№ 2490
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506950 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДМЛ И.“ ЕООД, ищец пред СРС,
срещу решение № 20021128 от 14.03.2022 г. по гр.д.№ 718 по описа за 2021 г.
на СРС, Второ ГО, 75-ти състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца,
въззивник, искове по чл.286 ЗЗД и по чл.92, ал.1 ЗЗД, както и в негова тежест
са възложени разноските по делото.
Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното
решение. Сочи, че в договора за посредническа услуга изрично било
уговорено, че се дължи комисионна.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което претенциите на ищеца /включително и законна
лихва/ да бъдат уважени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника /пред СРС/-
„К.Н.С.“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че
1
ищеца не е доказал претенцията си нито по основание, нито по размер.
Твърди, че при справка в имотния регистър се установявало, че процесното
дружество не било сключвало договор за ул.“*******. Правилно СРС бил
посочил, че в исковата молба се твърди претенция за кв.Дървеница,
ул.“*******, а не за кв.Драгалевци, както било посочено в договора.
Обжалваното решение било постановено при съобразяване с всички факти и
доказателства по делото и при спазване на процесуалния и материален закон.
Претенциите на жалбоподателя за заплащане на възнаграждение за услуга,
която не била извършена, били недоказани и неоснователни. Претендира
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За първоинстанционното въззивникът е уведомен на 01.04.2022 година.
Въззивната жалба е подадена на 04.04.2022 година /по пощата/,
следователно възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СРС и предявените
от него искове по чл.286 ЗЗД и по чл.92, ал.1 ЗЗД не са уважени, то е налице
правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба се явява допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция, приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че се касае
до договор за посредничество, който по своя правен характер бил
неформален, възмезден и двустранен. Тъй като този договор не бил правно
регламентиран, то прилагали се правилата за договора за поръчка. В случая
страните не спорели, че са сключили договор за посредническа поръчка на
26.10.2019 г. В случая, обаче, предмет на договора било посредничество при
сключване на сделка за намиране на парцел в гр.София, а възнаграждението в
размер на 4000 лв. било уговорено, „в случай, че се сключи сделка за
2
обезщетение“. В исковата молба се сочело, че възнаграждението се дължи за
имот, находящ се в кв. Дървеница, ул.“*******, но в договора било посочено
„за парцел, находящ се в кв.“Драгалевци“, ул.“******* комисионна се
дължи“. При прилагане на правилата на чл.20 ЗЗД за тълкуване волята на
страните, СРС е достигнал до извода, че уговореното възнаграждение не се
отнася до имот, находящ се на ул.“*******. В подкрепа на тази теза била и
датата на която бил сключен договора- 26.10.2019 г., а в исковата молба се
сочело, че договора за имот, находящ се на ул.“Кимчовец“ е сключен през
2017 г. Затова и искът по чл.286 ЗЗД е приет за недоказан и като такъв-
отхвърлен. Искът по чл.92, ал.1 ЗЗД също е приет за неоснователен-
установено по делото било, че страните са сключили договор на 26.10.2019 г.
и в който в действителност била включена клауза за неустойка, но във връзка
с предмета на договора, който касаел различен имот от този за който се
претендирало вземането.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема
следното:
По иска по чл.286 ЗЗД:
Действително, договорът за посредничество няма изрична правна
регламентация и по отношение на него се прилагат правилата на договора за
поръчка.
Съгласно чл. 280 ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените от доверителя действия. Предмет на договора за
мандат не може да бъде вещ, а само услуга. Действията, чрез които се
извършва услугата няма как да не са резултат на физически и интелектуални
усилия, но те винаги придобиват правен характер, тъй като се извършват за
сметка на доверителя.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди
да са обвързани с ответника с договор за посредническа услуга, сключен на
26.10.2019 г. Предмет на договора било ищецът като изпълнител да
посредничи при сключване на сделка за намиране на парцел в гр.София,
срещу обезщетение, като за целта страните следвало да разменят електронна
информация. Съгласно т.2 от същия договор, възложителят /ответник/ се
задължил да заплати комисион в размер на 4000 лв., за парцел, находящ се в
3
кв.“Дървеница“, ул.“*******, който бил осигурен от изпълнителя още през
2017 г., където в момента имало построена сграда от възложителя. Съгласно
т.4 от договора, възложителят се задължил да заплати неустойка в размер на
10% от дължимата сума, а именно 400 лв.
В молбата-уточнение на исковата молба, л.8 по делото пред СРС, е
посочено, че договореното възнаграждение не било платено. Същото било
станало изискуемо веднага след подписване на договора, тъй като за
изпълнението нямало уговорен срок, арг. от чл.69, ал.1 ЗЗД.
В т.2 от договора от 26.10.2019 г. е посочено, че комисионната в
размер на 4000 лв. се дължи от страна на възложителя в случай, че се сключи
сделка за обезщетение с посоченото му заинтересовано лице. Изрично е
посочено, че комисионната се дължи за парцел, находящ се в кв.Драгалевци,
ул.“*******.
Действително, както е посочил СРС касае се до два различни обекта, за
единия от които се претендира възнаграждение за посредническа услуга.
Наред с това настоящата инстанция приема и, че в случая по никакъв
начин не се доказва от страна на ищеца, че са настъпили предпоставките на
т.2 от договора, а именно да е сключена сделка за обезщетение с посочено
заинтересовано лице за имот на ул.“*******, т.е. дори да приемем, че се касае
до един и същи имот по исковата молба и по договора за посредничество, по
никакъв начин от страна на ищеца не е доказано изпълнението, за да възникне
в негова полза право на възнаграждение за така извършената услуга. В
подкрепа на този факт е и представения от страна на ответника нот.акт за
учредяване на вещно право на строеж, № 116, дело 102 от 10.07.2017 г., който
касае поземлен имот с идентификатор 68134.1972.2941, находящ се в
гр.София, кв.Драгалевци, ул.“*******, виж л.35 по делото пред СРС. Страни
по сделката са ответника и трето за спора лице.
Посочената като необходима за реализиране на сделката електронна
информация не е представена по делото.
Освен това при мандата след извършването на услугата - от свое или
чуждо име, но винаги за сметка на доверителя, т.е. с правен характер,
довереникът уведомява доверителя за изпълнението и му дължи отчет -
сметка и предаване на полученото в изпълнение на поръчката. В случая такъв
отчет нито се твърди, нито се доказва да и направен от страна на ищеца.
4
При това положение правилен е извода на СРС, че този иск е
неоснователен като недоказан.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват-
чл.92 от Закона за задълженията и договорите.
Неустойката е договорна уговорка за уреждане на отговорността при
виновно пълно или частично неизпълнение.
Действително, в т.4 от договора от 26.10.2019 г. е уговорено, че в
случай, че възнаграждението не бъде заплатено или се заплати само част от
него, изпълнителят има право да иска заплащането му в пълен размер, заедно
с неустойка от 10 % от дължимата за плащане сума.
При положение, че не се доказа дължимост на възнаграждение, то иска
за неустойка също се явява неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата инстанция:
При този изход на спора първоинстанционното решение е правилно и в
частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
На въззиваемата страна се следват разноски в размер на 600 лв. –
адв.възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20021128 от 14.03.2022 г. по гр.д.№ 718
по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 75-ти състав, изцяло.
5
ОСЪЖДА „ДМЛ И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, да
заплати на „К.Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.******* партер, ап.1 съдебен адрес: гр.София,
ул.“******* – адв. Г.Ж., сумата в размер на 600 лв. – разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6