Решение по дело №1486/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1104
Дата: 14 август 2020 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20197040701486
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 1104           Година 14.08.2020            Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1486 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано e по жалба на В.Л.С. в качеството му на ЕТ „Южна корона – В.С.“, гр.Пловдив с ЕИК ********* против заповед № 624/24.04.2019г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, с която е наредено  премахване на незаконен строеж “Допълващо застрояване“, изграден в западната част на поземлен имот с идентификатор 61056.501.464 по КККР на с.Равда, общ.Несебър. Счита заповедта за незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и прави искане да бъде отменена. Представя молба с вх.№ 5059/29.06.2020г., в която заявява, че от 2007г. собственик на имота върху който е изграден процесния обект е „Стойчев и синове“ ООД и сочи, че ЕТ „Южна корона-В.С.“ не е собственик на имота и няма качеството на собственик или възложител на строежа, както към момента на издаване на процесната заповед - 24.04.2019г., така и към момента на сезиране на съда - 26.06.2019г..

Ответникът – Заместник-кмет по „Правно обслужване и общинска собственост“ при  Община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, Административен съд Бургас намира за установено следното:

Констативен акт № 48/05.11.2018г., е съставен от служители при Община Несебър, за извършена проверка на строеж „Допълващо застрояване“, изграден в западната част на поземлен имот с идентификатор 61056.501.464 по КККР на с.Равда, общ.Несебър. В акта е посочено, че поземлен имот и сграда с идентификатор 61056.501.464 са собственост на ЕТ „Южна корона-В.С.“, а възложител и строител/извършител са неизвестни. Установено е, че за строежа няма одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Строежът е описан, като „допълващо застрояване, изпълнено от дървена конструкция и дървена покривна конструкция, покрита с ондулин“. Северната част е с приблизителни размери 15,00/5,00м. и средна височина 3,50м. и е изпълнена със стени от ОСБ плоскости. Южната част е с приблизителни размери 23,00/4,00м. и средна височина 3,50м.. Строежът е ситуиран в ПИ с идентификатор 61056.501.464 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, на западната граница. Към момента на проверката строежът е завършен и е VІ-та категория.

Със служебна бележка от 13.12.2018г. констативният акт е обявен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, чрез залепване на строежа и на информационното табло на Община Несебър и съгласно констативен протокол от 27.12.2018г. за резултатите от обявяването му, срещу него не са постъпили възражения.

 Със заповед № 624/24.04.2019г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър е наредено  премахване на незаконен строеж “Допълващо застрояване“, изграден в западната част на поземлен имот с идентификатор 61056.501.464 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, като е определен, 30 дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.

С писмо изх.№ Н2-КС-3123/24.04.2019г. заповедта е изпратена до ЕТ „Южна корона – В.С.“ и видно от известие за доставяне RPS8230006K0SC писмото е върнато с отбелязване „непотърсено“.

С констативен протокол от 29.05.2019г. е констатирано нередовно връчване на заповедта и е престъпено към съобщаване по реда на §4, ал.2, изр.второ от ДР на ЗУТ. Заповедта е обявена със служебна бележка от 06.06.2019г., чрез залепване на оградата на ПИ с идентификатор 61056.501.464 по КККР на с.Равда, общ.Несебър и на информационното табло на община Несебър.

Заповедта е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ Н2-УТ-4198/17.06.2019г. подадена от В.Л.С. в качеството му на ЕТ „Южна корона – В.С.“, подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно § 1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. Заповед № 624/24.04.2019г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, като съгласно посочената разпоредба, компетентен орган е кметът на общината, а правомощията на заместник кмета са предоставени със заповед № 1865/16.11.2015г. на кмета на Община Несебър. С оглед така посочените правни норми и представените доказателства, се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, след надлежна делегация на правомощия.

В сезиращата съда жалба се възразява, че жалбоподателят не е уведомен за започване на административното производство, като и че не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за издаване на акта. С последваща молба вх.№5059/29.06.2020г. се излагат твърдения, че не е извършител на незаконния строеж, който се намира в имот собственост на „Стойчев и синове“ ООД, като посочва, че няма качеството на строители и възложител на обекта.

С оглед така направените възражения и представените по делото доказателства, настоящия съдебен състав, счита че жалбата е допустима в частта и́, в която лицето е определен за адресат на заповедта и се оспорва вмененото му задължение да премахне процесния строеж. След като със заповедта се вменява задължение на жалбоподателя да премахне строежа и в случай, че това задължение не бъде изпълнено доброволно, то подлежи на принудително изпълнение, като разходите по премахването ще са за сметка на лицето, поради което той безспорно има правен интерес от направеното оспорване.

В тази и́ част жалбата е основателна.

От страна на административния орган не се ангажирани доказателства, че строежа, който е разпоредено да се премахне е изграден и е собственост на жалбоподателя.

Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса и предвид обстоятелството, че жалбоподателя твърди отрицателен факт, че не той е извършителя на строежа, в тежест на административния орган съгласно чл.170, ал.1 от АПК, е да установи правнозначимия факт относно извършителя на строежа, който следва да бъде и адресат на заповедта.

Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива между административния орган и възложителя на строежа. Съгласно нормата на чл.161 от ЗУТ, възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая, от представените по делото доказателства не се установява, че именно жалбоподателят е възложител на процесния строеж по смисъла на посочената правна норма, тъй като не е собственик на имота и на него не му е учредено право на строеж и няма право да строи в имота по силата на закон.

Действително от представените по делото доказателства се установява, че основното застрояване е извършено с разрешение за строеж № 68/27.10.2002г. издадено на ЕТ „Южна корона – В.С.“ за „хотел със снек-бар и магазин за хранителни стоки в УПИ ІV-556, квартал 36“, като в последствие с удостоверение № 215/14.07.2004г. е въведен в експлоатация строеж „хотелска сграда със снек-бар, два броя магазини за промишлени стоки, магазин за хранителни стоки, магазина за пакетирани захарни изделия, фризьорски и козметичен салони, пицария, кафене и басейн“, находящ се в УПИ ІV-556, квартал 36 по плана на с.Равда, общ.Несебър, но това не води до автоматичния извод, че той е възложител и на процесния строеж.

По делото е представен договор за продажба на търговско предприятие от 22.12.2006г., който е с нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в Служба по вписванията гр.Несебър. Договорът е сключен между ЕТ „Южна корона – В.С.“ - продавач и „Стойчев и синове“ ООД – купувач. С договора, жалбоподателят е прехвърлил търговското си предприятие с фирма „Южна корона – В.С.“ на горепосоченото дружество, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като е посочено, че в предмета на договора влизат всички активи, пасиви и фактически отношения на предприятието. В това число в списъка на имуществото е посочен и процесният недвижим имот, който в чл.2, т.3 от договора е описан като УПИ – 556, в кв.36 по плана на с.Равда, обл Бургаска, ведно с построения в него Хотел „Хит“, с описание идентично на това в удостоверение за въвеждане в експлоатация № 215/14.07.2004г.. 

Договорът за прехвърляне на търговско предприятие е регламентиран в чл.15 от Търговския закон, където „предприятие“ е дефинирано като „съвкупност от права, задължения и фактически отношения“, а продажбата на търговско предприятие, задължително се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър, като вписването се извършва едновременно по партидите на отчуждителя и на правоприемника. По силата на чл.16, ал.4 ТЗ, когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в имотния регистър в службата по вписванията по местонахождението на имота. Последица от договора е, че купувачът придобива цялото търговско предприятие, включително и правото на собственост върху конкретен недвижим имот, включен в имуществото на продавача.

В случая, с оглед така представения договор за прехвърляне на търговско предприятие, които е сключен в предвидената от законодателя форма за действителност и е надлежно вписан в имотния регистър, се установява, че имота в който е разположен процесния строеж е собственост на „Стойчев и синове“ ООД, а не на едноличният търговец, както неправилно е приел административният орган и така е определил адресата на заповедта. До извод различен от изложения, не би могло да се достигне и с оглед на факта, че в Кадастралния регистър, като собственик е посочен едноличният търговец, тъй като извършените вписвания в КК и КР нямат конститутивно действие.

Яснота относно лицето възложител на строежа не внася и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което основното застрояване в имота е хотелска сграда с басейн, която е въведена в експлоатация с удостоверение №215/14.07.2004г., но не може да се установи точното време на изграждане на процесния обект, за който не са открити строителни книжа и разрешение за строеж.

С оглед на изложеното, констатациите на административния орган, че В.С. в качеството му на ЕТ „Южна корона – В.С.“ е извършил строителството на „Допълващо застрояване“, изградено в западната част на поземлен имот с идентификатор 61056.501.464 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, почиват на предположения и не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. В този смисъл следва да се има в предвид и че в самата заповед е отбелязано, че „данни за извършителя и ползвателя на строежа не са установени“.

В случая, административният орган е следвало обстойно да изясни дали жалбоподателят попада сред лицата посочени в чл.225а, ал.5, т.1-5 от ЗУТ, включително и като извърши проверка в Служба по вписванията гр.Несебър и едва след това да го определи като адресат на заповедта.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че административният орган не е провел пълно установяване на спорните в производството обстоятелства, които са от изключително значение за случая и е издал оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка, относно извършителя на незаконния строеж, с което не е изпълнил задължението си, вменено му с императивната разпоредба на чл.35 от АПК, да издаде индивидуалният административен акт, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Ето защо, след като от събраните в хода на производството доказателства не се установява, че именно В.С. в качеството му на ЕТ „Южна корона – В.С.“ е извършител на процесния строеж или че попада в кръга на лицата посочени в нормата на чл.225а, ал.5, т.1-5 от ЗУТ, незаконосъобразно административния орган го е определил за адресат на заповедта и му е вменил задължение за премахване на строежа.

Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила води и до противоречие на издадената заповед с чл.225а, ал.6 от ЗУТ, тъй като незаконните строежи подлежат на премахване от извършителите им. Неангажирането на доказателства, въз основа на които би могъл да се направи обоснования извод, че жалбоподателя е извършител на незаконния строеж, е отрицателна материалноправна предпоставка за разпореденото му задължение за премахване на строежа. Лицето не е субект на материалното административно правоотношение, предмет на което е незаконният строеж, поради което и правомощието на издателя на заповедта да му вмени неблагоприятните правни последици от премахването на строежа е упражнено незаконосъобразно. Ето защо, оспорената заповед, в частта в която жалбоподателят е определен като адресат на задължението да премахне процесния строеж е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед основателността на възраженията на жалбоподателя, че строежа не е негова собственост и той не го е извършил, за него липсва правен интерес от оспорване на заповедта по същество, относно разпоредено премахване на приетия за незаконен строеж, поради което на основание чл.159, т.4 от АПК, жалбата в тази и́ част, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 624/24.04.2019г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, в частта в която в определен за адресат и е наредено на ЕТ „Южна корона – В.С.“ с ЕИК *********, с адрес гр.Пловдив, район Централен, ул.“Иван Вазов“ № 96, в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 61056.501.464 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, област Бургас /УПИ ІV-556, кв.36 по плана на с.Равда/ да премахне установения незаконен строеж.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Л.С. в качеството му на ЕТ „Южна корона – В.С.“ против заповед № 624/24.04.2019г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, в частта в която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Допълващо застрояване“, изграден в западната част на поземлен имот с идентификатор 61056.501.464 по КККР на с.Равда, общ.Несебър.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1486/2019г. по описа на Административен съд Бургас, в частта относно обжалването на заповед № 624/24.04.2019г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, в частта в която е наредено премахване на незаконен строеж “Допълващо застрояване“, изграден в западната част на поземлен имот с идентификатор 61056.501.464 по КККР на с.Равда, общ.Несебър.

РЕШЕНИЕТО в частта в която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която е отменена заповед № 624/24.04.2019г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: