на Д.С.П., ЕГН-**********,*** сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 215, ал. 1 от НК в хода на досъдебно производство № 1840/2014 г. по описа на 4 РУ СДВР, пр.пр. 32148/2014 г. по описа на СРП, прекратено с Постановление от 09.03.2016 г. на Прокурор от СРП поради недоказаност на авторството на престъплението, като отхвърля предявения иск за разликата над сумата от 2000 лева – неимуществени вреди до предявения размер от 60000 лева като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                           

СЪДИЯ: