Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 20.04.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и шести март,
През две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ Х.
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 835
по описа на Районен съд-Тетевен за 2017 година,със
страни:
Ищец: К.М.К. ***,
Ответник: М.И.И. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост на поземлен имот,съединен с иск за премахване на гараж,квалифицирани от съда по чл.124,ал.1 от ГПК и по чл.109 от ЗС.
Ищцата твърди,че е надарена от своята баба със застроено дворно място от около 1200 кв.м.,находящо се в село Златна Панега,Лов.обл.,урегулирано в парцела хххх/ с планоснимачен номер ,в кв.46 ,с неуредени регулационни отношения,като от парцела се придават около 300 кв.м. на парцел втори/римско/пл.№на И.И.,при описаните в исковата молба граници.
С нотариален акт за дарение ххххнаследниците на И.Идаряват на ответника М.И.И. УПИ с площ от 1168 кв.м.,заснет по ПУП на село Златна Панега от 1986г като парцел хххх/,пл.№,кв.хх,при описани в исковата молба граници.Двата парцела,предвид удостоверяващите документи за собственост,са съседни,на граница.
Придаваемото се място около 300 кв.м. от парцел хххх/не е придавано ,като това място е в дъното на парцела хххх и е оградено като част от същата от години с трайна граница-циментова ограда с височина около 60см и оградна мрежа.
Откъм улицата точно в парцела хххх/ на ищцата,се намира гараж,който се ползва от съседната парцела втора от ответника М.И..Същият е разположен изцяло в границите на Парцела хххх кв.хх,местото зад гаража е около300 кв.м. В предвид отсъствието от страната на ищцата,имотите се стопанисват постоянно и трайно от нейната майка С.С..Независимо от нежеланото разположение на съществуващия гараж,междусъседските отношения са ес запазили до момента на прехвърляне на имота на ответника.Същият предявява претенции,че ще завземе имота на ищцата,предприема действия по разкопаване и унищожаване на съществуващата между имотите трайна ограда.
Имотът на ответника не е с площ от 1168 кв.м.,тъй като е с неуредени регулационни отношения,като към него не са придадени 300 кв.м. от имота на ищцата.
Имотът на ищцата е с площ не от 1200 кв.м.,а с площ от 1613 кв.м./съобразно молбата за изменение на иска-стр.107 от делото и допуснатото изменение с определение в последното проведено открито заседание по делото/,като не са предадени от него 300 кв.м.към парцел втори.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено по отношение на ответника,че ищцата е собственик на УПИ-парцел ххх/ с площ от 1613 кв.м.,пл.№хххх по ПУП на село Златна Панега,Лов.обл.,както и се постанови отстраняване на находящия се в имота гараж,установен на улицата,изцяло в парцела трета/римско/,който се ползва от собственика на парцела втора,тъй като същият пречи на стопанисването на собствения имот пълноценно.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника М.И.И. *** оспорва изцяло исковата претенция.Оспорва изцяло иска по чл.108 от ЗС като недопустим и неоснователен,тъй като въз основа обстоятелствена проверка е издаден нот.акт №хххх1987г с който се признава И.ИМ.за собственик по наследство,делба и давностно владение върху посочен имот с площ от 1168 кв.м.,регулирано в парцела ххххв кв.хх,с уредени регулационни отношения.И.Мпридобива по давност земята под процесния гараж,за чието построяване и добросъвестно владение е имало устно споразумение между бащата на С.С. и И.М.След смъртта на Милев,неговите наследници даряват на ответника имота,както и всички направени подобрения и приращения,трайно прикрепени към земята и повишаващи стойността на имота.Оспорва се изцяло иска по чл.109 от ЗС като недопустим и неоснователен,тъй като ответникът е надарен с имота,ведно с гараж,построен върху тази част от земя,придобита по давност от И.Мпрез 1987 година.Ответникът по никакъв начин не пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост според нуждите и
предназначението на имота.
Позовава се на писмени доказателства.
С влязлото в сила определение по чл.140 от ГПК,съдът е прекратил частично производството по делото-по отношение първоначално конституираните ответници Р.И.М. и И.И.С..
От представените от страните писмени доказателства,показанията на свидетелите Г. П.Г.,С.В. А.,заключението на съд.-техническата експертиза,изготвено от вещото лице К.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С договор за дарение,сключен на ххх и обективиран във формата на нотариален акт №хххх на РС-Тетевен,ищцата е надарена със следния поземлен имот:застроено дворно място от около1200 кв.м.,находящо се в село Златна Панега,урегулирано в парцела х в кв.хххпо плана на село Златна Панега,Лов.обл.,с не,редени регулационни отношения,като от парцелата се придават около 300 кв.м. на парцела хххх на И.М,при описаните в акта граници ,ведно с находящите се в имота двуетажна паянтова жилищна сграда,еднофамилно жилище и гараж.
На ххх Тетевенският районен съд е съставил акт №хх/1987г,издаден въз основа на обстоятелствена проверка,съгласно който И.ИМ. от с.Златна Панега,Лов.обл. е признат за собственик на следния поземлен имот:застроено дворно място с площ от около 1168 кв.м.,урегулирано в парцела хх в кв.ххх,с уредени регулационни отношения,при описаните в акта граници,ведно с находящите се в имота двуетажна масивна жилищна сграда,еднофамилно жилище и сайвант-стопанска сграда.
С договор за дарение,сключен на хххх. и обективиран във формата на нотариален акт №ххххх по описа на нотариус с рег.№305 и район на действие Рс-Тетевен,наследниците на И.Мса дарили на ответника М.И.И. описания в нот.акт №хх/87г поземлен имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетелите Г. Г. и С.А.се установява,че В Община-Ябланица не се съхранява документация относно уреждане на регулационни отношения/във връзка с отчуждително действие на ПУП/,на място,на терен,по имотната граница между имоти с пл.№332и 336 съществува ограда,като придаваемото място от 344 кв.м. се владее от ищцата по делото.Оградата е изградена от оградна мрежа и бетонова основа. Общата площ на ххх к.хх е 1275 кв.м.,площта на придаваемото място е 344 кв.м. В УПИ ххх в кв.хх,откъм улицата,е изграден гараж,който се ползва от ответника и същият изцяло попада в имота на ищцата. Общата площ на УПИ хх в кв.хх 1144 кв.м.,като същият е образуван от следните имоти:придаваемо място от УПИ хх от 344 кв.м,.придаваемо място от имот пл.№ххх287 кв.м. +102 кв.м. и площта на имот пл.№ххх е 416 кв.м.
В показанията си свидетелката С.А.твърди,че собствениците на УПИ хх и УПИ хх в кв.хх по ПУП на село Златна Панега винаги са се разбирали досежно ползването на процесния гараж,но след приобретяване на имота от ответника същия вкарал багер и изкопал градината на ищцата и „така тръгнали неразбирателствата“.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съобразявайки изложените факти и обстоятелства в исковата молба и направените възражения от ответника в отговора по чл.131 от ГПК,съдът приема,че всъщност спора между страните е досежно част от въведения като предмет на установителния иск имот-върху отредената въз основа отчуждителното действие на регулационния план на село Златна Панега,Лов.обл. от 1985 година придаваемата се площ от 344 кв.м. от имот на праводателката на ищцата К. А.М.с пл.№хх към имота на ответника-УПИ-хх в кв.хх по ПУП на село Златна Панега,Лов.обл. Твърденията на ответника са,че същият е закупил имот с уредени регулационни отношения или съобразно легитимацията на праводателя на неговите дарители И.Мпо нот.акт №хх/87г на РС-Тетевен,че площта на имота му е 1168 кв.м.,като счита направеното оспорване на съдържанието на акта,с който се легитимира като собственик на имота си/дарението/ за неоснователна. По отношение на останалата част от описания в исковата молба имот,попадащи и урегулирани в УПИ хх в кв.4хх и до заявения размер от 1613 кв.м./след изменението на иска/,ответникът не прави оспорвания и не заявява никакви свои права.
Същевременно ищцата описва спорния имот като ограден като част към Парцела ххх,ползван именно от праводателката и ,както и от нея след приобретяване на имота през 1989 година.
На основание изложеното съдът приема,че за ищцата е налице правен интерес за установяване правото си на собственост само върху част от описвания от нея поземлен имот-придаваемата се площ от 344 кв.м./по заключението на вещото лице/,но не и за останалата част от имота,която е урегулирана в УПИ ххх по ПУП на село Златна Панега.Именно в това придаваемо място свидетелката А. сочи,че ответникът е разорал ползвана от ищцата,респ.нейната майка градинка,след което тръгнали споровете между страните.
В тази връзка съдът съобразява и разясненията,дадени в т.4 и т.5 на ТР №8/2014г на Общото събрание на ВКС,съгласно които иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот,е допустим,като дори да не е проведена административната процедура по чл.53 от ЗКИР за поправяне на грешки и непълноти в одобрената карта и кадастрални регистри или иск по чл.53,ал.2,изр.2 от ЗКИР.В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта.Производството по иск с правно основание чл.53,ал.2,изр.2,нов чл.54 ,ал.2 от ЗКИР,не е обуславящо по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК за производството по предявен иск за собственост на същия имот.
Съдът съобразява и петитума на предявения установителен иск,съобразно което искане е квалифицирал спорното право именно по чл.124,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество установителният иск,за посочения по-горе имот от 344 кв.м., по заключението на вещото лице, представляващо придадено въз основа на влязъл в сила застроителен и регулационен план/ЗРП/ от 1985г на село Златна Панега , е основателен и доказан.
Ищцата установява собствеността си върху спорната част от имота/за която съдът приема,че е налице правен интерес от търсената съдебна защита/,която е оградена и се владее именно от ищцата,чрез нейната майка,в обем на 344 м2 съобразно констатациите и заключението на съд.-техническата експертиза. Същата е придобила безвъзмездно от ищцата-чрез договор за дарение,сключен на 30.03.1989г във формата на нотариален акт №ххх. на РС-Тетевен,имот с площ от около 1200 кв.м.,а по заключението на съд.-техническата експертиза 1275м2.,урегулиран в УПИ хххпо ПУП на село Златна Панега,Лов.обл В исковата молба обаче са въведени твърдения,че към този имот е оградена и друга част-именно придадената със ЗРП площ от 344 кв.м.,която е владяна само от ищцата след даряването и от праводателката,респ. от последната преди този момент/“…мястото с площ от около 300 кв.м. е собственост на К.К.,преди на К. А.М.“/.
Спорът между страните всъщност се свежда до това,дали е приложен устройствения план-ЗРП на село Златна Панега,Лов.обл. от 1985г,с който от имота на ищцата/респ.праводателка и към момента на влизане в сила на плана/ с пл.№ хх се придава част за урегулиране на поземления имот на ответника/праводателите му с пл.№хх/ в размер на 344 м2., т.е. до изследване на понятието „приложен план“. Ответникът се позовава на отразеното в нотариален акт №хх/87г/обстоятелствена проверка/ отбелязване,че имотът на неговия праводател И.Ме с уредени регулационни отношения към момента на съставяне на акта.
Решаващият състав приема,че по делото липсват данни след влизане в сила на ПУП-дворищно-регулационния и застроителен план на село Златна Панега от 1985г. да са изпълнени условията за заемане на частите от имот с пл.№хх, които са отразени като придаващи се към имота на ответника,съобразно и констатациите на вещото лице. За да е налице "приложен план", съобразно ЗТСУ /отм./,действащ по време на плана от 1985г., е необходимо да е извършено плащане на регулационните сметки или фактическо заемане на придадените части по законния ред и владение на същите повече от 10 години, при което настъпва съвпадане на регулационните и имотни граници.Действащият ЗУТ запазва действието на съществуващите към момента на влизането му в сила регулационни отреждания, като изрично предвижда, че ако поземлени имоти веднъж са били регулирани, те не подлежат на последващо урегулиране с ПУП.Съобразно разпоредбата на §22 ПР ЗУТ ПУП по отношение на регулацията планът се счита за приложен, когато са налице и трите предпоставки-да се изплатени дължимите суми по сключените между съсобствениците договори, когато се предвижда заплащането на такива; имотът да е нанесен в кадастъра, както и извършеното прехвърляне на части от имотите да е вписано в имотния регистър.След завършване на посочения сложен фактически състав, правото на собственост върху придадените части ще премине върху приобретателя и същият ще се легитимира като собственик на УПИ, отговарящ на минималните изисквания за площ и лице, и ще може да извършва валидни разпоредителни сделки с него.Няма данни за изкупени придаваеми места или за заемането им по законен ред, за да намери приложение разпоредбата на чл.ЗЗ ЗТСУ /отм./ към периода на действие на закона, по отношение твърденията на ответника за уредени регулационни отношения.До изплащане на стойността и до завземане на имота-регулационния план не е приложен.При бъдещи изменения на плана, ако регулацията не е била приложена, правото на собственост върху придаден имот се е възстановявало в лицето на предишния собственик.По силата на §8 ПЗР ЗУТ изрично е посочено, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени ДРП и в частта - за заемане на придадени ПИ или части от ПИ, се прекратява.Когато придаденият по дворищна регулация недвижим имот не е бил заплатен и не е бил зает от новите собственици към момента на заснемане на кадастралната основа на следващия регулационен план, отчуждителното действие на предходната регулация не е настъпило- собственикът на придаваемия имот е запазил правото си на собственост върху него в старите кадастрални граници.
С оглед установяване последователния кадастрален и регулационен статус
на процесиите имоти в хода на
производството е назначена съдебно - техническа експертиза, заключението по която беше прието в съдебно
заседание на 28.02.2018г без оспорване от страните.
При разпределение на
доказателствената тежест,съгласно чл.154,ал.1 от ГПК,съдът изрично е указал на
ответниците,в случай,че се твърди уреждане на регулационни сметки,чрез плащане,да
ангажират доказателства в тази насока/каквито не са представени/с оглед и
отразеното от вещото лице
заключението,че в Общинска администрация-Ябланица не се съхраняват
такива доказателства.
Ето защо и въпреки че цитирания
по-горе нотариален акт №38/87г/неговото съдържание/ не е бил оспорен от ищцата,
съдът приема,че това отбелязване в нотариалния акт не отразява вярно действителното фактическо
положение,респ. че сметките между собствениците на процесните два поземлени
имоти във връзка с отчуждаване и придаване на част от имот на праводателката на
ищцата към този на ответника/праводателите му/,са били уредени.
Според разпоредбата на чл.182а,ал.1 от ЗТСУ /в сила от 01.01.2001 г., сега отм./, ако до влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър /29.05.2000 г./ бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други физически лица по влязъл в сила дворищнорегулационен план, съответно когато частите на образуван по регулация общ парцел бъдат изравнени, планът се счита за приложен за тези части на парцела и границите им се приемат за граници на УПИ. В противен случай отчуждителното действие на дворищнорегулационния план за тези места се прекратява, при което собственикът на придаваемия имот запазва правото си на собственост върху него в старите кадастрални граници /Р.№ 8/03.05.2002 г. по гр.д.№ 978/2001 г. на ІV г.о. на ВКС/.По отношение на отчуждителното действие на регулационния план още по време на действието на ЗТСУ /отм./ са въведени редица ограничения, които следва да се имат предвид.Съгласно разпоредбата на чл.182а,ал.2 ЗТСУ/отм./,ако до влизането в сила на ЗКИР условията по ал.1 не бъдат изпълнени,отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове се прекратява за съответните имоти. ЗКИР влиза в сила на 01.01.2001г.,т.е. това е датата,която фиксира чл.182а ЗТСУ. Ако до тази дата регулацията не е приложена и дължимото обезщетение за придадените към имота части от съседен имот не е платено, отчуждителното действие на регулационния план се прекратява.Самият план обаче продължава да действа и ако към момента на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г./ този план не е отменен или изменен,макар отчуждителното му действие по отношение на придадените към един имот части от съседни имоти да е отпаднало,съществува възможност при определени условия планът да бъде приложен и по отношение на тези части.
Съгласно §6,ал.2 ПР на ЗУТ действуващите към деня на влизането в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на закона,като общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. Съгласно §6,ал.4 след влизане в сила на дворищнорегулационните планове по ал.3 те могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила,като общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането.Съгласно §6,ал.5 след изтичане на сроковете по ал.2 и ал.4 не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел,за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация,когато такива обезщетения се предвидени.
На основание изложеното съдът счита, че регулацията от 1985 г. не е приложена и не е настъпил прехвърлителния ефект от отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1985 г. досежно спорните 344 м2 от имота на праводателката на ищцата. Ответникът не се легитимира като собственик на придаваемото място от 344 кв.м. от имот № 332 на ищцата към собствения му УПИ-ххх нито на основание безвъзмездната сделка/дарение/,на която се позовава и правоприемство, нито по давност, с оглед на обстоятелството, че не е изпълнена процедурата по отменените ЗТСУ и ППЗТСУ и следователно отчуждителното действие на регулационния план от 1985 г. по отношение на спорното място от 344 кв.м. като придадени към имота му не е настъпило. Съгласно чл.59 от ЗТСУ /отм./ реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. Давност за периода до 2001 г. не е текла съгласно чл.59 от ЗТСУ /отм./ . С приемането на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ е отменен ЗТСУ. По изложените съображения и след като ответникът е придобил имота през 2017г, същият не може да се позовава и на изтекла придобивна давност в полза на неговия праводател-дарителите по договора,сключен на 08.09.2017г с нот.акт №ххх на нотариус с рег.№305 на НК.
На основание изложеното съдът приема за доказано и направеното оспорване на съдържанието на нот.акт №ххххх,по реда на чл.193 от ГПК,досежно площта на поземления имот на ответника УПИ ххххххх по ПУП на село Златна Панега от 1985 година.
От показанията на свидетелите Г. и А. се установява,че спорните 344 кв.м. са оградени като част и цяло от един имот,заедно с площта,попадаща в УПИ ххххх и са владени и ползвани единствено и само от праводателката на ищцата и от последната.Показанията им не са оспорени,нито опровергани от ответника чрез представяне на допустими доказателствени средства,т.е. не се установява спорните 344 кв.м. да са били владени от праводателите на ответника или от последния.
Нормата на чл.59 от ЗТСУ /отм./, както и нормата на чл.200 от ЗУТ допускат възможността да се придобиват реални части от недвижими имоти по давност, ако са спазени изискванията за минимални размери за площ и лице с изключение на случаите, при които частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а останалата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот /чл. 200, ал. 2 ЗУТ/, т. е. не само когато тази реална част е обособена като самостоятелен имот /в който случай следва да бъдат спазени изискванията на чл. 54, ал. 1-3 ЗТСУ (отм.), респ. чл. 19 ЗУТ/, но и когато се присъединява към съседен имот и става неразделна част от него, а останалата реална част от имота също отговаря на изискванията за самостоятелен имот по чл. 19 ЗУТ.Именно последната хипотеза решаващият състав приема,че е налице и в процесния случай,като за периода след 2001г.,собствеността върху спорните 344 кв.м. е придобита от праводателката на ищцата и от последната чрез давностно владение,съгласно чл.79,ал.1,в-ка с чл.82 от ЗС.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде уважен за частта от имота на праводателката на ищцата в размер на 344кв.м./придаваемата част от имота на ищцата с плана от 1985г./която се владее именно от нея,чрез трето лице,а за разликата да претендирания размер от 1613 кв.м.,искът следва да бъде отхвърлен,като недопустим-предявен при липсата на правен интерес от търсената съдебна защита.
По отношение на съединение иск с основание чл.109 от ЗС: Този иск може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Основателността на негаторния иск предполага кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем. За да бъде уважена негаторната претенция, не е достатъчно само да се установи, че постройките са незаконни. Това е само първата от предпоставките, кумулативното наличие на които прави основателен един иск по чл. 109 ЗС. В настоящия случай процесната постройка-гараж, е била изградена без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми. Неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС може да е налице дори и тогава, когато един строеж е съобразен с одобрен архитектурен проект и дадено строително разрешение, но въпреки това пречи на собственика или съсобственика да упражнява своето право. Ищцата обаче носи доказателствената тежест да се установи, че строежът и пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от нея абсолютно вещно право. В тази връзка самият факт на извършване на незаконно строителство от ответника,респ. от неговите прводатели, в нарушение на законните правила и норми, представлява нарушаване правото на собственост. Съдът не приема навежданото от ответника, че гаражът е придобит по давност от праводателя му и не подлежи на премахване. Когато допуснатите нарушения по благоустройствения закон създават пречки за упражняване правото на собственост, то искът за премахване на извършеното строителство по реда на чл. 109 ЗС е основателен, предвид невъзможността за узаконяване и легализация на строежа след привеждането му в съответствие с изискванията на строителните правила и норми. Техническата възможност или благоустройствената допустимост на строежа в съответния вид се установяват от съответния административен орган, констатиращ извършеното строителството и разполагащ с правомощия да даде предписания за привеждането му в съответствие с изискванията на техническите правила и норми или за премахването му, без обаче административния орган да разполага с юрисдикционни правомощия да се произнесе дали е нарушено чуждо право на собственост, съответно кому и доколко е нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж - ТР № 31 от 6.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. ОСГК ВС НРБ.
Неоснователно е позоваването на ответника на нот.акт №хх/1987г,тъй като от съдържанието на акта е видно,че същият е признат за собственик на гараж,построен в УПИ ххххх,а от заключението на съд.-техническата експертиза се установява,че спорният обект-гараж изяло попада в имот пл.№хх на ищцата,от който е урегулиран УПИ хх,както и че гаражът е изграден не върху придадената площ към имота на ищцата с регулационния план от 1985г от 6 м2. Гаражът не попада върху земята или „част от земя“ по твърдението на ответника в отговора по чл.131 от ГПК,за който същият е признат за собственик с акта №ххххх87г на РС-Тетевен. Съдът приема,че се касае за друг самостоятелен обект-гараж,изграден върху УПИ ххххх,върху който видно от приложените скици са изградени и други обекти,посочени в нотариалния акт.
Не се спори между страните,че гаражът е изграден от праводателя на ответника ,като км момента на предявяване на иска същият се ползва именно от последния.Сочените от свидетелката А. факти,че до придобиване на имота от ответника собствениците на съседните имоти,респ.праводателите на ответника и ищцата,респ.нейната праводателка са се разбирали относно ползването на този гараж, не променят извода на съда за основателност на негаторния иск,след промяната в титулярството на правото на собственост досежно съседните поземлени имоти.
От скицата на вещото лице се установява,че гаражът е ситуиран откъм лицето на урегулирания поземлен имот/улицата,като местоположението му очевидно затруднява ищцата при осъществяване на достъпа и до имота си.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказано, че
изградения процесен
гараж пречи на ищцата да упражнява правата
си върху своя поземлен имот. Това обстоятелство очевидно е довело до
изостряне на отношенията между страните.В случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на
издаденото разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият
собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които
произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е
нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко отклонение от разрешението
или строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се
нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните,
противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа,
действащите застроителни планове и техническите нормативи, по които следва да
се осъществи строежът. Строежът-гаражът, чието
премахване се иска, е идентифицираниот вещото лице в експертното заключение.
Извършеният строеж е незаконен, тъй като не са издадени необходимите
строителни книжа, а и такива не се представят от ответника.Създаденото от
незаконния строеж състояние ограничава правото на ищцата,която не може да осъществяват правото
си на собственост в пълен обем. Ето защо съдът следва да уважи исковата
претенция с основание чл.109 от ЗС.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати на ищеца сторените разноски в производството в размер на 960.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на М. Илев И.,ЕГН:********** ***,че К.М.К.,ЕГН:********** ***, е собственик,на основание договор за дарение,сключен на 30.30.1989г и обективиран във формата на нотариален акт №ххх на Районен съд-Тетевен, и давностно владение, на имот с площ от 344 кв.м./триста четиридесет и четири квадратни метра/,представляващ част от общ имот,от които 1275 кв.м. урегулирани в поземлен имот/УПИ/ хххх/ по ПУП на село Златна Панега,Лов.обл. от 1985г.,който е застроен с двуетажна жилищна сграда, еднофамилно жилище и гараж/по нотариален акт/ и върху който е изграден друг гараж от трето лице,която част от 344 кв.м. е била предвидена с дворищно-регулационният план на село Златна Панега,Лов.обл. от 1985г. като придаваема част от имот с пл.№хх на праводателка на ищцата към УПИ- ххх на ответника,но в тази му част планът не е бил приложен и е прекратено отчуждителното му действие,която спорна част е отбелязана върху комбинираната скица към заключението на съд.-техническата експертиза и обозначена с червен цвят, изписана като придаваемо място и площ от 344 кв.м., като за разликата до посочения в исковата молба размер на спорния имот от 1613 кв.м.,която е урегулирана в УПИ хххх по плана на село Златна Панега,отхвърля иска,като недопустим-предявен при липсата на правен интерес от търсената съдебна защита и прекратява производството по делото,в тази му част.
ОСЪЖДА М.И.И.,ЕГН:********** ***, да премахне следната постройка-гараж,находящ се в УПИ ххх по ПУП на село Златна Панега,Лов.обл.,който имот е собственост на К.М.К. ***,откъм улицата на имота,изграден от праводателя на ответника и ползван от последния,в нарушение на правото на собственост на К.М.К. ***.
ОСЪЖДА М.И.И.,ЕГН:********** *** заплати на К.М.К.,ЕГН:********** *** сумата от 960.00/деветстотин и шейсет/лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на възззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: