Решение по дело №818/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

20.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

818

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 312 от 08.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Е. Ф. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от Е. Ф.Ф., чрез упълномощен защитник. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление противоречи на материалния закон и е необосновано. При издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да отмени обжалваното постановление като незаконосъобразно и неправилно. 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установило, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Той се намирал непосредствено до входната врата, където живеел. Жалбоподателят бил с намалена работоспособност и с диагноза „сколиоза“. Поради това моли наказателното постановление да бъде отменено.  

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк.П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Сочи, че с оглед представените доказателства за заболяване на жалбоподателя, не претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:  

На 27.04.2020 г. свидетелите К.К. и Д.Т. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали. Вечерта те получили сигнал от ОДЧ, че на ул.„Вършец“ в гр.Кърджали имало много хора без защитни маски за лице. По този повод те отишли на място, за да извършат контрол по спазване на въведените в страната противоепидемични мерки. Това се налагало, тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Пристигайки на ул.„Вършец“ до № 17 в гр.Кърджали, на 27.04.2020 г. около 22.40 часа, свидетелите К. и Т. установили много хора събрани на едно място. Един от тях бил жалбоподателят Е. Ф.Ф., който бил на открито обществено място на улицата, без поставена защитна маска за лице. Полицейските служители се легитимирали и поискали документ за самоличност на лицето. Констатирали, че нарушителят се казвал Е. Ф.Ф.. Той бил отведен в РУ-Кърджали, където на същата дата му бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.209а от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Той получил и подписал акта без възражение. На 08.05.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Е. Ф.Ф. за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.        

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите К.К. и Д.Т.; Докладна записка от 27.04.2020 г.; Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Акт за установяване на административно нарушение от 27.04.2020 г.; Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Експертно решение № 0182 от 11.01.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.    

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл.63 от ЗЗ Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила и към 27.04.2020 г. В цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. На 27.04.2020 г. той се е намирал на открито обществено място, но без да има поставена защитна маска за лице, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Затова правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на разпитаните очевидци К.К. и Д.Т., както и от писмените доказателства. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.  Фактът, че жалбоподателят се е намирал близо до входната врата на дома си не опровергава извода за извършено административно нарушение. След като е бил на открито обществено място, каквото несъмнено е улицата, то той е следвало да спазва въведените с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Диагнозата „сколиоза“, с която жалбоподателят Ф. е освидетелстван през 2018 г. не представлява обективна пречка за изпълнение на противоепидемичнната мярка. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 312 от 08.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Е. Ф. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

                                                                   Районен съдия: