РЕШЕНИЕ
№1518/5.8.2022г.
гр. Пловдив, 05. 08. 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав в публично заседание на седми юли, през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 3279 по описа за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - М.Д.Ж., ЕГН **********, адрес ***
ОСПОРВА Заповед № РД-21-902 от 06.10.2021г. на Кмета на район
„Централен“ при Община Пловдив, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж, представляващ: „Пристрояване
на съществуваща жилищна сграда с идентификатор *** извършено в източния ъгъл на
сградата по външната югоизточна и североизточна страна на терасата на същата, разположена
в УПИ ***, кв. 150—нов, 324-стар по плана на Централна градска част с
административен адрес ул. „***" №*, гр. Пловдив"
В жалбата , както и в писмената
защита на адв. П. се твърди, че заповедта е
недопустима, нищожна , незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на
административно-производствените правила, несъответствие с целта на закона и
необоснованост. Отделно от горното се твърди и че от страна на административния орган са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесната
Заповед, нарушения на материалния
закон и на основни разпоредби на
Конституцията на РБ, както и на основни принципи и ценности, защитени от
Правото на Европейския Съюз. Претендират се и съдебни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Кмет на район „Централен“ при
община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. в свое становище,
счита жалбата за неоснователна. Твърди
се, че в настоящото съдебно производство не са събрани доказателства, които да оборвят констатациите, отразени в констативния акт, че процесния строеж страда от толкова съществен порок, че не е
попаднал и във възможностите за узаконяване, каквито са били нормативно
установени през няколко различни предходни периоди, че наличието на нетърпим
строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по
чл. 225а от ЗУТ, за намеса на Държавата в хипотезата на „допустимостта" по
чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС чрез издаване на административен акт въз основата на
законова уредба в съответствие с целта на закона. Твърди се, че принципът за
равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато
лице - независимо дали принадлежи към уязвима група или не, респ. да не се дава
превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или
социален признак , като противното би означавало да се допусне дискриминационно
третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество. В
заключение се твърди , че жалбоподателката не следва
да черпи права от собственото си противоправно поведение и защитата по чл. 8, ал. 1 от
ЕКЗПЧОС би била дължима на собственик, който е добросъвестен и спазва
установените нормативни правила и разпоредби. Претендира и юк.
Възнаграждение.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не встъпва в
настоящото производство :
Оспорената заповед е обжалвана в предвидения
за това, преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Съдът от събраните по делото
доказателства , вкл. и от събраните по ад. № 2354/2019г. приема за установено от фактическа страна на следното:
Настоящото съдебно производството е
образувано от М.Д.Ж., ЕГН **********, адрес: *** срещу заповед №
РД-21-902/06.10.2021 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община
Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристрояване
на съществуваща жилищна сграда идентификатор № ***, извършено в източния ъгъл
на сградата по външната югоизточна и североизточна граница на терасата на
същата, разположена в УПИ ***, кв. 150 – нов, 324 – стар по плана на Централна
градска част, с адрес: „***“ № *, гр. Пловдив.
Съдът установи, че с влязло в сила
решение № 154/16.01.2020 год. по адм. дело № 2354 по
описа за 2019 год. на Административен съд – Пловдив е отменена по жалба на М.Д.Ж.
заповед № РД-19-439/16.05.2019 г., издадена от кмета на район „Централен“ при
община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
„Приобщаване на част от празно дворно място към сграда“ в имот с идентификатор
№ ***по КК и КР на гр. Пловдив, УПИ ***, кв. 150 – нов, 324 – стар по плана на
Централна градска част – гр. Пловдив, с адрес: „***“ № *, гр. Пловдив, извършен
без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Решението е оставено в сила с
решение № 12860/19.10.2020 г. по адм. дело №
4020/2020 по описа на ВАС с мотиви, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като
не съдържа ясно описание на строежа, позволяващо индивидуализацията му.
Съдът обсъждайки индивидуализацията
на незаконното строителство в двата акта
- заповед № РД-21-902/06.10.2021г. и заповед № РД-19-439/16.05.2019г. установява
, че се касае за един и същ незаконен
строеж, но с различно описание и наименование.
Съобразно приобщените доказателства
по ад. № 2354/2019г. съдът приема за
установено на следното:
Издадено е строително разрешение №
340/28.06.1952 г. от Градски народен съвет – Пловдив на М.С.Ч.за направа на
преустройство на жилище: 1) зазиждане на тераса със зидове (a-b-c) – 3 м3; 2)
покривна конструкция – 12 м2; в собствения си имот в кв. 324, ул. „***“ № 3,
гр. Пловдив.
Според нотариален акт № 125, том V,
дело № 2360/31.05.1976 г., Г.И.Т.е придобил собственост върху 1/4 идеална част
от сутеренния етаж от къща построена върху 84 кв.м. по нотариалния акт, а по
скица 100 кв.м., състоящ се от две стаи, антре, вестибюл, кухня и югоизточната
изба с клозет в нея, ведно с 1/4 ид. част от двете
бараки в югозападната част на двора, ведно с 1/4 ид.
част от 1/3 ид. част от дворното място, находящо се на ул. „***“ №*, гр. Пловдив, цялото от около
240 кв.м., съставляващо парцел I – първи, имот пл. № *** от кв. 324 – стар, 106
– нов, IV – та градска част „Център“ по плана на гр. Пловдив.
По силата на нотариален акт № 81, том
26, дело № 7490/16.05.1994 г., М.Д.Ж. е придобила собствеността върху втори
етаж от двуетажна сграда, намираща се на ул. „***“ №*, гр. Пловдив, състояща се
от четири стаи, кухня, баня – тоалетна, салон, три антрета, заедно с изба,
намираща се под кухнята и банята и избата по пристроената стая и таван над
етажа, както и 2/3 идеални части от
общите части на сградата и 2/3 идеални части от дворното място, в което е построена
жилищната сграда, цялото с площ 236 кв.м., съставляващо парцел ***, в кв. 150 –
нов, 324 – стар по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив.
Според скица № 15-760076/20.08.2019
г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, по
Кадастралната карта на гр. Пловдив, в имот к.и. № ***, с площ 244 кв.м. (номер
по предходен план: ***, кв. 150 (324), парцел ***) са нанесени: сграда к.и. № ***
със застроена площ 110 кв.м., брой етажи 2, предназначение – жилищна; сграда
к.и. № ***със застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение –
селскостопанска сграда; сграда к.и. № *** със
застроена площ 8 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда.
По плана за улична и дворищна
регулация на IV – та градска част на гр. Пловдив, утвърден със заповед №
4121/27.07.1954г., в имот пл. № 4, за който е отреден парцел *** от кв. 175 –
нов, 324 – стар, е нанесена сграда със сигнатура „2мж“ с правоъгълен контур при
свързано застрояване по северозападната граница със застрояването в парцел ***.
В плановете, утвърдени със заповеди №
717/20.09.1973 г. и заповеди № 1155/29.11.1982 г., сградата „2мж“ в имот ***,
кв. 150 (324), парцел *** е отразена с променен контур по южната и северна
фасада и увеличена застроена площ.
Според констативен протокол от 01.02.2019г.
длъжностните лица: инж. К.К. – стар. инспектор РСК
при район „Централен“ – община Пловдив; инж. А.В.– инспектор РСК при район „Централен“ – община Пловдив; Р.П.–
гл. специалист ‚Ремонти“ при район „Централен“ – община Пловдив, извършили
проверка на адрес ул. „***“ № *, гр. Пловдив, при която е установено че в
отклонение от издадено разрешение за строеж №340 от 28.06.1952г. е изпълнено
ново жилищно помещение, като застроената жилищна площ на сградата е увеличена с
26 кв.м. или от 84 кв.м на 110 кв.м. Изграденото помещение е с изпълнени
основи, ограждащи тухлени зидове и пояси с изпълнена дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди.
Според констативен акт №
16/25.02.2019г. на същата дата длъжностните лица: инж. К.К.
– стар. инспектор РСК при район „Централен“ – община Пловдив; инж. А.В.–
инспектор РСК при район „Централен“ –
община Пловдив; Р.П.– гл. специалист ‚Ремонти“ при район „Централен“ – община
Пловдив в присъствието на: М.Д.Ж., Г.И.Т., инж. Б.С.– в.и.д. обществен
посредник на община Пловдив и инж. Г.Х.– гл. експерт при община Пловдив, са
извършили проверка на строеж: „Приобщаване на част от празно дворно място към
сграда“ в имот с идентификатор № ***по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № 1155/29.11.1982 г., с адрес ул. „***“ № *, гр. Пловдив. В
констативният протокол е отразено, че имотът и строежът са собственост на М.Д.Ж.
и Г.И.Т., същите са посочени и като възложители на строежа, за който не са
представени одобрен проект и разрешение за строеж. Дадено следното описание на
строежа: „В отклонение на издаденото разрешение за строеж №340 от 28.06.1952г.
за преустройство на тераса в жилище с покриване и зазиждане е изпълнено ново
жилищно помещение, като застроената жилищна площ на сградата е увеличена с 26,00 кв.м. или от
84,00 кв.м. на 110,00 кв.м. Изграденото помещение е с изпълнени основи,
ограждащи тухлени зидове и пояси с изпълнена дървена покривна конструкция
покрита с керемиди. За така извършващото се строителство представляващо строеж
по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и същото е в противоречие с действащия ПУП
на кв. 150 —нов по плана на Централна градска част — гр. Пловдив, без
предоставени строителни книжа /одобрен инвестиционен проект, издадено
разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна
линия и ниво/.“ Изготвена е и графична част, от която е видно разположението на
констатираното незаконно строителство и неговият обем.
При гореустановените
данни проверяващите, по админ. производство по ад. №
2354/19г. са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ , незаконен е по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ и е издадена заповед №
РД-19-439/16.05.2019 г. кметът на район „Централен“ при община Пловдив за премахване
на процесният незаконен строеж.
По админ.
производство, предхождащо настоящото съдебно производство по ад. № 3279/2021г.
1.6. На 25.03.2021г. се установява , че по сигнал на съсед е съставен нов Констативен акт № 16 от 25.03.2021г. от друга
работна група от служители на Район „Централен" на Община Пловдив.
Съдът счита , че обектът описан във
втория Констативен акт № 16 от 25.03.2021г. е идентичен с обекта на предходния
акт КА от 25.02.2019г, като самите съставители и технически лица от
администрацията описват изцяло фактите и
техническите параметри на строителството /преустройството/, ползвайки материалите по воденото между страните адм. дело 2354/2019г. на ПАС, вкл. и СТЕ на вещото лице инж. Я.Р., като
установеното от заключението е залегнало
и в мотивите на процесната заповед от 2021г.
В съдебната фаза по искане на жалб. Бяха приобщени намиращите се
в ад. № 2354/2019г. писмени
доказателства , вкл. и приетото и неоспорено закл. На
вл. Инж. Р.. Представени и приети /
л. 77-82/ са и заповед №
РД-21-95/05.02.2021г. на кмета на Район „Централен“, ведно с длъжностна
характеристика за едно от лицата, участвали в съставянето на Констативен акт №
16/25.03.2021г.
В същото осз.
адв. П. е прецизирала защо иска да ползва
доказателствата по ад 2354/19г. , както и защо иска да разпита лицата извършили проверката и съставили КА
№16/25.03.21г.
Съдът е разпитал св. Инж. С. –един от
съставителите на горния КА , като от разпита му се установява че са
изготвили КА въз основа на установеното
от закл. На вл. Р. , по
предходното дело , че не са влизали в имота , тъй като не са установили видими
и съществени промени на строежа , след предходното админ.
производство. Свидетеля е посочил и че РС от 1952 касае тераса , която е съществувала към 1952г. , а
в КА е посочено , че пристройката няма
разрешение за строеж.
Адв. П.
е оспорила Констативния протокол
№ 16/2021г., който е послужил за основание на заповедта с оглед на допуснатите
съществени процесуални нарушения по съставянето му, по съображения развити в
писменото й становище.
Предвид установеното по-горе съдът от правна страна излага следното:
Правният спор в настоящото съдебно
производство е дали оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна или напълно
законосъобразна.
За да бъде един административен акт
нищожен, е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от
същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе
целените правни последици.
Компетентността е властта, която
законодателят е предоставил на органа за издаването на административен акт,
чрез който да създаде или признае права, съответно задължения. Липсата на
компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че
издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го
признава като правно значим. Компетентността на всеки административен орган е
определена в закон. Оспорената заповед в случая е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган , въз основа на заповед №
21ОА-1412/10,06,21г. с която са делегирани
права на кмета на р-н Централен-Стаменов да съставя актове от вида на процесната заповед. По същия начин оспорения Констативния
протокол № 16/2021г. е съставен , след като със Заповед № 95/05,02,21г. на кмет
на р-н Централен са задължени и
упълномощени съотв. дл.
Лица за извършване на проверка и съставяне
на КА , при констатирано незак. Строителство.
Следователно, не е налице порок,
водещ до нищожност.
Другият порок, който би могъл да бъде
причина за нищожността на акта, е нарушението на изискуемата от закона писмена
форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. По делото е безспорно, че исканата от закона
писмена форма е спазена. Налице е наименование, дата, подпис. Разрешението за
строеж е с посочени фактическите и правни основания за издаването му. Издадено
е в писмена форма с ясно и точно описание на всички необходими реквизити.
Порокът противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност, е
необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта,
да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения
или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от акта и
доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези. Не се
констатира процесната
заповед да е издадена на основание нищожен административен акт, нито с него да
се нарежда извършване на явно престъпление, нито невъзможно положение. Заради
изискването за особена същественост на порока на административният акт, за да
бъде възприет като нищожен, в правната теория и практика се приема, че
противоречието на акта на императивни правни норми води до унищожаемост
и не може само този порок да доведе до нищожност. В случая процесната
заповед е издадена след влизане в сила
на СР по ад. № 2354/2019г., с което е
отменена предходната заповед от 2019г. за премахване на процесния
незаконен строеж.
Следователно, отново не е налице порок, водещ до нищожност на процесната заповед, но съдът следва да провери и
твърденията за незаконосъобразност
Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка
община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да
подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от
констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за
това места в сградата на общината, района или кметството.
Строеж или част от него е незаконен
съобразно с чл. 225, ал. 2 от когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж; при съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект;
със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в
нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако
това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа
и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този
закон , при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и в нарушение на изискванията за строителство в
територии с особена териториалноустройствена защита
или с режим на превантивна устройствена защита по чл.
10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
В случая настоящият докладчик , счита
за безспорно , че процесният строеж представлява част
от жилищна сграда, обект на основното застрояване, V-та категория, по смисъла
на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, като кмета е издал оспорения административен
акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална
компетентност.
Съдът намира, че оспорващия не обори успешно
верността на фактическите констатации, отразени в констативен акт от 2021г., който беше оспорен от жалб-ля.
Съдът счита, че обстоятелството къде
и как е съставен КА не оборва неговата доказателствена
сила.
Следва да се има предвид че ВАС
оставя в сила решение № 154/16.01.2020 год. по адм.
дело № 2354 по описа за 2019 год. на Административен съд – Пловдив с което е
отменена заповед № РД-19-439/16.05.2019 г., издадена от кмета на район
„Централен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: „Приобщаване на част от празно дворно място към сграда“ в имот с
идентификатор № ***по КК и КР на гр. Пловдив с мотиви, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не съдържа ясно описание на строежа, позволяващо индивидуализацията
му.
Съобразно мотивите на ВАС общинската
администрация е описала максимално подробно процесния
строеж , като е ползвала фактическите установености
от вл. По предходното дело , на инж. Р..
Адм. дело № 2354/19г. е поискано от жалбоподателя
и съдът го е приложил към настоящото , като няма пречка събраните доказателства
да се ползват и от настоящия състав.
Всъщност такова беше и искането на адв. П..
Няма спор и че оспорващият притежава процесната
жилищната града и я ползва и в момента, поради което съдът приема , че правилно е определен и адресатът на обжалвания
административен акт.
Съобразно мотивите на ВАС , следва да
се приеме че безспорно при изготвянето
на КА №16/25.03.2021г. изцяло по документи от предходното водено производство,
в това число и преписката по адм. дело 2354/2019п, точно
и безпротиворечиво е описан незакония
строеж , като са посочени границите и
размерите на терасата по РС от 1952г. и
реализирания строеж извън разрешените
очертания е 13,16 кв.м.
Установеното в КА е пренесено и в обст. Част на оспорената заповед , като е допълнено и че отстоянието
от терасата до дъното на парцела, към 1952г. е било 3,50м , а в момента с
реализираното незаконно строителство това отстояние е
редуцирано до 1,20м.-1,30м.
Относно индивидуализирането на обема
на незаконното строителство, съобразно мотивите на ВАС съдът счита че при повторното изготвяне на КА и на заповедтта строежа е
индивидуализиран така , че не създава неясноти относно сградата , разположението й в имота ,
границите и размера на незаконния строеж .
Посочено е и намаленото отстояние от дъното на парцела, до 1,2-1,3метра.
В своята писмена защита адв. П. описва подробно , че и двете админ.
производства са стартирали , след подаден сигнал от съсед.
Няма спор , че това намалено отстояние на незаконния строеж пречи на някой / съсед/ и
сега и за в бъдеще ще бъде повод за
сезиране на администрацията.
Съдът обсъжда и направеното твърдение
на адв. П. , че премахването на незаконния строеж ще
се яви и в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК.
Съдът категорично изразява несъгласие
с горното твърдение, като определено счита , че законите в България се отнасят
за всички граждани и в случая намесата на администрацията е по повод подаден сигнал
от съсед и спрямо преследваната от ЗУТ
цел-премахване на незаконни строежи.
Съдът счита и че не следва да се дава превес на защитата на определени групи
лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния
индивид, което води до дискриминационно третиране, в разрез с принципите на демократичното
общество.
Отделно от горното и предвид
твърдяното недопустимо образувано следващо административно производство по издаването на процесната заповед, съдът счита че процесната
заповед не се явява повторно издадена след като предходна такава със същия
предмет е била отменена от ПАС. Каза се по-горе ВАС е констатирал процесуални
пропуски при описанието на незаконния строеж
и не следва да се говори за недопустимост на административното
производство и наличие на сила на пресъдено нещо .
Каза се по-горе че процедурата по
издаване на процесната заповед е стартирала служебно, след сигнал на съсед . Извършената проверка на
строежа преди съставянето на Констативен акт № 16/25.03.2021г. е била формална,
за да се установи дали строежът все още
съществува и дали не са настъпили нови обстоятелства - пристрояване,
надстрояване и т.н. След установяването, че не са налични такива, констативният
акт е съставен в администрацията, на базата на вече събраните доказателства и
точен графичен материал.
Съдът счита , че няма забрана за ползването на материали от
заключения на СТЕ , неоспорени от жалбоподателя, а целта на администрацията е
била да опише строежа максимално точно , с оглед мотивите на ВАС по ад. №
4020/20г.
Каза се горе в случая се установи
категорично , че процесния
незаконен строеж е нетърпим такъв, че
същият е подробно и точно индивидуализиран в заповедта , съобразно мотивите на
ВАС поради което следва да се приеме ,
че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора и съобразно
претендираното юк. Възнаграждение
на ответника следва да се присъди такова в размер на 100лева.
Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК Съдът
Р Е Ш
И:
ОТВЪРЛЯ жалба на М.Д.Ж., ЕГН **********, адрес: ***
срещу Заповед № РД-21-902 от
06.10.2021г. на Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ: „Пристрояване на съществуваща жилищна сграда
с идентификатор *** извършено в източния ъгъл на сградата по външната
югоизточна и североизточна страна на терасата на същата, разположена в УПИ ***,
кв. 150—нов, 324-стар по плана на Централна градска част с административен
адрес ул. „***" №*, гр. Пловдив"
ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН **********,*** да
заплати на Община Пловдив юк. Възнаграждение в размер на 100 / сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: