Решение по дело №10151/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 167

 

Гр.Велико Търново 14.09.2020г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева

                                                                                                                  Росен Буюклиев

 

при секретаря С. Ф.и с участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10151 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

            Предмет на касационното производство е Решение № 218 / 17.03.2020г., постановено по АНД № 2130 по описа на ВТРС за 2019г., четвърти състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1275-002145 / 22.10.2019г., с което на С.П.Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 250лв. на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ за нарушение на чл.438, ал.1, т.1 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от С.П.Л., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване на представените писмени доказателства. Развита е теза за неправилно посочване на датата на административното нарушение, тъй като валидна застраховка „Гражданска отговорност“ липсва и на предхождащата спирането на автомобила дата, то неизпълнението на задължението за сключване на застраховка не е на сочената в наказателното постановление дата. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за  потвърждаване на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – лек автомобил с рег. № ВТ 9170 ВА е спрян за проверка от контролните органи, при която е установено, че водачът е собственик на автомобила, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ и на собственика е наложена глоба.

Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно установени, при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно е определен вида и размера на наказанието,  поради което и наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира извода на районния съд за законосъобразност на наказателното постановление за съответен на доказателствата по делото и материалния закон.

Доводът на касатора за налагане на четири наказания за едно и също нарушение е недоказан. Съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗАНН никой не може да бъде наказан повторно за нарушение, за което вече е бил наказан с влязло в сила наказателно постановление или акт на съд. Представените електронни фишове за същото нарушение съгласно справка от ОД на МВР са обжалвани, поради което и липсва влязло в сила наказателно постановление или акт на съд за същото нарушение.

От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил с рег. № ВТ 9170 ВА, собственост на С.Л. към датата на извършената проверка на същия автомобил, движещ се в пределите на населеното място гр.Велико Търново. Задължението за собственика на лекия автомобил за сключване на договор за задължителната застраховка не е обвързано с конкретен времеви период – такава застраховка автомобилът следва да има непрекъснато – от момента на регистрация до момента на спиране от движение или отписване. Следователно за съставомерността на деянието е достатъчно посочването на конкретната дата, на която е налице неизпълнение на това задължение.

Като достига до извод за наличие на административно нарушение и законосъобразност на акта, с който е наложено административно наказание, въззивния съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 218 / 17.03.2020г., постановено по АНД № 2130 по описа на ВТРС за 2019г., четвърти състав.

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.